Александър Вутимски е роден в Своге на 30.07.1919 г. Истинското му име е Александър Коцев Вутов. Още като дете се премества да живее в София, защото почти цялото му семейство е покосено от туберкулоза. През 1937 г. завършва I софийска мъжка гимназия. От 1938 г. следва класическа филология в Софийския университет и участва заедно с Ал. Геров, В. Осиковска, Л. Йорданов и Ем. Манов в издадения от тях литературен сборник "Праг", а по-късно и в литературния сборник "Жажда", но заболява от туберкулоза и след 1 година прекъсва учението си. Лекува се, но без резултат. През 1941 г. отива в санаториума в Сурдулица (Югославия), където и умира на 23.09.1943 г. Първото му отпечатано стихотворение е "Пак самичко" (1935), а първият му сериозен поетически дебют е стихотворението "Улицата" (1936). От май 1939 редовно сътрудничи в издаваното от Вл. Василев сп. "Златорог", където са публикувани най-значителните и най-зрелите стихотворения на поета, подписани с псевдонима Ал. Вутимски. Публикува и в редица периодични издания като се подписва Ал. Вутов, Ал. Коцев, Ал. Вълканов. Вутимски не успява да издаде приживе своя стихосбирка. Неиздадени остават и 15 кратки есета, писани през периода 1941-1943 г. Смятан е за един от значимите, но недобре познати български поети. Творчеството му е посветено на града и любовта, теми, в които доминира едно различно за българската поезия носталгично-меланхолно светоусещане.

ПОЕЗИЯ

Стихове
  Моето родно село
  Призраци
  На един безнадежден
  Дориян Грей
  О-хи-ку-сан
  Стихотворения за синьото момче

В превод на немски - Димитър Димитров
  Meine Stadt

* * *
Критика за Александър Вутимски

© Електронно издателство
LiterNet, 2007-2019