БИОБИБЛИОГРАФИЯ НА ЗДРАВКА ЕВЛОГИЕВА РАКОВА

(8.10.1940-8.09.2003)

web

Родена е на 8 октомври 1940 г. в София, в семейството на учителка и банков чиновник. Майка й, Августина Богданова, дълги години преподава рисуване в реномираната за времето си гимназия в Ботевград. Здравка Богданова завършва с отличие гимназия и още съвсем млада започва работа в село Бухово, където е живеел баща й. В първите години след гимназия е имала затруднения да следва в Софийския университет като дъщеря на активен земеделец - николапетковист. През 60-те години е приета все пак задочно във факултета по история, където специализира стара история и археология. Като студентка участва в археологическите разкопки до село Чавдар.

След дипломрането си през 1968 г. започва работа към Окръжния комитет по култура и отговаря за музеите в Софийски окръг. Непосредствено след създаването на Националния исторически музей (НИМ) през 1974 г. тя е привлечена на работа в него и е сред малцината му първооснователи. От самото начало й е поверена работата в отдела за история на социализма. В десетилетията, през които Здравка Ракова работи в НИМ, тя се изгражда като изявен и сериозен музеен работник, с неуморим стремеж към събирателство и попълване на фондовете на музея, с вкус към новото и предизвикателствата. От 1984 г., с известни прекъсвания, е началник на отдела и посвещава много време и сили за подготвянето на бъдещата експозиция. Усилията й се съсредоточават върху събирането на материали за културното развитие на България. Доказателство за това са и статиите й, публикувани през тези години в периодичното издание на НИМ - Известия на НИМ, посветени на кинодокументалистиката и на художниците при социализма.

Особено голям интерес проявява към плакатното изкуство - колекцията, която може да се каже, че е създадена от нея за фондовете на музея, наброява около 30000 броя и сигурно е сред най-богатите в нашата страна.

През осемдесетте години на миналия век сътрудници на НИМ работят в тесен контакт с изявени учени от Института по история към БАН, специалисти по съвременна история на България - проф. Мито Исусов, ст.н.с. Весела Чичовска. Тези контакти в най-голяма степен спомагат за ориентирането им към отделни проблеми из областта на съвременната култура и предопределят и по-късния интерес на Здравка Ракова към тези теми. Когато през 1984 г. се открива експозицията на НИМ за жалост точно съвременната ни история не е показана във витрините на музея, защото се решава да се излагат експонати само от периода до 1944 г. Това не прекъсва обаче работата на отдела, както и участието на уредниците в организирането на десетки изложби и чествания.

Здравка Ракова се пенсионира през декември 1995 г., но продължава да поддържа контакт с бившите си колеги и се интересува от музейнта работа. През последните 3-4 години тя развива изключително плодотворна дейност по издирване и публикуване на документи, участие в подготовката на документални сборници, представяния на книги, доклади на конференции, публикации в списания и електронни издания. Свидетелство за това е списъкът от нейни статии, които са приносни за модерната ни наука. Биха могли да се изброят няколко направления, в които тя работи:

• Първото е във връзка с публикуваните от Ценко Барев документи на Българското освободително движение БОД. Вече са издадени три тома от тези документи. В подготовката им Здравка Ракова участва с идеи, встъпителни студии и изследвания.

• Второто направление е документалното изследване на историята на Съюза на българските писатели. Като за жалост нереализирана ще остане идеята й да напише книга по тези документи, които откриваше в Централния държавен архив. Няколко нейни статии са публикувани в "LiterNet", електронното списание за българска литература и критика, бр. 5 и 6 от 2003 г. Статията й за СБП е препечатана и в "Литературен вестник", бр. 31, 8-14.10. 2003 г.

• Освен това през последните години от живота си Здравка Ракова събира много материали за биографиите на неколцина българи, позабравени дипломати и държавници като Димитър Цоков и др. Написва и предговор към книгата на П. Марангозов "Буховските чорбаджии". Участва в конференция за годишнината от Балканските войни, проведена в Дупница през април 2003 г. с доклад на тема: “Възпоменателни паметници на загиналите във войните за национално обединение 1912-1918 година”.

