Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ПЕРСПЕКТИВИ ЗА ПОСТИГАНЕ НА УНИВЕРСАЛНА ЕЗИКОВА КОМУНИКАЦИЯ

Людмила Кирова

web


PERSPECTIVES FOR UNIVERSAL LANGUAGE COMMUNICATION

Lyudmila Kirova

Chair of Bulgarian Language, Department of Language Teaching - IFS

At Sofia University "St. Kl. Ohridski"

1111 Sofia, 27 Kosta Loulchev St.

In our age there exists an insatiable need for mutual acquaintance and cooperation. One of the most serious obstacles to the adequate global communication based on Information Technologies is the language barrier. The article outlines, on the one hand, the ways by which the drawing together of the languages is achieved - through the sub-languages of science and technologies, as well as through the sociolects of the different sub-cultures, bearers of the universalized mass culture. On the other hand, it points out the measures adopted for resolving the problem - both technical and social. Drawn are conclusions regarding the observed tendency to form an universal language and regional-languages mediators. The utilization of more languages by each person depending on the social, professional and national territories in which he moves increase his communicability manifold and make it independent of other external factors - technology, resolving verbal and orthographic difficulties, the presence of a translator, etc. Hence, the choice of switching over to another language depends solely on the communicative situation. Bi- and multilinguism are regarded as the most natural and ultimate solution to the problem of unique language communication today, in the incredible proliferation of the direct and indirect language contacts.

В съвременната епоха съществува неутолима потребност от взаимоопознаване и сътрудничество. А едно от най-сериозните препятствия за пълноценната глобална комуникация на основата на информационните технологии е езиковата бариера. В статията се набелязват от една страна пътищата, по които се осъществява сближаване между езиците - чрез подезиците на науката и технологиите и чрез социолектите на различните субкултури, носители на универсализираната масова култура. От друга страна - посочват се мерките, взети за разрешаване на проблема - и технически, и социални. Правят се изводи по повод уловената от нас тенденция към оформяне на универсален език и езици-регионални медиатори. Използването от всеки човек на повече езици, съобразени със социалните, професионалните и националните територии, в които той се движи, многократно повишават неговата комуникабилност и я правят независима от други външни фактори - технология, решаваща речеви и ортографически трудности, наличие на преводач и т.н. Тогава, изборът да превключи на определен език зависи единствено от комуникативната ситуация. Би- и полилингвизмът се сочат като най-естественото и тотално разрешение на проблема за уникалната езикова комуникация днес, при неимоверното увеличаване на преките и непреките езикови контакти.

Искаме или не, глобализацията е в ход. Процесите на преобразуване на информацията се индустриализират, но и се приближават все повече до естественото езиково общуване между хората. "Най-важните клонове на развитие на производството са свързани с процеси, имащи непосредствено отношение към езиковата комуникация: изобретяването на писмеността, книгопечатането, телеграфа, телефона, радиото, телевизията." (Мельников 1977:206-210) Самият фундамент на Информационното общество изцяло се базира на езикова комуникация, осъществявана с технически средства. Затова въпросът за глобалност на комуникацията, е въпрос за универсалност на езика й.

В съвременния свят не може да се разчита на чисто "филологическия канал" на превода, който се оказва изключително тесен и ограничен в подбора, за да е в състояние да доведе до потребителите огромния поток от информация. Ако искаш да си актуален, информиран глобално, трябва да си online, където езиковото посредничество на преводач е неприемливо или трудноосъществимо. Затова трансезиковите функции са иззети от самите ползватели и производители на информацията, като отговор на основна тяхна потребност. Като резултат социолектите на виртуалните общности представляват едно разширено поле за комуникация, базирано на два езика и две графични системи. Речта им е изпъстрена с думи, изрази и цели абзаци на английски език, както и с български текст, изписан на латиница. (Кирова 2000)

Съвременните виртуални и техносубкултури са ядрата, които все повече ще излъчват лексиката и структурите на английския език, универсализиран за комуникация в областта на информационните технологии. Добре е, все пак, това облъчване да остане преди всичко в сферата на подезиците на науката и професионалния жаргон, които ще продължават да толерират международната терминология. Именно чрез специализацията в различни подезици на науката, културата и технологиите, се създават огромни общи съвременни лексикални пластове и се сближават езиците. Човечеството, заливано от информация за непрекъснатите иновации, неизбежно ще попива и новите чужди названия. Те обаче, ще стават все по-прозрачни за едно общество на дву- и полиезични индивиди, което се стреми да следва вълната на глобализацията. Езиците и азбуките имат бъдеще, но локално.

Разрешението не е в универсална азбука и клавиатура (вж. Брайнов 2000:16-24), които биха могли да опростят контакта Човек - Машина, но не и да направят възможна всяка комуникация Човек - Човек, била тя компютърно опосредствана или пряка. Разрешението е в достъпа на всеки индивид до "универсален език".

