7. ПИЕНИЦА

web | Нова песнопойка

Не ми са, момци, смейте,
че съм болнав и стар,
че винцето обичам,
че пия го за цяр, -
че хода бос, удърпан,
небръснат, неумит;
що нещо съм притеглил,
що съм в светът видял!
И аз бях като вазе,
юначен, силен, млад,
със чувства и със мисли
и азе бях богат.
И аз бях като вазе,
решителен и смел,
и хвъркаше високо
мойта мисал-орел.
Ех, момци, млади, силни!
Що работи свети
да права съм са мъчил
за ваши добрини!
Ний бяхме синца трима,
три брата по душа,
по чувства и по мисли,
по мащеха-съдба!
От малки са сближихме,
в един тръгнахме път,
но и трима ни смаза
проклетият живот.
Защо да ви приказвам
за наште тегла:
трябва ли да разбуждам
на мъртвите съня?
Единът го убиха,
другият са уби, -
така са тук затриха
две ангелски души.
Пак аз? Аз слаб излязох,
светът ми домиля!
Ръката си не вдигнах
със слава да умра!
Захванах да заливам
със вино мойта скръб,
и в него да намирам
утеха в този свят.
Ей, давайте ми вино,
пияно кат яда,
тъгите да забрава,
да стана силен, млад, -
че аз ща ви попея
от нашите песни,
гората ща разплача -
тез голи канари.
Не ми са, момци, смейте,
че съм болнав и стар,
че винцето обичам,
че пия го за цяр...

© Стефан Стамболов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 15.01.2006
Нова песнопойка. Народни песни и стихотворения. Съст. Любен Каравелов. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Нова песнопойка. Народни песни и стихотворения. Търново: Издала редакцията на в. "Знание", 1878.