Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Ноември  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ДОБРИ НЕМИРОВ - ЗАБРАВЕНИЯТ ПРЕДСЕДАТЕЛ НА СЪЮЗА НА БЪЛГАРСКИТЕ ПИСАТЕЛИ

Здравка Ракова

web

Съюзът на българските писатели (СБП) тази година отбелязва 90 години от началото на създаването си. Събитие, което засилва интереса на обществеността в България към историята на организацията.

Формиращото се гражданско общество в младата Българска държава в началото на ХХ век преживя жестоки сътресения в един период от 13 години (1912-1925) - войни, национални катастрофи, чуждестранна окупация, глад, стачки, въстания, политически убийства, атентати, репресии. През изпълнените със страдания и скръб за българския народ години, писателите заедно с народа си понесоха множество несгоди, загинаха плеяда значими творчески дарования.

Въпреки всички нещастия, изконните ценности на българския дух - родолюбие, трудолюбие, човеколюбие и толерантност, продължаваха да бъдат основни за българското общество. Българските писатели се чувстваха призвани чрез активното си гражданско присъствие и творчеството си да съхранят и предадат на идващите поколения тези ценности на народното светоусещене. Те търсеха примери за подражание в многовековната българска история, стремяха се да възкресяват българските исторически подвизи, да възродят надеждата, че българският национален идеал - освобождението и обединението на всички земи, населени с българи - не е завинаги загубен.

Организацията на писателите, създадена през м. септември 1913 г., в началото с цел за взаимоподпомагане и отстояване на чисто професионални интереси, постепенно успя да се трансформира в едно от водещите граждански обединения в културния живот на страната1.

В периода на временното и частично стабилизиране на гражданското общество в България през втората половина на двадесетте и тридесетте години на ХХ век, начело на Съюза на българските писатели застават личности със значим творчески и обществен престиж - проф. Михаил Арнаудов, Тодор Влайков.2

В началото на м. февруари 1937 г. общото събрание на СБП избира нов Управителен съвет. За председател на съюза е избран Добри Немиров3. Той е в Съюза от учрудяването му през 1913 г. В първия управителен съвет е избран за секретар. В ръководството на СБП е и през 1922, 1923, 1925, 1929 и 1933 г.4

От началото на двадесетте до средата на четиридесетте години на ХХ век Добри Немиров е сред водещите писатели в българската литература. Името му стои редом с имената на Елин Пелин, Йордан Йовков, Георги Райчев. Неговите романи се приемат от критиката като продължение на романите на Иван Вазов. Много събития от новата история на България са отразени в прозата на Добри Немиров - повести, драми, трилогията “Братя”, “Първи бразди”, “През огъня” (модерна психологическа история на българската нация от Възраждането до тридесетте години на ХХ век)5. Той е писател хуманист, дълбоко демократичен по дух, чийто “идеал е всепобеждаващото добро”.

В началото на 1933 г. българската културна общественост тържествено чества петдесетгодишнината на Добри Немиров и тридесет години литературна и обществена дейност. Наред със София юбилейни чествания се провеждат и в Русе, Тутракан, Сливен. В град Сливен провъзгласяват писателя за почетен гражданин.6

През 1936 г. Добри Немиров е удостоен с най-високото отличие за писателско творчество и културна дейност. На 22 май 1936 г. Кирило-Методиевата награда от фонд “Берлинов” при Българска академия на науките се дава на Добри Немиров. Кандидатите са двама: Елин Пелин и Добри Немиров. Наградата е присъдена след тайно гласуване от членовете на академията.7

Обществената и творческа биография на Добри Немиров показват, че и при избора на новия председател на СБП през 1937 г. продължава традицията това да е значима личност сред културната общественост на България.

С богат организационен опит (дълги години е председател на Дома на изкуствата и печата 1921-1928 г.)8, в детайли запознат и с дейностите на СБП - обществена, организационна, финансова, Добри Немиров има конкретно набелязана програма за СБП.

На първото общо събрание на Съюза, след избирането му за председател (1 март 1937 г.) той определя четири основни задачи в работата си като председател на писателската организация:

  1. Да се провеждат дейности, които ще повишат ролята и “престижа” на Съюза и на българския писател сред обществеността.
  2. Да се оказва по-голямо внимание на българската книга.
  3. Ръководството на Съюза да приеме решения, които да подобрят управленската дейност на Съюза във вътрешно-организационен план.
  4. Да се стабилизира финансово СБП.9

През целия тригодишен период, в който Добри Немиров е председател на СБП (фувруари 1937 - февруари 1940 г.), той проявява организаторски талант, настойчивост и неотслабваща активност до постигане на трайни, положителни решения на поставените цели. Всичко, което той предприема, е съгласувано и е от името на Управителния съвет, или както често го наричат Настоятелството, и при постоянно увеличаващата се подкрепа и съгласие на членовете на писателската организация.

СБП като културна институция се наблюдава от Отдела за културни учреждения и фондове при Министерството на народното просвещение. При първата си среща като председател на СБП с министъра на народното просвещение Николай П. Николаев, в началото на 1937 г., Добри Немиров поставя няколко въпроса като основни: внимание към българската книга, издигане авторитета на Писателския съюз, прием на нови членове в СБП.10

Дейност за издигане “пристижа” на Съюза и писателите

В речта си пред първото от поредицата събрания на СБП, проведени през март 1937 г., Добри Немиров набелязва конкретни действия, за да се повиши авторитета на българския писател:

  1. Всяка година да се организира публично тържествено събрание, където да се представя отчет за дейността на българските писатели.
  2. Да се посочат наградените с литературни премии писатели.
  3. Да не се забравят покойните писатели, да се устройват възпоменателни чествания и четения.
  4. Да се предприемат и други инициативи за популяризиране личността на писателя - срещи, вечери. “Да се приближим до народа, да му кажем: това сме ние”.

