РОЖБА НА СЛЪНЦЕТО

web | На Острова на блажените | Нягул Кавела

Като класът на нивата роден
аз охолно отраснах на полето
и слънцето ми и до днешен ден
все още грее и живи сърцето

И всичко що е слънце ме плени
во мислите мечтите и делата
и чезна аз когато засени
душата мрак и облаци полята

Кога залезе слънце зад гори -
зализа сам животът и умира
а видя ли го да изгрей в зори -
пак на живота извора извира

И гледам как то с топлите лучи
недрата хладни на земята сгрява
и виждам то пред моите очи
живота как из нищото създава

И нему всичко свойта химна пей -
и вечното в преходността възпява,
от него в него всичко що живей
и мре и пак отново възкресява

И тази химна в небосвода син
тържествено нагоре се възйема -
тя и на мене, слънчевия син,
към небесата погледа подйема.

От светлина роден за светлина
и моя дух стреми се в бодрост трезва
като в морето речната вълна -
и радостно в недрата му изчезва

И ако туй е неговата смърт,
о нека тя по-скоро да се сбъдне -
и да се слее земний светъл път
на светлината в пътищата бъдни.