ХРАМОВИ СЪНИЩА

Златомир Златанов

web | Храмови сънища

Какво бе това, което търсех?

То-ва. То.

Враждебното подсъзнателно То.

Бях се поддал във властта му.

То бе заело мястото на моето фалшиво Аз. Аз бях във властта на То. Аз бях То.

Но то-ва беше ченгето. То бе изместило моя Аз в свръхАзовия ми блян по Александър Прайс.

То. Ченгето, което съм всъщност Аз.

Бяхме се сбили с него в едно кафене. Залогът бе твърде висок. Твърде висока цена в наддаването за Прайс¹. Херменевтичният триъгълник се бе слегнал в психоаналитична триада. То. Аз. Свръх-Аз.

С ченгето играехме при разменени роли под оценяващия поглед на Прайс.

Прайс не съществуваше, а ченгето бях аз. Всичко бе плод на разстроената връзка между две мозъчни полукълба. Аз и То.

Усещането, че Аз го преследвам и То ме преследва.

Какво беше то?

Една мазна ръка го бе затиснала под дланта си.

Значи за него е било всичко. Цялата ми борба.

Екранът на дисплея хвърляше на самотек зловещи отблясъци.

Къде се намирах аз? Къде беше то?

Само това оставаше, да хукна подир моето педофилско т о.

Но нали само това бе останало от подиграния ми залог?

И последният медиум рухваше, гилотинирайки означаващите обвивки на думите. Отделни здраво вкоренени семантични гнезда стенеха осакатени. Съпротивлението бе гръмнало и мислите ми течеха в опасно оголено напрежение.

Май се започваше бунтът на слабите ангели срещу могъщия Патер-Отец. Ще накаже и ще пречисти чрез огън... Лееше се разтопен метал, пушек и дим стелеха сажди, в накаления въздух се разкривяваха някогашните твърди и горделиви форми, съединяваха се потекли реки от живак и сяра. Казанът с човешка плът клокочеше в зловонен загар. То притискаше с дяволския си тризъбец Аз, а аз се гънех по свръхазови и свръхфразови стълби сред пламтящите порти на Ориента. След жестоката казън ще последва нова сватба на местоимения в нов брачен съюз. Гледайте как пристъпва женихът, закрилян от Ангела слаб! Ще протръбят ли тръбите на чистото му желание, вратите ще се отворят ли? Той ще възвести и ще бъде чут. Ще спаси и ще бъде спасен. Или пък ще се катурне със строшена глава. Нима бе спестено още време за блудство и време за чисти помисли? Нима Проектът ще се преповтори неизпълним, нима ще се изпълни веднъж завинаги, еднократно?

Вече настигах момичето и дъхът ми пареше незаличената юношеска вдлъбнатина на вратлето му. Калъфчето от дънков плат бе нова инверсия на верижката около един тънък глезен. Инверсия на инверсията. Сън и сън в съня за друг сън. Метасън. Моята Херменевтична Принцеса се готвеше да извърне към мене очи с уханието на древен цвят. Не бяхме се разделяли въобще в пренареждането на местоимения. Триъгълникът между означаемо, означаващо и копнежния смисъл предупредително святкаше в размахан тризъбец. Някой ни отказваше смисъла, проектирайки разгромяващи удари и фалшиви дознания. Някой изискваше лоялност от нас чрез насилени самопризнания. Някой, който се преструваше на никой, обезличен в свръхизобилието на властническото си Аз. Оставайки анонимен автоцитат, той разпращаше изречения-убийци и санитари, готови да усукват и чупят ръце. "Ние не желаехме това да се случи, Елен. Ние изобщо не те желаем. Единствено То те желае, твоето мрачно либидонозно То. То е виновно за всичко, защото не успя да му наложиш своята автоцензура. Сега То ще те компрометира още повече, отколкото ако беше станал автодоносник."

Край на цитата.

