Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

БОГДАН ФИЛОВ И ДЪРЖАВНАТА КУЛТУРНА ПОЛИТИКА (1919-1944)

София Василева

web


През разглеждания перод с цялостната си научна, обществена и административна дейност Богдан Филов упражнява силно влияние върху оформянето на идейните посоки в държавната културна политика. Сред основните нейни приоритети е "духовното възраждане, посредством трайните ценности на българската национална култура". Тази концепция се осъществява в условията на засилващата се роля на държавата, при липса на политически плурализъм и либерално-демократични методи на управление. Като трайна тенденция през този период обаче се откроява новата силна вълна на културен подем, чиято отличителна черта е плурализмът в културното развитие, съчетан с голяма обществена активност на научните и артистични среди. Предпочитанията на българската държавна политика към определени системи за управление на културните процеси са породени не толкова от идеологически и пропагандни, колкото от политически и икономически мотиви, целящи постигането на по-голяма политическа отзивчивост по важните за страната национални въпроси и създаване на условия за по-активно икономическо сътрудничество.

В епохата между двете световни войни и в годините на Втората световна война основен принцип и приоритет на българската държавна културна политика е постигане на съизмеримост с протичащите политически, идейни и културни процеси в Европа, като същевременно се съхранява и откроява националната идентичност. Осъществяват се редица законодателни инициативи, продължава развитието на институционалната система на културата, правят се успешни опити за засилване на обществения интерес към проблемите на културно-историческото наследство. Характерен за този период е стремежът за направляване на културните процеси чрез създаване на цялостни концепции на основата на европейски идеи и практики.

Културното развитие обаче се осъществява в условията на все по-засилващата се роля на държавата, при липса на политически плурализъм и либерално-демократични методи на управление. Безспорно тези тенденции в българското обществено-политическо пространство са силно повлияни от динамичната ситуация в Европа, белязана от нарастващите позиции на фашизма и националсоциализма, от една страна, и на комунизма, от друга. Набиращите популярност пропагандни и популистки идеологии и режими атакуват устоите на либерално-демократичните системи на управление и на тяхната ценностна система, основаваща се на принципите на хуманизма. На "преоценка" и тотално отричане са подложени традиционните идеи за духовно обединена Европа, на основата на градени с векове и вплетени в културата и изкуството хуманни ценности. На хуманистичния възглед за нациите, подчинени на двойствената тенденция, от една страна, да подчертават своята духовна и културна самоличност, а от друга - винаги да търсят по-висши наднационални общности (Цвайг 1932, 1935; цит по: Константинов 2004-2005), се противопоставят теории за взаимоподчиненост между личност, общество и нация, за "революция в мисленето" и създаване на "нови духовни основи", с цел формиране на нови обществени системи и нови генерации (Дитрих 1941)1. Националната държава, "която няма за цел само да създава закони, но и да възпитава" (Мусолини 1934), е превърната в един от основните идеологически и властови механизми на авторитарните и тоталитарни режими. Възпитателните и образователни функции на културата и изкуството, ролята на държавата и нацията в тези процеси усилено занимават и европейската научна мисъл в десетилетието на 30-те години на ХХ век (Jager 1934-1945; Conférence 1935; Rigobello 2002). По специфичен начин големият европейски дебат на 30-те години намира отражение и приложимост и в българската обществено-политическа действителност, в концепциите на държавната образователна и културна политика. Като трайна тенденция през този период се откроява новата силна вълна на културен подем, чиято отличителна черта е плурализмът в културното развитие, съчетан с голяма обществена активност на научните и артистични среди.

