"РЕКЛАМНИ ПОСЛАНИЯ" В РЪКОПИСНИТЕ ЛЕКОВНИЦИ ОТ СРЕДНОВЕКОВИЕТО

Светла Петкова

web

Богатото знание и културните практики, които се вписват в понятието българска традиционна медицина, израстват от домашния емпиричен опит на самоуки лечители от най-дълбока древност. Уменията да се лекува и познанията върху лекарствени средства се разпространяват по начини, присъщи на фолклора - като колективно творчество във всекидневното устно общуване, в органично единство с вярвания, ритуали и магически действия. Едни от най-ранните писмени извори за традиционното изкуство на лекуването са средновековните лековници, наричани още лечебници, лекаруши, лекарници, церовити книги. Това са обикновени тетрадки, тефтери или подвързани, подшити книжки, в които са записвани рецепти за приготвяне на лекарства, указания за прилагане на лечебни процедури, сведения за растения и билки, описания на болестни състояния, съвети от общ характер. Задоволявайки една културна потребност на средновековния човек, ръкописното фиксиране на медицински и фармакологични знания съществува векове наред успоредно с устното им битуване сред народа.

Най-ранният известен документ с медицински рецепти е от ХІІ в., открит е в ръкопис от сбирката на Синайския манастир "Света Екатерина" и е глаголически. Той свидетелства за равнището на монашеската медицинска култура и отразява най-ранния период от съществуването на българската писменост (Велчева 1991)¹. Късни преписи на лековници са датирани към края на ХVIII, през XIX и дори до първите години на XX в. Те са писани на новобългарски език, в който нерядко диалектни особености на говоримата реч съжителстват с църковнославянски граматически конструкции - едно интересно проникване на книжовното в местните наречия. Медицински рецепти и съвети навлизат и в богослужебни книги и сборници със смесено съдържание (от типа "народни ръкописни сборници" или "чети-мирски книги") (Милтенова 1980: 30-31, 34-35; Петканова 1990: 6-20; Енциклопедия 1999: № 492) от началото на XVI до средата на XVIII в. Цялостни сборници с рецепти са запазени едва от XVII в., в тях различните индивидуални почерци на преписвачите, степента на грамотност и знания водят до културни напластявания от различен порядък, оставили своя диря при всеки акт на полагането върху хартия. Така, въпреки времевата дистанция между отделните представители на тази ръкописна традиция, основните им съдържателни и формални белези показват очевидно сходство, онагледяват проявите на общо културно явление, генетично и функционално обвързано със средновековната култура.

Ръкописните лекарственици имат компилативен характер, присъщ, както е известно, на средновековната книжнина като цяло. Във фармакологичното и медицинско познание от Средновековието се забелязват съхранени връзки с езически лечебни практики, отразява се влиянието на античната медицина, опитът на източните народи чрез посредничеството на византийски източници, европейската медицинска традиция - това са културни процеси, протичали и по устен път, и с писмените практики на преводното творчество, компилативното съчинителство или скромната преписваческа дейност. Голяма част от рецептите съдържат гръцки и турски термини. В обогатяваната с векове медицинска терапия християнската образност и символика също слагат своя отпечатък. Съществен е приносът на нашите народни лечители. Техният личен емпиричен опит, домашното традиционно изкуство на лекуването, вярванията и практиките, наследени и предавани през поколения отначало по устен път, а след това и записвани, представят съществено градиво в сборниците с лечебни предписания.

Начинът на изразяване в писаните лековници показва тясно родство с устната реч от всекидневното общуване на средновековния човек. Сходни до традиционните са възгледите за време и пространство, тяхното осмисляне и измерване, назоваването им. Определянето на мерки за количество, вместимост, тежест също става в рамките на наследени езикови практики. Народната терминология обхваща и подръчния лечителски "инструментариум", използваните съдове и други вещи от домашния бит.