Беше ми останало само То, момичето. Нямахме време за губене. По погледа му разбрах, че също е доловило опасността. Беше в течение на мислите ми и се готвеше да отвърне със свенлива взаимност. Измъкна от калъфчето на гърдите си туба червило и яростно натри устни във форма на ромбоидно сърце, което се разполови в още по-възхитително козметично хайку:

Ловецът се прицелва
в снишения тигър.
Гледната точка извайва целта.

Моята грациозна гейша. Моята малка сладка француженка. Мъртвата орхидея на символистите. Всичконикоята жена. Наистина ли бе глухоняма?

Бяхме се потопили в идеограмната живописност на будистки пейзаж с ято жерави под безоблачна вие и сребърен бор, забоден на хълма. ОМ ГАТЕ ГАТЕ ПАРАГАТЕ ПАРАСАМГАТЕ БОДХИ СВАХА. Погледите ни кълвяха градуирания отскок на живака; още, още, докато върлинест екстаз не разпука прешлените на гръбначния стълб.

Из въздуха се рееха умопомрачителни трансцедентни същества. Горе бяха поместени платоновските ейдоси, квадратът, триъгълникът, трапецът, кръгът, звездите, Слънцето, вярата, математиката, душата, абстрактното. Под тях следваха снегът, ледът, кристалите, Луната, жеравите, чучулигите, калугерицата (птицата на Финеган). И още по-надолу слабите Ангели във вкаменено падение и сгромолясване.

Ето ги езерата с нимфите и горите с плешивия екологичен Пан; тинята и сламата, плодът на тиквата. Различните видове храмове: Кошарата, Киносалонът, Библиотеката, Университетът, Лудницата. Кулата на поетите (за да я издигнеш, трябва да убиеш поне няколко слона, както съветва Набоков). Тук бяха Средата, Съзнанието, Природата, Тялото, Азът, Разумът, Съновиденията и Халюцинациите, Припадъците, Психическата инфлация.

Надолу, още по-надолу в земята, където мрачнееха Адът, Либидото, То, потъналите реки, Изначалните значения, Несъзнателното. Инстинктът, Сатаната. Чудовищата в морето и пещерите, водните змии. Изчезналите империи и цивилизации. Поемата, написана на мъртъв език.

Край на цитата.

Наистина ли говорех ех cathedra²? Бяха започнали моите Прайсовски четения. Вентрилоколоквиум на тема: ЗАЛЕЗЪТ НА ЕВРОПА. ЕДНО ПРИБЛИЗИТЕЛНО ДОЗНАНИЕ ПО ПЪТЯ КЪМ ОРИЕНТА. С признателност посвещавам този скромен автодонос на другаря Кюн. От неговото лоялно протеже к.ф.н.

Край на Факъните ти Номера!

Посвещаване в древните перверзни. Сфинксът-душегубител прелъстява юношеската аудитория в самоцитиращо се пожелаване. "Другарю професор, ще ми доставите ли това удоволствие?" Пред катедрата се тълпят студентки, ненатежали пролетни мушици с ярко гримирани хоботчета, в ромбоидно проектиран, така да се каже, флирт. "Но моля ви, удоволствието е мое!" Разкрачен почти в диаметъра на землемерски пергел, с грижливо подстригани некултурни фъндъчета косми в ноздрите и ушите, к.ф.н. подхвърля "остроумия от стълбището", ей така, за разведряване на семиосферата. Погълнал е възможно най-тлъстата порция секретно знание и трудно ще бъде разобличен, освен ако не го пожелае той самият. Майсторски ашладисаната издънка към ствола на Университетското Дърво се е наляла с академичен авторитет. Всяко потрепване на лицевите му мускули извайва сократически акустични маски. Неусетно се разгорещява, от нажежената пещ на устата му хвърчат опалени хлебчета, докато питомките се надпреварват да ги разграбят и схрускат със зубраческа лакомия. За миг някоя от тях замръзва с хапка на езика, усетила нещо нередно. Извръща се и плюе тайно в шепа. Просто да не повярваш на очите си как се е промъкнала компрометиращата частица магарешка фъшкия, замесена по погрешка в тестото... "Другарю професор, не сме в състояние да определим кога се шегувате."

