Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

НЯКОГАШНИТЕ МАГЬОСНИЦИ И ДНЕШНИТЕ ЕКСТРАСЕНСИ

Евгения Мицева

web

Съвремието предлага възможността да се съпоставят някогашни представи за иреалното (запазени в спомените на информаторите и в значителна степен живи и днес) с нови. Днес много често се говори за "контактьори" - всъщност, това е новият термин, изместил термина "медиатори". А какво представляват медиаторите в миналото и днес?

В литературата обобщително име за медиаторите, за живите носители на магични качества (най-общо казано) е вещица, а във фолклора най-често срещаното название е магьосница (също магесница, знахарка, вражелица, врачка, мамница, билярка). Още в началото е редно да се отбележи, че във фолклора като носители на магически сили се съобщават предимно жени; мъже не се упоменават. От древната митология е известно, че са съществували шамани-мъже. При прабългарите шаманството е било много силно развито. Имало е и мъже и жени шамани, като се е смятало, че природно надарени за това са жените1; когато мъжете извършвали шаманска дейност, се травестирали като жени, за да добият тяхната сила2. Представата за шаманството, като изразена женска дарба, оставя, очевидно, трайни следи - в по-късни години магьосниците, които бродят по нашите земи, са жени. Те са хора в своеобразна изолация; техните комуникации с обществото са в измеренията, в които ги поставят медиаторските им дарби. Това положение е резултат на понижения статус на магьосниците в сравнение с това на шаманите, макар че в известно отношение магьосничеството е приемник на шаманството и е една по-късна негова модификация. Отрицателната натовареност се поражда от необходимостта магьосниците да контактуват с нечистите сили при осъществяване на специфичната си дейност3; съприкосновението и предаването във власт на неземните сили се потвърждава и от вярването, според което след своята смърт магьосниците стават демони4, отиват при "своите" в отвъдното.

В подкрепа на казаното са и редица други вярвания, свързани с придобиването на магическите способности от решилите да се "посветят". Тяхното предаване във властта на неземните сили е забулено в мистика и тайна; за него знаят единствено самите те и тези, на които се отдават в подчинение. Магьосниците излизат от профанното, но не отиват към сакралното - в социален план тяхната пространствена територия е медиаторната. Те не са "свои" в ежедневното общуване, но не са и "чужди", тъй като са живи, известни и търсени в своя регион. И все пак, кои стават вещици, магьосници? Според народните вярвания това са лоши жени ("курва, сводница, родена с нишан или пък мъртвородена, а после, чрез надуване съживена"5) или предали се на нечистите сили след изврършването на специален обред. Този обред сам по себе си е изграден от магически дейности, насочени към бъдещата магьосница и извършвани от самата нея - тя знае как да постъпи, за да се "самоомагьоса". В резултат получава медиаторските си способности и право да упражнява придобитите магически знания, вече насочени към други лица. Основното в този акт, "самоомагьосване", е излюпването на пиле от яйце и намазване ставите на жената с кръвта му6. То може да й послужи за желаната цел само ако е черно. Заколването на пилето и събирането на неговата кръв за помазване може да се приеме като жертвоприносителен обряд. Известно е, че жертви се принасят и на добри, и на лоши невидими сили7 и, че червеното пиле спада към птиците за жертвоприношение8. Особеното тук е, че жената, излюпила пиле, се смята за майка на пилето и в случая, тя принася в жертва детето си. Тази жертва, обаче, тя дели между силите, на които принася и себе си, като се показва с кръвта. Не се измива 40 дни - времето, в което духът на жертвата витае над земния свят. В този период тя задържа духа по себе си, което може да се приеме като провокация към нечистите сили и стремеж да бъде привлечено вниманието им върху нея като също "нечиста". Следващата фаза от обреда е измиването в "потайна доба" с отвара от самодивски билки край воденица с ляво витло. От този момент жената е предадена на нечистите сили и те стават невидими за нея, ръководят я при изпълнение на магическата й дейност.