Значими приноси за оформянето на идейните посоки и концепции в държавната културна политика има международно признатият учен и археолог Богдан Филов. Професионалната му биография е впечатляваща. В годините на Балканските и Първата световна война е директор на Народния музей, същевременно ръководи важни научни експедиции в Тракия, Родопите и Македония. Събира и обработва огромно количество археологически, етнографски, демографски, топонимичен и друг материал, който не е загубил своето научно значение и до днес, тъй като се отнася за проучване на територии, които не са в пределите на българската държава (Филов 1993). През периода между двете световни войни Богдан Филов последователно е директор на Българския археологически институт, декан на Историко-филологическия факултет, ректор на Софийския университет, председател на БАН, министър на Народното просвещение през 1938-1939 г. и 1940-1942 г. Придобива широка обществена известност чрез културно-просветната си дейност в "Сдружение на приятелите на изобразителните изкуства", българо-гръцкото дружество и културно дружество "Българско родно изкуство". В десетилетията между двете световни войни продължава и ползотворната си научно-изследователска дейност в областта на тракологията, античната и средновековна археология и старобългарското изкуство (Филов 1924, 1927, 1930, 1931, 1933а, 1933б, 1934а, 1934б, 1937). Политическите му решения като министър-председател на България (1940-1943) и министър на външните работи и изповеданията (1942-1943), свързани с изключително важни и съдбоносни за бъдещето на страната събития от периода на Втората световна война, го превръщат в една от най-негативно коментираните личности в новата и най-нова българска история. Cлед 9-и септември 1944 г. е осъден на смърт от Народния съд. За дълго време политизирането и пропагандата изтласкват на доста по-заден план научните и обществени приноси на Богдан Филов. Пръв сериозен опит за разкъсване на плътния негативен ореол около личността му е направен през 1990 г. с публикуването на неговия "Дневник" и обширния предговор на Илчо Димитров, в който се изтъкват основните му научни постижения в областта на археологията (Димитров 1990: 5-188). Все още обаче участието на Богдан Филов в цялостния процес на организиране на държавната културна политика между двете световни войни и в годините на Втората световна война остава встрани от научния интерес по тази проблематика.

Дейност, свързана с Международния комитет за интелектуално сътрудничество към Обществото на народите

След края на Първата световна война с цел създаване на международни гаранции за защита на културните ценности към Обществото на народите се учредява Международен комитет за интелектуално сътрудничество със седалище в Женева, с отдели за изкуства, археология, етнология и музеи. През 1923 г. Богдан Филов - тогава директор на Българския археологически институт, е избран за президент на учредената Българска национална комисия за интелектуално сътрудничество (НБКМ-БИА, ф. 209). Основните дейности на Международния комитет са насочени към популяризиране на общи ценностни критерии, изградени от общочовешки и национални културни ценности. Непосредствено след края на Първата световна война Обществото на народите подкрепя и други мащабни инициативи с цел поощряване на научните изследвания за ролята на нациите в общия развой на цивилизацията. През 1921 г. се открива Международен университет в Брюксел, с отделни национални катедри, учредява се и Световна академия за култура във Виена. Търсенето на взаимни влияния и паралели в изкуството и културата на различните народи е тенденция, която доминира в международните научни форуми. Усложняващата се политическа обстановка в Европа в средата на 30-те години на ХХ век определено силно влияе върху тяхната тематика, която все повече се съсредоточава върху обществени и социални теми, обхващащи отношенията "личност, общество, нация, държава". През 1934 г. във Венеция се провежда международен конгрес по изкуство на тема: "Изкуството и държавата" (Il Gazzettino 1934). Участват известни дейци на изкуствата от Европа, САЩ, южноамериканските държави и др. Сред тях са: Томас Ман, писателят и художник Андре Лот, скулпторът Антонио Мариани, композиторът Бела Барток, архитект Хенри Ван де Велде. С реферати от българска страна участват Богдан Филов, скулпторът Иван Лазаров, художникът Дечко Узунов, архитектът Иван Василев (НБКМ-БИА, ф. 209).

През 1936 г. Богдан Филов прави опит да въведе практиката на публичните дебати - метод, популяризиран в Европа от Международната комисия за интелектуално сътрудничество. Широко дискусионен характер се придава на въпроси, придобили общоевропейска и световна значимост, отнасящи се за обществените и социални функции на културата и изкуството, за системата от ценности, които трябва да се утвърждават. В Софийския университет Богдан Филов организира голям публичен дебат на тема "Изкуство и нация". С проблематиката на българската национална идентичност се ангажират пряко авторитетни учени, ръководители на държавни институции и творци - известният скулптор на исторически и възспоменателни паметници и директор на Художествената академия Иван Лазаров, началникът на културното отделение на МНП, философът-есеист Атанас Илиев, художникът и изкуствовед Кирил Цонев и други известни интелектуалци. В изказванията преобладават мнения и становища в подкрепа на националното обособяване на българските изкуства, но не като връщане към канона на традицията или към идеализиране на миналото, а като отворена система, която възприема и общочовешките ценности. Съхраняването на националната идентичност и претворяването й в изкуството се възприема като важно условие за засилване на международния обмен на художествени ценности (Публични 1936: 2-15). Дискутират се също и понятия като европеизация и модернизация, които неизменно присъстват като приоритети в основата на всички сегашни културни концепции и стратегии. В заключителното си изказване по повод една от основните дилеми на българското изкуство - "Трябва ли да се развива то под сянката на европеизма, или трябва да бъде национално изкуство?" Богдан Филов обобщава: "Ако под европеизъм разбираме днешната европейска култура, беспорно, че и ние съставяме частица от този европеизъм, той не е мислим и без нас и без други народи в Европа".

