|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
============================= Силвия Плат е родена на 27.10.1932 г. в Бостън, Масачузетс. Баща й бил професор по немски и етимология в Бостънския университет, а майка й - гимназиална учителка. След смъртта на бащата през 1940 г. Силвия се премества с майка си и брат си в Уелсли. В гимназията печели стипендия за Смит Колидж (1950). Първото й стихотворение е публикувано в "Бостън Хералд", когато е на осем години. След приемането й в Колежа Силвия започва да публикува в различни периодични издания предимно статии и разкази. До 1953 г. работи като кореспондент на Колежа за местните вестници. Печели награди за есета и разкази. Първият й опит за самоубийство е през същата година, когато не я приемат да участва в лятната програма за творческо писане в Харвард. През следващата, 1954, Силвия печели стипендията "Фулбрайт" и заминава да учи в Университета в Кеймбридж. В Англия се запознава с Тед Хюз, поет, за когото се омъжва през 1956 г. Двамата заминават за Америка, когато през 1957 на Силвия й предлагат преподавателско място в Смит Колидж. Работи там само една година и през 1958 г. с Тед заминават за Бостън, за да се посветят на писане, а не на академична кариера. В периода 1958-1959 г. Силвия посещава класа по поезия на Робърт Лоуел, където среща Ан Секстън и е вдъхновена от нейната поезия. Работи едновременно като секретарка в психиатричното отделение на болницата в Масачузетс, като работата й се състои в преписване на историите на пациентите, които често включвали мечти. Работата й в психиатрията е описана в разказа "Джони Паниката и Библията на мечтите". През 1959 г. забременява и с Тед се връщат в Англия, където скоро след това се раждат двете им деца. През 1960 г. "Уилиям Хайнеман" издава първата й стихосбирка - "Колосът и други стихотворения". След раждането на второто им дете семейните взаимоотношения са обтегнати до краен предел и през есента на 1962 г. двамата се развеждат. Пише "Лейди Лазар", "Треска 103", "Ариел", "Татко" и др. Самоубива се на 11.02.1963, само две седмици след излизането на романа й "Под стъкления похлупак". През 1982 г. е наградена посмъртно с "Пулицър" за поезия. ПОЕЗИЯ Стихове В превод на Илеана Стоянова Аз вертикална съм В превод на Петя Глеридис Кандидатът
* * *
LiterNet, 2004-2019 |