Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

КОМПЮТЪРНАТА ЛЕКСИКА - АКТУАЛНИ ПРОЦЕСИ И ТЕНДЕНЦИИ

Людмила Кирова

web

В тази работа разглеждаме актуалните начини за номиниране, които практиката на компютърно базираните групи (КБГ) разкрива (вж. Кирова 2001, Кирова 2004). Тя показва наличие на множество неологизми и неосемантизми, повишаване честотата на думи и изрази в определен тип дискурси като неизменна част от тяхната характеристика, както и промяна в разпределението на активните начини на словообразуване в лексико-семантичното поле на компютърните технологии (КТ). Наред с това засилва значението си графичното оформление на текста и неговите единици. Тук ще засегнем тези от проблемите, които имат отношение към словопроизводството в това терминологично по тип поле и които демонстрират актуални процеси в българския език.

Представяме синонимни редици, които показват какви функционално-стилистични типове лексика се създават, от какъв материал и чрез какви словообразувателни начини става това. Сред изследваните лексикални единици има и такива, които са продукт на тесен микроколектив или на определена речева ситуация, и тъй като не се възпроизвеждат в речта, не намират трайно място дори в речника на макрогрупата, в рамките на която са възникнали. Независимо от това те следват продуктивните за този етап типове за словопроизводство и затова също са от значение за актуалните процеси, които постепенно прекрачват границата от речевото към езиковото равнище.

 

1. Пластове компютърна лексика

Основното, което прави впечатление при среща с езика на КБГ, е специфичният речник, който е силно повлиян от английския език и някои технологични стандарти за представяне, особено контрастиращи в писмен текст. Срещат се и многобройни английски думи и изрази, които се вклиняват в българската реч, в повечето случаи по обясними прагматични причини, които действат в определени дискурси и конкретни техни позиции. Частичният билингвизъм на КБГ маркира, че те се самоопределят като принадлежащи към наднационална социална и речева общност, което ръководи избора на речеви средства.

Всъщност английският език се явява посредник на въздействието на фактора "Компютърни технологии" (ФКТ), което чрез него се материализира в системата на българския език. Фактът, че английският език въдейства и в други социални сфери (бизнес средите, рекламата, киното, музиката, спорта и пр.) само засилва процеса и предопределя неговата неотменност. Сравнението с други национални езици показва, че тази тенденция е световна (Кирова 2004) и се предопределя от хегемонията на Америка в обществено-икономическо и политическо отношение.

Основната същност на актуалните процеси е функционално-стилистично да се диференцира специалното лексикално поле. Типичните дискурси на комуникативната сфера излъчват изисквания, на които единиците в полето на компютърния професиолект трябва да отговарят. Според употребата си всяка лексема се прикрепя предимно за определени комуникативни комплекси (типове дискурси), защото най-точно съответства на техния характер. Кръстосват се четири опозиции, които разпределят лексиката на подходяща за:

  • официално/ неофициално общуване;
  • общуване между специалисти/ неспециалисти1;
  • устна реч/ писмена реч;
  • комуникация с информативна/ афективна функция.

Така определения по функционално-стилистична стойност специален речник се обединява в три основни пласта:

Оригинал

Термини (неутрални)

Оперативни термини (професионализми)

Проф. жаргон

attachment

приложение

атачмънт

 

 

 

bar

лента

bar

 

 

 

browse

сърфирам

браузвам

 

 

 

CD-R

компакт диск (read only), CD-R

CD-R

диск

 

 

CD-ROM

четящо устройство за CD, CD-ROM

CD-ROM

 

читачка

 

CD-WR

записващо устройство за CD, CD-RW

CD-RW

записвачка

писачка

печка

CD-WR

презаписваем CD, CD-RW

CD-RW

диск

 

 

compress

компресирам, архивирам

zip-вам

 

 

мачкам

cookies

бисквитки

кукиc

 

 

 

copy

копирам

копвам

 

 

 

crack

програма за разбиване на защита

крак

 

 

крака

cursor

*показалец, курсор

курсор

 

 

 

DVD

DVD

DVD

ДВД

дивидито

 

editor

редактор

editor

 

 

 

e-mail

електронна поща, e-mail

e-mail, имейл

поща, е-мейл

мейл

 

e-mail

адрес на електронна поща, e-mail адрес

e-mail, имейл

адрес

мейл

~емайл

e-mail

електронно писмо, e-mail

e-mail, имейл

писмо

мейл

 

freeware

безплатна версия

фрийуеър

 