Писателите приветстват предложенията на председателя и ги допълват: Орлин Василев: “Приемането на нови членове да става с тържественост”, Никола Атанасов: “Съюзът да е начело на обществения и културен живот”, ДимитърПантелеев напомня, че двадесет и петгодишнината на Съюза се пада на 13 септември 1938 г. и предлага да се подготви план за отбелязване на годишнината, Стефан Мокрев: “Да се създаде празник на българската култура като Настоятелството потърси сътрудничеството на М-вото на народното просвещение”.11

За да стане традиция уреждането на тържествено годишно събрание, Добри Немиров предлага идеята да бъде записана в Устава на СБП. След разменени мнения и разисквания общото събрание на СБП прибавя нов член 25 А в Устава на Съюза, който гласи: “През месец октомври или ноември Съюзът свиква тържествено годишно събрание.12

Още един важен въпрос за авторитета на СБП решава Добри Немиров в началото на председателството си - връщането в Съюза на напусналите го по една или друга причина. Пред общото събрание на 19 март 1937 г. той изрежда имената на Елин Пелин, Николай Райнов, Рачо Стоянов, Владимир Василев, Дора Габе, Николай Лилиев, проф. Александър Балабанов, Трифон Кунев, Стефан Младенов, Стефан Костов. Ръководството на Съюза получава мандат от общото събрание да покани да се върнат всички, които доброволно са напуснали Съюза.13 Поканата е приета от всички писатели.

Първото тържествено събрание на СБП се провежда на 6 февруари 1938 г. в салона на Българската академия на науките и успява да предизвика голям обществен интерес. За него съобщават редица вестници14. Встъпителните слова при откриването на събранието произнася Добри Немиров, секретарят на съюза Георги Караиванов прави обстоен преглед на дейността на Писателския съюз през 1937 г. Академичното слово на проф. Константин Гълъбов е на тема “Смисълът на българската литература”.

Кратки възпоменателни слова за починалите осем членове на СБП през черната за българската литература 1937 година прочитат писателите :

Никола Атанасов за Асен Златаров

Димитър Бобев за Иван Кирилов

Владимир Василев за Антон Страшимиров

Димитър Гаврийски за Мара Белчева

Проф. Емануил Попдимитров за Йордан Йовков

Константин Константинов за Димитър Подвързачов

Цветан Минков за Тихомир Павлов

Константин Мутафов за д-р Михаил Тихов

За 1938 г. тържественото годишно събрание и юбилейното по повод двадесет и петгодишнината на СБП се провеждат съвместно на 11 декември 1938 г. За 1939 г. тържественото годишно събрание е организирано на 26 януари 1940 г.15

Цялата 1938 г. преминава под знака на двадесет и петгодишния юбилей. Специално общо събрание (24 март 1938 г.) е посветено на предстоящото честване. Има колебание сред писателите - времето и настроенията сред обществеността не са подходящи за тържества. В световен мащаб все по-осезателно се чувстват назряващи съдбоносни за човечеството събития. В Испания се води гражданска война, на 14 март 1938 г. Хитлер анексира Австрия.

По-голяма част от писателите се обединяват около идеята юбилеят да се отложи за есента на 1938 г. Добри Немиров апелира всички писатели да се включат в “общата работа на Съюза”16. Призивът на председателя на СБП не успява да разчупи съществуващата мудност и незаинтересованост към обществената работа в част от членовете на съюза. Огорчен от всичко това в началото на м. май 1938 г. Добри Немиров подава писмено оставката си от поста председател на СБП. С решението си той цели не толкова да даде израз на личните си разочарования, а преди всичко да раздвижи и активизира членовете на Съюза. За Добри Немиров е пределно ясно, че набелязаните мащабни цели и дейности не могат да се реализират без подкрепата на всички писатели, членове на Съюза. Позицията на председателя на СБП стимулира процесите на засилена заинтересованост към делата на Съюза както вътре в организацията, така и сред цялата културна общественост в страната.

Спешно се свиква общо събрание на 9 май 1938 г. Подпрпедседателят на Съюза Ангел Каралийчев ръководи събранието. Всички изказали се се обединяват около становището - настоятелно да се покани Добри Немиров да се върне на поста и да продължи полезната за СБП дейност. Преценява се, че предприетите от Съюза под ръководството на Добри Немиров важни инициативи могат да се реализарат само благодарение на неговата организаторска, енергична и целенасочена дейност. Повечето от писателите са на мнение, че без Добри Немиров неминуемо ще настъпи криза в Съюза. Подлага се на преценка дейността на комисиите и на всички членове и се стига до извода, че единствено Настоятелството се е ангажирало с предстоящото честване, а повечето от членовете на Съюза бездействат. Приема се от всичките 52-ма присъстващи писатели предложеното от Ангел Каралийчев решение: да не се приема оставката на Добри Немиров и комисия в състав: Людмил Вълчанов, Христо Силянов, Константин Мутафов, Константин Петканов и подпредседателя Ангел Каралийчев да поканят Добри Немиров от името на всички членове на Съюза да се върне на поста председател на СБП.

Кризата е преодоляна, Добри Немиров отново е на председателското място в Съюза. На 30 май 1938 г. е свикано събрание за избор на нови членове. Председателят на СБП се обръща към присъстващите с думите: “Аз смятах, че ще ме следвате, че ще работим единно. Вие ни изоставихте и аз, както и мойте колеги от Настоятелството изпитахме огорчение... Да работим рамо до рамо, аз съм с вас. Моето здраве не е много добро, но с ваша помощ аз ще работя.”17

До края на 1938 г. се провеждат още две събрания на Съюза, на 20 октомри и на 30 ноември, с основен въпрос - предстоящото честване. Планира се да се издаде и поредния брой под № 6 на вестник “Дума на българските писатели”. Приканват се писателите да депозират материали - статии, спомени, снимки. За редакционен комитет на този специален юбилеен брой са посочени: Димитър Д. Митов, Цветан Минков, ДимитърПантелеев, Иван Мешеков, Никола Г. Данчов, Орлин Василев. Допълнително в редактирането на вестника се включва и Управителният съвет при Съюза, както и писателят Христо Цанков-Дерижан. Вестник “Дума на българските писатели”, бр. 6 излиза през м. февруари 1939 г.