В съвременното общество ролята на езика нараства успоредно с неговата функция да съхранява, предава и преобразува информация. Езикът е основен фактор за ускоряване темповете на развитие на техническия прогрес. И затова разрешаването на проблемите и противоречията, свързани с неговото оптимално функциониране като медиатор в глобалната комуникация, са базисни и неотложни. Не случайно 2001 година е обявена за Европейска година на езиците. Целта е да се намери баланса между тенденциите към универсализация (за взаимообмен и консолидация между групите, общностите, нациите) и специализация (за взаимообмен и консолидация вътре в групите, общностите, нациите). Индивидуализацията и плуралистичните механизми на постмодернизма дестабилизираха традиционните общности като семейство, род, класа, партия, църква, държава, като стопиха техния авторитет и значимост. Надеждата е, че интерактивните технологии позволяват Киберпространството да стане едно неформално публично място, в което да се преизградят разградените пространства и връзки, основани вече не на територията, а на сходството в интересите и на привличането. Като глобална универсална култура, Лиотар вижда една "атомизация на социалното в гъвкавите мрежи на езиковите игри", чиято целесъобразност е ефикасното - повече информация и нейни преобразувания, по-малко разход на енергия. (Лиотар 1996:59, 96) Но вярата, че са възможни култури и идентичности, които не са вкоренени в локалното, е наивна. Трябва да съществува формиране, осъзнаване и преживяване на собствената идентичност първо в локалното, в неговия език и културна традиция. Това е неизбежно. Само изначалното разнообразие може да балансира универсализиращата тенденция така, че тя да не се прояви като унифициране, а като мултикултурен плурализъм с глобален достъп.

Търсенето на нови решения за универсалност на комуникацията е насочено към усъвършенстване на техническите възможности на компютрите за елиминиране на проблема с многобразието на графичните системи чрез:

  • системата UNICODE, която позволява включвнето на 65 000 символa в компютърната таблица за разпознаване - от йероглифната писменост, арабската, деванагари и много др.;
  • комуникация чрез говор;
  • визуална (видео) комуникация;
  • разпознаване на ръкописен текст.

Независимо от техническите постижения, задължителна част от и за комуникацията на бъдещето е хората да станат многоезични.

Билингвизмът, като изход от проблема, се разгръща в световен мащаб. На последната среща на ръководителите на Интернет общество - "Инет 2000", проведена в Япония, председателят на секцията домакин сподели, че идеята английският да стане втори официален език за японците, набира все повече привърженици. Това става под напора на глобализираните културни и бизнес контакти и на практика отдавна се осъществява. Английският вече е международен език за комуникация. Той ще навлиза все повече в полето на другите езици - с добрите и лошите последици от това. Бих казала, че той ще играе ролята на универсалната писта, по която да текат и в която непрестанно да се вливат резултатите от постигнатото от народите, на основата на техните култури и традиции, но с оглед един глобален хоризонт от ценности и достижения. Черпенето от този поток би осигурявало достъпност до актуалните процеси и самооглеждане на всяка култура или индивид, как се поставя и движи в общото русло на историята.

Принципно мултикултурализмът отдава права и на малките езици и народи, но освен на английски, на практика шанс се дава предимно на други разпространени и развити езици - испански, немски, френски, руски - в ролята на регионални международни медиатори, съответно за Латинска Америка, Северна и Централна Европа, страните от Магреба, ОНД. Достъпът до информацията се предопределя от периметъра на езиците, които владееш - колко и кои. Това очертава човека на бъдещето като многоезичен. Той ще превключва езиците, взависимост от функциите, за които ги използва. Така, както сега избираме стиловия регистър, в който да строим речта си, така - целта, аудиторията, каналът и другите елементи на речевата ситуация ще предопределят избора ни на език за комуникация.

 

 

БИБЛИОГРАФИЯ

Брайнов 2000: Брайнов, М. Генеративна универсална азбука и клавиатура. // Списание на БАН, год. СХIII, 2000, кн. 1, 16-24, София.

Кирова 2000: Кирова, Л. Билингвизъм и диграфия в речта на българските геймъри. // Проблеми на социолингвистиката. (под печат), София.

Лиотар 1996: Лиотар, Ж. Постмодерната ситуация. София: Изд. "Наука и изкуство".

Мельников 1977: Мельников, Г. П. Язык, лингвистика и научно-техническая революция. // Научно-техническая революция и функционирование языков мира. Ред. И. К. Белодед, Ю. Д. Дешериев. Москва: Изд. "Наука".

 

 

© Людмила Кирова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 02.06.2001, № 6 (19)