При подреждането на рецептата названието на заболяването много често е част от една описателна въвеждаща част, в която прозира възгледът за болестта като персонифицирана сила, предизвикваща вреда и нещастие. И въпреки забележимите тенденции към обособяване на рационален медицински подход, към търсене на собствен изказ в рецептурния наратив, присъствието на магически практики, особено на такива с животни и части от тях, красноречиво говори за все още неавтономен светоглед, за неотделеност на специализираната професионална компетентност от синкретизма на донаучното човешко познание.

Въпреки спецификата на отдалечените от днешното светоусещане (по-близки до традицията, отколкото до модерното мислене) рецепти, словесните конструкции, които въвеждат и представят лекарства и лечители, наподобяват по структура и функции схемата на съвременното рекламно послание. Веднага трябва да отбележа, че приликата е в плана на типологията и опитът да се очертаят близки езикови паралели с днешния рекламен дискурс едва ли би бил успешен. Вглеждайки се във фразеологията на средновековните церовити книги, за да я анализираме, би трябвало да се приспособим към нейния опростен, някъде твърде примитивен, често и откровено натуралистичен лексикален фонд.

И така, явлението е фиксирано в ръкописни източници от Средновековието, застъпва прехода между Късно средновековие и Възраждане по нашите земи. С какво то може да привлече вниманието на изследователите на рекламата? Най-вече с това, че предхожда родната печатна реклама на лекарства (чиито първи представители са обяви в Цариградски вестник от 1852 г.²) и продължава да съществува и след нейната поява.

Някои лекарства се препоръчват като универсални средства за борба с различни болести, отговарят на етикета "пенкилер". Те често биват въвеждани и препоръчвани с кратки словесни формули, които внушават най-общо и шаблонно една висока оценка -"мехлем изряден и за секакви рани полезен", "за няколко неща мехлем", "шербет за сичко е харно", "за всякаква язва", "за секаква болест - харно е", "ярадисува за секаква болес", "от много неволи добро бива". Съществува и практиката на обстоятелствено рекламно представяне чрез разширени фразеологични конструкции, в които се описва по-детайлизирано, с очертаване на качества и предимства, действието на мехлеми, сиропи, хапове и други лечебни средства: "Каз яа мехлем за измразнало и за френгата [сифилис] за рани за двете и други", "леко му е за стомахо, за изнемощение, за главоболие, за болязан шиям и за всяка язва" [при употреба на "балсама царска"], "Тоя маджун за човек я да отече серцето, я телото, и за далак е харно, и за жалтеница е харно, и сурдисува [разхлабва стомаха]..., харно е за сичките болки що ги има писани", "За сухо болес хапове и за телото му е харно и за тузлу балгам [екзема, лишеи] и за френкъ юзу и за краста", "...ако горат червата, я срацето като огин и плува крав и тето му е и има шишове на срацето, най е харен илач...", "За жена, за да º затекни краста, за да задаржи, ...ако е нипразна, задържа и ако и бездеткиня, пак задържа детито, и да е тръгнало детито от падане или поубяване, като приваре, дарже".

Може да срещнем точно обяснено действие на лекарства за конкретни оплаквания: "помага на гледачът и му дава острота", "остри гледача, увеселява кръвта", "тие хапови запират хубави", "очищава и ублажава кров человеку", "лек прохладителни всякия ради жажди и пламене человек бодежлив". Редом с тази нагласа се използват и по-общи характеристики: "хапове чистителни и чудни", "ковет [за сила, мощ] маджун велик", "балсъга преизрячна", "хапове за главоболие достойно искусни лимертински". Любопитни са някои цветисти характеристики, свързани с митични представи и образи, както е в заключението: "защо е тоя илач чума на треската". Изтъква се обстоятелството, че лекарствата са изпробвани - "маджун за укрепление человека достойно свидетелствован", "за треска изпитано весма вероятно", "опыт может доказать", "достоверно лекарство о очной болезни", "това е упитано добре". Анонимният автор (преписвач) на рецептата препраща към познати хора, които са изпробвали (препоръчали) лекарството и са се излекували ("като булката наша") или се позовава на авторитети - "Лекове вероятни и искусно испитани от Всепреподобнейшаго Г-на Г. Игнатия Рилца". Както се вижда, езикът на "рекламодателите" борави с немногобройни определения за качество, които внушават представа за превъзходна степен на действие, за "съвършени", "велики", единствени и неповторими церове.

