Людмила Кирова

web

Анализът на живата реч на престижни младежки групи ни доведе до заключения, които имат отношение към настоящото и бъдещото функциониране на езика в речта и към развитието на нормите на българския език. Бяха проучени дискурси на пряка и компютърно опосредствана комуникация на компютърно базирани групи (компютърджии, геймъри и чатъри). Установи се, че резултатите имат общи белези с наблюденията на езиковеди върху други социално-професионални сленгове - за музикалния сленг (Нишева 2001, 2002) и за езика на графитите (Свободова-Капсова 1999).

Изучаването на компютърния сленг и динамиката на процесите в лексико-семантичното поле на компютърните технологии (КТ) изяви редица процеси, които очертават специфични аспекти при употребата на езика в процеса на речевата дейност. Ще ги представим тезисно.

1. Приоритет на прагматичния аспект на речта

Речта не е самоцелна. Обикновено човек влиза във взаимодействие с други хора, за да може да осъществи дейност самостоятелно или като партньор. Целите на взаимодействието задават стратегията на комуникативното събитие, а оттук и правилата на общуването и на създаването на текста. Поради това в съвременните езикови изследвания акцентът се премества върху говорещия и слушащия човек, който употребява езика като основна част от интеракцията в процеса на други дейности (Гугуланова 2003: 13). При такава гледна точка фокус на отношенията в изказванията е човекът, а не текстът. Използването на даден езиков код за пораждането на смисъл се разглежда винаги в пресечната точка на влиянията между физическото битие, обществените отношения, съзнанието и езика.

В този смисъл днешните езиковеди трябва да разглеждат езика като винаги вземат предвид прагматиката на дискурса. На запад отдавна основно занимание на рекламисти, имидж мейкъри, PR специалисти, журналисти, лингвисти и пр. е приложният аспект на речта, употребата на езика в разнообразието от човешки дейности. Затова в сферата на внимание са:

• основанията за избор съобразно събеседника и ситуацията на: знаков код (език - вербален, музикален, кино език и под.); на езиков диалект (териториален, професионален, групов); нарегистър;

• изборът на най-подходящото послание за най-подходящите адресати, което предполага основно познаване на тези адресати и на комуникационните канали;

• адекватността на формата и комплексът от изразни средства спрямо функцията на комуникацията - въпроси, засягащи разнообразието от жанрове и типове дискурси;

• програмираната сила на въздействието върху получателя с оглед очаквания ефект, т.е. стратегиите на комуникация.

Ако не искаме да страдаме от дефицит в комуникативна си компетентност поради промените, настъпили в съвременното общество, трябва да познаваме нарасналото разнообразие от речеви норми, родени в практиката (Кирова 2008). Предизвикателството към кодификатора е да изучава нормите, да открива стабилното и да дава път на прогресивните тенденции в езиковата динамика (Виденов 1986: 31).

2. Специализиране на езика

Високата специализация на знанието налага аудиторията да се разделя на тясно специализирани публики. Увеличава се степента на имплициране на значения при намален обем на съобщенията, което повишава важността на споделяното от събеседниците предварително знание. Колкото по-голяма е общността в социалния и физическия опит на комуникантите, толкова по-голяма е информацията, която получателят на съобщенията може да извлече, и толкова по-малко езиков материал говорещото лице може да използва.

В резултат от повишения информационен обмен и специализацията на знанието е необходима висока степен на енциклопедични познания, за да четеш дори ежедневник. Журналистът вече не може да е само журналист. Преди всичко той е (или трябва да бъде) специалист в съответната област - икономика, медицина, високи технологии и пр. Съществува йерархия на специализираните знания. С най-голямо влияние са тези професионални области, които не само имат голям дял за общественото развитие, но са в пряк допир с неговите членове, най-необходими са за всеки човек в ежедневната му дейност. Ако не разбирате от металургия, това няма да промени личната ви съдба, но ако ви липсват основни умения по оперирането с финанси, компютри и комуникационна техника, това положително ще се отрази на кариерата и на комуникациите ви със социалната среда. Усвояването на всяко подобно знание е свързано с овладяването на нов специален език. Следователно повишеният обмен в глобализираната комуникационна инфраструктура на обществото налага изискване за енциклопедични познания във все по-тясно специализирани области, за да сме в състояние да участваме пълноценно в този процес.