Избрани са и няколко комисии:

  1. По тържественото събрание: Константин Петканов, Емил Коралов, Стефан Мокрев, Змей Горянин.
  2. По организиране на тържествен бал: Панчо Михайлов, Васил Каратеодоров, Димитър Гундов.
  3. По томболата: Магда Петканова, Жана Николова, Фани Попова-Мутафова, Васил Каратеодоров, Славчо Красински, Петър Карастоянов.
  4. По атракционните номера: Бончо х. Бончев, ДимитърПантелеев, Змей Горянин.

За председател на всички комисии е определен Ангел Каралийчев, който да координира цялата дейност по подготовката на юбилея.

На събранието на 30 ноември се избира още една комисия, която да отговаря за събраните средства, т.н. “комисия по касата”. В нея участват: Бончо х. Бончев, Никола Г. Данчов, Анна Каменова, Асен Разцветников. На Константин Петканов е възложено уреждането на голяма панихида за всички починали членове на СБП.18

Подготовката за юбилея е повод да се проучи историята на Съюза, да се оценят заслугите на всички оказали съдействие и помощ на писателската организация през годините. Обсъжда се идеята за избиране на почетни членове на Съюза. Има предложение да се направят почетни членове създателите на СБП. Възприема се становището това да не са политически лица и се решава да се създаде комисия от седем писатели и председателя на Съюза, за да определи кои лица да бъдат предложени за почетни членове на СБП. В състава на комисията влизат: Григор Чешмеджиев, Константин Мутафов, Добри Немиров, Кирил Христов, Христо Цанков-Дерижан, Константин Петканов, Анна Каменова и Асен Разцветников.19

По време на мандата на Добри Немиров като председател на СБП почетни членове не са провъзгласени. Политически лица се избират за почетни членове на СБП през 1943 и 1944 г.20

Самото честване на двадесет и петгодишния юбилей от създаването на СБП е на 11 декември 1938 г. В салона на БАН се провежда тържествено събрание. Водещата идея е да се представят пред обществеността постиженията на българската литература и на българските писатели. Речта на председателя на съюза е на тема “Ръстът на българската литература”21. Проф. Борис Йоцов произнася слово “Националният подвиг на българския писател”.

Артистите от Народния театър Невена Буюклиева и Владимир Трендафилов рецитират стихове на български поети. В тържественото събрание участва и хор “Гусла”. От името на Министерството на народното просвещение СБП е поздравен от Никола Балабанов, ръководител на Отделението за културни инститиуции и фондове при МНП. До събранието са изпратени поздравителни телеграми от цар Борис ІІІ, министри, редица културни организации, издателства, както и от отделни лица. СБП е поздравен и от писателски организации от чужбина: от Съюза на английските писатели, от френските писатели, италианските, полските и гръцките писатели.

На 15 декември 1938 г. в зала "България" Съюзът организира и юбилеен бал. Българската ежедневна и литературна преса широко отразява тържествата по повод на юбилея.22

СБП наред с ангажиментите по юбилея не изоставя и дейността си по станалите традиционни литературни четения на писатели пред българската публика както в столицата, така и в редица градове в страната.

Резултат от многобройните обществени изяви на СБП е повишеното внимание и на културната общественост и на цялото гражданско общество в България към писателите. Имената им започват да се срещат по-често по страниците на ежедневния и периодичен печат, търси се мнението им при значими събития, както от културния живот, така и за събития от политическия живот на България. Засилва се взаимодействието на СБП с други културни институции: Съюза на българските художници, Съюза на артистите, Съюза на книгоиздателите, Висшия читалищен съвет и др. при редица инициативи от нацианален мащаб: традиционната Седмица на българската книга, честванията по повод двадесет и пет години от смъртта на Пейо К. Яворов, обсъждането на проекта за нов Закон за печата23.

Целенасочено планираните активни публични прояви на българските писатели по повод юбилея, оказват положително въздействие при реализирането и на другите три основни задачи за СБП: по-голямо внимание към българската книга, организационно укрепване и финансово стабилизиране на СБП.

Организационнно укрепване и финасово стабилизиране на СБП

Дълги години в ръководството на СБП, Добри Немиров има опита и готовността да работи за подобряване и засилване на вътрешно-организационните функции на Съюза. Веднага след избора му за председател на СБП са проведени последователно четири събрания: на 1, 8, 13 и 19 март 1937 г., където са обсъдени всички по-важни въпроси и са набелязани конкретни действия за положителното им решение.

Един от основните въпроси, който винаги занимава както членовете на Съюза, така и културната общественост е въпросът за приема на нови членове в СБП. Преценявайки досегашната практика в Съюза при 40 кандидати да се приемат само двама, Добри Немиров възлага на Управителния съвет да се занимае с този въпрос. Налага се да се направят промени в Устава на СБП, раздела за членството в Съюза. Събранието от 8 март 1937 г. се занимава с изменение на Член 10: “Приемане на редовни и провъзгласяване на почетни, благодетелни и дописни членове”. Основно дискусията на събранието е върху същността на СБП - професионална организация ли е или организация, която оценява писателското творчество и дава “патент за писателство”. Повечето писатели се обединяват около становището, че СБП е професонална организация.24

За да участват активно всички членуващи в цялата процедура по приема в Съюза, се правят промени в член 10. Текстът гласи: “Приемането на редовни и провъзгласяването на почетни, благодетелни и дописни членове става на първото общо събрание след годишното, по предложетие на Управителния съвет или по писмено предложение от страна на най-малко двама редовни членове на Съюза и то всякога чрез писмен доклад”. След разисквания в член 10 са направени следните промени: приемането става “чрез мотивиран доклад, писмен до Настоятелството, подписан от десет души, членове на Съюза, в чийто състав да няма член на Настоятелството. Докладът да бъде представен най-късно една седмица преди избора. Настоятелството с мотивиран доклад определя списъка на ония кандидати, които намира, че трябва да бъдат предложени за избиране. Така посочените кандидати се избират от общото събрание с вишегласие при тайно гласуване.25

С приетата промяна Общото събрание взема окончателното решение при приема на нови членове. По време на мандата на Добри Немиров в СБП са приети писатели с активна обществена дейност и литературно творчество, познато на българската публика. Сред тях са писатели, които в понататъшното си творческо развитие създават значими за българската литература произведения. През 1937 г. за членове на Съюза кандидатите са 48.

