СТИХОТВОРЕНИЯ ЗА СИНЬОТО МОМЧЕ

web

1.

Било е сън момчето от сребро,
със синята фуражка и пагоните.
Да разговарям със звезди и котки
причината навярно е във рома.

Не съм живял във двор между дървета
под облаци и залези оранжеви.
За сребърно момче съм взел портрета
на негъра от френски календар.

Бълнувал съм пияни, златни ангели.
Не е валяло, а съм слушал дъжд.
Било е тъмно, а съм виждал залез
и съм целувал не ръце, а стълпове...

От синьото съм съзерцавал сам
очи въображаеми, и устни,
и празни чаши, и сълзи, и танц...
Пиян съм бил, разбирам, бил съм луд.

2.

Не те очаквам вече... Ти ще тръгнеш ли
със слънцето, което си отива.
Нима отново ще залезнеш ти,
без пламъци, без кръв и без сълзи...
Пътувай, угасни във здрача, козирувай на дъжда.
Не те целувам, аз не плача пак, не се усмихвам.
...Въображаем ангел бил си ти - уви!
И ти залязваш.

Но синьото момче не е било,
момче от синя шапка и сребро,
с очи на южен танц,
пияното момче, което шепне отдалече: Саша -
                                                    и тая нощ -
...Ах, старият фенер ме водеше към черквата
                                    под нощен хоризонт.
Кубета от мъгла, кубета от луна и зима.
И аз съм паднал на снега
под две очи, студени и безмълвни...

Полиция! Полиция!
Спасете ме от мойте спомени.
Стражар!
            Кажи да стане ден...
                                         Но аз ще плача...

Възможно синьото момче да е било.

© Александър Вутимски
=============================
© Електронно списание LiterNet, 06.12.2007, № 12 (97)

Други публикации:
Александър Вутимски. Сияния над града. Стихотворения и поеми. София: Български писател, 1989.

След 09.03.2020 публикацията в списанието е съобразена с авторския ръкопис, съхраняван в ЦДИА (ф. 872, оп. 1, а.е. 4, л. 1-2, с. 1-4).
С благодарност към Н. Бойков и А. Третнер.