Тъй като това е на практика невъзможно, тенденцията е говорещата страна да си избира целева публика, която да съответства на определен социален профил, необходим, за да бъдат разбрани нейните послания и осъществени целите й. Възприемащата личност, на свой ред, не би могла да изисква да разбира всичко, което тече по информационните канали, а трябва да прави избор. Нужно е, определено ниво на знания, за да се асимилира и използва информацията. Ето защо целта на взаимодействието и каналът имат основно място в моделирането на комуникацията в съвременното публично пространство. Техните ефекти върху речта формират нови речеви норми - в SMS-ите, в интернет комуникацията, в рекламните билбордове, в телевизионните клипове и пр.

Последица от специализацията е сближаването, което настъпва в речника на професионалистите от различни страни и раздалечаването в езиковия репертоар между поколенията, говорещи на един език. Оформят се съществени различия в речника и номинационните модели, налагани от глобализираната култура, която се противопоставя на местната културна традиция и езикови варианти. В определени полета на специална лексика, които са под силно влияние на английски, например чрез лексикализирани терминологични словосъчетания, се въвеждат иновативни модели с номинативна функция: Intel xScale процесор (процесор тип Intel xScale); CD-записвачка (записвачка за CD); mp3-плейър (плейър за mp3); standby режим (режим standby) и пр.¹. Явлението се пренася при свободните словосъчетания и в ежедневната реч, напр.: Лято с Хеброс приятел (приятел на Хеброс банк); bТВ новините (новините на bТВ) и под.В някои случаи формата на избрания вариант специално подчертава функционалността на номинацията, която доминира при комуникацията, например минимизирани варианти като БГ радио, Инфо радио. Примери пък като Прима патриот, лайфстайл файл и под. демонстрират компресия на пропозиционален смисъл, който може да бъде изразен само с цял израз (Кирова 2006). По този начин измененията в номинацията се отразяват на синтактичното равнище, където става възможно съществително в апозитивна употреба да изразява атрибутивно отношение към друго съществително.

Медиите популяризират езика на модерната градска култура в спонтанните регистри на градския (особено столичния) говор. Професионалните и социалните групи, и комуникационните канали, които са проводници на нормите, родени от глобализационните процеси, са модерните елити, които имат престиж в обществото. Затова неминуемо е толерираните от тях норми да "дават тон". Може да се очаква тяхното разпространение в националната езикова общност и най-вече наследяване от идващите поколения. Не само това - с оглед продължаващото въздействие на посочените социални фактори би трябвало да очакваме, че при следващите поколения ефектът на това въздействие ще се задълбочи.

3. Субстандарти с международни прагматични речеви норми

Най-съществената представителна характеристика на индивида днес не е неговата етническа, а неговата професионална принадлежност и идентификация с определени социални групи. За обществото - неговата глобална свързаност.

Интернационализацията на професионалното общуване се осъществява чрез международни компании и екипи, отворени пазари, икономически и политически обединения, общи достояния на науката, новите технологии, масовата култура и потреблението, както и наименованията на техните артефакти и запазени марки.

Постепенно в обществото се формират и групи по интереси, свързани с определен вид професионална дейност - музика, кино, компютърни технологии, спорт и пр. За членовете на тези социални групи любимото занимание е повод за взаимодействие и общуване с други индивиди, извършващи същото. Специфичната дейност и постоянната комуникация на групата до голяма степен повлияват начина на живот и културата, която участниците в нея споделят. В тези субкултурни групи чрез забавление се осъществява ранна професионализация². Техните членове възприемат езиковата норма на съответната глобална професионална общност. Като неформални обединения такива колективи общуват непринудено и това ги кара непрестанно да обогатяват съответния специален език. Става необходимо да се назовават специални значения в различна социална среда и във все по-неочакван ситуативен контекст. В резултат на това се обогатява съответният професиолект и се създава пласт от експресивна лексика в неговите рамки. Развиват се и социолектни надстройки, които са лексикони, специфични за занимание, базиращо се на някаква специална област. Единици от езиковия репертоар на тези групи по социалните мрежи и чрез медиите се разпространяват в езиковия континуум като специални сленгове.