фрий

 

game

компютърна игра, видеоигра

игра

гейм

геймка

игрица

hub

концентратор

хъб

 

 

 

search engine

търсеща машина

търсене

търсачка

сърч

 

methasearch

търсеща система

метатърсачка

 

 

паяк

mousepad

подложка

мауспад

 

 

килимче

OS

операционна система

платформа

ОС

 

 

overclock

 

овърклоквам

 

 

пържа

password

парола

пасуърд

 

пас

 

patch

коригираща програма

 

 

 

кръпка

PC

персонален компютър

PC

компютър, машина

ПЦ-та, комп

компита, компи, писе

plug-in

програма-допълнение

плъг-ин

 

 

 

shareware

орязана версия

шеъруеър

 

 

шареваре

smilies

емотикони

смайлис

 

 

личица

trial

ограничена (по време) версия

трайъл

 

 

 

update

обновявам

ъпдейтвам

 

 

 

upgrade

надстройвам

ъпгрейдвам

 

 

 

upload

качвам

(ъп)лоудвам

слагам

 

~накачулвам

Със * са отбелязани съществували, но почти изчезнали към момента употреби, а с ~ - оказионализми.

1.1. Терминологични названия

Най-често имат сложна структура, образувана чрез синапсий, тъй като се изразяват отношенията "род-вид-подвид". Обикновено са калкирани съставни или заети прости лексеми, но са възможни и междинни положения между тези варианти. Назовават дефинитивно. Преобладават в публична реч, в маркирана ситуация (т.е. пред чужда за говорещото лице аудитория), в по-високи регистри, в учебна и научно-популярна литература. Когато са еднословни, са заемки, които са по-неутрални към дискурса, защото са утвърдени в езика проникнали са отдавна, преди детайлната диференциация вследствие на технологичното развитие. Разширява се тенденцията чуждоезични професионализми да се възприемат като термини.

1.2. Оперативни термини (професионализми)

Кратки названия, с които се оперира в ежедневието, когато речта е част от обща дейност и взаимодействие. При тях е оптимизирано съчетанието между информативност на съдържанието и функционалност на формата. Максималното придържане към оригиналния термин от английски съхранява недокосната еднозначността, а кратката чужда форма е икономична и моментално сигнализира, че думата работи в специално лексикално поле. Латинската графика допълнително подкрепя този ефект, особено в началните етапи на заемането, като белег на интернационална професионална норма. Употребяват се и родни думи в ново значение. Все по-често се срещат в медиите. Това означава, че категорично се изкачват по стълбицата на регистрите и влизат в конкуренция с термините. Издигането на функционално-стилистичната им характеристика предизвиква размествания в полето на останалите лексикални варианти, като ограничава сферата им на приложение. Последните се затварят още повече в специализираните си функции: термините - за въвеждане и разпознаване на понятие от неподготвена аудитория, професионалните жаргонизми - за забавление на членовете вътре в групата. Професионализмите са с най-широк спектър на приложение. От една страна, те са еднозначни и основната им функция е информативна. В този смисъл пълноценно заместват термините в съвременната едновременно интелектуатизирана и демократизирана езикова ситуация. В опозиция с термините, които са неутрални, те са стилистично маркираният член. Поставени в опозиция с професионалния жаргон, са по-слабо стилистично маркирани.

Професионализмите обикновено са изградени от английска езикова основа, но чрез словообразувателни начини, които не са ярко експресивни, а разговорни в рамките на езиковата икономия. Някои от тези словообразувателни модели са чужди. Думите, които ги пренасят, споделят пътя от езика източник и основната функция на термините - информативната, като добавят към нея прагматични основания - бърза обмяна на професионалната информация в ежедневната реч, най-често в условията на действие.

Професионализмите са термини, но на равнището на разговорната реч (с особена сила това се отнася за неологизмите от английски). Те отговарят на изискванията на непринуденото устно общуване и на компютърно опосредстваната комуникация за максимална бързина при минимално усилие, които съвпадат и са причина за кратката им форма. Поради общата демократизация на речта подобна форма много по-добре съответства на най-често употребяваните дискурсни типове. Ето защо в ежедневната реч проникват най-много и все повече думи именно от този пласт.

1.3. Професионален жаргон

КБГ и външните спрямо групата лица оценяват различно кое е жаргонно. За непосветените в специалното знание оперативната терминология е силно контрастна и затова и нея те възприемат като жаргон, а този тип социолингвистични променливи - като стереотипи. За членовете на КБГ обаче тя или има информативна функция, или я съвместява с експресивната, която идва от оперативната форма и опозицията с термините. Чисто жаргонният пласт от компютърната лексика е оригинален, забавен, игра с езика, т.е. социолингвистичните променливи се възприемат като маркери.

