КАНДИДАТЪТ

web

Първо, ти нашият човек ли си?
Носиш ли
стъклено око, фалшиви зъби или патерица,
скоба или кука,
гумени гърди или гумен чатал,

шевове да показват, че нещо липсва? Не, не? Тогава
как можем да ти дадем нещо?
Спри да плачеш.
Отвори си ръката.
Празна? Празна. Ето ти една ръка.

Да я запълни и желаеща
да разнася чаени чаши и да разсейва главоболия,
и да прави каквото й кажеш.
Ще се ожениш ли за нея?
гарантирано е,

че ще затвори очите ти накрая
и ще се разтвори в мъка.
Правим нов капитал от солта.
Забелязах, че си съвсем гол.
Какво ще кажеш за този костюм -

черен и твърд, но кройката си я бива.
Ще се ожениш ли за него?
Той е непромокаем, неизносваем, не-
горим и на бомби устоим.
Повярвай ми, ще те погребат в него.

А сега главата ти, извини ме, е празна.
Имам билет за това.
Ела тук, сладурче, излез от дрешника.
Е, какво ще кажеш за това?
Гола като хартиена, за начало,

но на двайсет и пет ще бъде сребърна,
на петдесет - златна.
Жива кукла, откъдето и да се погледне.
Може да шие, може да готви, както е редно,
може да говори, да говори, да говори.

Работи, няма проблем с нея.
Имаш ли рана - тя е компрес.
Имаш ли око - тя е образ.
Момчето ми, това е последният ти шанс.
Ще се ожениш ли за нея, за нея, за нея.

© Силвия Плат
© Петя Глеридис, превод
=============================
© Електронно списание LiterNet, 11.12.2004, № 12 (61)