Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
Каталози
:. По дати : Март  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook! Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Сравни цени с Книгосвят във Facebook! Книгосвят - сравни цени на книги
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

БЪЛГАРСКАТА НАЦИОНАЛНА КОМИСИЯ КЪМ МЕЖДУНАРОДНИЯ КОМИТЕТ ЗА ИНТЕЛЕКТУАЛНО СЪТРУДНИЧЕСТВО ПРИ ОБЩЕСТВОТО НА НАРОДИТЕ В ПЕРИОДА МЕЖДУ ДВЕТЕ СВЕТОВНИ ВОЙНИ

София Василева

web


Title: The bulgarian national commission at the International committee on intellectual cooperation to the League of nations in the period between the two world wars

Abstract: After the end of World War I the universal and national cultural values have received increased attention from newly emerging international organizations; one of the goals is to provide international guarantees for the protection of antiquities in the world. The purpose of the report is to provide an overview of the mission and objectives of the International Committee on Intellectual Cooperation of the League of Nations, established in 1922. Focus on the paper has been placed on the activities of Bogdan Filov and the Bulgarian National Commission for Intellectual Cooperation. Achieved results. The necessity of exploring the established world concepts for intellectual cooperation is considered. Issues that have become of pan-European and global relevance have been identified, relating to the social functions of culture and art, to the system of values that need to be promoted. The conclusions are aimed at emphasizing continuity in the cultural context of the interwar and contemporary epochs and highlighting the role of intellectuals in society.

Key words: Cultural Heritage, protection, intellectual cooperation, League of Nations, Bogdan Filov


 

След края на Първата световна война общочовешките и националните културни ценности са обект на повишено внимание от страна на създаващите се международни организации. През 1922 г. към Обществото на народите (ОН) се учредява Международен комитет (МК) за интелектуално сътрудничество със седалище в Женева, с отдели за изкуства, археология, етнология и музеи. Пръв председател е френският философ Анри Бергсон. За членове са привлечени световно известни личности като Алберт Айнщайн, Мария Кюри, Бела Барток, Томас Ман, Пол Валери и др. (Laqua 2011). Основни в структурата на Комитета са създаващите се национални комисии. През 1923 г. се учредява и Българска национална комисия (БНК) за интелектуално сътрудничество в състав: президент - проф. Богдан Филов - тогава директор на Българския археологически институт, и членове: Ст. Л. Костов - директор на Народния етнографски музей, Стоян Аргиров - директор на Университетската библиотека при Софийския университет, проф. Георги Чичиков, д-р Стефан Данаджиев - член на БАН, Емануил Попдимитров, проф. Гавраил Кацаров, Никола Станев, Стефан Младенов (Василева 2005).

Създаването на МК за интелектуално сътрудничество като организация към ОН безспорно е силно повлияно от динамичната ситуация в Европа след края на Първата световна война, белязана от нарастващите позиции на фашизма и националсоциализма, от една страна, и на комунизма, от друга. Набиращите популярност пропагандни и популистки идеологии и режими атакуват устоите на либерално-демократичните системи на управление и на тяхната ценностна система, основаваща се на принципите на хуманизма. На "преоценка" и тотално отричане са подложени традиционните идеи за духовно обединена Европа на основата на градени с векове и вплетени в културата и изкуството хуманни ценности. На хуманистичния възглед за нациите да подчертават, от една страна, своята духовна и културна самоличност, а от друга - винаги да търсят по-висши наднационални общности (Цвайг 1985; 1968), се противопоставят теории за взаимоподчиненост между личност, общество и нация, за "революция в мисленето" и създаване на "нови духовни основи", с цел формиране на нови обществени системи (Дитрих 1941). Националната държава е превърната в един от основните идеологически и властови механизми на авторитарните и тоталитарни режими (Мусолини 1934). Възпитателните и образователни функции на културата и изкуството, ролята на държавата и нацията в тези процеси усилено занимават и европейската научна мисъл в десетилетието на 30-те години на ХХ век (Jager 1934; Rigobello 2002). Тези изключително важни въпроси за системата от ценности, които трябва да се утвърждават, за ролята на интелектуалците в обществото стоят в основата на мисията и целите на МК за интелектуално сътрудничество.

За реализиране на целите на настоящата статия са използвани: метод на историческо изследване чрез проучване на архивни източници, както и на публикувана научна литература и документи. Издирена е и систематизирана информация от архивни фондове в Държавна агенция архиви, Български исторически архив при Националната библиотека "Св. св. Кирил и Методий" и електронния архивен каталог на ЮНЕСКО. Важно значение за представяне на изследователската теза и за направените изводи имат използваните методи на сравнителен анализ и синтез.