Управителният съвет одобрява и предлага пред събранието, проведено на 31 май 1937 г., 25 души.

Присъстващите 48 писатели чрез тайно гласуване избират 14: Лъчезар Станчев, Ран Босилек, Димитър Б. Митов, Димитър Гундов, Георги Цанев, Славчо Красински, Теодосий Атанасов, Иван Мешеков, Димо Сяров, Димитър Талев, Змей Горянин, Христо Радевски, Жана Николова, Александър Караангов.

Една година по-късно, на 30 май 1938 г. Управителният съвет допуска до избор от общото събрание всички кандидати - 40 души. След тайно гласуване са избрани само 4: Александър Филипов, Йордан Ветвинов, Матвей Вълев и Димитър Чорбаджийски - Чудомир.

На 27 април 1939 г. е насрочено събрание на СБП с единствена точка в дневния ред: Избор на нови членове на Съюза. От кандидастващите 37 души, Настоятелството преценява, че пред събранието могат да се представят имената на 21. След тайно гласуване присъстващите 67 писатели избират за членове на СБП - 5: Георги Караславов с 49 гласа, Младен Исаев с 45 гласа, Петър Горянски с 37 гласа, Боян Болгар с 36 гласа и Георги Илиев с 34 гласа.26

През 1939 г. СБП провъзгласява за дописни членове за заслуги по популяризиране на българския език и литература 13 видни чуждестранни писатели и преводачи. От Франция - Андре Мазон, Леон Болйо, Жорж Ато, от Италия - Луиджи Салвини, писатели от Прага и Варшава, писатели от Балканите - от Белград, Загреб, Любляна, Букурещ, Атина. Едно име е записано в протокола, без да е отбелязано до него държавата или града - “Державин”. Това е съветският учен академик Николай Державин (1877-1953), историк и филолог. Голяма част от творчеството му е посветено на българската история и литература.27

Председателят, Управителният съвет и Общото събрание на Съюза през 1939 г. имат съзнанието, че СБП е свободна, независима организация, гражданско обединение, което има волята да решава творческите си въпроси, без да се съобразява с ориентацията на политическата власт в България.

Като председател на СБП, Добри Немиров въвежда редица демократични процедури в организационната дейност на Съюза. На всяко събрание на СБП задължително да се чете протокола от предходното и да се одобрява от присъстващите. Протоколите са писани на ръка от секретаря на Съюза Георги Караиванов и то доста подробно в специална протоколна книга. Това е правено с ясното съзнание, че ще бъдат добър извор за бъдещата история на СПБ, според мнението на писателите Георги Райчев и Орлин Василев. В тази книга са вписани и годишните отчети на СБП за 1938 г. и 1939 г. Под тях стоят подписите на членовете на Управителния съвет.28

През трите мандата като председател на СБП Добри Немиров активно е подпомаган от Управителния и Контролния съвети на СБП. През 1937 г. в Управителния съвет са избрани: Ангел Каралийчев, проф. Емануил Попдимитров, Георги Караиванов, Асен Разцветников, Бончо х. Бончев. Председател на Контролната комисия е писателят Никола Г. Данчов.

През 1938 г. в Управителния съвет първоначално са избрани Ангел Каралийчев - подпредседател, Асен Разцветников, Бончо х. Бонев, Димитър Пантелеев, проф. Емануил Попдимитров и Георги Караиванов. В Контролната комисия са: Никола Г. Данчов, Георги Райчев и Ботьо Савов. Поради отказ на проф. Е. Попдимитров и Дим. Пантелеев, допълнително са избрани Стоян Загорчинов и Емил Коралов.

През 1939 г. в Управителния съвет влизат: Константин Петканов - подпредседател, Орлин Василев, Димитър Пантелеев, Бончо х. Бонев, Емил Коралов и Георги Караиванов. Съставът на Контролната комисия е: Никола Г. Данчов, Георги Райчев и Минко Неволин.

Всички те според думите на Добри Немиров “бяха мои достойни помощници в сполуки и несполуки”.29

За финасовото стабилизиране на СБП

Управителният съвет и самият Добри Немиров отделят много внимание, усилия и време, търсят различни възможности, за да може към Съюза да се насочат, макар и скромни, финансови средства. Бюджетът на СБП за 1937 г. е повече от скромен - 40,200 лв. От тях 6,000 лв. са за съюзните награди - 3 по 2,000 лв. Също 6,000 лв. са за трите фонда към СБП: фонд “Подпомагане на бедни и болни писатели”, фонд “Издания” и фонд “Дом на писателите”. Още 1/4 от бюджета е за подпомагане на нуждаещи се писатели, 1/4 за покриване на разходите по организиране на сказки, чествания и др. мероприятия. Останалите средства от бюджета на СБП са за текущи канцеларски разходи.30 Тези средства са крайно недостатъчни за дейностите, които планира да провежда Съюза на писателите.

За да се увеличат приходите на СБП и на Пенсионния фонд към Съюза, създаден през 1936 г., се работи в няколко насоки:

  1. Приходи от авторско право.
  2. Приходи от литературни четения, чествания, повишаване хонорарите на писателите.
  3. Организиране на лотария за подпомагане на Пенсионния фонд към СБП.
  4. Увеличаване на субсидиите от М-во на народното просвещение.
  5. Подпомагане на СБП от Столичната община и общините в страната.
  6. Дарения.