За разлика от професионализмите, жаргонната лексика винаги отразява езикова работа и на полето на българския език. Ако се прави метафоричен пренос (най-често калкиран), раждат се нови образни значения на неутрални, широко употребявани български думи: паяк, килимче, печка и под. Когато се разчита на формата да създаде ефекта, към английските езикови основи се прилагат родни разговорни модели на суфиксация: компи, компита, лами, ламета вм. компове, ламери; шареваре вм. шеъруер - използвана е транслитерация вместо транскрипция. Точно нетрадиционните словообразувателни модели и суфикси правят думата маркирана. Резултатите са варианти на интернационални названия. Те рядко излизат извън речника на КБГ и тяхното най-близко обкръжение по социалната мрежа.

Тъй като броят на работещите с компютри непрекъснато се увеличава, множество от професионализмите и някои професионални жаргонизми стават все по-широко познати и все по-малко стилистично маркирани. Оформя се сленг - макроговор на частните корпоративни компютърни жаргони, където се приемат многоупотребявани и не силно контрастни единици на специалното лексико-семантично поле. Чрез него професионалната лексика става приемлива и прониква в ежедневната реч. Съществена тук е стратифициращата функция, а не стилистичната окраска.

 

2. Актуални процеси, резултат от действието на ФКТ

Процесът, който определя същността на настоящия етап в развитието на лексикалното поле на КТ, е функционално-стилистична диференциация на езиковите единици, влизащи от английски и родни. Засега заемането на словообразувателни модели е ограничено. В позиции на необходимост се въвеждат готови знаци от английския компютърен подезик, които с течение на времето се адаптират графично и морфологично. Като пренасят единици към родноезиковата част на разширеното си знаково поле, членовете на КБГ изразяват едновременно и социалната, и националната си идентичност. Желанието за солидаризация може да се реализира или на равнището на етноса, или на равнището на макрогрупата. Това зависи на първо място от събеседника. Определени позиции на дискурсните жанрове също могат да насочат избора в едната или другата посока. Тези позиции зависят от актуалната в тази част на изказването функция. Ако тя е информативна и фиксирана в технологична рамка на дискурса, много по-често се използват английски думи, тъй като в този език нормата за употреба на определени езикови средства в тази позиция е вече установена и позната. Изграждането на аналогични лексикални средства за българския език прави възможна конкуренцията и разширява свободата на избор.

Продължава да се обогатява словника, но нараства делът на заемането с цел да се осигури разнообразие от функционални варианти. Постъпващите лексеми попълват празните позиции на точно определени равнища, тъй като се заемат или създават по необходимост. Масовото навлизане на думи със сходна стилистична маркираност и от определени словообразувателни типове пренарежда отношенията в полето. Единиците от новия поток влизат в опозиции със съществуващите вече в родния подезик на КТ. Стилистичният маркер на една лексикална единица следователно може да е резултат от появил се семантичен маркер в някой друг член на синонимния ред. В други случаи стилистичният маркер може да е предизвикан директно от промени в употребата.

Когато настъпи промяна на конотативното значение, това е свързано с изместване на лексема, попаднала вече в речника на професиолекта на КТ, нагоре или надолу по скалата на стилистическата маркираност/ неутралност. Независимо от причините, породили това движение, то неизбежно е свързано с разширяване или стесняване на кръга от лицата, които употребяват единицата с промененото значение. Изместването се отразява и на честотата, с която можем да срещнем лексемата с променен конотативен статус в един или друг регистър на речта, в една или друга сфера и жанр. Това особено ярко личи в рекламните послания, отправени към съвременната градска младежка аудитория. Изнасяйки в публичното пространство все нови и нови маркери на компютърния сленг или отделните компютърни жаргони, рекламата създава временен ефект на повишено внимание към тези характеристики и ги популяризира. Постепенно те стават допустими в публичното пространство на живия български език. В съзнанието на много хора извън рекламната целева група те се превръщат в стереотипи от речта на професионалните и субкултурни среди, свързани с КТ.

Ако съдим по процесите в полето на компютърната лексика, най-ярко изразената тенденция в модерния български език е съчетаването на специализацията с демократизация. И двата процеса се осъществяват в рамките на глобална интернационализация на лексиката, семантичната структура на речника и на някои начини за словообразуване.