(Комплиментите после, в будоара, когато навлезете в моята фалос-офия, разкрачени правешком.)

"Остроумието и съновиденията си приличат, колеги. Разкъсване на обичайните връзки, пробив в алогичното, преувеличение на скрити значения, изместване на смисъла и въобще оксиморон на скрития либиден нагон."

Доставя му удоволствие да лови обработения си глас, да си представя как звуците се отделят от гръдните мускули и ускорени политат по смазаната трахея, как автоматичният прекъсвач на ларинкса ги изстрелва в мелодични алофони, подобни на чифтове атоми, разбиващи се в устната кухина и от вътрешната страна на здравите, правилно оформени зъби, как езикът и устните ги изтикват в цели срички в навързана последователност като неоспоримо отекващ външен глас.

Вулгарният човек говори само с гръкляна, само че коя бе нормата на истинския хуманен говор? О, тези ръбести плондери, които издуват страни, съскат с вентили и отскачат един от друг! Не бяха способни да преминат в друг медиум, отклоненията ги заплашваха с пневматична смърт. Онова, което надвишаваше прага на окосмените им уши и клеясали тъпанчета, таксуваха за недъг. Лингвистичната дързост се изпаряваше сред мъртви самоизключили се езици и изкуствено идеализирани пропозиции, сред кодифицирания синтаксис на логики реторики и трансформационни граматики, сред дискурси и тезауруси. Книгата на Битието не съществуваше в единствен рядък екземпляр, зашифрована с еднократен код. Поемите, написани на мъртъв език, регресираха в безкрайни прочити и библиографии. Само това множене на баналното слово... Представата за един идеален език се съдържа в него, но природата на идеалния език е несъвместима с баналното слово.

Тя стъпва леко, тя диша леко, тя каза: "Гледната точка определя целта." Нима тя бе идеалният медиум, в който норма и отклонение съвпадаха без остатък?

Бяхме се озовали в подножието на хълма. Слънцето величествено приключваше видимия си ход на запад в тавтологията на нескончаем световъртеж. Небосводът се бе проснал в билярдна маса, тапицирана с бледозелено сукно, по която се преобръщаха с грохот из улеите съзвездия, кегли и структурни митологеми, и отново изникваха, прицелени от всемогъща десница (същата, за която и великият Нютон благочестиво допускаше, че е грабнала планетите от неведомо място в ефира и ги е тласнала в обичайните им, математически изчислими орбити). Шиваистки танц разклати билярдната маса, отваряйки гледката на гъмжило от сплетени змии, гърчещи се около Луната. Над тях меко проблесна медиаторска брадва с двуполюсно острие. Облаците порозовяха от кръв и продължително страстно мучене извести появата на чифт огромни бикове, развърнати диаметрално на изток и запад, с окончаващи в общ задник туловища по средата на небето. Семиотичният Зодиак! Наистина каква обширна библиография притежаваше цитираният пейзаж!

Въздухът потопи телата ни в гальовна летливост. Долината завиряваше утробата си на древно езеро. Нивото се покачваше към един все по-осезаем ръб, рибешки муцуни се стрелкаха в хипнотично скъсени отсечки. Три постструктурални акули настървено ръфаха поетиката на водата. За акулата Барт текстуалността не означаваше това, което в общоприетия смисъл се нарича текст или корпус от текстове, а цялото писане, взето като самообуславяща се флуидна маса, чиито граници не могат да бъдат схванати и опознати. За акулата Дерида съществуваше гарантирана трансцедентност на дискурса като неконтролирано море от текстуалност. Акулата Фуко определяше дискурсивната формация като пространство на дисперсията.

Край на цитата.

