Книги с интерпретационно-справочен характер, посветени на българската литература и култура от 19.-20. век:

БЪЛГАРСКИ АВАНТЮРИСТИ (120 с.)

В книгата ни въвежда есето "Българинът и авантюризмът", което разгръща авторовата гледна точка, че авантюризмът е болест на интелектуално надарените и активните личности на българското Възраждане. Отделните глави на книгата персонализират тази концепция чрез съдбата на поредица от личности и отвеждат към един нов, непознат аспект на живота на българина през Възраждането. Освен занимателното и интригуващото, изложението има и друга стойност, преследва и други цели - да даде една по-разкрепостена представа за възрожденската личност.

ПОГРЕБАНИТЕ КНИГИ НА ВЪЗРАЖДАНЕТО (80 с.)

Томчето практицизира проблема за мястото на "обявените, но неиздадените" книги в даден етап от естетическия ни развой и концепцията, че те също трябва да заемат мястото си в него. Отправна точка е студията "Възрожденската литература - "липсващи текстове", реконструкция, рецепция" (с. 5-19).

Следва "пътеводителят", който в "речникова" форма, по азбучен ред на авторите, систематизира картината на "обявените, но неиздадени" творби в българската литература на Възраждането: поезия, проза, публицистика, преводи. Явлението обхваща както автори от ранга на Софроний Врачански, Г. С. Раковски, П. Р. Славейков, Ст. Стамболов, Хр. Ботев, така и редица скромни книжовници. В някои от случаите се прави опит за реконструкция на книгите им.

ТАКСИДИОТИ И ТАКСИДИОТСТВО ПО БЪЛГАРСКИТЕ ЗЕМИ 18-19 ВЕК (334 с.)

Книгата е пръв опит да се интерпретират и систематизират фактите около явлението "таксидиоти и таксидиотство" сред българската монашеска общност в "Хилендар", "Зограф" и Рилския манастир. Включва студията "Таксидиотството и духовният живот на българина през Възраждането" (с. 5-69), където са характеризирани проблемите: "За личността на монаха таксидиот", "Ритуалът", "Метохът" и др. В обособени дялове се разкрива типа таксидиотска практика на основните манастирски средища (II. "Зограф", III. "Хилендар", IV. "Рилски манастир", V. "Таксидиоти от други манастири") с техните метоси по места и са издирени и портретувани с дейността им, подредени "речниково" по азбучен ред всички монаси-таксидиоти. Томът съдържа библиография върху таксидиотството в България и показалец на упоменатите селища.

Резюме:
- на немски език
- на гръцки език

БИБЛИЯТА И БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА XIX-XX ВЕК. Справочник. Интерпретации (1999 г., 415 с.)

Изданието за пръв път обобщава интереса на българската художествена литература от Паисий Хилендарски до наши дни към сюжети, образи и мотиви от Библията. Проследени и под формата на "речник" са включени ония прояви на поезията и прозата - с цитати, коментар, с успоредяване на текстове от Светото писание, които са осъществени въз основа на общуване, заемки или в полемика с библейския дискурс (Хр. Ботев, Ив. Вазов, П. П. Славейков, Ст. Михайловски, П. К. Яворов, Й. Йовков, Тр. Кунев, Н. Райнов, Й. Стубел, Ив. Грозев, Люб. Бобевски, Ил. Иванов-Черен, Гр. Чешмеджиев и мн. др.). Вторият дял на книгата въвежда с общата студия "Библейският текст - насоки и равнища на естетическа адаптивност в българската литература" и е съставен от интерпретации върху творчеството на Хр. Ботев, Пенчо Славейков, П. К. Яворов, П. Ю. Тодоров, Й. Йовков и др. с оглед на библейската тема.

ИСТОРИЯ И КУЛТУРА НА БЪЛГАРИЯ В ДАТИ. ВЪЗРАЖДАНЕ. (1997 г., 368 с.)

Книгата е справочник в традиционния и точен смисъл на думата. Но тя е и предизвикателство и провокация към обичайните, излизали досега за българския живот и култура в миналото справочни издания. За модел послужи популярният, преведен от английски език том "История на света в дати", но схемата се промени и обогати, очерта своя специфична логика. В центъра са насоките и проявите на българската общност от средата на 18-ти до 80-те години на 19. век с техните прояви и персоналии, подведени под основните рубрики: Събития, Личности, Икономика, Бит и нрави, Просвета, Религия, Литература, Драма и театър, Живопис, Архитектура, Музика, Куриози...

ЕНЦИКЛОПЕДИЯ НА БЪЛГАРСКАТА ВЪЗРОЖДЕНСКА ЛИТЕРАТУРА (838 с.)

"Енциклопедия на българската възрожденска литература" излиза за първи път. Тя е първо и по характера на направата си издание у нас. В нея намират място характеристиките на всички участници в литературния живот на 18.-19. в. и на техните основни съчинения и издания; анотирани са проявите на периодическия печат; отделните аспекти и измерения на литературния процес (жанрова система, рецепция на Библията, печатници, издателства, контакти с чуждите литератури), институциите, картината на историографията на възрожденската литература и т.н. Статиите, оформени речниково и подведени по азбучен ред, съчетават информативното с оценъчното начало. Всяка е снабдена с библиографска справка. "Приложението" включва широк набор от показалци, които улесняват ползването на този уникален справочник.

Анотация:
- на английски език
- на немски език

© Иван Радев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 02.04.2001, № 4 (17)