ЛЕЙДИ ЛАЗАР

web

Направих го отново.
Щом минат десет години и готово -
успявам. -

Едно ходещо чудо, кожата ми -
ярка като нацистки абажур,
десният ми крак -

преспапие,
лицето - ми безличен, фин
еврейски лен.

Обели салфетката
о, мой враг.
Ужасявам ли? -

Носът, очите, всички зъби?
Киселият дъх
ще изчезнат за ден.

Скоро, скоро плътта,
която гробът погълна, ще бъде
у дома на мен,

а аз една усмихваща се жена.
Само на трийсет.
И като котките имам девет пъти да умирам.

Този е НОМЕР ТРИ.
Какъв боклук,
за да унищожи всяко десетилетие.

Колко много влакънца.
Тълпата, хрупаща фъстъци
се блъска вътре, за да види

как ме оголват от глава до пети -
големият стриптийз.
Господа, дами,

това са ръцете ми,
коленете ми,
може да бъда кожа и кости,

но така или иначе съм същата, същата тази жена.
За пръв път се случи, когато бях на десет.
Беше нещастен случай.

Втория път възнамерявах
въобще да не се върна и така да приключа.
Люлях се затворена

като мидена черупка.
Трябваше някак да ме отключат
и да събират червеите от мен като лепкави перли.

Да умираш
е изкуство, като всичко друго
владея го до съвършенство.

Владея го, така че да не изпитате блаженство.
Владея го, така че то да е реално.
Предполагам, бихте казали, това е моето призвание.

Достатъчно лесно е да го направя в килия.
Достатъчно лесно е да го направя и да застина.
Това е театралното

завръщане посред бял ден
на същото място, към същото щастие и същия
радостен възглас:

"Чудо!"
Това ме разкъсва.
има цена,

за да гледате моите белези, има цена,
за да чуете сърцето ми -
то наистина бие.

И има цена, доста висока цена,
за някоя дума или докосване,
или някоя капчица кръв,

или кичур от косата ми и къс от моите дрехи.
Така че, Хер Доктор.
Така че, Хер Враг,

аз съм вашата творба,
аз съм вашата скъпоценност,
непорочното златно създание,

което се разтваря в крясък.
Обръщам се и в огън се превръщам.
не мислете, че подценявам загриженото ви отвръщане.

Пепел, пепел -
ровиш и разбъркваш.
Плът, кости, няма нищо вече -

парче сапун,
венчален пръстен,
златна пломба.

Хер Бог, Хер Луцифер,
бдете
бдете.

От пепелта
се вдигам с коси червени и развети
и както въздуха поглъщам ги мъжете.

© Силвия Плат
© Петя Глеридис, превод
=============================
© Електронно списание LiterNet, 11.12.2004, № 12 (61)