10. НЯМАНЕТО

web | Нова песнопойка

Нямането - зло голямо,
глупави момчета,
то накарва на кривдата
правдата да шета.
Нямането - зло голямо,
глупави момчета,
то накарва роб да стане
човек на човека.
Нямането - звяр без милост,
глупави момчета,
наш'те дарби, сили, младост
то алчно поглъща.
Нямането принуждава,
пъргави юнаци,
син баща си да продава,
майка - дъщеря си.
Нямането много хора,
момци, е убило,
много сърдца, като стъкло,
без жалост разбило.
Нямането е и мене,
момци, принудило
зло да казвам на доброто,
на черното - бяло.
Нямането! нямането!
пусто да остане!
То ма кара да са кланям
на тез истукане.
Ех, мой момци, аз сам зная
тук какво осещам,
кат ги слушам, кат ги гледам,
и кат им поддаквам.
Но кажете, що да сторя?
крадците богати,
а пак тука всяко нещо
дават за дукати.
Азе имам жена, деца,
не съм като вазе:
грехота е те да ходат
голи, гладни, боси.
Поклоних си аз главата -
тям добре да бъди;
но, какво ми това струва,
сам си Господ види.
Ех! недейте ма презира:
слаб е человекът;
помислете, на бедностьта
аз съм верна жертва.
Постигна ма безчестие
посред земя чужда;
аз го приех, поклоних са,
но то бе от нужда...
Нямането! нямането!
пусто да остане!
То накарва человекът
безчестен да стане!

© Стефан Стамболов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 15.01.2006
Нова песнопойка. Народни песни и стихотворения. Съст. Любен Каравелов. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Нова песнопойка. Народни песни и стихотворения. Търново: Издала редакцията на в. "Знание", 1878.