Информативни по отношение на природен и културен ландшафт са сведенията за местонахождението и свойствата на билки, растения, лекарства - и пак в рамките на този дискурс, който непосредствено обслужва традиционните навици за ориентация, осведомяване и общуване - например: "дето по намерва са на Казалник вас големия хамам - Ааменджи алил", "намерва са на спицарие", "от бакалина", "на Рила манастир го има", "коюн кир тукум, трева е, врабчетата ядат семето", "вирники, изографете мият икуните с него", "има бурен, викат го жалтеница, расте по гнилите върби, като го откаснеш, пуща жълто", "има даждомници, като гущере са и шарени са", "Земи жебчета, дето ги има по кладенците, с черни опашки, като костенурчета"и др. Правят се сравнения с други лечебни средства, като се изтъкват предимствата на препоръчваното: "хапове за сурмек баш са тия от сичките", "за кашлица най-хубаво е това", "на другой ден болной по претерпений мучения и по напрасном употреблений многих вещей, здрав будет". Рекламните изрази стоят в началото, когато лекарството трябва да бъде представено, или в края на рецептата, когато изрично се набляга върху ефекта от лечението. Любопитна по същество, а и с рекламната си част, е следната рецепта за разбиване на камъни по пикочните пътища: "Коги са запре человек отпред, ни мои си посни водата и има пясак или камак малак: Перво 2 драма от яица черупки, 1 др. ракови очи, 3 др. кехлибар яа, да мо ги ичтирдисаш. По туй: от идна дива йордечка оденицата да и уземиш от ватре ципата сос емеликан да я упичеш на оганя хубаво, колко да фани да са збий у хавана хубаво и да я присеи, да я испие сос топла вода синката тая марторисова дофторията, колко и камик да има и го строшава и го изважда като ичомик до два сахатя непремено."

Макар и по-рядко, в лековниците се срещат препоръки за достойнства на лечители, но в най-общ порядък: "От совершен хикимджие приписа, коги лекува за мала франза...", "Илачи сиреч лекарства собрани от искусни доктуров", "...са найде един хекимин яко майстор толкова оти нема болест никаква дето да я не изцели...", "...советвал един славен доктор". За един от съставителите на лековници, самоукият лечител дядо Илийчо Данаилов от Свищов, заслужил титлата "хеким баши Илийчо Данаилоолу", казвали: "Неговите мехлеми куршума от пушката изкарваха". Известен бил с лекуванията си дори сред първенци, Тръстеникли Мустафа-паша със седалище в Русе го имал за свой лекар (Спространов 1906-1907).

Текстовете на рецептите се отличават с жива комуникативност, обикновено са в заповедно наклонение, 2 л. ед. ч., с което демонстрират свойска позиция към близка публика - направù, разбъркай, разрежù, наложù и т.н. Такава форма чистосърдечно общува с потребителя, предизвиква вниманието му в "рекламни" изрази като: "да се чудиш какъв е лек", "и ще се почудиш...", "и ще се почудиш каква сила има надписа".