Целта на ръководството на Съюза и на неговия председател е да се потърсят “собствени постоянни ресурси”. Това ще помогне българският писател да твори по-спокойно без “протягане на ръка за помощ пред разните официални учреждения”31. Ето кои са източниците на собствени ресурси:

Приходи от авторско право. В края на 1937 г. се създава комисия към Съюза, която се заема да проучи възможността СБП по Закона за авторското право да издава съчиненията на покойни писатели, на чиито наследници е изтекъл срока съгласно Закона за авторското право. С помощта на м-ра на Народното просвещение и председателя на Народното събрание Стойчо Мушанов през 1939 г. Управителният съвет на СБП успява да издейства да се направят промени в Закона за авторското право в смисъл, че се дава право на СБП на собственост върху съчиненията на покойни писатели. Изработен е специален правилник, който обхваща в широта цялата материя по въпроса. Управителният съвет проучва, че 15 книгоиздатели издават книги, върху които вече се простират прават на СБП. За 1940 г. в бюджета на СБП от авторско право се планират постъпления от 10,000 лв., а са получени 11,000 лв.

СБП, вече като собсвеник по Закона за авторското право, преотстъпва правото на издаването на пълните съчинения на Алеко Константинов, Петко Р. Славейков, Васил Друмев, Константин Величков на известни издателства.

В резултат като приход на Съюза през следващите няколко години постъпленията от авторско право са средно по 50,000 лв. годишно.32

Приходи от сказки, чествания и хонорари за писателски труд. Приходи в Съюза постъпват от сказките, чрез които писателите популяризират българската литература в цялата страна (за 1939 г. те са 20,000 лв.), от различни чествания като “Седмица на книгата”, традиционно провеждана през м. април. Приход СБП има и от продажбата на юбилейния бр. 6 на вестник Дума на българските писатели.

През 1939 г. ръководството на СБП успява да издейства от Радио София да се плаща хонорар на писателите, чиито произведения се четат пред микрофона на радиото. Малко по-късно се уточнява и какъв % от хонорара ще се плаща при второ и следващо излъчване на същото произведение.

Пред М-во на народното просвещение се правят постъпки да се хонороват произведенията на български автори, публикувани в антологии, издавани от Министерството, и в учебници.33

Организиране на лотария. На 27 септемри 1937 г. на общо събрание на Съюза се решава да се направи лотария с книги на български автори, като приходите от нея бъдат в полза на Пенсионния фонд на СБП. Организирането на самата лотария отнема много време на членовете на Съюза, но има добър морален и материален успех. След приключване на лотарията през 1939 г. в Пенсионния фонд на Съюза постъпват над 400,000 лева.34

Увеличаване субсидиите от Министерството на народното просвещение.

От бюджета на МНП ежегодно се заделят средства за културните организации. За СБП за 1936 г. те са 10,000 лв., за 1937 г. - 15,000 лв.

Настойчивостта, с която председателят на СБП Добри Немиров поставя пред министъра на народното просвещение нетърпящите отлагане въпроси за мястото на българския писател и ролята на българската книга в културния живот на страната, се увенчава с успех. През 1937 г. Министерството отпуска допълнително на СБП 250,000 лв, а на Пенсионния фонд на Съюза - 60,000 лв. Четирима писатели са назначени на работа в МНП. През 1938 г. за СБП са заделени 200,000 лв.35

Управителният съвет на Съюза, подкрепен от министъра на Народното просвещение и председателя на Народното събрание, успява в Решение на Народното събрание за повишаване заплатите на библиотекарите при народните библиотеки да включи и библиотекарите при Народното събрание и в Министерствата и Дирекциите към Министерския съвет.

Тези места се заемат предимно от членове на СБП. В библиотеката при Народното събрание работи Димитър Пантелеев, в Министерство на Външните работи - Стефан Мокрев, в Министерство на Народното просвещение - Георги Райчев.

В началото на 1939 г. делегация от СБП начело с председателя Добри Немиров посещава новия министър на МНП - Богдан Филов. Обещана е чувствителна подкрепа за писателската организация. В бюджета на МНП за 1939 г. двойно са увеличени средствата, отпуснати за културните институции и организации. Има и нов раздел - за насърчаване на българската наука, литература и изкуства с предвидени средства от един милион лева.36

Подпомагане на СБП от Софийската община и от общините в страната.

Софийската община и лично кметът на София инж. Иван Иванов проявяват внимание към СБП. През 1938 г. обшината отпуска на Съюза 50,000 лв., през 1939 г. - 40,000 лв., през 1940 г. - 30,000 лв.37

В подкрепа на СБП постепенно се включват и общините на много градове и села. Съюзът на писателите не на думи, а в действителност става гражданска организация, подкрепяна от целия български народ. С активното участие и личните връзки на председателя на Съюза Добри Немиров, областният управител на Враца Цанко Каракунев през 1938 г. успява да убеди 30 общини от Врачанска, Белослатинска, Оряховска и Фердинанска (дн. Монтана) околии да отделят от бюджетите си средства за СБП. Постъпленията са към 35,000 лева. През 1939 г. 7 области се включват в доброволната дарителската акция за СБП. В Съюза постъпват не 30,000 лв., както предварително се предполага, а 118,000 лв. от общини във Врачанска, Софийска, Плевенска, Старозагорска области. Това са постъпления от няколко стотин общини и на всяка от тях Съюзът благодари с писмо и изпраща квитанция за дарението. През 1940 г. СБП изпраща писма до всички областни управители, подписани от новия председател Елин Пелин, да предвидят суми в подкрепа на Съюза на писателите.38

Този приход в бюджета на СБП продължава до 1947 г., въпреки военните и политически сътресения, настъпилият глад и мизерия за българския народ. Установяването на тоталитарно еднопартийно управление в България прекрати правото на самоуправлението на българските общини, а и на СБП.

