Светла Петкова е родена през 1950 г. в София. Завършва българска филология. От 1973 г. работи в Институт за етнология и фолклористика с етнографски музей (ИЕФЕМ) към БАН, София, а от 1998 г. е старши научен сътрудник в Института, секция Антропология на словесните традиции. Научните й интереси са в областта на етнологията (български песенен фолклор, народни балади; разкази и разказване във фолклора; взаимодействие на устни и писмени традиции; народни лековници; култура и идентичност; локални общности; фолклор и съвременна култура). Защитава дисертация на тема "От митическа представа към поетически образ (Чумата в българския фолклор)" (1989). Автор е на книгите: "Чума село изгорила" (Подбор и научен коментар: Светла Петкова) (1996), "Български народни балади и песни с митически и легендарни мотиви" (в съавторство) (СбНУ 60. Ч. 1.-2., 1993-1994), "Mythic Character in Ethical Context" (1998), "Женски роли: контекст на житейското и наративното" (2001), "Лозата - представи образи в словесния фолклор" (2006). Има публикации в сп. "Български фолклор" - "Фолклорната традиция и смехът на нашето всекидневие (Шегобийци от Банско)" (1992), "Заплашената" идентичност (По наративи от с. Галата, Тетевенско)" (1998), "Вицове и разкази във всекидневния разговор" (2004), "Нормативно и всекидневно в изпълнението на социалната роля. По разкази на лекари" (2007), сп. "Старобългарска литература" - "Средновековните лековници. Специфика на културното изразяване" (2007), "Интернет пътеписи за Бесарабия и бесарабските българи (Просвета и промяна. Сборник в чест на чл.-кор. Румяна Радкова и по случай 150-годишнината на Болградската гимназия. 2010), и др.

ЕТНОЛОГИЯ

Статии
  Градски "терени" в мемоарите на Каравелов
  Неволите на тялото в средновековните лековници
  "Рекламни послания" в ръкописните лековници от Средновековието

АНТРОПОЛОГИЯ

Статии
  София през ХІХ век. Профили на града в културно-историческото наследство на Петър Динеков

© Електронно издателство
LiterNet, 2008-2014