"За духовно възраждане последством трайните ценности на българската национална култура"

През десетилетието на 30-те години на ХХ век с цялостната си научна, обществена и административна дейност Богдан Филов упражнява силно влияние върху оформянето на идейните посоки в държавната културна политика. Той е сред главните идейни двигатели на опитите за формиране на общонационална концепция "за духовно възраждане последством трайните ценности на българската национална култура" (израз, многократно използван от Богдан Филов в проектите и концепциите му по тази тематика). Основни страни на тази концепция са: проучване и популяризиране на богатото тракийско, антично и средновековно културно-историческо наследство; възкресяване на българския исторически пантеон; постигане на съизмеримост с европейските тенденции в развитието на науката и изкуството като същевременно се съхранява и откроява българската национална идентичност и се популяризират нейните приноси за общоевропейското развитие; създаване на условия за стимулиране на меценатството и ангажиране на съответните държавни институции с проблемите на старините и изкуството. Вероятно, съществено влияние върху оформянето на тези възгледи на Богдан Филов оказват изводите и констатациите, до които достига в резултат на научната си дейност. По методологията и методиката на сериозните европейски и световни археологически школи Филов разглежда българските земи като кръстопътна зона между Изтока и Запада, от такива позиции търси взаимни влияния, основните му изводи са свързани с представянето на античното изкуство по българските земи като част от общото антично изкуство, на българската култура като част от европейската култура (Димитров 1990: 24-30).

В средата на 30-те години Богдан Филов подготвя два обзорни доклада: "Културните институти в България" и "Образователното дело в България" (НБКМ-БИА, ф. 209). По тематика, структура и съдържание на изложението те се явяват опит за продължение на концепцията на Иван Шишманов (министър на МНП 1903-1907 г.), писана в началото на ХХ век и прилагана три десетилетия. Една от основните цели на Богдан Филов е да обоснове необходимостта от открояване на културната политика като важна и необходима в дейността на МНП. В началните следосвобожденски десетилетия приоритетните национални задачи изтласкват на преден план необходимостта от повишено внимание към организацията на образованието и учебното дело. Проблемите на културата остават на по-заден план, разглеждат се като елемент на цялостната просветна политика. Според Богдан Филов в променените политически, културни и социални условия след края на Първата световна война трябва да се потърсят по-модерни начини и средства за разчупване на традиционното отношение към културните процеси като част от общообразователните и просветните дейности. Българската държавна политика от периода между двете световни войни отделя сериозно внимание на културните инициативи, възприемайки ги като успешно средство за преодоляване на международната изолация, в която изпада страната след края на Първата световна война и най-вече за подобряване на отношенията й с нейните съседи. В духа на концепцията "за духовно възраждане посредством трайните ценности на българската национална култура" и съпричастност към общочовешките ценности, и като се имат предвид насоките на Международния комитет за интелектуално сътрудничество, през 1935 г. Богдан Филов предлага проект за учредяване на Институт за национална култура, наука и изкуство, с автономен статут.