Дарения. Внимание към СБП и съпричастност към дейността и живота на писателите прояви и един заможен гражданин на Русе, търговец и индустриалец, личен приятел на Добри Немиров от детските години - Жак Елиас. Във фонда на Добри Немиров в Централния държавен архив е запазено писмо на Жак Елиас: “Изпълнен с дълбоко уважение и вярно приятелство от детството с Вас лично и по случай двадесет и петгодишния юбилей на председателствания от Вас съюз, позволявам си да дам израз на тия мои чувства спрямо Вас лично и спрямо българските писатели, като създам един фонд при Съюза Ви, който да носи името на безсмъртния Йордан Йовков в размер на 100,000 (сто хиляди) лева в ценни книжа, от лихвата, на който ежегодно да се раздава една награда за най-хубаво съчинение на български писател, член на Съюза Ви.”39

Дарението Жак Елиас прави при условие, че името му няма да се разгласява пред българската общественост. На вечеря, дадена от министъра на Народното просвещение Богдан Филов за всичик членове на СБП в края на януари 1939 г., председателят на Съюза Добри Немиров съобщава официално, че анонимен дарител е подарил на СБП 100,000 лв. в ценни книжа, за да се основе литературна награда на името на Йордан Йовков.

Ръководството на Съюза през м. юни 1939 г. дава вечеря на група югославски писатели и на дарителя на СБП - Жак Елиас. “С това СБП оказа внимание на чуждите писатели, посетили страната ни, както и на оня анонимен за обществото дарител, който прояви към Съюза изключителна щедрост.”

През март 1940 г. СБП урежда вечеря в чест на вече бившия председател Добри Немиров и на новия председател Елин Пелин. Присъстват всички редактори на столични вестници, видни официални лица и приятели на българската литература. Жак Елиас, основателят на фонд Йордан Йовков, прави ново, пак анонимно дарение - 50,000 лв. за Пенсионния фонд на СБП.40

Увеличените финансови постъпления в СБП дават възможност да се заделят повече средства за фондовете към Съюза - “Съюзни издания”, “Подпомагане на бедстващи писатели” и “Дом на писателите”. Към началото на 1940 г. сумите, които притежават СБП и Пенсионния фонд при Съюза, са към един милион лева. Поради нарастващата инфлация се търсят възможности тези средства да се вложат на по-сигурно място. Решава се да се закупи имот, който да се дава под наем. Особено активни в това начинание са писателите Боян Болгар, Григор Чешмеджиев и Георги Караиванов. В края на 1940 г. е закупен апартамент на площад “Славейков” № 2. В края ня следващата 1941 г. СБП купува втори апартамент на ул. “Кокиче” № 10, който също се дава под наем. Ръководството на Съюза отчита, че приходите от наема на двата апартамента през 1942 г. са 40,000 лв. Този приход е по-висок от лихвите, които банките биха изплатили на СБП.41

През 1942 г. с Министерско постановление на СБП е дадено място на ул. “Парансов” № 8 за построяване на Дом на писателите.42

Внимание към българската книга

Широкообхватната дейност на ръководството на Съюза в периода 1937-1939 г., вследствие на която са постигната значителни морални успехи и материални придобивки, е подчинена на една основна цел: българската книга. Да се издават повече и по-хубави български книги, да стигат те до повече български домове, да носят “осезателна наслада”.

Богатият професионален и организационен опит на председателя на СБП Добри Немиров е онзи съществен фактор, който най-резултатно насочи дейността на цялата организация, за да може да се реализира тази главна цел. Пълноценно се използват всички демократични възможности на българското гражданско общество - правото на публични изяви, правото на дейност на независими сдружения, търси се непосредствена връзка с обществеността. Основно се разчита на собствените сили и инициативи на Съюза. Помощта, оказана на СБП от страна на държавните институции, е резултат от настойчиво поставените и упорито отстоявани искания от страна на ръководството на писателската организация.

Повишеният интерес към българската книга е плод на постоянната работа на Съюза в няколко направления:

  1. Осигуряване на повече средства за български книги.
  2. По-активно сътрудничество с издателствата.
  3. Широка разгласа на литературните награди на СБП.

Засилената културно-обществена дейност на Съюза в края на тридесетте години на ХХ век - чествания, сказки, лотария с български книги и др. - води до повишен интерес към произведенията на българските писатели. Ръководството на Съюза си поставя за цел до търси и осъществява директен контакт с издателите на българска литература. “Имаме осем издателства - по две книги да издават на български писатели, това са 16 книги за година“, така мисли Добри Немиров. Първият извод, който прави председателят на Съюза на годишно-отчетното събрание за 1937 г. е “Българската книга е търсена през годината”. Анализирани са административните, организационни и финансови неуредици, които пречат на по-активното разпространение на българските книги. Част от писателите се опасяват, че новите културно-информационни средства - киното и радиото ще намалят интереса към книгата.43

През 1938 г. ръководството на Съюза успява да издейства от Министерство на финасиите да освободи от акциз вестникарската хартия, на която се печатат произведенията на български писатели. Така се намалява наполовина цената на книгите. Отчита се, че и “самата хартия напоследък е по-качествена”.

Същата година в Народното събрание е внесен проект за Закон за печата. От всички културни организации СБП първа публично обявява своето становище по проекта и настоява за свободна творческа изява, без цензура:

“1. Художественото слово трябва да се ползва с пълна свобода.

2. Художествените творци, уверени в своя творчески полет и своите чувства и стремежи към светлина и правда в живота, може понякога да засегнат болни въпроси.

3. Тяхното творчество не може да бъде тенденциознно и не би могло да засегне някакви успехи на държавата и на управленския морал, дори когато съдържа един протест срещу известни недъзи.

4. Предназначението на художествените творци е да издигат средата, в която работят, да съзрат грешките на своите съвременици и смело, в една форма, която цели превъзпитание на масите и издигане на обществения морал, да осъществят задачите и назначението на изкуството.

Съюзът на българските писатели реши:

Да иска премахването на всякакви ограничения на художественото слово. Апелира да се вземат предвид при изработването на новия Закон изказаните съображения от СБП, който винаги е съзнавал и осъзнава своя дълг за гарантиране пълното съблюдаване на законите в страната, да не се спъва дейността на българския творчески дух.”44

Хода на събитията показва, че политиката на държавната власт за ограничаване на гражданските свободи на българското общество, започнала от 1934 г., продължава и в началото на четиридесетте години. Окончателното ликвидиране на свободното гражданско общество в България приключва с установяването на еднопартийното тоталитарно управление в края на 1947 г.