В периода между двете световни войни, с подкрепата на МК за интелектуално сътрудничество при ОН се реализират мащабни инициативи с цел поощряване на научните изследвания за ролята на нациите в историческото развитие на обществата. През 1921 г. се открива Международен университет в Брюксел с отделни национални катедри (Laqua 2019). В началото на 30-те години на ХХ век се създава Международен институт по археология и история на изкуството със седалище в Париж, който обединява над 60 национални института. Създава се Международен център на музеите с цел развитие на съвременната музеология, обща консервация на произведения на изкуството и паметници (UNESCO whithout year). Първата генерална конференция на Международния център на музеите се организира в Рим през 1930 г. и е посветена на консервацията на живописта. Втората е в Атина през 1931 г. на тема консервация на исторически паметници и паметници на изкуството. Третият форум е през 1934 г. в Мадрид и на него се разглеждат актуални проблеми на съвременната музеография. Дейността на Международния център на музеите приоритетно е насочена към съгласуване на методи и практики за защита на националното художествено наследство и историческите паметници, и международния режим за извършване на археологически разкопки. Резултат от координирането между институтите по ареология и по история на изящните изкуства е създаването през 1933 г. на Международна комисия за историческите паметници. В нея участват директори на академии за изкуства и археология от Австрия, Испания, Великобритания, Италия. Непосредствена задача на тази комисия е подготовката на проект за конвенция за възстановяване на собствеността на предмети с художествена, историческа или научна стойност, които са били изгубени или откраднати. През 1928 г. в Прага е създадена Международна комисия за народни изкуства. Търсенето на взаимни влияния и паралели в изкуството и културата на различните народи е тенденция, която доминира в международните научни форуми. Усложняващата се политическа обстановка в Европа в средата на 30-те години на ХХ век определено силно влияе върху тяхната тематика, която все повече се съсредоточава върху обществени и социални теми, обхващащи отношенията "личност, общество, нация, държава". През 1934 г. във Венеция се провежда международен конгрес по изкуство на тема: "Изкуството и държавата". Участват известни дейци на изкуствата от Европа, САЩ, Южна Америка и др. Сред тях са: писателят и носител на Нобелова награда за литература Томас Ман, писателят и художник Андре Лот, композиторът Бела Барток, художникът и архитект Анри Ван де Велде. С реферати от българска страна участват Богдан Филов, скулпторът Иван Лазаров, художникът Дечко Узунов, архитектът Иван Василев (БИА б.г.).

През 1936 г. Богдан Филов прави опит да въведе практиката на публичните дебати - метод популяризиран в Европа от МК за интелектуално сътрудничество. Широко дискусионен характер се придава на въпроси, придобили общоевропейска и световна значимост, отнасящи се до обществените и социални функции на културата и изкуството, до системата от ценности, които трябва да се утвърждават. В Софийския университет Богдан Филов организира голям публичен дебат на тема "Изкуство и нация". С проблематиката на българската национална идентичност се ангажират авторитетни учени, ръководители на държавни институции и творци - най-популярният и до днес скулптор на исторически и войнишки паметници, тогава и директор на Художествената академия - проф. Иван Лазаров, началникът на културното отделение на Министерството на народното просвещение (МНП) - философът-есеист проф. Атанас Илиев, художникът и изкуствовед Кирил Цонев и др. В изказванията преобладават мнения и становища, в подкрепа на националното обособяване на българските изкуства, но не като връщане към канона на традицията или към идеализиране на миналото, а като отворена система, която възприема и общочовешките ценности. Съхраняването на националната идентичност и претворяването й в изкуството се възприема като важно условие за засилване на международния обмен на художествени ценности. Дискутират се понятия като европеизация и модернизация, които неизменно присъстват като приоритети в основата на всички сегашни културни концепции и стратегии. В заключителното си изказване по повод една от основните дилеми на българското изкуство - "Трябва ли да се развива то под сянката на европеизма, или трябва да бъде национално изкуство?", Б. Филов обобщава: "Ако под европеизъм разбираме днешната европейска култура, безспорно, че и ние съставяме частица от този европеизъм, той не е мислим и без нас и без други народи в Европа" (Публични 1936).