Преди конкретното изложение на целите и същността на проекта Филов представя подробна обосновка за необходимостта и ползите от учредяването на подобна институция. Верен на възгледите си да търси взаимни влияния и паралели, в подкрепа на проекта той привежда множество примери за подобни институции и ползата, която те са допринесли за развитието на националните култури и популяризирането на националното културно-историческо наследство на съответните държави. След Първата световна война, пише Богдан Филов в обосновката на проекта, Германия въпреки тежката морална и стопанска криза, в която изпада, открива три големи музея - Пергамския, Германския и Предноазиатския, формира две нови секции към Археологическия си институт - в Цариград и Кайро. Румъния след Първата световна война създава Институт за изучаване на Югоизточна Европа, Романски институт в Париж и Романска академия в Рим, за което са отпуснати държавни средства в размер на 70 млн. леи. Чехословакия създава Славянски институт и Славянска библиотека, Полша учредява Фонд за народна култура (НБКМ-БИА, ф. 209). В сравнение с културните процеси, протичащи в Европа, Филов изтъква, че в България липсва ясно определена, финансово планирана и обезпечена културна политика. От така обосновани изходни позиции той пристъпва към изложение на проекта си за автономен Институт за национална култура, наука и изкуство, който се предвижда да разполага със самостоятелен бюджет, формиран не само от държавни средства, но и от спонсорства и дарения. Целите на новата институция се концентрират около обединяване и съгласуване "на всички инициативи и усилия, насочени към развитието на висшето духовно творчество в България и закрепването на българската национална култура"; специално внимание се обръща и върху изучаването и разработването на отечествената история. В изпълнение на своите цели Институтът се ангажира с координиращи и направляващи функции, свързани с подготовка и прокарване на законопроекти, правилници и наредби по устройството и дейността на културните и научни институти; подпомагане на всички подобни организации и грижа за тяхната материална база. По отношение на структурата в проекта се предвижда обособяване на пет секции: за хуманитарни науки, музеи и библиотеки; за естествени науки; за литература, музика и танц; за изобразително изкуство (архитектура, живопис, скулптура и приложно изкуство); за културна пропаганда и контакти с чужбина. Особено внимание в проекта се отделя на последната секция, която се създава главно със задача да осъществява обмен на културни ценности между България и други държави, чрез посредничеството на Международната комисия за интелектуално сътрудничество. Значимостта на проектираната институция в общото културно и духовно пространство се определя и от състава на неговите ръководни органи. Според проекта, председател на Института за национална култура е министър-председателят, членове на Управителния съвет са повечето от министрите и ръководителите на висшите държавни институции. Финансовата част на проекта има за цел да стимулира меценатството, дарителството и като цяло да бъде направен опит да се разчупи традиционното схващане, че държавата е длъжна да се грижи за културата. Според проекта сумите за издръжка на Института и неговите цели се събират не само от държавния бюджет, но и от проценти от: активите на държавните, кооперативни и частни банки; на държавните мини и стопанства; процент от печалбите на Държавната лотария; дарения и завещания, които се освобождават от държавни и общински данъци, мита и такси. Предвиденият в проекта бюджет е около 15 млн. лв., които да бъдат усвоени за подобряване на материалната база на българската култура - постройка на сгради за музеи и библиотеки, научни и културни институти; за запазване и поддържане на исторически и художествени паметници. Проектираният бюджет се обосновава с решение на Съвета на Обществото на народите, взето по предложение на Международната комисия за интелектуално сътрудничество, с което се препоръчва на всички правителства да увеличат разходите и кредитите за културни нужди. Този законопроект е подложен на сериозни и продължителни обсъждания, но неговото практическо реализиране се осуетява от промяната на политическата ориентация на България в годините, предшестващи Втората световна война.

Държавната културна концепция "За обединена България"

През 40-те години на ХХ век обществено-политическия и културен живот в България става все по-напрегнат и зависим от избухналата Втора световна война. Военните условия налагат нов модел на обществено поведение. Чрез поредица от пропагандни институции и организации, от ограничителни закони, правилници и наредби официалната държавна политика полага огромни усилия да контролира и насочва общия образователен и културен процес, да централизира дейностите на организациите на интелигенцията и обществените изяви на най-талантливите и обществено активни нейни представители. Едни от най-негативните и критични оценки за личността на Богдан Филов са свързани с държавническата му дейност и историческата му отговорност за политиката на българската държава през този период. През годините 1940-1943 г. той заема най-високия държавен пост - министър-председател, но до 1942 г. запазва и поста си на министър на МНП. През този период в областта на образованието и културата се приемат поредица от закони, някои от които са с очевидно недемократичен, ограничителен характер. Въпреки това законодателните инициативи не бива да се разглеждат и тълкуват едностранчиво, извадени от контекста на породилата ги военно-политическа обстановка. Не бива да се пренебрегват фактите, че този тип законодателство оказва положително влияние за възраждането и популяризирането на българската култура в новоприсъединените земи в Македония и Беломорието.