Но в 1938 г. Съюзът на писателите все още има правата и свободата сам да решава организационните си и творчески въпроси. Значителните финансови постъпления в Съюза дават възможност на ръководството чувствително да увеличи средствата за литературни награди и на фонд “Издания”. През същата година СБП раздава общо 16 литературни награди: Съюзната награда за 1935, 1936, 1937 и 1938 г. и награда на името на “Лидия и Иван Шишманови”. СБП учредява и новата литературна награда “Йордан Йовков”, както е волята на дарителя Жак Елиас45. Книгоиздателство “Завети” също отпуска на СБП ежегодно сумата от 5,000 лв. за награда за най-хубав роман, който след награждаването му ще бъде издаден безплатно от издателството46. За раздаване на литературни награди и Военно-издателския фонд подарява на СБП през 1938 г. сумата от 6,000 лв.

За да може правилно да се направлява дейността по отношение на литературните награди, които СБП раздава, се налага да се приеме специален Правилник. В изработения от ръководството проект е застъпен демократичният принцип - при избора на жури за наградите окончателно е решението на общото събрание. Специално свикано за случая общо събрание (на 13 ноември 1939 г.) приема правилника. В него обстойно се разглеждат реда и начина за раздаване както на Съюзната награда, така и на новите награди “Йордан Йовков” и “Завети”. Увеличена е сумата за Съюзната награда от 2,000 на 6,000 лв., всяка в трите жанра. Съюзната награда и наградата “Йордан Йовков” се дава за най-хубаво произведение - роман, разкази, стихосбирка, драма, есе, пътепис и критика - излязло за първи път в отделна книга през годината, най-късно до 31 декември. Съюзната награда може да се присъди и на писател, който не е член на СБП47. Това толерантно отношение към българските литературни творци е традиция в СБП. При ръзгласата на първия си конкурс през 1924 г. Съюзът обявява, че “Могат да участват всички български писатели, безразлично дали са членове или не на СБП”48. Съюзната награда винаги има много по-висока стойност за българските писатели като морална оценка на творчеството им, отколкото като материална помощ.

През април 1939 г. в традиционата “Седмица на книгата” СБП участва активно в уредената в Университета голяма изложба на български книги. За българските писатели изложбата има преди всичо голям морален успех.

Съюзът на писателите е инициатор през същата година да се създаде постоянен Комитет за защита на българската книга. В комитета има представители на СБП, на Съюза на книгоиздателите и книжарите в България, Висшия читалищен съвет, Клуба на българските писателки, Съюза на българските художници. Целта на Комитета е да възпира “зловредната книжнина” и да се търсят пътища за популяризиране на хубавата българска книга. Отново граждански обединения, без намесата на държавни институции, търсят решения на важни за българската култура въпроси.

През трите години на мандата си като председател Добри Немиров, подпомогнат от ръководството и членовете на Съюза, превръща СБП в значима организация в гражданското общество на България. Организация сплотена, напълно осъзнала своите интереси и открила възможности да ги отстоява с демократични средства. На годишното събрание на СБП - 9 февруари 1940 г. се отчита, че “Плод на делото на Добри Немиров е сплотеността, която цари в Съюза. Личните интереси са отстъпили пред общите интереси на Съюза”. Новият председател на СБП Елин Пелин оценява всичко постигнато като “успехи, незапомнени от години”.49

Добри Немиров успя да активизира позитивните процеси в развитието на СБП, за да се оформи тя като самостоятелна демократична организация, финансово независима, с право на свободен избор, на собствена позиция по съществени моменти и в културния, и в политическия живот на страната.50

В следващите години редица събития от политически и военен характер, против волята на българския народ, сложиха край на демократичните процеси и в СБП, и в българското общество като цяло. От началото на четиридесетте години на ХХ век държавата започна да ограничава самостоятелната дейност на гражданските обединения. Копираха се управленските схеми на фашистка Германия. Това, което СБП бе успял да запази като известна самостоятелност на действие, напълно се ликвидира след септември 1944 г., когато в България се установи съветският тоталитарен модел на държавно управление. Съюзът на писателите се превърна в “културно-просветна организация” задължена да изпълнява задачи, наложени й от управляващата партия.51

Добри Немиров, чието име и творчество е добре познато на българската културна общественост приживе, е напълно забравен след неговата смърт (30 септември 1945 г.). Данните за творчеството му в литературната история и критика до 1989 г. са оскъдни52. Не се познава и дейността му като председател на СБП53.

От началото на деветдесетте години на ХХ век мъчително и бавно се въстановява гражданското общество в страната ни. Демократичните процеси в българското общество днес са съпроводени от непосилна икономическа стагнация, водеща до разочарование и загуба на ценостните ориентири. А “непознаващите историята си са наказани да я преживеят отново”.

Тези факти за Съюза на българските писатели от края на тридесетте години на ХХ век и представата за духа, в който те са творили, могат да бъдат онези необходими за днешните поколения на България орентири и примери на модели за действие и поведение. Те ме убедиха, че в съдбата на всяка личност, на всяка обществена група, а и на народа като цяло, определящи са активната творческа дейност, волята за постигане на успех и високият личен и граждански морал и отговорност.

9 май 2003 г.