Примерите показват движението на редица лексеми, схващани преди като професионализми за вътрешногрупова комуникация, към позиции на термини и към по-широка употреба. Те стават полифункционални и неутрални и изместват дългите термини в много от конкурентните позиции.

    1997

    оригинал

    неутрално

    стратифициращо

     

     

    стилистично

    beta version

    пробна / тестова версия

    бета версия

    бета

     

     

    click

    щраквам

    кликвам

     

     

    цъкам

    download

    свалям

    даунлоудвам

    тегля

    дърпам

     

    e-mail

    адрес на електронна поща

    e-mail адрес

    имейл

    мейл

     

    print

    разпечатвам

    принтирам

    принтвам

     

     

    2004

    оригинал

    термини

    проф. сленг

     

     

    проф. жаргон

    beta version

    бета версия

    бета

     

     

     

    click

    кликвам

     

    щраквам

     

    цъкам, разцъквам

    download

    даунлоудвам

     

    свалям, тегля

    дърпам

    точа, смуча

    e-mail

    e-mail адрес

    имейл

    мейл

     

     

    print

    принтирам, разпечатвам

    принтвам

     

     

     

В крайна сметка това, което за външните на КБО лица е все още компютърен жаргон, за вътрешната норма на КБ групи е вече до голяма степен терминологизирано. То е еднозначно и професионално задължително. Динамиката е основана на непрестанното изтласкване на често употребяваните езикови единици и модели към едно по-широко сленгово равнище и по-нататък към общоупотребимата разговорна реч. Именно този пояс на по-широка употреба, пресечното поле на няколко частни социолекта определихме като сленг. Всички лекти на общности, базирани на дейност с компютри, формират "компютърен сленг" - обща зона, която се оформя в професионалния език на информационните технологии и е основна част от частните социални жаргони, развиващи се в неговата периферия.

Поради развитието на Информационното общество лексиката и езиковите модели на компютърния професиолект във всичките му вертикални и хоризонтални формации: терминология, сленг и жаргон са кандидати за широко разпространение, а следователно и обект за изследване от съществено значение.

 

3. Типове лексеми според начините на словообразуване

3. 1. Синаптични съчетания2

Принципите на словообразуване отразяват функционалната характеристика на езика за дадената епоха, която следва общественото развитие. Днес става все по-необходимо да се изразяват сложни съдържания и отношения на свързаност помежду им. В "Съвременни словообразователни процеси" Владко Мурдаров разглежда т.нар. multiword lexical units - словосъчетания от няколко лексеми, които освен че назовават обекта, го поставят в система от отношения "род-вид-подвид" на съответната област на знанието. Този начин за номинация, който се налага в съвременните терминологичните подезици, е дълбоко мотивиран от структурата на човешкото познание. Както подчертава Мурдаров (1983: 8-20), позовавайки се на Даниленко, получените чрез лексико-синтактичния словообразувателен начин синапсий названия, изпълняват и дефинитивна функция. Ето защо в начален момент, т.е. пред непосветена аудитория, значението на понятието винаги се представя с пълното название, което е словосъчетание, образувано чрез синапсий. Материалният израз на системността на връзките се демонстрира от разчленимостта на формалната структура, която съответства на семантичната структура. Езиковата структура на терминологичните единици е концептуален израз на познанието и е път към него при овладяване на нова сфера на дейност.

Синаптичните съчетания са завършени и устойчиви единици, комбинация от граматически зависими помежду си думи. Поясняваният компонент може да се употребява самостоятелно, защото е родово понятие. Той е съществително в ролята на опорна дума, което предшества появата на синапсия и се явява негов хипероним. Уточнявайки видово хиперонима, чрез препозитивно диференцираща атрибуция, синапсият е разчленен, но лексикализиран израз на новото терминологично съдържание. Синапсият означава денотата единно в неговото класифициращо-идентифициращо отношение към родово понятие. Значението му е сбор от значенията на съставляващите го, но той е единна лексикална единица, поради стабилността на семантичните и синтагматични отношения и факта, че съществува в готов вид и събужда постоянна единна представа. Контекстът не фиксира едно от възможни семантични отношения между компонентите, а реализира само едно, което може да варира относително (Мурдаров 1983: 35-40).

Повечето от компютърната лексика, получена чрез синапсий, която установихме в изследвания корпус, е двукомпонентна. Термините се калкират от английски, но нараства заемането на съчетанието като цяло или на самостоятелни думи, които после се включват като компоненти. При повече от два компонента още в езика източник синапсият се абревира и така постъпва в езика приемник.

