|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
СЛАВА Слава, во пътя на славата който Слава, когото не думите славят - Слава, на който е себе обикнал - Той ще да мине от днеска во утре.
Необичайно в тогавашната българска поезия е, че в това стихотворение в трисричната стъпка са изпуснати - по определена система - отделни срички по подражание на ритъма на древногръцката поезия, в чийто стих се съчетават различни стъпки; пак по древногръцкия пример стиховете са групирани в строфи, без да са римувани. И тук, както в следните две стихотворения, "Воля за живот" и "Истина", последният стих на всяка строфа е с друг ритъм и е по-кратък от другите стихове; такъв стих, наречен Адониев, съставен най-често от дактил и хорей, се среща първо у Сафо и други древногръцки поети; от римските поети често си служи с него Хораций.
© П. П. Славейков Други публикации: |