Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

НЯГУЛ КАВЕЛА

Пенчо Славейков

Нягул Кавела - рис. Никола МихайловКавела беше обичания поет на читатели от средня ръка, които го и прославяха, не само като най-добър изразител на техните мисли, чувства и настроения, а и като изобщо най-добър поет на Острова. И тая "средня ръка" наложи своя гнет над мисълта и съвестта и на ония, които, казват, стоели по-горе от нея. И дълги години тая "средня ръка" гонеше единиците от тяхното място, тя, която с крина определяше цената и значението на зърната. Защото "среднята ръка" не знае качество и значение на качеството! Но таланта на поета го спаси от опасността да потъне и се удави в плиткото. Кавела, макар и бавно, отърси от плещите си своята публика и я остави тя да се дави в плиткото, а той мина на отсрещния бряг - отдето сега се смее на тая "средня ръка" и силата на нейното нищожество. Сега той е сам свой стопанин. И мина в списъка на ония, които "среднята ръка" ненавижда, осъдена да не вижда.

Които го изгубиха, съжаляват, че един талантлив поет и романист1 напусна прежните си позиции и казват, че на новата позиция той не бил тъй сигур, едно: защото от старите навици не може окончателно да се отърве, и друго: защото, при опитите да стъпи твърдо на новата позиция, капризничи и се впуща во своеобразности. Това, последнето, е само едно обещание за в бъдаще, но хората гледат настоящето и не са доволни. Освен това те казват, че компаса много трепкал и не спирал да го видят де е... Може би Кавела не бе трябало да се дели от своите прежни читатели, да оставя вдовица една публика, която и да не чини бозна що, все пак знае да милва тъй добре! Боже мой! "Среднята ръка", обикновената публика, чува само ругания и присмех, вижда само презрения, а и тя милее за нещо, живее в нещо и иска това нейно нещо да бъде знаено, зачитано, ценено. На Острова на Блажените, както и у нас, поетите и писателите твърде много пренебрегват онова, което не винаги е за пренебрегване - затова и тям отплащат со същото. А днес културната епоха е такава, че нейните дейци не тряба да изпущат от сметка "среднята ръка", че няма за каква друга да се хванат. А освен това тя е най-благодарната публика по цял свят и като например у нас, ония, които не я напускат - тя им доставя удоволствие да се чувствуват и те нещо, господари на нещо, авторитети, и да мислят, че най-добрите круши за ядене тряба да са непременно гнили! От друга страна - и обикновения читател и той иска и има законно право да има своите писатели и поети, както другите имат свои, които да му изпълнят празното време с Мъртви сибирски полета, Иван Александровци, Воденичарски кукумевки и да държат Под Иго2 разума и вниманието на подяремните животни. Во всички тези упражнения на умове, обрасли в брадавиците на евтин демократизъм, има талант, макар и минимум, и той е доста за ония, които имат вкус за такива продукти. Господ, който казват си имал грижата за всичко, дава всекиму колкото той може да понесе на гърбът или на душата си. А на хора, на които е дал багаж за станции по-далечни от Подуене - и от редакции на някое "Ново време" - той казва: "Хайде! Не ви е тука мястото, - по-нататък, по-далеч!" Новия Кавела - той е роден през 1876 - при всичките си лучкания е създал поне в стихове, не малко хубави неща, от които най-хубава е Как господ даде воля... една балада, от която някой немец би изкарал цял Фауст в две и три части. В малките си стихотворения и песни Кавела се впуща твърде далеч да оригиналничи, и то най-вече външно, по примера на разни европейски символисти, на които всичкия талант е в оригиналниченето, в названието на най-обикновените неща по най-необикновен начин. Тъй например по подражание на французина Saint-Pol-Roux3 , и Кавела вместо просто петел казва "акушерка на зорницата", вместо жаба - "жива маруля", вместо министър - "мушмула на царска трапеза", вместо гърне - "пръстено виме", рой гарвани - "крилати гробища" и сума други поетически нелепици, които у нас в последне време добиха курс, пуснати на пазаря на нашата книжнина от ония рошави телета с гайди, които дремят по масите на Ерменското кафене4 . Освен тези оригиналности Кавела капризничи и с правописа, както ще видите сами в някои от преведените му стихове, в които аз съм спазил тия капризи: той не вред признава главните букви, както и сума други неща, които ги нямало в говора: запетая, точка и запетая, двоеточие и други5 . Кавела е бил началник на главната поща в Артаня и упражненията му да говори по телеграфа, дето законните връзки между думите са унищожени и който говори, подскача и през думи, и през мисли - като полска мишка през снопи, - види се ще е повлияло на стила и капризите му6 . И при всички тия своеобразности и капризи заслугата на Кавела в развитието на родната поезия е голяма. Той внася в тая поезия мотиви нови за нея и често облича тия мотиви във форми оригинални и органически свързани со самите мотиви. А главно - той е жизнерадостен! Едно извънредно преимущество пред други поети на Острова на Блажените, които плачат , та се късат, най-вече дето човек би трябало да се смее презглава: пред претенциозната скръб на техния дребен, накърнен егоизъм. Наистина и той често се милва и шегува с тъгата, дори со скръбта, а понякога и с чемера7 , но... младостта, хубавата и затова егоистична младост, за да се хареса, си позволява не само такива наивности. Почакайте. Той вече се възмогва - и заяква корени в черната земя, в истинската скръб, в сестреницата на оная, с която се е милвал, и която погрешно е кръстена скръб. Младият явор8 се кърши, но не чупи, и неговите клони ще метнат широка сянка... само не за "среднята ръка", която иска да яде своя гивеч под сянката му - там, дето най не му е място да се ядат тюрлю-гивечи. Кавела живее сега на Капри9 , дето един негов почитател, американеца Хенри Джордж10 , му е построил дивна вила с далечен изглед на морето. Там поета сега се занимава со скулптура. В изложбата през 1907 в Париж е била изложена неговата мряморна статуя Вяра, която парижкия градски съвет откупи. Статуята представлява едно дивно женско тяло, на което главата и ръцете са отсечени. Като че ли художникът е искал да каже: дето няма глава да мисли и ръце да пипат - там е вярата! Като скулптор Кавела се намира под прекото влияние на Огюст Родена11 и в неговата Вяра личи явно майстора на дивната Молитва и на толкова други мряморни молитви.