По-долу са дадени типовете синаптични съчетания според степента на тяхната адаптираност, които следват модела на оригинала като калки или като неологизми.

  • Само с български компоненти: системен администратор, виртуална машина, компютърна игра, електронна поща, активна връзка, антивирусна програма, графичен дизайнер;

  • С английски, морфологично неадаптиран, компонент и обичаен за българския речник компонент: чат канал, имейл адрес, факс апарат, уеб дизайн, скрипт език;

  • Само с английски компоненти, първият - морфологично неадаптиран: скрол бар, контакт лист, даунлоуд мениджър, мултиплейър карта, сингъл плейър, аудио плейър;

  • С английски първи компонент, морфологично и графично неадаптиран, и втори компонент, който независимо от произхода, се изменя по правилата на българското формообразуване: zip архив, warez сървър, native дял, window bar.

Изброените видове синаптични съчетания утвърждават нова форма, под която започват да се изразяват и нелексикализирани семантични и синтагматични отношенияна българска почва. По подобие на заетите синаптични, като се използват елементи от тях, се образуват родни словосъчетания, чието значение е сбор от значенията на съставляващите го. Без да е съществувало до този момент в единна представа като единна лексикална единица, подобно съчетание пак изпълнява класифициращо-идентифицираща функция, но чрез словоредна синтактична връзка. Фиксирането на лексикалния състав и словореда се осъществява при честа съвместна употреба на компонентите, а тя се диктува от необходимостта да се назове явление или признак, което е все по-разпространено в действителността. Честата употреба закрепва единното отнасяне на съставките на словосъчетанието към клас денотати и го превръща в устойчива възпроизведима лексикална единица.

Забележителна тук е транслацията на новозаети съществителни, които безсуфиксално, чисто функционално - чрез словореда, се превръщат в относителни прилагателни или прилагателни за лична принадлежност. И двата типа по природа са производни от съществителни.

Огромната формална близост в стуктурата на синаптичното словосъчетание с това на свободното, както и общата логика на генезиса, създават възможност: първо, морфологично неадаптираните компоненти да се възприемат като прилагателни; второ, моделът с неадаптиран първи компонент да се прехвърли при свободните словосъчетания. Напр. iskate da razwiete Battle.net serverite. Вижда се активността на новия начин, който е заместил по-традиционното съчетание "сървърите на Battle.net (Battle.net е собствено име).Подобна логика имат пощенски клиент, нюзгруп клиент, където според нуждата са комбинирани названията на аргументите на определена технологична сцена, за да се дефинира чрез отношенията им ново понятие. В началото, поради факта на инцидентната си поява, то съществува само разчленено. Стига това да стане необходимо, поради трайните отношения на аргументите в сцената, отношението може да се закрепи като единна представа, а съставното название да се лексикализира.

С изброените характеристики синаптичните съчетания са първични спрямо много от лексикалните варианти, получени чрез други словообразувателни начини. Те задоволяват необходимостта чрез точно назоваване да се създаде системност в категоризацията на новото знание.

Едновременно с това днес се повишава обема на обменената за единица време информация. Това налага икономия на езиков материал при запазена информативност. Затова успоредно се въвежда и кратка форма на названието, която се лексикализира и е негов функционален еквивалент. Така редица абревиатури, универбати, композити, отсечени форми и пр., се явяват прагматични аналози, необходими в ежедневната комуникация при различни условия и пред различни публики.

3.2. Абревиатури

Абревиацията елиминира неудобството, което създава дължината на синаптичните съчетания. Мурдаров посочва (1983: 108), че когато всички звена от схемата на смисловите отношения са попълнени с езикови единици, изградени по един и същ словообразователен начин (деривация - композиция - синапсий) в тройки названия, абревиацията е тази, която влиза в опозиция с останалите и може да продължи веригата, ако е нужно. На такъв етап тя вече ограничава останалите словообразувателни начини.

Когато се представя ново понятие лексикализацията на семантиката почти без изключение е тройна - синаптичното съчетание на английски език, абревиатура и превод обяснение, даван най-често чрез българския синаптичен термин. Такъв термин на дефинитивно равнище може да бъде получен, ако съставляващите термина елементи са налични вече или поне родовото и видовото им название. Въведеното вече в репертоара на събеседника знание се имплицира и от говорещия, и от слушащия, като той си служи винаги само със съкратеното название. На практика се осъществява вторична номинация.

