|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
РАФАЕЛ АЛБЕРТИ Рафаел Алберти е роден през 1902 г. Той е автор на разностранно творчество - лирика, драми, есета, статии за изкуството, мемоари, живопис. Главно място в естетическите му търсения заема поезията. Първите три книги на Алберти - "Моряк на суша" (1925), "Любимата" (1926) и "Зората на шибоя" (1927), плод на романтично младежко светоусещане, са повлияни от испанската народна песен и от големите поети на Испания Гарсиласо да ле Вега, Лопе де Вега, Луис де Гонгора, Антонио Мачадо и Хуан Рамон Хименес. В преходния по характер сборник "Трайно зидане" (1928) e налице барокова образност, а в стихосбирките "За ангелите" (1929) и "Проповеди и жилища" (1930) - влияние на сюрреализма, зад който обаче прозират тревожните въпроси на поета към заобикалящия го свят. След 1931 г., преломна в неговия творчески път, Рафаел Алберти се насочва към социалната поезия, на която остава верен до края на житейския си път. Свидетелство за това са стихосбирките "Лозунги" (1934), "Да те виждам и да не те виждам" (1934), "Поетът на улицата" (1936), "Столица на славата" и др. Носител на много испански и международни отличия за поезия, както и на Ботевска награда (1981). Умира през 1999 г.
В превод от испански език - Ралица К. Маркова Стихове
LiterNet, 2008 |