По този начин новите предмети, дейности и отношения от съвременната действителност пораждат широк пласт от международна лексика, а чрез чуждите езикови единици се въвеждат еднакви модели за номинация. В резултат се уеднаквяват лексикалните знакове и/или йерархията на семантичните отношения в езиците. Общият в семантичната и формалната си структура речник и общите прагматични правила на общуването създават (и са резултат от) инвариантни международни норми (езикови и дискурсни) с вариантни субстандарти в рамките на локалните езикови системи (Кирова 2004б). Чрез своето разрастване и престижа на своите носители, международните професионални и субкултурни езикови норми се прокарват по-нататък в системата на съответния национален език към по-високи функционално-стилистични равнища.

4. Демократизация

Всеки адресант се стреми към отношения на солидаризация с адресата за по-успешни комуникативни стратегии и постигане на набелязаните реакции в поведението. При нарастващото разнообразие на взаимодействията между хората, неимоверно се увеличава диверсификацията на дискурсите. Изискванията, които те излъчват към системата и словника на езика стават твърде диференцирани и пораждат иновации. Забелязва се силно повишаване на разговорния и жаргонния пласт. Това е начин да се внесе неформалност в общуването, а чрез езиковата икономия да се осъществи бърз обмен на съобщения. Предпочита се разкрепостена реч и постмодерна идентичност - забавна, мобилна, нелокална.

Тъй като специализацията в обществото е не само висока, но е и ранна, формираните сленгове съчетават особеностите на специален език с характеристики на младежкия жаргон. Тяхната социална основа непрестанно се разширява и демократизираната лексика навлиза в разговорния пласт на книжовния език. Единиците на сленговете се използват от все повече хора във все повече дискурси. Ефектът от това е, че голяма част от сленговата лексика повишава статуса си и се придвижва нагоре по стилистичната скала към по-неутрална маркираност. Може да достигне дори терминологичното равнище(примерите са многобройни: файл, сайт, бисквитки, мениджър, спонсор и пр.) Много от тези единици са чужди по произход, което предизвиква пуристични реакции. Обществото обаче е твърде чувствително за контрастните явления и "сляпо" за множеството по-незабележими изменения в езика. Компютърно базираните групи са едни от най-набедените като "замърсители" на родния език. Статистическо изследване обаче установи, че в техния репертоар количеството на родните лексеми с преносно и стеснено значение редовно е около два пъти по-голямо от това на неологизмите заемки (Кирова 2005). Единствено в чат дискурсите съотношението се променя в полза на чуждите думи. Когато технологичната среда е англоезична, дискурсната общност е принудена непрестанно да превключва от пасивно възпримане на текст на английски към продуциране на български текст, в който редица от речевите актове могат да се въведат в готов вид на английски³. Освен това в онлайн общуването множество дискурсни норми са конвенционализирани вече на този език като международни. Всичко това се отразява върху речта, в която се осъществява интерференция. Допълнителна причина за нея е и силното маркиране на отношенията солидарност/несолидарност между говорещите лица и функцията забавление, което се подчертава чрез специфичен споделян речник, напр.

<Morene> behme na kafe s edna friendka

В настоящия момент противопоставянето между единиците в полето, например, на компютърните технологии е:

• по специализираност/неспециализираност;

• по функция - информиране/забавление;

• по линия на демократизацията и ускоряване на информационния обмен традиционните опозиции официалност/неофициалност и устна/писмена реализация на речта се проявяват в много по-висока степен като зависими от прагматичното основание експлицираност/икономичност на езиковата форма: флопи дисково устройство →флопи, FTP сървър → FTP-то, proxy сървър→ proxy, информация → инфо и под.

Най-често употребяваните членове на синонимните редици са разговорните названия и оперативните термини, каквато е същността на съвременните професионализми. Терминологичната номинация (със словосъчетание или с по-дълго название) остава за по-официалните или маркираните ситуации, когато разговорят лица със и лица без специални знания.

