Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
Каталози
:. По дати : Март  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook! Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Сравни цени с Книгосвят във Facebook! Книгосвят - сравни цени на книги
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ПЕРИКЪЛ

Ела по-близо. Тъй. Тя вече иде,
и сещам аз как стихва мойто слово:
преди човека словото умира. -
Ти тъй си млад, а виждам вече аз
как сянката се в твоите очи
сгъстява, как се пъне во езика
неопитен една велика сила.

От прашката отпратения камък
нищожен пада на земята, щом
целта си не постигне. Не натяквам
на боговете; - моя дял е свършен.
Мълчанието тъмните си порти
зад мен затваря. Няма ни желание,
ни сила в мен ръката му да спра...
Аз свойто дело върших, но не свърших.
И хората и дните бяха дребни
една велика мисъл да подземат
и да вплътят един купнеж в живота.

Атини! Тях отнище да направя,
да възвися: на целий свят към тях
и погледи да бъдат и души
обърнати - то беше мой купнеж:
и в първий цвят, неразцъфтял, увяхна
най-свидний блян на моята душа...
Аз върших, но не свърших свойто дело.
Че бях роден в земя, на тишината,
благодатта в която се не знае,
в която сган живее, сган владей
и врявата над истини дарува.
Като море е тая свята сган
велика, и нищожна като пяна.

И мислих аз, и вярвах аз дори,
че с нейна помощ стават наште мисли
дела. Това, което боговете
в нас, повече отколкото во други,
са вложили - в нас, в нашата душа:
това, що можем ний осъществи,
ний - с помощта на другите. Тъй мислях,
тъй вярвах аз. Да, с помощта на тез,
които са безпомощни, че в тях
нито самите богове живеят,
ни волята им за живот и дело.

Проклятието на онез, които
възлагат своя подвиг на ръцете
на други - свойта мисъл на трудът
и волята на други, - то постигна
и мене. Мойта истина на други
в душата се превърна на лъжа!...
И ти се чудиш? Чумата преди
кръвта ми да отрови, беше вече
душата ми отровена: което
презирах, него трябаше в живота
аз да прегърна! Най-добре това
Аспазия го знае - и плачът й
не е за мойта смърт, а за живота,
в когото ази себе си убих -
да възвися се ази унизих!

Живот изчезва, истината иде...
В Сократа е живота на Перикла.
Веригата на дните ти ще свържеш
с величието на Атини. Няма
ти с помощта на други, като мен,
да вършиш и затуй ще да завършиш.
Сган остави сганта - да я измий
на времето потокът: тя е кал,
от който се съсъд не прави, в който -
направен - свят купнеж се не налива.
Ти окрили самотните за път -
за пътя към далечните морета...
Кога умре сганта - умира всичко.
Кога умре самотний - заживява
на живите в съзнанието той.
Зарад Сократа трябаше Перикъл -
грехът да не повтаря тоя, който
за истината е роден в Атини.
Сам сечиво бъди на свойто дело -
оръжие за своя подвиг сам!
От себе си, сам ти, и против воля
на другите почни и завърши.

Така говори с мойте сетни думи
най-мъдрата Диотима - живота.

 


Перикъл (499-429 г. пр. н. е.) - бележит държавник в древна Атина (наричана - както е в това стихотворение - и Атини, като множествено число на по-голям сбор селища), водач на демократите. В противоречие с историческата истина, в края на живота му, Славейков (като в случая с Бачо Киро) придава на Перикъл чужди мисли на разочарование от народната маса с тенденция на изтъкване на "избраната личност". - Аспазия - жена на Перикъл, прочута с хубостта си и с това, че в своя и Периклов дом е събирала хора на изкуството и науката (първообраз на по-сетнешните "салони") - вкл. Сократ. Когато Перикъл умира, Сократ (осъден на смърт и самоотровил се в 400 или 399 г. пр. н. е.) е още жив - и нему Перикъл, в стихотворението на Славейков, предава за подемане и развиване своите предсмъртни мисли. - Диотима - древногръцка митическа фигура.

Стихотворението "Перикъл" е включено в "Преди мълчанието", дето е датирано - 27 юни 1909 г. При поместването му в антологията Славейков е внесъл някои изменения, от които най-съществена е разликата в последния стих - в "Преди мълчанието":

Най-мъдрата Диотима - смъртта.

 

 

© П. П. Славейков
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 25.02.2002
П. П. Славейков. На Острова на блажените. Ред. и бел. А. Тодоров. Варна: LiterNet, 2001-2002

Други публикации:
П. П. Славейков. Събрани съчинения в осем тома. Т. 2. Ред. и бел. А. Тодоров. София, 1958.