СЕКУЛ СКЪТА

Пенчо Славейков

web | На Острова на блажените

Син на богат търговец, живящ в Пирея¹, Скъта е завършил своето академическо образование в Париж², дето по-напред е минал през чистилището и на знаменитото Ecole Normale Superieure³. Той и сега живее повече в Париж, во всякой случай повече отколкото в родния си край, от който и с чувства и с мисли и живот е откъснат. Това личи от цялата дейност на Скъта, най-вече от темите на неговите творения. Той е автор на две от капитална важност изследвания на елинския мир - Погребалните обичаи в Омирово време и Как да разбираме по-добре Омира - Париж, 1897 и 1907. В тия трактати той разглежда един от най-интересните въпроси от класическата история (не филология!) - разницата на античната от съвременната душа. Бележа в скоби "не филология", защото би било кръвна обида да нарече някой автора на горните съчинения филолог, както правяха едно време да смесват изследвачите на древния живот, па и сегашния, с ония "учени", които пощят дрипите на въпросите на човешката култура. Един изследвач като Erwin Rohde се е ползувал от изследванията на Скъта за своето съчинение "Das Seelenleben der Griechen"⁴ и се отзовава най-лестно за младия учен. Скъта е издал и един том Студии. Сега работи върху обширна история на гръцката лирика, поради което живее в Лондон, да му са под ръка съкровищата на Британския музей⁵.

Колкото и да е важна научната работа на Секул Скъта, него тя не задоволява и той твърде малко време от своя живот й отделя, особно в последне време. Особно откакто се е оженил, 1905, за хубавицата испанска поетеса Кармен Барес⁶, която събужда лъвът на поета в пустинята на историка. В 1909 Скъта издаде първа книга песни и поеми, повечето в антична форма⁷, с които показа, че и на езика на Острова на Блажените, бедният и първобитен наглед, може да се твори като на някой европейски културен и най-изискан език, с нюанси в мисълта и образите, каквито преди никой не е мислил, че се крият в него. А от езикът може да се извлече всичко, стига да има майстор, комуто да е отръки. В поезията на Скъта нерядко личи културата на учения, но има в тая поезия такива цветя на наивно чувство, каквито се срещат само у най-невинни деца на природата, като френския поет Франциск Жам⁸. Например предисловието на втората му книга, Църквата обрасла в бръшлян, като че ли е писано от едно дете или от майстор като Жам: "Боже мой, ти ме призова между хората. И ето ме. Аз страдам и обичам. И говоря с гласът, който ти ми даде. Аз пиша с думите, с които ти настави баща ми и майка ми, които ми ги предадоха. Натоварен с нещата на тия думи, аз минавам по пътя като едно магаре, привело глава, на което се смеят дечурлигата, не знаейки, че то носи твоята воля. Края на пътя наближава... Вече звъни вечерния звън. Секул Скъта." И нищо повече - това е цялото предисловие на една книга, в която има дивни и за жалост непреводими неща, както Пътувах за Лурд⁹, в което е изобразена една процесия богобеснуеми, между които се влачи и прегърбен старец с болната си дъщеря - с бледни изтощени ръце. Тя е на деветнайсет години и е на умиране, държи една бяла роза в ръка и се усмихва. И поета, който гледа тая процесия богобеснуеми да се мъкне и реве "Спаси! Спаси ни!" и облечената в бяло бледна девойка - с бяла роза в ръка, - поета стисва зъби да не заплаче. Знаменитата у немците балада на Хайне "Кевларски богомолци", една от най-дивните у него неща е тром лепет¹⁰, в сравнение с тая песен, за лурдските богобеснуеми... От поет, който съединява в себе си такава висока култура и изпръвна наивност, е в право всякой да очаква много нещо и поезия, в която има такива певци, е непразна с бъдаще. Скъта е написал и една драматическа поема, Полифем ¹¹, в която е възпяна тъгата на усамотеният едноок грозник, в чиято тъмна душа, с лучът на хубостта, се вмъква и любовта - за да изтръгне от нея воплите на свръхчовешко отчаяние. Мой един млад приятел се е заел да преведе тая поема, при който превод аз ще напиша биография и етюд за поезията на онзи, който може би чува вече да звъни вечерния звън, но няма да замине - че има още да върви.

