ПЕРИКЪЛ

web | На Острова на блажените | Секул Скъта

Ела по-близо. Тъй. Тя вече иде,
и сещам аз как стихва мойто слово:
преди човека словото умира. -
Ти тъй си млад, а виждам вече аз
как сянката се в твоите очи
сгъстява, как се пъне во езика
неопитен една велика сила.

От прашката отпратения камък
нищожен пада на земята, щом
целта си не постигне. Не натяквам
на боговете; - моя дял е свършен.
Мълчанието тъмните си порти
зад мен затваря. Няма ни желание,
ни сила в мен ръката му да спра...
Аз свойто дело върших, но не свърших.
И хората и дните бяха дребни
една велика мисъл да подземат
и да вплътят един купнеж в живота.

Атини! Тях отнище да направя,
да възвися: на целий свят към тях
и погледи да бъдат и души
обърнати - то беше мой купнеж:
и в първий цвят, неразцъфтял, увяхна
най-свидний блян на моята душа...
Аз върших, но не свърших свойто дело.
Че бях роден в земя, на тишината,
благодатта в която се не знае,
в която сган живее, сган владей
и врявата над истини дарува.
Като море е тая свята сган
велика, и нищожна като пяна.

И мислих аз, и вярвах аз дори,
че с нейна помощ стават наште мисли
дела. Това, което боговете
в нас, повече отколкото во други,
са вложили - в нас, в нашата душа:
това, що можем ний осъществи,
ний - с помощта на другите. Тъй мислях,
тъй вярвах аз. Да, с помощта на тез,
които са безпомощни, че в тях
нито самите богове живеят,
ни волята им за живот и дело.

Проклятието на онез, които
възлагат своя подвиг на ръцете
на други - свойта мисъл на трудът
и волята на други, - то постигна
и мене. Мойта истина на други
в душата се превърна на лъжа!...
И ти се чудиш? Чумата преди
кръвта ми да отрови, беше вече
душата ми отровена: което
презирах, него трябаше в живота
аз да прегърна! Най-добре това
Аспазия го знае - и плачът й
не е за мойта смърт, а за живота,
в когото ази себе си убих -
да възвися се ази унизих!

Живот изчезва, истината иде...
В Сократа е живота на Перикла.
Веригата на дните ти ще свържеш
с величието на Атини. Няма
ти с помощта на други, като мен,
да вършиш и затуй ще да завършиш.
Сган остави сганта - да я измий
на времето потокът: тя е кал,
от който се съсъд не прави, в който -
направен - свят купнеж се не налива.
Ти окрили самотните за път -
за пътя към далечните морета...
Кога умре сганта - умира всичко.
Кога умре самотний - заживява
на живите в съзнанието той.
Зарад Сократа трябаше Перикъл -
грехът да не повтаря тоя, който
за истината е роден в Атини.
Сам сечиво бъди на свойто дело -
оръжие за своя подвиг сам!
От себе си, сам ти, и против воля
на другите почни и завърши.

Така говори с мойте сетни думи
най-мъдрата Диотима - живота.

Стихотворението "Перикъл" е включено в "Преди мълчанието", дето е датирано - 27 юни 1909 г. При поместването му в антологията Славейков е внесъл някои изменения, от които най-съществена е разликата в последния стих - в "Преди мълчанието":

Най-мъдрата Диотима - смъртта.