Пенчо Петков Славейков е роден на 27.04.1866 г. Следва философия в Лайпциг (1892-1898), където слуша лекции на естета неокантианец Й. Фолкелт, психолога В. Вундт, изучава големите немски поети и философи. След завръщането си в България (1898) става близък помощник на д-р К. Кръстев в редактирането на сп. "Мисъл", идеолог на кръга "Мисъл". Известно време е директор на Народния театър и Народната библиотека. Напуска България и умира в Италия на 28.05.1912 г. Висококултурен, широко образован, той е една от централните фигури в българската следосвобожденска литература. Някои основни негови произведения са: стихосбирките "Епически песни" (1907), "Сън за щастие" (1906), епическата поема "Кървава песен" (1911-1913), "На острова на блажените" (1910), литературоведски изследвания и есета, както и фолклорния сборник "Песен на песните".

ПОЕЗИЯ

Стихосбирки
  Сън за щастие
  На Острова на блажените

Стихове

В превод на немски - Димитър Димитров

  Die Blümchen von dir erfüllen...

КРИТИЧЕСКИ ПРЕГЛЕД

Предговори
  Предговор към “П. К. Яворов. Стихотворения” (1904)

ЛИТЕРАТУРНА КРИТИКА

Статии
  Българската поезия

АРХИВИ

Мария Липискова (подбор, коментар, бележки)
  Из архива на П. П. Славейков
  Частичен опис на личната библиотека на Пенчо Славейков
  Тльон, Укбар, Orbis Tertius или скритият архив на Библиотеката на Острова на блажените

* * *
Критика за П. П. Славейков

© Електронно издателство
LiterNet, 2001-2018