web

На стълбите ще ме намерите.
На предпоследното стъпало.

Незавършено стихотворение на Митко Енчев, брат ми.*

Къде е предпоследното стъпало?
И как да го намеря?

Стоя на стълбите.
Разпитвам.
Сигурна съм, че го знаят.
Мълчат. Не отговарят.

Почернените дни разпитвам...

Разпитвам стаята ти.
Тя помни, а не знае…

Къде е предпоследното стъпало?

Разпитвам бора до оградата,
от който чувах нощем кукумявката.
Не отговаря.

И кукумявката не чувам,
да я попитам
за пътя, който предвещаваше.

Кандилото,
угаснало във къщата, разпитвам.
То сочи към Безкрая.

Къде е предпоследното стъпало?
Защо не ме намериш?
Ти знаеш пътя.
Поне го посочи!...

Стъмнява се.
Стоя сама на стълбите
пред къщата...

И ангелът ме е забравил.

© Стана Димитрова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 13.08.2008, № 8 (105)