Сред характерните тоталитарни специфики на българската държавна политика през периода 1940-1944 г. безспорно се вписват и засилените възпитателни функции на образователната система, обвързването й с цялостния обществен и културен живот и с нуждите на държавата. Тези процеси обаче не се изразяват в механично прилагане на образователните модели на Германия и Италия (Кюлюмова-Бояджиева 1991: 281-282).

При оформянето на концепцията за образователната си политика МНП прави подробни проучвания и сравнения, в които са включени и образователните системи на либералните обществени режими, а също и съветския образователен модел (ЦДА, ф. 177к). Възпитателните функции на образователната политика на МНП от този период приоритетно са насочени към утвърждаването на българската национална идентичност, на създалата се през епохата на Възраждането и утвърдена между двете световни войни национална ценностна система (Балабанов и Манев 1943). Предпочитанията на българската държавна политика към определени системи за управление на културните процеси са породени не толкова от идеологически и пропагандни, колкото от политически и икономически мотиви, целящи постигането на по-голяма политическа отзивчивост по важните за страната национални въпроси и създаване на условия за по-активно икономическо сътрудничество.

През 1940-1941 г. под ръководството на Б. Филов МНП осъществява мащабни законодателни инициативи, част от които са свързани с опазването и проучването на културно-историческото наследство. Проектират се съществени допълнения в Закона за старините, които целят да ограничат иманярството и незаконната търговия със старини. В проектозакона се предвижда инвентаризиране и контрол от страна на Комисията за старините на движими и недвижими старини, които са частна собственост. Регламентира се правото на държавата да отчужди всяка недвижима старина, независимо дали тя е обществена или частна собственост, ако е заплашена от разрушаване или изчезване и ако собственикът й не вземе мерки за нейното запазване. МНП подготвя и проектозакон за музеите, в който се отделя съществено място на организацията по запазване и системно подреждане на археологическите и етнографски ценности (ЦДА, ф. 177к).

В духа на прилаганата във военни условия държавна културна концепция "За обединена България" през този период Богдан Филов осъществява активна културно-просветна политика в Македония и Беломорието. Тя има за основа българската национална кауза и получава широка подкрепа от Светия синод, от водещите научни и културни институции - Софийския университет, БАН, Художествената академия, Македонския, Тракийския, Добруджанския и Западнопокраинския научни институти, културно-просветните и професионални организации на интелигенцията. През ноември 1941 г. в Македония се откриват множество културни домове и народни университети. В Скопие се създава Народна библиотека с над 200 000 тома (Ташев б.г.). Активна дейност за засилване на българския духовен облик на Македония и Беломорието развиват създадените от МНП Областни училищни инспекторати в Скопие, Битоля и Ксанти (ЦДА, ф. 177к). Пристъпва се към възстановяване на българските образователни институции - първоначални и средни училища, гимназии. За учебната 1941-1942 г. са отпуснати от МНП помощи за довършване на читалищни сгради и засилване на читалищни фондове в размер на 2 683 000 лв., от които 635 000 лв. за читалища в новоосвободените земи. Утвърдени са 116 устава на новоосновани или възобновени читалища в Добруджа и Македония (ЦДА, ф. 177к). С цел издирване, проучване и съхранение на богатото културно-историческо наследство на новоприсъединените земи през пролетта и лятото на 1941 г. МНП финансира няколко научни експедиции - в Македония с ръководител Д. П. Димитров, в Беломорска област с участието на В. Миков и Т. Герасимов и в Добруджа, с ръководител Хр. Вакарелски. На територията на Македония са обходени Кумановска, Скопска, Кратовска, Радовишка, Щипска, Струмишка, Кавадарска, Велешка, Прилепска, Битолска и Охридска околии; в Беломорска област - Гюмюрджина, Деде Агач, Ксанти, Кавала, Драма, Сяр; в Добруджа - са проучени 31 селища около Тутракан, Силистра, Добрич, Балчик, Каварна (ЦДА, ф. 177к). Една от непосредствените задачи на тези проучвания е да се оформи цялостна концепция за организиране на музейното дело и за вземане на спешни мерки за опазване на застрашените движими и недвижими старини. МНП отправя нареждания до административните и военни власти да се грижат за съхраняването на всички старинни паметници, надписи, музейни и други ценности "без оглед на коя епоха са, и на какъв език са надписите и да не се позволява на населението да ги унищожава или да им нанася каквато и да е повреда" (ЦДА, ф. 177к).

