Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ДОРИЯН ГРЕЙ

web

1.

Челото е мъжествено и чисто,
със малка, нежна бръчка между веждите.
Той не говори, не скърби, не пита.
От стола само леко понаведен е.

На тънката си, мургава ръка
подпрян стои, тъй както е замислен.
Косите, тъмни, мълчаливо канят,
макар и недостъпни да ги милвате.

Очите, здрачни и студено нежни,
омекотяват строгостта на профила
под сянката на спуснатите клепки.

Лицето, замечтано и мъжествено,
със устните примамливо затворени,
излъхва странен чар на стар портрет.

2.

Със небрежна походка, студен и висок,
ти дохождаше бавно във здрача на стаята.
Беше синьо при мен. Ти изглеждаше строг.
Двете рози във вазата тънко ухаеха.

Ти присядаше тих, уморен до пианото,
прозвучаваше скръбен, дълбок полутон.
Над челото ти падаха къдри неволно. -
Нима страдаше ти, Дориян, Дориян?

Върху твоята тънка, изящна ръка
отразяваха блясъци нежните камъни.
Във очите ти светеше сребърен пламък. -
Ти желаеше нещо, нали, Дориян?

Аз те питах, но ти не говореше вече,
отегчен и от мен, - но нали и от себе си?...
Безполезно красиви, самотни до тебе,
двете рози в старинната ваза увехваха.

 

 

© Александър Вутимски
=============================
© Електронно списание LiterNet, 06.12.2007, 12 (97)

Други публикации:
Александър Вутимски. Сияния над града. Стихотворения и поеми. София: Български писател, 1989.