Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
web
Защо те доживявам?
Сега.
И когато вече си при мъртвите.
На спирката.
Преди автобуса да ме отведе...
Вдишвах крадешком
глътка по глътка
топлия ти дъх,
в най-студения ни ден.
И сега ми става топло и хубаво
в моята самотна зима.
А на теб?
© Стана Димитрова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 13.08.2008, № 8 (105)
|