Езиковият знак е с природата на водата. Неговата парадоксална природа да е едновременно променлив и непроменлив е признание за безсилието на индивидуалния удавник да го обвърже с една трансцендентна шамандура. Тълкуването на знака поражда друга верига от знаци. Във флуидното текстуално море на дисперсия знаците пъстреят в пораженческа флотилия от означаващи.

Очевидно горното е валидно и за езика на сънищата, колеги. Няма нищо по-трудно от екфрасиса на един сън и великият Джойс е потрошил деветнайсет години над своя Финеган. Поради ограниченото време обаче, с което разполагаме, ще ви опиша само един чисто езиков сън. След безуспешна обсада на Тир Александър Македонски сънувал танцуващ сатир върху своя щит. Сатир на гръцки ще рече: "Тир е твой". Знамението се сбъднало.

Край, това беше краят. Сбъдване на един древен кошмар. Момичето беше мое. То беше Аз. Сфинксът се саморазвращаваше, прелъстен в блаженството на един автоцитат.

Кой дявол ме бе натоварил в тоя влак? Купето бе наблъскано с дремещи грешки по Фройд-Джойс. Някой изстена сърцераздирателно. Спареният въздух кадеше ноздрите с удушлив мирис. Огледало с излиняла глеч попиваше оскъдния светлик, идещ от коридора през кафеникавите завеси с монограма на БДЖ. В контура на забодената под огледалото фотография различих крепостна порта. Хисарските КАМИЛИ. Керванът им се разтегляше в благодатта на сбърканата посока.

И така в начеващото утро се намерих на гара Бургас. Преселническата ми болест беше избила във възпален абсцес. Голямата вода ме зовеше както някога на провинциалната гара, преди да хвана първия влак, и сега това бе завръщане към примитивното начало и предисторията на моя сън, към безсловесното и неграмотно То, което всъщност бе заложено в основата на последващия ми избор.

Бургас е твой. Пилигримството ми се бе изродило в унила екскурзиантска гротеска. В безлюдния час гларусите се самопародираха в нещатни хигиенисти край кофите за боклук и с какво бях по-различен от тях, въобразявайки си, че се прехранвам от културни отпадъци в своята обречена маргиналия край това маргинално море? Където и да отидех, щеше да бъде същото: глад и засищане, зловонен мирис, лазур. Бях умъртвен във временната си смърт и сега се завръщах, прицелен под митологичен надзор, за да се уверя в непритежанието на гъмжащия свят.

Казиното в Морската градина не издаваше признаци на живот, обладано от семантичен мързел. Край на залаганията! Rien ne va plus. Дори не бяха ме допуснали вътре. Вход само за чужденци! Не си е струвало да залагам на Прайс. Прайс изобщо не съществуваше, освен в моя балкански анекдот. Игра на думи. Прайс бе Цената, съчинения от мен Залог, с който се надявах да надхитря всички. Излизах разорен от играта с отчаяната походка на авто-цитат-плагиат. Бях позволил на едно изречение-само-убиец да се превърне в моя съдба.

На стъпалата забелязах разпрана обувка. Пфу, само каква метонимична гадост!

Ето го и морето, големия entertainment room³ с наострените локатори на ченгетата от "Балкантурист".Welcome to the sun of Bulgaria⁴. Das Land der Rosen und des Weines⁵. Няколко подранили сърфа чертаеха иконични пируети. Плажът се бе разпрострял в шведска маса, където вездесъщите морски птици-клошари се самообслужваха на закуска.

Sailors, these are not the shores ye promised me!⁶

Пътувах с автобус за Несебър. Полуостровчето бе пренаселено от лениви разхождащи се тълпи. Гроздове деца бяха накацали по руините на крепостната стена. Безразборно се лееше чужда реч в лингвистичен промискуитет.

На брега забелязах как един фотограф се суети около оседлана камила. Малко встрани туристическите влъхви чакаха на опашка, за да отнесат един идиотски спомен от безцелния си псевдовоаяж-пилигримаж.