 

 

БЕЛЕЖКИ:

1. ЦДА, ф. 264 к, оп.5, а.е. 100, л. 1-2. [обратно]

2. ЦДА, ф. 429 к, оп.1, а.е. 3, л. 11; ф. 264 к, оп. 5, а.е. 100, л. 7. [обратно]

3. Тодорова-Немирова З. Добри Немиров 1882-1945. Био-библиография. С., 1994, 119. [обратно]

4. ЦДА, ф. 429 к, оп. 1, а.е. 3, л. 8-9,12; Тодорова-Немирова З. Цит. съч., с. 82, 99. [обратно]

5. Немиров Е. Добри Немиров. Спомени от един свидетел на неговия живот. Пловдив, 1986, 5-6. [обратно]

6. Влайков Т. Г. Юбилеен комитет “Добри Немиров”. С., 1932; Немиров Е. Цит. съч., с. 6. [обратно]

7. Немиров Е. Цит. съч., с. 151-153; Литературната дейност на Добри Немиров. Из доклада на Тодор Влайков и Михаил Арнаудов пред БАН, в. “Мир”, 30 май 1936 г. [обратно]

8. Немиров Е., Цит. съч., с. 269-272. [обратно]

9. ЦДА, ф. 551, оп. 1, а.е. 5, л. 1-4. [обратно]

10. Тодорова-Немирова З. Цит. съч., с. 41. [обратно]

11. ЦДА, ф. 551, оп. 1, а.е. 5, л. 1-3. [обратно]

12. ЦДА, ф. 264 к, оп. 5, а.е. 100, л. 22. [обратно]

13. ЦДА, ф. 551, оп.1, а.е. 5, л. 9. [обратно]

14. В. Слово от 4 и 22 февруари 1938 г., в. Заря и в. Зора от 8 февруари 1938 г., в. Литературен свят, февруари 1938 г. [обратно]

15. ЦДА, ф. 551, оп.1, а.е. 5, л. 37, 38, 51. [обратно]

16. Пак там, л. 21-22. [обратно]

17. Пак там, л. 24-26, 29. [обратно]

18. ЦДА, ф. 551, оп.1, а.е. 5, л. 31-33. [обратно]

19. Пак там, л. 34. [обратно]

20. Пак там, л. 94-97, 101-102. На 15 април 1943 г. общото събрание на СБП провъзгласява от редовен за почетен член министър-председателя Богдан Филов. На 30 октомври 1944 г. е избран за член на СБП и веднага е провъзгласен за почетен председател на Съюза регентът Тодор Павлов. [обратно]

21. Пълният текст на речта е поместен във в. Дума на българските писатели, бр. 6, февруари 1939 и във в. Светлоструй, 21 декември 1938 г. [обратно]

22. ЦДА, ф. 551, оп.1, а.е. 5, л.38; Тодорова-Немирова З. Цит. съч. с.123-124. [обратно]

23. ЦДА, ф. 551, оп. 1, а.е. 5, л. 38. [обратно]

24. Пак там, л. 1-10. [обратно]

25. ЦДА, ф. 264 к, оп. 5, а.е. 100, л. 21 и 33. [обратно]

26. ЦДА, ф.551, оп. 1, а.е. 5, л. 11, 30, 45. [обратно]

27. Пак там, л. 44. [обратно]

28. Пак там, л. 17, 30, 33, 53. [обратно]

29. Пак там, л. 16, 20, 42, 51, 58. [обратно]

30. Пак там, л. 4. [обратно]

31. ЦДА, ф.551, оп.1, а. е. 5, л. 55. [обратно]

32. Пак там, л. 55, 63, 68, 95. [обратно]

33. Пак там, л. 13, 44, 53, 63. [обратно]

34. Пак там, л. 12, 38. [обратно]

35. Пак там, л. 4, 15, 18, 38, 39. [обратно]

36. Министър на Народното просвещение от 29 окт. 1936 г. до 24 ян. 1938 г. е Николай П. Николаев, от 24 ян. 1938 г. до 14 ноември 1938 г. е Георги Манев, от 14 ноември 1938 г. до 15 февр. 1940 г. е Богдан Филов. Вж.: Ташев Ташо. Министрите на България. 1879-1999, С., 1999, с. 326-327, 485, 582. [обратно]

37. ЦДА, ф. 551, оп.1, а. е. 5 л. 44; Инж. Иван Иванов (1891-1965). Кмет на София от 1934 г. до септември 1944 г. [обратно]

38. ЦДА, ф. 551, оп. 1, а.е. 5 л. 40, 55, 68, 69, 73, 91, 96, 110, 125, 150. [обратно]

39. ЦДА, ф. 90; Пътеводител на ЦДИА, С., 1970 , с. 277; Немиров Е. Цит. съч., с. 253, 282. [обратно]

40. ЦДА, ф. 551, оп. 1, а.е. 5 л. 38, 54, 67. [обратно]

41. Пак там, л. 56, 57, 68, 88, 91, 92. [обратно]

42. Пак там, л. 89. [обратно]

43. Пак там, л. 14, 15. [обратно]

44. Пак там, л. 18, 34, 36-37. [обратно]

45. Пак там, л. 38,40. [обратно]

46. Речник на българската литература, том ІІ, С., 1977, с. 43. [обратно]

47. ЦДА, ф. 551, оп 1, а.е. 5 л. 38, 39, 49. [обратно]

48. Грозданов, Ангел. Хроника на литературните конкурси и награди в България, С., 1996, с. 91. [обратно]

49. ЦДА, ф. 551, оп. 1, а.е. 5 л. 52, 54, 58. [обратно]

50. ЦДА, ф. 173 к, оп. 1, а.е. 1087 л. 25. Протест на 21 български писатели срещу проектозакон за защита на нацията, публикуван през октоври 1940 г. [обратно]

51. ЦДА, ф. 551, оп. 1, а.е. 5 л. 106-110. Изменение на Устава на СБП, прет на годишно събрание на Съюза, 19 май 1945 г. [обратно]

52. В произведения на Георги Константинов, Светлозар Игов, Любен Бумбалов. [обратно]

53. В статиите за Добри Немиров в Речник на българската литература, том ІІ, С.: БАН, 1977 г., с. 438-498 и в Речник по нова българска литература. 1878-1992, С.: Хемус, 1994 г., с. 249-250 не е отбелязано, че той е бил председател на СБП. [обратно]

 

 

© Здравка Ракова, 2003
© Издателство LiterNet, 17. 05. 2003

=============================
Първо издание, електронно.