Стана Димитрова е потомка на бежанци от Беломорска Тракия. Родена е на 20.03.1947 г. в бежанския квартал на с. Светлина, Тополовградско. Завършва българска филология във ВТУ "Св. св. Кирил и Методий". Живее в Стара Загора. Работила е като преподавател в Учителския институт "Анастасия Тошева" - Стара Загора, учителка в ГПЧЕ "Ромен Ролан" и на други места. Около 15 години е била зам.-главен редактор на литературното списание "Участие" - Стара Загора. Носител е на Лилиевата награда (2000). Нейни стихове са включени в антологиите "Български поетеси - избрано" (Еквус Арт, 1996), в македонска литературна антология на български автори и др. Издала е стихосбирките "Бежанка" (1990), "Отдалече" (1995), "Вместо покаяние" (2000), "Неизживяно дъно" (2006), "Избелена прашинка" (2006), "Гласът на Отражението" (2007) и "Нощна лампа" (2008), както и романа "Отделението" (1996). Предстои да излязат стихосбирките й: "Незасадена звезда" и "Бежанка" (избрано). Умира на 29.06.2008 г. в Стара Загора.

ПОЕЗИЯ

Стихове
  Лятото си замина...
  На спирката
  Утаяване на болката
  Богородица зад оградата
  Едно цветче се отронва
  Моят ангел ме е забравил

  При пълнолуние
  Жената в траур
  По тази улица се изкачвах...
  Отвъд действителността
  Кратка мелодия

© Електронно издателство
LiterNet, 2007-2008