Днес, когато оригиналното название на английския компютърен термин надхвърля три члена, често на български дори не се създава съставно дефинитивно название, а се въвежда направо абревиатурата (DVD, SMS и под.). В тези случаи терминологичната единица остава в английската езикова система, което не е проблем за КБГ, които споделят частичен групов билингвизъм. Тя е потенциална лексема, която се реализира много рядко - при представяне на функционалния си еквивалент, за да дефинира неговото значение. Тогава номинацията се осъществява чрез директно цитиране на английското название, придружено от описателно обяснение на български, което не е лексикализирано. Във всички останали случаи срещаме абревиатурата. Значението й обикновено е усвоено практически чрез действие с конкретни денотати, които формират познание за прототиповете3 на явлението.

Абревиацията на компютърни термини широко присъства и в устната сфера. Заимстваните от английски абревиатури започват да функционират като пълнозначни думи и все по-често се налага да влизат в тълковните речници. В Речника на новите думи и значения в българския език (Пернишка 2001) намираме Си Ди, Джи Ес Ем, Ди Ви Ди и под. Писането на аревиатурите обаче по този начин, на срички, не се среща в нито един от изследваните от нас текстове (над 100 000 думи).

Нека направим един експеримент: Представете си, че си поръчвате визитна картичка и трябва да дадете данните си. Пред телефонните номера вероятно ще напишете сл. тел и дом. тел. Какво ще напишете пред номера на мобилния си телефон? А сега си представете, че трябва да напечатате това на компютър. Колко пъти трябва да превключвате на главна буква и да натискате клавиши за букви и интервали?

Наблюденията показват, че цитираната по-горе кодификация не отговаря на функционалните потребности на българина. Тя обезсмисля прагматичните основания за употребата на абревиатури - изключителна точност при максиксимална краткост. В полето на компютърната лексика абревиатурите са интернационални. В български текстове като правило те се изписват с латиница дори вече и в масовия печат, макар това да не е кодифицирано. Тази норма е силна, защото графическият белег улеснява разпознаването на абревиатурите като членове на специално лексико-семантично поле. Те служат като интернационални технически символи, подобни на означенията на химичните елементи. Много малко от абреватурите, най-често употребяваните, се срещат изписани с български букви. Примерите показват, че това става обикновено когато са вече широко популярни пълноценни думи:

<Z000m> работя върху ФТП-то.

Сърварът ми е на ХР а другите ПЦ-та са на 98.

след това слойих снимки супер вцд и след това записах едно клипчета.

ДВД-то на тоя дето му го записвах това цд след пускането му прочете песните.

при двд-то е друго, все пак това са 5 гб които трябва да архивира до 700 мб!!!

Много важно е, че абревиатурите се изпозват като словоизменяеми думи, което личи от писмената компютърно опосредствана комуникация, която по характера на дълбинната си структура е устна разговорна реч. Те се сдобиват с показатели за род, число и определеност, което ги превръща в същински съществителни имена.

Всяка MP3ка трябва да се прослуша много внимателно

RAM-a си го пише - DDR400

vsichki useri da zvynqt i pritesnqvat isp-tata si non-stop

като издуеш цепеуто на нещо от сорта 2100/2200 mhz-fsb синхроннa с паметта.

Писането на флексията с малки букви и отделянето й от абревиатурата с дефис (на по-късен етап може и без него) показва как става адаптирането. Говорещите съзнават единството на лексикалното и граматическото значение на думата и противоречието, че те трябва да бъдат изразявани със знаци от два езика и две писмени системи. На писмено равнище отново се сблъскват интернационалната норма на компютърните общности от всички страни и локалните кодификационни норми. Точно такива черти, които отговарят на нови, прагматични потребности на компютърните потребители, но не се допускат от инертните кодификационни норми, са характеристики на нов световен субстандарт. Убедени сме, че на кодификаторите ще се налага постепенно да приемат елементи от тази норма, тъй като тя обслужва по-адекватно общуването в един свят на междунационално отваряне и сближаване в начина на живот и професионалното развитие.

3.3. Универбиране

В изследваните от нас текстове универбирането се налага като един от продуктивните словообразувателни начини. Универбирането е вторична номинация, която спестява изразяването на елементи от първичното название, разбираеми от контекста или ситуацията. Гудуин и Дуранти подчертават значението на динамичността на контекста при общуването (Гудуин и Дуранти 1992: 4-10 по Генова 1997: *-+64), когато различни елементи от вербалното и невербалното поведение, отнасящи се до езика, до действителността или до съзнанието, могат селективно да се изнасят като фон. Остава изразено най-същественото от сцената, като явлението, което се контекстуализира е събитие във фокус.