В средата на 30-те години Б. Филов подготвя два обзорни доклада: "Културните институти в България" и "Образователното дело в България" (Василева 2006). Една от основните цели е да се обоснове необходимостта от открояване на културната политика като важна и необходима в дейността на МНП. В началните следосвобожденски десетилетия приоритетните национални задачи изтласкват на преден план необходимостта от повишено внимание към организацията на образованието и учебното дело. Проблемите на културата остават на по-заден план, разглеждат се като елемент на цялостната просветна политика. Според Б. Филов в променените политически, културни и социални условия след края на Първата световна война трябва да се потърсят по-модерни начини и средства за разчупване на традиционното отношение към културните процеси като част от общообразователните и просветните дейности. Българската държавна политика от периода между двете световни войни отделя сериозно внимание на културните инициативи, възприемайки ги като успешно средство за преодоляване на международната изолация, в която изпада страната след Първата световна война и най-вече за подобряване отношенията й с нейните съседи. Като се имат предвид насоките на МК за интелектуално сътрудничество, през 1935 г. Богдан Филов предлага проект за учредяване на Институт за национална култура, наука и изкуство, с автономен статут. Верен на възгледите си да търси взаимни влияния и паралели, той привежда примери на добри практики за подобни институции и ползата, която те са допринесли за популяризирането на културното наследство на съответните държави. След Първата световна война, пише Богдан Филов в обосновката на проекта, Германия, въпреки тежката морална и стопанска криза, в която изпада, открива три големи музея - Пергамския, Германския и Предноазиатския, формира две нови секции към Археологическия си институт - в Цариград и Кайро. Румъния създава Институт за изучаване на Югоизточна Европа, Романски институт в Париж и Романска академия в Рим, за което са отпуснати държавни средства в размер на 70 млн. леи. Чехословакия създава Славянски институт и Славянска библиотека, Полша учредява Фонд за народна култура. В проекта мисията на новата институция се концентрира около обединяване и съгласуване на инициативите и усилията, насочени към развитието на българската национална култура и на изучаването и разработването на отечествената история. Институтът се ангажира с координиращи и направляващи функции, свързани с подготовка и прокарване на законопроекти, правилници и наредби по устройството и дейността на културните и научни институти; подпомагане на всички подобни организации и грижа за тяхната материална база. По отношение на структурата на Института в проекта се предвижда обособяване на пет секции: за хуманитарни науки, музеи и библиотеки; за естествени науки; за литература, музика и танц; за изобразително изкуство (архитектура, живопис, скулптура и приложно изкуство); за културна пропаганда и контакти с чужбина. Особено внимание се отделя на последната секция, която се създава главно със задача да осъществява обмен на културни ценности между България и други държави чрез посредничеството на МК за интелектуално сътрудничество. Финансовата част на проекта предвижда сумите за издръжка на Института да се събират не само от държавния бюджет, но и от проценти от активите на държавните, кооперативни и частни банки; на държавните мини и стопанства; процент от печалбите на Държавната лотария; дарения и завещания, които се освобождават от държавни и общински данъци, мита и такси. Предвиденият бюджет е около 15 млн. лв., които да бъдат усвоени за подобряване на материалната база на културата - постройка на сгради за музеи и библиотеки, научни и културни институти; за запазване и поддържане на исторически и художествени паметници. Проектираният бюджет се обосновава с решение на ОН, взето по предложение на МК за интелектуално сътрудничество, с което се препоръчва на всички правителства да увеличат разходите и кредитите за културни нужди. Този законопроект е подложен на сериозни обсъждания, но неговото практическо реализиране не се осъществява поради приближаващата война.

В периода между двете световни войни въпросите за съвременната духовна култура и системата от ценности, които трябва да се утвърждават, се превръщат в обект на публични дискусии, много от които се инициират от МК за интелектуално сътрудничество при ОН. В България също се провеждат подобни публични дебати, в които авторитетни учени, художници, философи и есеисти се ангажират пряко с проблематиката за българската национална идентичност. Значими приноси за оформяне на идейните посоки и концепции в националната ни културна политика през този период има международно признатият учен и археолог Богдан Филов. Вероятно, както отбелязва акад. Илчо Димитров в предговора си към "Дневника" на Б. Филов, съществено влияние върху оформянето на неговите възгледи оказват изводите и констатациите, до които той достига в резултат на научната си дейност. По методологията на сериозните европейски и световни археологически школи Филов разглежда българските земи като кръстопътна зона между Изтока и Запада, от такива позиции търси взаимни влияния, основните му изводи са свързани с представянето на античното изкуство по българските земи като част от общото антично изкуство, на българската култура като част от европейската култура. Безспорно влияние върху възгледите на Филов за модернизация на българската образователна и културна политика оказва и активната му дейност като председател на Българската секция в МК за интелектуално сътрудничество.