С размътена глава тъпчех на едно място в оскверненото място за поклонение сред разголена, морава от жегата плът и изплезени езици. Следваше ме невидим камилски керван. Който и сезон да бях избрал, навсякъде всичко се свеждаше до същото: глад и засищане, зловонен мирис, лазур. Отчуждени празни значения. Раждане, размножение, смърт. РОЖДЕСТВО. ПИЛИГРИМСТВО. ВЪЗКРЕСЕНИЕ. Паралакс и параклис. Храмът, проектиран по сбъркана космологическа константа.

На площадчето пред църквата "Свети Стефан" се бяха разположили улични художници. Повечето от тях бяха млади момичета с окачени на шиите калъфчета от дънков плат... the silken girls bringing sherbet⁷. Заничах в акварелните рисунки с надеждата да открия глухонямото момиче по неговия почерк. Как искам да плача в скута ти, сестро! Скоро ще навърша трийсет и три, малък компютърен празник в дисплея на другаря Кюн. Бях инсценирал едно заминаване и едно самоубийство. Бях инсценирал алибито на един измислен поет. Бях инсценирал второстепенната роля и на самия другар Кюн. Край на залаганията. Бог също е една хипотеза. Трансцендиращо-трансцендирана трансценденция.

Музите дотегливо разграфяваха изпитания си медиум в удвоено отражение на Несебър. Гларусите бъбреха на митологични теми. Някакъв тип, натежал от вино и сън, се бе покатерил върху камилата и размахваше бутилка шампанско.

"Харесва ли ти да гледаш как рисувам?"

"Мисля, че да."

"Лятото е моят сезон. През зимата се завръщам отново в София."

"Защо ми се струва, че вчера те зърнах в Пловдив?"

"Възможно е, понякога прескачам дотам да рисувам."

"Това пръстенче твое ли е?"

"Не съм сигурна, трябва да си помисля. Не, не е мое. Да не би нещо да ме будалкаш?"

"Добре, извинявай. Какво е онова там?"

"КАМИЛИТЕ. Входът на хисарската крепост. Никога ли не си бил в Хисаря?"

"Не ми се е случвало."

"Страхотно е, трябва непременно да идеш."

"А защо над КАМИЛИТЕ прехвърча сняг?"

"Ами защото съм ги рисувала през зимната ваканция в неподходящ сезон. Така ми харесва, а на теб?"

Смехът й ме обля като студен душ. Трябва да си вървя, сестро, преди да си повикала някой милиционер. Сбогом, дъщери на морето! Сбогом, ориенталски щерки, разнасящи леден шербет! Край на сбърканото ми пътешествие и лека нощ! Лека нощ и се молете за мен! ... sleeping in snatches with the voices singing in our ears, saying that this was all folly⁸.

<<< || >>>

БЕЛЕЖКИ:

1. Игра на думи: на немски Прайс означава "цена". [обратно]

2. Eх cathedra (лат.) - от катедрата. [обратно]

3. Entertainment rооm - (англ.) - зала за развлечения. [обратно]

4. Welcome to the sun of Bulgaria - (англ.) - Добре дошли при слънцето на България. [обратно]

5. Das Land der Rosen und des Weines - (нем.) - страната на розите и на виното. [обратно]

6. Sailors, these are not the shores ye promised me! - Моряци, не тези брегове ми обещахте.

(Упрекът, с който похитеният от тиренските моряци Дионис се обърнал към тях - "Метаморфози", Овидий). [обратно]

7. The silken girls bringing sherbet - облечените в коприна момичета, принасящи шербет. ("Поклонението на влъхвите" от Т. С. Елиът). [обратно]

8. Sleeping in snatches with the voices singing in our ears, saying that this was all folly -Спящи накъсан сън с пеещи гласове в ушите ни, които казват, че всичко това е безумие. ("Поклонението на влъхвите" - Т. С. Елиът). [обратно]

© Златомир Златанов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.07.2004
Златомир Златанов. Храмови сънища. Варна: LiterNet, 2004

Други публикации:
Златомир Златанов. Храмови сънища. София, 1992.