БЕЛЕЖКИ

Под влиянието на Гьоте, Пенчо Славейков живее с голям интерес към древноелинската античност - и отразява тая своя черта в образа на Секул Скъта. Преводач е на трагедията на Софокъл "Антигона", разработва древноелински мотиви в свои творби ("Фрина", "В Аида" и др.), говори в стихотворението си "Херой" (в цикъла на Чевдар Подрумче) за Омир като за свой наставник при писането. Много пъти също тъй използува формите на древногръцката поезия - хорът и полухорът от драматичната поезия, хекзаметъра от епичната. - У Братя Миладинови, както и в народните песни, името Секула (Секула Детенце) (в цикъла на Витан Габър - Секула Тръпче). Скъта - от р. Скът (Скъта), извира от Веслец в Стара планина, влива се в Дунава над гр. Оряхово.

1. Пирея - гръцки пристанищен град близо до Атина. В тоя случай Славейков слага не измислено име на град, вариация на име на български град, а Пирея, за да подчертае образа на Секула Скъта като "елинин". [обратно]

2. Като Бойко Раздяла и Тихо Чубра, Секул Скъта живее в Париж - град, в който Пенчо Славейков е отивал главно, за да се лекува. [обратно]

3. Висше педагогическо училище в Париж; посочването, че Скъта е учил в него, е свързано с историята на училището, от което са излезли видни френски писатели и учени. [обратно]

4. (Нем.) "Духовният живот на гърците". Ервин Роде, виден немски учен - елинист; посочените заглавия като съчинения на Скъта са вариации на заглавия на съчинения на Роде. [обратно]

5. Британски музей - голяма публична библиотека в Лондон. [обратно]

6. Измислено име, като е използувано известното испанско женско име Кармен; съставено по подобие на Кармен Силва, румънската писателка, по чието име е съставено и името Силва Мара - Мара Белчева, и оттам - посочването, че Секул Скъта (Пенчо Славейков) се е оженил за "испанската поетеса Кармен Барес"; интересно е, че докато в "На Острова на блажените" Славейков - макар че говори за себе си в трето лице - на няколко места споменава за своя женитба с Мара Белчева (с имената, които й дава в антологията), в живота е посрещал като клюка твърденията за такава женитба; така, той реагира живо и получава опровержение, когато през 1911 г. вестниците съобщават за негово пътуване в чужбина "с жена му Мара Белчева" - и когато същата година в сатиричния вестник "Барабан" се явява карикатура от Чарни (Георги Машев): пегас (крилат кон, из древногръцката митология), на него Славейков и Белчева, с текст: "Поетът Иво Доля и поетесата Силва Мара във воаяж дьо нос (сватбено пътуване) за Острова на фасулковците". [обратно]

7. Такава книга Славейков не е издавал; сигурно има пред вид ръкописната си сбирка от 1909 г. "Преди мълчанието", в която са разработени и древногръцки мотиви. [обратно]

8. Франсис Жам, френски поет-символист, на мода тогава в някои литературни среди в България; в началото на творческия си път бил прогресивен поет - негови социални стихове са превеждани от Полянов; Д. Дебелянов слага като мото на стихотворението си "Прииждат, връщат се..." стихове от Жам. [обратно]

9. Лурд, малък град във френските Пиринеи; появата в него на "лековита вода" използувано от католическото свещеничество за обявяването му за "свято място", където "с божия помощ" се лекуват всякакви болести - и натам се отправяли хиляди невежествени болни, разни психопати ("богобеснуеми"), достигащи до истеричен "религиозен екстаз" в разни процесии. Когато се лекува в Париж, Славейков слуша много разговори за Лурд; в своите "Бегли спомени" М. Белчева говори, че в последните месеци на живота му католици в Италия го увещавали да отиде в Лурд, но той отказал. [обратно]

10. Тром (тромав) лепет; - лепет (рус.) - неясно говорене, джомолене. [обратно]

11. Славейков не е писал драматична поема "Полифем" (драматична поема, "Радоил", печата в "Мисъл" в 1893 г.); Полифем - из гръцката митология - циклоп (едноок гигант); в "Одисеята" Одисей и другарите му попадат при Полифем и едва се спасяват. [обратно]

© П. П. Славейков
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 25.02.2002
П. П. Славейков. На Острова на блажените. Ред. и бел. А. Тодоров. Варна: LiterNet, 2001-2002

Други публикации:
П. П. Славейков. Събрани съчинения в осем тома. Т. 2. Ред. и бел. А. Тодоров. София, 1958.