web

На Диана Попчева

Неочаквана и в бяло,
жената на художника -
във траур,
премина през разкаляния дъжд,
наметната от светлина...

След пролетните мрачни улици
навлезе в подлеза на гарата;
Пътят й към влака на Скръбта.

И отпътува...

Тръгна пустотата с нея.

Светлината на очите й -
покрита с черна скръб.

Тъгуваха портретите...

Художникът
обичаше да я рисува,
обгърната
от неговата светлина.

Жената в траур - облечена във бяло,
пътуваше във влака на скръбта.

А светлината на очите й -
не беше в нея...

© Стана Димитрова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 18.12.2007, № 12 (97)

Други публикации:
Стана Димитрова. Избелена прашинка. Стара Загора: ИК Домино, 2006.