В главния административен център на Македония - Скопие, се създава Народен музей с етнографски, античен и средновековен отдели (Вакарелски 1996; Венедиков 1993). За директор е назначен етнографът Христо Вакарелски. Общо за нуждите на музея МНП отпуска сумата от 648 872 лв. (ЦДА, ф. 177к). През академичната 1942-1943 г. се открива Държавен университет в Скопие с катедри по стара история и археология, нова история, българска история, литературна история на романските народи, физическа география и антропогеография и философия. Преподавателският състав е формиран от учени от Софийския университет и членове на БАН, на Македонския, Тракийския, Добруджанския и Западнопокраинския научни институти. Ректор е професорът по философия Атанас Илиев. В първия випуск се записват 125 студенти. Редовният му бюджет възлиза на 6 420 000 лв. (ЦДА, ф. 177к). От планираната структура на университета е виден стремежът да се засилят научните проучвания върху богатото културно-историческото наследство на новоприсъединените територии.

В средата на 30-те години и периода на Втората световна война държавната културна политика безспорно е повлияна от широко пропагандираните идеи за "нов ред в Европа и в света". Тези идеи и концепции обаче се възприемат по-скоро като структура и обща рамка, а не като идеологическо съдържание. Присъединяването към държавите от Тристрания пакт в политически и обществен план се възприема като средство за осъществяване на непостигнатото национално обединение. Яркото присъствие на българската национална кауза в концепциите и стратегиите на държавната културна политика обяснява и широката обществена подкрепа, която тя получава. В това отношение в страната се създава една много специфична и характерна ситуация - от една страна - липса на многопартиен живот, липса на политически плурализъм, от друга страна - нова силна вълна на културен подем, чиято отличителна черта е плурализмът в културното развитие - новоизлезли книги, разнообразни театрални постановки, музикални и изложбени изяви. През този период се създават условия за оформянето на ярки творчески индивидуалности, чиито художествени или литературни творби отдавна са надживели конкретното време и конкретните причини за появата си и се нареждат сред образците на българската култура и изкуство. Сред тези ярки индивидуалности е и многостранната личност на Богдан Филов в нейния цялостен вид, като неизменна и неизличима част от динамичната действителност на своето време. Независимо от начина, по който се възприема Богдан Филов, по своеобразен начин той продължава да присъства в реформиращата се и либерализираща се съвременна културно-политическа ситуация. Основни положения от неговите концепции и проекти заемат все по-сериозно място в съвременната държавна културна политика, което на практика е най-голямото доказателство за тяхната съизмеримост с модерните европейски идеи и практики.

 

 

БЕЛЕЖКИ

1. Ото Дитрих - доктор на политическите науки. Ръководител на печата на Третия райх. [обратно]

 

 

БИБЛИОГРАФИЯ

Балабанов, Манев 1943: Балабанов, Н., Манев, Ан. Сборник с отбрани окръжни от Освобождението до края на 1942 г. Т. І - ІV. София: Издание на МНП, 1943, 1345 с.

Вакарелски 1996: Вакарелски, Хр. Пребиваване в Македония през Втората световна война (1 юни 1941 - 9 септември 1944 г.). // Македонски преглед, бр. 1, 1996.

Венедиков 1993: Венедиков, Ив. Българската интелигенция в моите спомени. София, 1993.

Димитров 1990: Димитров, Ил. Професор Богдан Филов и неговият дневник. // Филов, Б. Дневник. София, 1990.

Дитрих 1941: Дитрих, Ото. Революция в мисленето - духовните основи на нова Европа. София, 1941.

Константинов 2004-2005: Константинов, В. Европейската мисъл през погледа на Стефан Цвайг. // Константинов, В. Писатели за творчеството. Варна: Електронно издателство LiterNet, 2004-2005 <http://www.liternet.bg/publish3/vkonstantinov/tvorchestvoto/szweig.htm> (11.10.2008).

