СКАЛА ОТ БЪДЕЩЕТО

Велимир Хлебников

web

Хората седят и вървят, скрити в петната на слепите лъчи като светли облаци лъчесто мълчание, лъчева тишина.

Едни седят горе, във въздуха, в безтегловни кресла. Понякога се занимават с живопис, мажат с четчица. Обществата на други носят кръгли стъклени подове и маси.

Трети крачат из въздуха, подпирайки се на гега или тичат по въздушен сняг, по облачен скреж върху ските на времето; голям е пътят за ходене по въздуха, кръстопът за тълпите небесни пешеходци, минава над осите на ниските кули за навита на макара мълния. По пътеката на безтегловността хората вървят като по невидим мост. От двете страни - стръмен откос към пропастта на падението; черна земна черта сочи пътя.

Досущ като змия, плаваща по морето, с високо вдигната глава, по въздуха плува по гърди здание, което прилича на обърнато “Гъ”. Летяща змия на здание. То расте като ледена планина в северно море.

Права стъклена скала на отвесна улица с къщи, с ъгъл, висящ във въздуха, облечен във вятър, - лебедът на тези времена.

По тераските пред входовете на зданието седят хора - богове на спокойната мисъл.

- Второто море днес е безоблачно.

- Да! Великият учител на равенството - второто море, е над нас, трябва да вдигнеш ръка, за да го покажеш. То загаси пожара на държавите, само към него бе прикачен ръкавът на помпата, на пожарния маркуч. Навремето това беше много трудно да се направи. Тове бе великата заслуга на второто море! В знак на благодарност на един от облаците е отпечатано човешко лице, съвсем като картичка за стар познайник.

- Борбата на островите със сушата, бедна на море, свърши. Ние сме равни с морето, след като го забелязахме над главата си. Но ние не бяхме зорки. Пясъкът на глупостта ни засипа като могили.

- Аз сега пуша възхитителна мисъл с обаятелен аромат. Нейната смолиста нега е увила разума ми като чаршаф.

- Именно, ние не бива да забравяме за нравствения дълг на човека пред гражданите, които населяват неговото тяло. Тази сложна звезда от кости.

Правителството на тези граждани, човешкото съзнание, не трябва да забравя, че човешкото щастие е торба песъчинки от щастието на неговите поданици. Ще помним, че всеки човешки косъм е небостъргач¹, откъдето през прозорците гледат слънцето хиляди Сашовци и Маши. Ще пуснем своя свят с пилоните в миналото.

Ето защо понякога просто да си съблечеш ризата или да се изкъпеш в ручея през пролетта те прави по-щастлив, отколкото да си най-великият човек на земята. Да се разсъблечеш - да се поизлежаваш на морския пясък, да си върнеш избягалото слънце - това значи да дадеш ден на изкуствената нощ на своята държава; да пренастроиш струните на държавата, на голямата кутия със звънящи телчета, по звуците на слънчевия лад.

Не бива да си Аракчеев в отношението си към гражданите на своето собствено тяло. Не се страхувайте да лежите голи в морето от слънце. Да съблечем тялото и градовете си. Да им дадем стъклени брони срещу стрелите на студа.

- С вас ли е кибритът на храната?

- Дайте да изпушим по едно ядене.

- Сладък дим? Марка “Гзи-Гзи”²?

- Да, от далече са, от континента А.³

Яде се този превъзходен дим, очарователни са светлосините петна на небето, тиха звездичка, която самотна спори със синия ден.

Прекрасни са телата, освободени от тъмниците на дрехите. В тях синкавoтo зарево се бори с млечното.

Впрочем, уравнението на човешкото щастие се решава и намира само тогава, когато разберем, че то се вие като слабичък хмел около световния дънер. Да слушаш шумоленето на рогозките, да видиш очите и душата на свой познат в морския рак, който бяга странешката, с вдигната щипка, верен на военния устав, - често носи по-голямо щастие, отколкото всичко, което дава славата и гръмкото име на пълководеца, например.

Щастието на хората е вторичен звук; то се извива, върти се около основния световен звук.

То е тънка месечина около Земите покрай Слънцето, очите на кравата, нежното котенце, което се почесва зад ухото, пролетната майка-мащеха, плясъка на морските вълни.

Тук са основните звуци на щастието, неговите мъдри бащи, трептящата желязна пръчица преди семейството на гласовете. По-простичко казано - оста на въртене.

Ето защо градските деца, разделени с природата, са винаги нещастни, а на селските щастието им е познато и са неразделни с него, катко със сянката си.

Човекът отнел повърхността на земното кълбо от мъдрата общност на зверовете и станал самотен: няма с кого да си играе на гоненица и жмичка в пустия покой, навред е тъмно небитие, няма игра, няма другари. С кого да се закача? Навред е празно “нямане”. Изгонените от туловищата на зверовете души са нахлули в него и са населили със своя закон стените му.

Построили в сърцето градове-зверилници.

Изглеждало, че човекът ще се задави в собствения си въглерод.

Щастието му било в печатната машина, в която за сметките не достигали знаците на много числа, на двойки, на тройки⁴; и без тези числа прекрасната задача не можела да бъде написана. Отиващите си зверове ги отнасяли в гроба със себе си - личните числа на своя вид.

Цели части от сметката на щастието изчезвали, като откъснати страници на ръкопис. Мракът бил застрашителен.

Но станало чудо: храбрите умове събудили в сивата свята глина, която покривала на пластове земята, нейната спяща душа на хляба и месото. Земята станала годна за храна, всеки хълм бил трапеза. На зверовете и растенията било върнато правото на живот, прекрасен подарък.

И ние пак сме щастливи: ето - на коленете ми спи лъв и аз сега пуша своя въздушен обяд.

1921-1922

БЕЛЕЖКИ:

1. Всеки човешки косъм е небостъргач - вж. стих. "Аз и Русия". [обратно]

2. "Гзи-Гзи" - наименование на "дим за ядене", свързано със строфа в стих. "Устните пееха - “Бобеоби”..." : Синджирчето пееше като “Гзи-гзи-гзео”. [обратно]

3. Континента А. - Азия. [обратно]

4. Не достигали... двойки, тройки - Хлебников има предвид своя "основен закон на времето". Вж. Кузьменко, В. П. "Основной закон времени" Хлебникова в свете современных теорий коэволюции природы и общества". // Мир Велимира Хлебникова: Статьи. Исследования (1911-1998). М.: Языки русской культуры, 2000. <http://asterix.niurr.gov.ua/ru/publication/culture/hlebnikov.html> (14.08.2003).[обратно]

© Велимир Хлебников
© Илиана Илиева - превод, 2003
© Издателство LiterNet, 14. 08. 2003
=============================
Първо издание, електронно.

Преводът е по: Велимир Хлебников "Творения", М., 1986.