|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
СТЕФАН СТАМБОЛОВ
=============================
Стефан
Николов Стамболов е роден на 31.01.1854 г. в Търново. Учи в родния си град -
до 1866 и през 1868-69 при Т. Шишков. Стипендиант в Одеската духовна семинария
(1870-72), откъдето е изключен заради връзки с руски революционери. Учителства
и участва в дейността на революционни комитети (Търново, Букурещ). На събрание
на БРЦК е избран за апостол на Старозагорския край. Един от ръководителите на
Старозагорското въстание (1875), след неуспеха му става един от създателите
на Гюргевския централен комитет и негов председател. Избран за главен апостол
на I революционен Търновски окръг. След разгрома на Априлското въстание отново
емигрира във Влашко. Един от редакторите на в. "Нова България" (1876-77),
секретар на военния пратеник на Славянския комитет по време на Руско-турската
война (1877-78). След Освобождението - адвокат, народен представител (1880),
подпредседател и председател на Народното събрание. Участва в Съединението,
застава начело на контрапреврата (1886), един от регентите на България. През
1887 свиква ВНС за избиране на Фердинанд I за български княз. Министър-председател
на България (1887-1894), известен с безкомпромисна защита на националните интереси,
с твърда ръка и с държавостроителни дела. През 1894 г. Фердинанд предизвиква
оставката на правителството му, а година по-късно Стамболов бива пребит и убит
(06.07.1895). Автор на стихотворения, някои от тях популярни като народни песни.
Съавтор на стихосбирката "Песни и стихотворения от Ботйова и Стамболова"
(1875), автор на излязлата отново в Букурещ през 1877 г. стихосбирка "Песни
и стихотворения".
ПОЕЗИЯ
Стихове
из "Нова песнопойка" (Л. Каравелов, 1878)
Пиеница
Чорбаджийско поучение
Нямането
Бащин съвет
Годината 1876
© Електронно издателство
LiterNet, 2006
|