Кюлюмова-Бояджиева 1991: Кюлюмова-Бояджиева, Ел. Германската културна политика и България 1919-1944. София, 1991.

Мусолини 1934: Мусолини, Бенито. Учението за фашизъм. София, 1934.

Публични 1936: Публични разисквания "Изкуство и нация", състояли се в Държавния университет по почин на Българския национален студентски съюз, отдел "Родно изкуство", 1936. // Живо слово, кн. 4, 1 декември 1936.

Ташев б.г.: Ташев, С. Културно-просветната политика на България във Вардарска Македония 1941-1944 г., б.г. <http://vmro.150m.com/st/index.html> (11.10.2008).

Филов 1924: Филов, Б. Старобългарско изкуство. София, 1924.

Филов 1927: Филов, Б. Миниатюрите на Манасиевата хроника във Ватиканската библиотека. София, 1927.

Филов 1930: Филов, Б. Старобългарска църковна архитектура. София, 1930.

Филов 1931: Филов, Б. Римско владичество в България. София, 1931.

Филов 1932: Филов, Б. Първите десетилетия на съвременното българско изкуство. София, 1932.

Филов 1933а: Филов, Б. Кръглата Преславска църква и нейните предшественици. София, 1933.

Филов 1933б: Филов, Б. Софийската църква "Св. Георги". София, 1933.

Филов 1934а: Филов, Б. Надгробните могили при Дуванлий, Пловдивско. София, 1934.

Филов 1934б: Филов, Б. Миниатюрите на Лондонското евангелие на цар Иван Александър. София, 1934.

Филов 1937: Филов, Б. Куполните гробници при Мезек. София, 1937.

Филов 1993: Филов, Б. Пътувания из Тракия, Родопите и Македония 1912-1916. София, 1993.

Цвайг 1932: Цвайг, Ст. Европейската мисъл в нейното историческо развитие. София, 1932.

Цвайг 1935: Цвайг, Ст. Триумфът и трагедията на Еразъм Ротердамски. София, 1935.

 

Annuaire 1935: Annuaire international de l'education et de l'enseignement 1935. // Conférenceinternationale de l'instruction publique: procès-verbaux et résolutions. Genève, 1935, p. 123-146.

Annuaire 1936: Annuaire international de l'education et de l'enseignement 1936. // Conférenceinternationale de l'instruction publique: procès-verbaux et résolutions. Genève, 1936, p. 429-450.

Annuaire 1937: Annuaire international de l'education et de l'enseignement 1937. // Conférenceinternationale de l'instruction publique: procès-verbaux et résolutions. Genève, 1937, p. 405-420.

Annuaire 1938: Annuaire international de l'education et de l'enseignement 1938. // Conférenceinternationale de l'instruction publique: procès-verbaux et résolutions. Genève, 1938, p. 465-478.

Jager 1936: Jager, W. Paideia. Die Formung des griechischen Menschen (1936). 3 Bde. 1934-1945.

La terza 1934: La terza giornata del Gonvegno Internazionale d'Arte di Venezia. // Il Gazzettino, Venezia, Glovadi 26, 1934, Lugli.

Rigobello 2002: Rigobello, А. L'idea di umanesimo nella cultura germanica e italiana del Novecento. // Germania latina - Latinitas teutonica. Politik, Wissenschaft, humanistische Kultur vom späten Mittelalter bis in unsere Zeit. Muenchen, 2002.

 

АРХИВИ

НБКМ-БИА, ф. 209, а.е. 19, л. 49, л. 80-84; 86; а.е. 36, л. 35а-39; л. 40-43.

ЦДА, ф.177к, оп. 2, а.е.1203, л. 5; л. 92-95; л. 113; л. 266; а.е.2120, л.36; оп. 4, а.е. 572, л. 8; л. 62-63; л. 160-167; л. 176-208; оп.5, а.е.93, л. 30; л. 55, а.е.106, л. 14, л. 74.

 

 

© София Василева
=============================
© Електронно списание LiterNet, 12.10.2008, № 10 (107)

Други публикации:
Трудове на Специализираното висше училище по библиотекознание и информационни технологии. Т. 5. 2006, с. 481-492.