В случая с компютърната лексика имаме редовна употреба на думата за родовото понятие в значение на фокусно за групата видово понятие, което по принцип се назовава със словосъчетание: диск <хард диск, диск < компакт диск, система < операционна система, игра < компютърна игра, оператор < системен оператор и пр. Като резултат значението на общоупотребявана дума се пренася в поле на специална лексика и тя получава ново терминологично значение. Терминологично допълнителният семантичен признак надделява над диференциалния и заедно с интегралните семантични признаци образува терминологичен лексикално-семантичен вариант (Касабов 1990: 17-18). Контекстът се конструира в процеса на интерпретацията от слушащия, който избира от множество възможни и налични в неговия езиков, социален и физически опит контексти (Генова 1997: 60-65). Ключов момент тук е общото прагматично (технологично) знание, което събеседниците трябва да притежават. Сигурни в него, те могат да си позволят езиковата икономия, която универбирането осигурява.

3.4. Субстантивация

При образуването на съставни термини чрез синапсий диференциращият признак много често е от чужд произход: Той не се оформя граматично като относително прилагателно, каквото е на дълбинно равнище, а чрез ролята си, сигнализирана от словореда, се транслира в такова значение: хард < хард диск, хард < хардуер4; софт < софтуер; nativ [нейтив] < nativе дял; FTP < FTP сървър. Другаде сме коментирали (Кирова 2001, 2004) различни хипотези за това, защо модерните национални езици, в частност българският, активизират този модел. Тук ще изтъкнем нова причина, свързана с разговорните дискурси, в които функционират лексико-семантични аналози на терминологичните словосъчетания. В наблюдавания от нас материал откриваме съкращаване на словосъчетанията до характеризиращата видово дума. Това обикновено е познатият ни словообразувателен начин субстантивация.Честата употреба на заемките съществителни без експлицирането на родовата съставка от названието, утвърждава тази материална форма. При необходимост от пълното название тя безпроблемно се транслира, като изразява признаково значение, спестявайки граматическите показатели на категорията. Те са ниско информативни и отдалечават от интернационалния терминологичен образец. Постоянната форма на диференциращия елемент, независимо в самостоятелна или свързана употреба, затвърждава връзката му с терминологичното значение.

3.5. Отсичане

Специфично за компютърната лексика е разпространението на кратки интернационални варианти на термините. В английския език е много активен такъв начин за получаване на думи, който бихме могли да определим като отсичане. Тук сме дали опозициите между българските жаргонни и терминологични названия. Напр.: инфо < информация, комп < компютър, нет < Интернет, демо < демонстрация демонстрационен, интро < интродукция/ интродукционен, ник < никнейм, пост < постинг, сисоп или оп < (системен) оператор и пр. Отсичането е крайна сричкова абревиация на думата, при която съкращаването може да навлезе дори в корена. Негов праг е възможността да се идентифицира думата и нейната лесна произносимост. Чрез техно жаргона в националните езици се вливат множество подобни лексеми. Тъй като става въпрос за голям поток, който постъпва и по други линии от същия източник (напр. музикалния сленг), би могло такъв начин на словопроизводство да се затвърди на родна почва. Засега такава тенденция сме наблюдавали в руски (Кирова 2004), където всички процеси, засягащи КТ се движат леко изпреварващо спрямо останалите славянски страни, с които сме правили съпоставка. Значение има количеството на руската езикова общност на КБГ, тъй като бързо се повишава честотата и разширява употребата на лексикалните единици. Един вид "жизненият" им цикъл е по-интензивен.

 

4. Заключение

Терминологичното поле на КТ сега е в етап на развиване на стилистичното разнообразие на лексиката, съобразено с прагматичните изисквания на комуникацията посредством или по повод дейност с компютри. КБГ разполагат с диапазон от функционално специализирани езикови средства, които прилагат според ситуацията, събеседниците и целта на общуването. Езиковите знакове, които изграждат полето, основно се произвеждат под влияние на подезика на КТ в английски и следват процеси, продуктивни там. Тъй като всички модерни национални езици вървят по този път, налага се интернационален субстандарт, силно подчинен на изискването за максимална информативност в минимална форма. Икономисват се ниско информативни езикови елементи и се имплицират значенията им, които общата социална и езикова база може да възстанови.