5. Технологична компетентност

В статията си "Изисквания за компетентност в съвременната езикова ситуация" (Кирова 2002а: 29) сме извели критерий, съществен за нашето време и свързан с отношенията "човек - машина". Функционална компетентност наричаме всички технологични и социални знания и умения, които трябва да притежават говорещите лица, за да общуват чрез актуални за времето си комуникационни средства и канали. При използването на езика вече трябва да се съобразяваме с изискванията и ограниченията, които ни налага работата с нови и нови машини и канали за комуникация. Познаването на технологичните изисквания означава да се съобразяваме с начина, по който действат хората при произвеждането, предаването и приемането на съобщения. Това се отразява първо на речевите норми, а постепенно започва да прониква и в нормите на езика. Въпросът има две страни: възможностите на машините и удобството на хората, когато работят с тях.

Така например, разделното писане на сложно съставени названия е много по-удобно, когато се прави база от данни за речник. Въвеждането на съставките поотделно (напр. уеб и сайт) дава безкрайни възможности за потенциални комбинации с думите, съществуващи в корпуса (уеб страница, уеб адрес, уеб потребител и под.). Нашите изследвания върху речта на компютърно базирани групи показват, че наличието на заета дума, адаптирана като съществително, мотивира сложносъставените названия, в които тя участва като първи компонент, да се реализират като словосъчетания. По този начин се експлицира съществуването на нов набор от признаци, съществуващи като комплекс, който разграничава видова категория, отделяща се в рамките на родовата. Ето защо разделното писане се подкрепя от младото поколение (Кирова 2002б). Българските кодификатори навреме отчетоха тенденцията към разделно писане и й дадоха път, наред с традиционния вариант на слято писане.

6. Нови графични средства

Стремежът към директно синкретично послание, съобразено с човека на визуалната култура, извежда на преден план ролята на графиката и я натоварва с прагматичен смисъл. Обликът на графичния символ и на цялостния текст стават първият материален маркер на значения в комуникацията.

Например графичните маркери на жанра чат - емотикони, изразяване на емфатичен акцент чрез писане с главни букви, принципът "Пиши така, както говориш с приятели" и пр., вече се използват във всички жанрове на компютърно опосредстваната комуникация - форуми, уеб страници, SMS, а напоследък навлязоха и в традиционните писмени жанрове - писма, картички, бележки и др. Всички те са знаци, изразяващи визуално действия, чувства, емоции и реакции в речевите актове, т.е. чрез графиката бързо и чрез универсален, визуален език се постига езикова икономия и експресивизация на речта. Допълнителни значения внася писането на български текст с латински букви, както и употребата на символи от компютърната клавиатура, напр. @ (знак за електронна поща или за интернет), # (знак за чат канал). Международно утвърдените съкращения в онлайн разговорите и начини за обяснение на действията на говорещото лице са проява на една унифицирана глобална норма на комуникация, която ускорява обмена на информация и намалява индивидуалния разход на енергия (Кирова 2004а). Замяната на езикови знакове с визуални и графични нараства⁴, защото те са универсално приложими и независими от езика на текстовата среда, в която са вградени.

Трябва да се постави и въпросът за определянето на случаите, в които използването на оригиналната латинска графика в официален български текст е допустимо. Според наблюденията ни това е стабилна общоприета норма при абревиатурите термини. Формата им сама по себе си сигнализира, че са знакове със специално значение и поддържа връзката с изходното словосъчетание, което е извън рамките на българския език. Много от тях са единствени названия на съответното понятийно съдържание. Макар практиката на обществото да изисква регламентирано използване на диграфия, кодификаторът избягва официално да го заяви и да определи необходимите граници на такава употреба.

Заключение

При съвременната кодификация трябва да се взема предвид прагматичния аспект на комуникацията, чиято тежест нараства поради диверсификацията на комуникационните канали и дискурсните общности. Познаването на операциите, свързани с обмена на съобщения, особено използваните в официалните канали и в широк мащаб, ще позволи да не се стигне до противоречие между предписанията и удобството на потребителите. Следването на принципа на целесъобразността би ни предпазило и от изоставане, и от залитания в процеса на приближаване към международнародните стандарти. Налага се да огледаме пунктовете на разминаване с изискванията, които поставя съвременната езикова ситуация, както и да вземем сериозни решения за форматите на различни по функция и стил текстове, които обменяме в една обща икономическа, политическа и културна комуникационна среда - обединена Европа.