Сред основните цели на МК за интелектуално сътрудничество е създаването на възприемаща и взаимодействаща културна среда на основата на общи ценностни критерии, изградени от общочовешки и национални културни ценности. Организират се международни конгреси по изкуство, по археология, инициират се публични обществени дебати, свързани с определяне приоритетите на общочовешките културни ценности в новата обществено-политическа и икономическа ситуация, създадена след Първата световна война. Механизмите за организация и управление, които се опитва да въведе и наложи МК за интелектуално сътрудничество се основават на: координация между големите институционални структури на националните държави в областта на културата и образованието - национални библиотеки, музеи, галерии, академии и университети; стимулиране създаването на междууниверситетски изследователски групи с цел насърчаване на научно-изследователската активност; развитие на международна политика в областта на науката, образованието, археологията и изкуствата.

В национален план сътвореното през онази епоха все повече се осъзнава като ценностен потенциал, който тепърва преоткриваме и подлагаме на научно изследване. Все още обаче липсва цялостна представа и опит за обективна оценка на ролята на интелектуалците - учени, хора на изкуството, успели в десетилетието на 20-те и 30-те години да постигнат съчетаване на художествено-естетическите методи и изразни средства с образователните и възпитателни функции на културната политика. Именно това е едно от най-стойностните постижения на българската държавна културна политика през разглеждания период.

 

 

ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА

Василева 2006: Василева, С. Богдан Филов и държавната културна политика 1919-1944. // Трудове на Специализираното висше училище по библиотекознание и информационни технологии. Tом 5. София, 2006, с. 481-492. Също: Електронно списание LiterNet, 12.10.2008, № 10 (107) <https://liternet.bg/publish19/s_vasileva/filov.htm> (28.02.2021).

Василева 2005: Василева, С. Приоритети на държавната политика в областта на културно-историческото наследство в периода между двете световни войни 1919-1939. // Трудове на Специализираното висше училище по библиотекознание и информационни технологии. Том 4. София, 2005, с. 273-282. Също: Електронно списание LiterNet, 26.12.2007, № 12 (97) <https://liternet.bg/publish19/s_vasileva/prioriteti.htm> (28.02.2021).

Дитрих 1941: Дитрих, О. Революция в мисленото - духовните основи на нова Европа. София: Издателство "Български подем", 1941.

Мусолини 1934: Мусолини, Б. Учението на фашизма. София: В. Чипев, 1934.

Публични 1936: Публични разисквания "Изкуство и нация", състояли се в Софийския държавен университет по почин на Българския национален студентски съюз, отдел "Родно изкуство". // Живо слово, 01.12.1936, кн. 4, с. 2-15.

Цвайг 1985: Цвайг, Ст. Европейската мисъл. Варна: Георги Бакалов, 1985.

Цвайг 1968: Цвайг, Ст. Триумфът и трагедията на Еразъм Ротердамски. София: Народна култура, 1968.

 

Jager 1934: Jager, W. Paideia. Die Formung des griechischen Menschen. Berlin, 1934.

Laqua 2011: Laqua, D. Transnational intellectual cooperation, the League of Nations, and the problem of order. // Journal of Global History, 6 (02), 2011, pp. 223-247.

Laqua 2019: Laqua, D. Educating Internationalists: The Context, Role and Legacies of the UIA's 'International University. // International Organizations and Global Civil Society. Bloomsbury Academic, 2019, pp. 61-67.

Rigobello 2002: Rigobello, А. L'idea di umanesimo nella cultura germanica e italiana del Novecento: Germania latina - Latinitas teutonica. Politik, Wissenschaft, humanistische Kultur vom späten Mittelalter bis in unsere Zeit. Muenchen, 2002.

UNESCO whithout year: UNESCO Archives AtoM Catalogue <https://atom.archives.unesco.org/international-museums-office-imo> (28.02.2021).

 

 

АРХИВНИ ИЗТОЧНИЦИ

БИА б.г.: Български исторически архив, фонд 209. // Национална библиотека "Св. св. Кирил и Методий".

 

 

© София Василева
=============================
© Електронно списание LiterNet, 28.02.2021, № 2 (255)