Поради инвазията на компютърните технологии в обществения живот се скъсява противопоставянето между публичните изяви и личното общуване. Приоритет сега има съобразяването с характера на аудиторията - специализирана/ неспециализирана. Наличието на младежки КБ субкултури повиши експресивната оригиналност и емоционалния градус на общуването с и по повод компютри. Световен процес демократизира комуникацията и езика, като засяга дори високоспециализирания терминологичен лексикон, който непрестанно расте. Разраства се устно по стил словообразуване, което шества из писмените сфери - печат, реклама, комуникация в интернет. Начини, типични за устната норма, са вече факти и на писмената норма, където проникнаха през последното десетилетие. Наблюдава се и обратното движение - по-често от преди компютърни термини и абревиатури се срещат в ежедневната реч. Настъпи едно своеобразно смесване на стиловете, което съвместява информативното със забавното, терминологичната точност с разговорността. Появиха се думи хибриди не само по произход, но като различна стилистична принадлежност на словообразувателните елементи. Интернационални коренни морфеми с терминологично значение се свързват със словообразувателни афикси, характерни за по-ниски лексикални пластове, като силно се експлицира прагматичният аспект на значението. Интелектуализацията и демократизацията на обществото търсят своя адекватен израз в езика.

 

 

БЕЛЕЖКИ

1. Първите два критерия срещаме у Хъдсън (1995: 75) във вида книжовност/ некнижовност, специалиализираност/ неспециалиализираност. [обратно]

2. Употребяваме названието ‘синапсий’ в разбирането на Мурдаров (1983: 48-72); названието ‘срастване’ у Бояджиев (1998: 271-272) назовава разновидност на композицията за образуване главно на прилагателни, омоними на словосъчетания: вечнозелен, бързоразтворим. То не съответства на явленията, коментирани тук. [обратно]

3. За теорията на прототиповете вж. Рош 1976, Лаусбъри 1969 и Бърнинг 1970: 49 по Хъдсън 1995: 109-112, 121-126. [обратно]

4. Сложната словообразувателна структура на цялости от този тип за КБГ е прозрачна поради техния билингвизъм. Затова независимо от слятото писане те се подчиняват на посочения модел. [обратно]

 

 

БИБЛИОГРАФИЯ

Генова 1997: Генова, Д. За репрезентацията на значението и употребата на езика. Велико Търново: УИ "Св. св. Кирил и Методий", 1997.

Кирова 2001: Кирова, Л.Пространствен динамичен модел на професиолекта на компютърните технологии и на социолектите на компютърно базирани групи. // LiterNet, 14.11.2001, № 11 (24) <http://www.liternet.bg/publish3/lkirova/model.htm> (04.05.2004). Също: Българският език - история, настояще, бъдеще. (Юбилейна международна научна конференция, БАН, ИБЕ, София, 3-7.10.2002), (под печат).

Кирова 2002: Кирова, Л. Писмено отразяване на подчинителна връзка между съществителни в езика на хора, работещи с компютри. // LiterNet, 09.03.2002, № 3 (28) <https://liternet.bg/publish3/lkirova/sliato.htm> (04.05.2004). Също: съкратен вариант под заглавие Изследване върху употребата на слято, полуслято и разделно писмено изразяване на атрибутивна връзка между съществителни в езика на хора, работещи с компютри (Резултати и изводи). // Национална конференция в памет на проф. дфн Йордан Заимов - ИБЕ, София, 3-4.12.2001 (под печат).

Кирова 2004: Кирова, Л.Един сравнителен поглед върху компютърната лексика в славянските езици. // LiterNet, 14.05.2004, № 5 (54) <https://liternet.bg/publish3/lkirova/slav.htm> (20.05.2004). Също: VІІ Национални славистични четения, СУ, София, 22-24.04.2004 (под печат).

Мурдаров 1983: Мурдаров, Вл. Съвременни словообразователни процеси, София, 1983.

Пернишка 2001: Пернишка, Ем., Благоева, Д., Колкьовска, С. Речник на новите думи и значения в българския език. София: Наука и изкуство, 2001.

Хъдсън 1995: Хъдсън, Р. Д. Социолингвистика. София: УИ "Св. Кл. Охридски", 1995.

 

 

© Людмила Кирова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 30.05.2004, № 5 (54)

Статията е представена като доклад на конференцията "Проблеми на лексикологията, лексикографията и на историята на БКЕ", ИБЕ, БАН, София, 14-25.05.2004.