Основни черти, които отличават човека на нашето време са "прагматичност, интерактивност, интеграция" (СН 1998: 232). За него "основа на всяка себереализация е да овладее средствата и начините за комуникация с цялото множество от субекти и обекти в свят с вечно разширяващ се хоризонт" (СН 1998: 232). Кодификаторът трябва да го улесни в това, като му предостави динамична, еластична и съгласувана с международните предписания съвременна кодификация на нормите, която се основава на добро познаване на практиките в българското общество.

БЕЛЕЖКИ

1. Запазен е правописът на автентичните употреби. [обратно]

2. Това е специален аспект в социализацията на съвременния човек, който предстои да бъде изучен. [обратно]

3. С времето виртуалните места, които използват технологична среда изцяло на български език, се роят и този ефект намалява. [обратно]

4. Употребата на опростени символни изображения (от рода на табелите по летищата, в хотелите, бензиностанциите) днес нараства неимоверно с приложението в интерфейсите на компютрите, мобилните телефони и друга електронна техника. [обратно]

ЦИТИРАНА ЛИТЕРАТУРА

Виденов 1986: Виденов, Михаил. Норма и реч. София: Народна просвета, 1986.

Гугуланова 2003: Гугуланова, Иванка. Дискурсът - нови лингвистични и нелингвистични аспекти. // Българска реч, 2003, № 9, с.11-15.

Кирова 2002а: Кирова, Людмила. Изисквания за компетентност в съвременната езикова ситуация. // Науката, методиката и училището - конфликтни точки, срещи и разминавания. Смолян, 2002, с. 28-31. Също и в: Електронно списание LiterNet, 06.05.2004, № 5 (54) <https://liternet.bg/publish3/lkirova/competence.htm> (24.07.2010).

Кирова 2002б: Кирова, Людмила. Писмено отразяване на подчинителна връзка между съществителни в езика на хора, работещи с компютри. // Електронно списание LiterNet, 09.03.2002, № 3 (28) <https://liternet.bg/publish3/lkirova/sliato.htm> (24.07.2010).

Кирова 2004а: Кирова, Людмила. Особености на чат разговора. // Проблеми на българската разговорна реч. Т. VІ. Велико Търново, 2004, с. 135-144. Също и в: Електронно списание LiterNet, 12.07.2001, № 7 (20) <https://liternet.bg/publish3/lkirova/chat.htm> (24.07.2010).

Кирова 2004б: Кирова, Людмила. Един сравнителен поглед върху компютърната лексика в славянските езици. // Електронно списание LiterNet, 14.05.2004, № 5 (54) <https://liternet.bg/publish3/lkirova/slav.htm> (24.07.2010).

Кирова 2005: Кирова, Людмила. Начини за номинация в специалния език на компютърните технологии (статистическо изследване). // Националният език в условията на чужди влияния и глобализация. София, 2006, с. 259-267.

Кирова 2006: Кирова, Людмила. Анализ на сложно съставени термини с атрибутивен компонент от чужд произход чрез словообразователносемантичната йерархия, използвана от Емилия Пернишка. // Светът на речника. Юбилеен сборник, посветен на 70-годишнината на чл.-кор. д.ф.н. Е. Пернишка. В. Търново, 2006, с. 241-250.

Кирова 2008: Кирова, Людмила. Оварваряването на езика - фактори и перспективи. // Проблеми на социолингвистиката. Т. ІХ. Агресията на уличния език. София: Международно социолингвистическо дружество, 2008, с. 231-244.

Нишева 2001: Нишева, Божана. Музикални неологизми в българския и чешкия език (върху материал от младежките музикални списания). // Съпоставително езикознание, 2001, № 3, с. 32-56.

Нишева 2002: Нишева, Божана. Социолингвистични аспекти на българския и чешкия младежки музикален сленг. // Съпоставително езикознание, 2002, № 1, с. 61-82.

Пенчева 2003: Пенчева, Анжелина. Цитирането - гледната точка на издателския редактор. // Електронно списание LiterNet,15.06.2003 <https://liternet.bg/publish9/apencheva/citirane.htm> (24.07.2010).

СН 1998: Социалните науки и социалната промяна в България. София: АИ "М. Дринов", 1998.

Свободова-Капсова 1999: Svobodová-Kapsová, D. O jazyce autoru grafitti. // Naše řeč, 1999, № 5, 245-254.

© Людмила Кирова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 24.07.2010, № 7 (128)