Конкретната "целева група" на болните се диференцира непоследователно по възраст и пол. Във времена, когато е доминирало домашното лечителство или се е търсила помощ от пътуващи биляри, самоуки лечители, баби-акушерки и едва по-късно от "доктори", адресатът на препоръчваните лекове са били предимно неуките селски маси и все още немногобройното градско население - мъже, жени, деца. И все пак, при някои болестни състояния традиционните лекувания показват полово-възрастово различимо познание - за специфично женски, мъжки и детски заболявания. В това отношение познанието за спецификата на женското тяло и неговите здравословни проблеми е с една стъпка по-напред в сравнение с другите полово-възрастови групи. Осъзнава се и рискът от предозиране или неправилно приготвяне на лечебните средства, някъде в рецептите има предупреждения за противопоказания.

А ето за финал и една "реклама със сюжет: "Един момък много теглил от очебол и когато го советвал един славен доктор да изпива по една чаша вода сяка сутрин и подир половин час по една чаша вино, за да не са повдига водата и тъй подир малко оздравял от това просто лекарство".

В заключение ще обобщя, че основната функция на рекламата - да стимулира търговски обмен, да реализира сделки - не ще открием в наивните препоръки и хвалебствени изрази, с които се придружават конкретните рецепти и указания за лечение в средновековните ръкописни лекарственици. Още не е дошло времето на развит търговски стокообмен, двигателите на който да търсят активно потребителите си, да ги омайват с предложения и да предлагат избор със средствата на писаното слово в периодичния печат. Пътуващи търговци и книжари се появяват едва в края на ХVІІІ-началото на ХІХ в.³ Но щом като историците търсят корените на рекламните структури и действия през Възраждането във викането на търговците по чаршиите или в излаганите от тях предмети-символи (мостри) пред дюкяните им, защо да не погледнем по-внимателно словесните послания на ръкописните лековници и да ги анализираме като предвестници, типови еквиваленти на печатната реклама, свързана с опазването на човешкото здраве. Може би в тези форми на изразяване, които с трогателно простодушие и увереност представят, оценяват и препоръчват, се крие зародишът на модерната, близка до днешния си вид медийна реклама на лекарства.

БЕЛЕЖКИ

1. Авторката предполага и по-ранен произход на този паметник. Вж. също коментар и превод в: Милтенова, Кирилова (1994: 7, 23-24). [обратно]

2. За историята на рекламата по нашите земи вж. Илчев (1995: 78). Авторът разглежда различни по вид ранни предвестници на реклама - окачване над занаятчийските дюкяни на предмети-символи, обозначаващи характера на извършваната дейност, печати на възрожденски майстори върху продукцията им, надписи с названия на лекарства върху капачета на стъкленици; виковете на вестникарчета по градските кръстовища и на амбулантни пътуващи търговци; ролята на слуха и клюката като информационни канали, на пазарите и панаирите като места за търговски стокообмен и излагане/представяне на стоки. [обратно]

3. Според Ив. Илчев "...рекламата като подпомагащо производството и търговията явление се заражда истински в България през 30-те, 40-те години на ХІХ в." (Илчев 1995: 50). [обратно]

ЛИТЕРАТУРА

Велчева 1991: Велчева, Б. Новооткрит лекарственик, написан с глаголица. // Старобългарска литература, 1991, № 25-26, 95-97.

Енциклопедия 1999: Енциклопедия Българска народна медицина. Съст. и ред. М. Георгиев. София, 1999.

Илчев 1995: Илчев, Ив. Рекламата през Възраждането. София, 1995.

Милтенова 1980: Милтенова, А. Към литературната история и типология на сборниците със смесено съдържание. // Старобългарска литература, 1980, № 7, 22-36.

Милтенова, Кирилова 1994: Милтенова, А., Кирилова, А. Средновековни лековници и амулети. София, 1994.

Петканова 1990: Петканова, Д. Народното четиво през XVI-XVIII век. Подбор и редакция Донка Петканова. София, 1990.

Спространов 1906-1907: Спространов, Е. Народни лековници. // СбНУ (Сборник за народни умотворения, наука и книжнина) 22-23, 1906-1907, дял ІІІ, 1-106.

© Светла Петкова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 25.07.2008, № 7 (104)