 


Пролет
В грях
Хорото на живота
Рожба на слънцето
Как господ бог даде воля да стане земя и какво подир това стори Сатанаил
На кръстопът
Изгората на Шемзедин Хафиса

БЕЛЕЖКИ

Събирателен образ, в който - освен черти на самия Славейков - са преплетени черти на Вазов (от младите му години) и главно на Яворов. Целият кръг "Мисъл" (вкл. Славейков) системно обвинява Вазов, че не се ръководел от "по-високи" естетически възгледи, а пишел според вкуса на "средната публика" ("средня ръка" в тоя очерк) - обвинение, което фактически е насочено против реализма и близостта до народния живот у Вазов. Славейков слива тая "черта" на Вазов с Яворовия образ от първия период на творчеството му, с близостта му до народния живот и социализма (оттам - споменаването на сп. "Ново време"). В много неща и изцяло с общия си дух очеркът за Нягул Кавела се схожда с предговора на Славейков към второто издание на Яворовата сбирка "Стихотворения" (1904 г.) - предговор, предизвикал силното неодобрение на прогресивната и демократична читателска публика и издания зарад възхвалата на отстъплението от реализма и прогресивните идеи. Същевременно тук Славейков изразява недоволството си от това, че Яворов по тоя път е отишъл много далеч и се е поддал на влиянието на символизма, иронизиран в очерка като поезия на безсмислиците. - Нягул - от Братя Миладинови; Кавела - измислено име, може би вариация на "кавал".

1. Поет и романист - тъй като тук се има пред вид Вазов. [обратно]

2. "Иван Александър", "историческа повест из живота на Търновското царство в средата на ХІV столетие" от Иван Вазов, 1907 г. В 1910 г., когато Славейков подготвя своята антология, току-що е излязла Вазовата пиеса (представляваща направена от него драматизация на същата повест) "Към пропаст" - с главно действуващо лице Иван Александър, и за нейните качества се спори в литературните среди; пиесата е била написана по-рано - играна е през 1907 г. в Народния театър в София. - Под Иго - намек за Вазовия роман "Под игото". - От полемични съображения Славейков смесва тия Вазови произведения с популярните тогава блудкави преводни романи "Мъртвите сибирски полета" и "Воденичарската усойка" (кукумявка). [обратно]

3. Сен-Пол Ру - френски поет-символист от онова време. [обратно]

4. Кафене на старата улица Търговска, срещу джамията, в София, посещавано от някои литератори; за него говори, също в ироничен смисъл, и Яворов в пиесата си "В полите на Витоша". [обратно]

5. В стремежа си "да разрушат формата" и да оригиналничат, някои западни модернисти от онова време, като Гийом Аполинер и други, често пишат без препинателни знаци; тоя "начин" днес е много разпространен в западната упадъчна поезия. Славейков го е спазил (като все пак е сложил няколко тирета и запетайки и накрая една точка) в стихотворението "Рожба на слънцето" в цикъла на Кавела. [обратно]

6. Намек за службата на Яворов като телеграфист. [обратно]

7. Употребата на еднозначните думи "тъга", "скръб" и "чемер" е направено като закачка против безсмислената употреба на думи от символисти. [обратно]

8. "Младият явор се кърши" - намек за колебанията в творческия път на Яворов. [обратно]

9. На остров Капри е живял М. Горки - при него е отишел на посещение Петко Тодоров; някои от писателите от кръга "Мисъл" са кореспондирали с Горки, в тяхната среда се е говорело за Капри - и затова е вмъкнато тук. [обратно]

10. Хенри Джордж (1839-1897 г.) - североамерикански икономист, роден във Филаделфия; в книгата си "Прогрес и бедност" проповядва общността на земята, нейната национализация. [обратно]

11. Роден, Огюст (1840-1917 г.) - бележит френски скулптор. [обратно]

 

 

© П. П. Славейков
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.03.2002
П. П. Славейков. На Острова на блажените. Ред. и бел. А. Тодоров. Варна: LiterNet, 2001-2002

Други публикации:
П. П. Славейков. Събрани съчинения в осем тома. Т. 2. Ред. и бел. А. Тодоров. София, 1958.