Несъмнено най-голямо значение за нейното творчество има книгата й “Все Кольо сънувам”, която е документална и представлява издание на десетки писма на Софка Петкова, сестрата на Никола Петков. Историята на този архив, който е семейна собственост, е интересна и плод на редица съвпадения. Баща й Евлоги Богданов е бил близък с адвоката на Никола Петков - г-н Статков, който при напускането на България, за да емигрира в странство, оставя архива си и други документи на съхранение при него. Едва след смъртта му през 1974 г. и дори години по-късно, при продажбата на имота му в гр. Бухово, се намира куфарче с писма и документи, които всъщност са в основата на публикацията. Книжката е съществен принос към историята на земеделското движение. Издадена е с помощта на Издателство “Бъдеще”, ръководено от Ценко Барев и е отпечатана в издателството на СУ.

През годините Здравка Ракова публикува и редица статии във вестници като "Земеделско знаме", "Литературен вестник" и др. В няколко книжки на списание "Минало" тя представя също и други свои изследвания. Някои статии и отзиви за книги бяха публикувани и в други периодични издания.

Може само да се съжалява, че съдбата така безмилостно прекъсна нейното дръзновение. Лишени сме от множество ненаписани страници, идеи и най-вече от нейното присъствие сред колегията на учените-историци.

БИБЛИОГРАФИЯ

на Здравка Ракова

КНИГИ

2000

... Все Кольо сънувам. Писма на Софка Петкова - сестрата на Никола Петков. Париж-София: Изд. “Бъдеще” - УИ “Св. Климент Охридски”, 2000.

СТУДИИ И СТАТИИ

1988

Фронтовите театри в Отечествената война 1944-1945. // Известия на НИМ, т. 7, 1988, 44-62.

1989

Кинодокументалистиката като извор за историята на България (1944-1948). // Втори международен конгрес по българистика. Доклади. Т. 9: България през социализма. София: Издателство на БАН, 1989, 31-37.

1992

Дейците на културата и Петия конгрес на БКП. // Известия на НИМ, т. 9, 1992, 198-203.

2001

Дискусиите на страниците на сп. “Бъдеще”, 63-67. // Българско Освободително Движение в битката между двата свята. Т. 1: Документи (1973-1980). Париж-София: Изд. “Бъдеще” - УИ “Св. Климент Охридски”, 2001.

2002

Списание “Бъдеще” и неговият главен редактор. // Минало, № 1, 2002, 62-69.

Изложба на ЩАЗИ в България. Повод за размисъл и въпроси. // Минало, № 3, 2002, 91-96.

2003

Съюзът на българските писатели: страници от историята му (септември - декември 1944 г.). // LiterNet, № 6, 03.06.2003 <https://liternet.bg/publish9/zrakova/sbp.htm> (23.02.2004). Също: Литературен вестник, № 31, 8-14.10. 2003, с. 9-12.

Добри Немиров - забравеният председател на Съюза на българските писатели. // LiterNet, № 6, 17.05.2003 <https://liternet.bg/publish9/zrakova/dnemirov.htm> (23.02.2004).

Българската политическа емиграция и “Възродителния процес” в България. // Минало, № 3, 2003, 67-79.

2004

Съюзът на българските писатели: страници от историята му (1944-1948). // Култура и критика. Ч. IV: Идеологията - начин на употреба. Съст. Албена Вачева, Йордан Ефтимов, Георги Чобанов. Варна: LiterNet, 12.07.2004 <https://liternet.bg/publish9/zrakova/stranici.htm> (12.07.2004).

РЕЦЕНЗИИ

2002

Отзив за книгата на Мария Тодорова “Балкани. Балканизъм”. // Историческо бъдеще, № 1-2, 2002, 289-293.

2003

Отзив за Информационен бюлетин “Да се запази за вечни времена”. Съст. В. Ангелов. София, 2002. // Исторически преглед, № 1-2, 2003, 276-286.

ПРЕДГОВОРИ КЪМ:

2003

Димитър Марангозов, Буховските чорбаджии. София: Издателство “Пропелер”, 2003.

КОНСУЛТАНТ В:

2002

Българско Освободително Движение в битката между двата свята. Т. 1: Документи (1973-1980). Т. 2. Документи (1981-1984). Т. 3. Документи. Париж-София: Изд. “Бъдеще” - УИ “Св. Климент Охридски”, 2002-2003.

© Здравка Ракова, 2004
© Издателство LiterNet, 23. 02. 2004
=============================
Първо издание, електронно.