Руски
авангардист, поет, прозаик, драматург, философ, математик, с интереси в областта
на кристалографията, биологията, физикохимията, древните езици и структурата
на времето. Роден на 28 октомври 1885 г. в Калмикия, умира на 28 юни 1922
г. в Новгородска губерния. Цял живот скиталчество из Русия, Украйна, Персия,
Балканите. "Председател на земното кълбо", който вярва в математическата
точност на събитията, явленията, възходите и паденията на човешката история.
Един от първите символисти, който никога докрай не се сродява с тях. "Кръстник"
на будетляните - руските футуристи. Признат, и може би разбран, едва след
половинвековна забрава. По-известни негови произведения са "Плесница
за обществения вкус" (1911), "Учител и ученик" (1912), "Изборник
стихове" и "Ряв! Ръкавици", "Творения" (1914), "Битките
(1915-1917), "Ново учение за войната" (1915) и "Времето мярка
за света" (1916). Повечето от текстовете му излизат посмъртно: "Книга
със стихове" (1923), "Бележникът на Велимир Хлебников" (1925),
издаден от А. Кручених, "Неиздаденият Хлебников" (1928-1933), "Стихотворения"
и "Неиздадено" (1930-1933), "Сборник стихове и поеми"
(1960).
ПОЕЗИЯ
В превод на Илиана Илиева
Аз
и Русия
Устните
пееха - “Бобеоби”...