Предполага се, че тайнството на обреда при "самопосвещението" първоначално запазва в неизвестност новите способности на жената-магьосница пред хората, с които живее в едно селище. Особеност в българската традиция е, че магьосниците обикновено живеят в селищата си, дори и когато биват вече не само заподозрени, а и известни като такива. Рядко се среща описание за жена магьосница или билкарка, изолирана в отдалечена горска местност. (Такива примери се срещат предимно в приказките9.) За разлика от средноевропейските и западноевропейските вещици, отлъчвани от църкви и прогонвани от селища, горени на клади и т.н., при българските магьосници не се стига до решителен сблъсък между християнството като официална религия и тяхната дейност, свързана с езичеството10. Магьосниците имат две основни насоки на проявление - от една страна дейността им е свързана с хората като индивиди, а от друга - със селскостопанската дейност в магико-продуциращия план. И в двата случая дейността на магьосницата се осъществява чрез контакт с представителите на иреалното. Когато се отнася до отделния човек, връзката се осъществява обикновено чрез определени жестове или бърз, неразбираем говор (начин на общуване, който в днешно време, при контактьорите е силно изменен). Значително по-изразени са съприкосновенията на магьосницата с невидимите сили, когато тя примамва реколтата от една нива в друга или, когато пренася млечността от по-обилен на по-слабо млечен добитък. Ритуалите при тази дейност се извършват само нощем (т.е., във времето на "нечистите сили"), а самата магьосница трябва да бъде разсъблечена до пълна голота. Според някои учени голотата в този конкретен случай има не друга функция, а да обезопаси магьосницата от вредоносните въздействия на демоните11, които се крият в облеклото и другите предмети. Но ако демоните се спират в дрехите и ако се изхвърлят с тях, то така се пречи на съприкосновението им с магьосницата и на посредничеството. Голотата в този случай е предизвикателство за насочване на нечистите сили към нея директно, без да се губи мощта им в дрехи и предмети. Магьосницата получава всичко и го отпраща по посока на обекта на действията й, за да изпълни своята функция.

И така, магьосница не може да бъде всяка жена: изискването е да е в съприкосновение с отвъдните сили и да умее да изпълнява медиаторската си функция. Мястото, в което се извършват действията, е реално променливо и е в зависимост от това къде е обектът, подлежащ на интервенция. Семантично, обаче, мястото е постоянно - в него винаги участват магьосница, потърпевш обект и призовани отвъдни сили: три задължителни фактора, които определят въображаемото поле или постоянното място на действие. То се доопределя и от съответното ритуално време (в денонощието или календарно)12. И още една особеност - магьосницата е преносител на силите на отвъдното в посока към земното, но в тези взаимоотношения тя е инициатор и исканията са отправени от земния свят към отвъдния (при днешните контактьори съществува двупосочност във връзката, според наличните информации).

През последните 2-3 години слуховете за медиатори от подобен порядък отново нашумяват. Те започват почти успоредно с едни други слухове - за появата и посещенията на Земята от извънземните. Слуховете прерастват в полуофициални телевизионни и радиосъобщения, информации в пресата; вече е факт отпечатването на тематично насочени вестници ("Феномен", "Психо" и др.), които отразяват появата на извънземни или техните форми на поява пред определени хора. Ако днес липсва предаването на "новости" през комшийския плет или на мегданско хоро, то това става с не по-слаб ефект по опашки, в превозните средства, на работните места. Без особени трудности всеки може да влезе в досег с контактьорите, т.е., с избраните да изпълняват медиаторска роля, и да получи интересуващата го информация. Това, което се научава при среща с жив контактьор, се покрива почти напълно с поднесеното на читателите от журналистическите статии. Самите контактьори с интерес следят пресата и допълват своите "познания" за другите светове и за себеподобни. Всеки контактьор е свързан с извънземен обитател от друг свят (друга планета) и чрез него извършва своите ясновидски, телепатични и лечебни действия. Една основна разлика с традиционните медиатори, която като че ли неосъзнато се отбелязва и от самите контактьори, е, че първоначалното установяване на връзката с извънземните става не по воля на човека, а по избора на самото "същество". Контактьорката-гледачка на кафе СМ, например, разказва, че в определен период всичко, което докоснела, се изплъзвало от ръцете й. След време започнала да чувства полъх от дясната страна, който обхващал главата и ръката до лакътя; усещането продължило, докато един ден, както била сама, почувствала леко докосване под рамото и лек натиск - усъмнила се, че това е знак от висшите сили. Наскоро след това била с приятелки, пили кафе и една от присъстващите си обърнала чашата. СМ почувствала как нещо тегли ръката й към чашата. Поддала се на силата, взела чашата и познала много неща. Оттогава разбрала, че й е дадена способност да гледа на кафе (била вече на 52 г.). Самата тя си задава въпроса дали Господ й дава тази сила, тъй като е религиозна, дали това са извънземните или й помага духът на баба й, която била също кафегледачка. В чашите на хората СМ вижда близките им мъртви, разбира знаците и съветите им.

По подобен начин и ГП разказва два случая, които са я навели на мисълта, че неземни сили общуват с нея. В първия случай тя е сънувала покойния си баща. При разбуждането усетила, че й се подсказва къде е предметът, за който е говорила с баща си насън. За нея останало неясно дали баща й или някакъв друг глас, вече наяве, й говори. Във втория случай, при разпра с прекия си шеф, му казала неща, за които самата тя не е наясно откъде ги знае; имала усещането, че някой й диктува какво да говори. Постепенно започнала да се уверява в постоянното присъствие на този "диктовчик". Много искала той да й се покаже и това станало. Явила се силна светлина с човекоподобно лице, която въздействала върху ГП с излъчването си. ГП се почувствала зле и поискала в бъдеще да й се явява като присъствие, а не като образ. От този момент извънземният Севи, както той се представил, й се явява като малко бяло петно върху огледалото в банята й или нощем шуми на възглавницата й, с което дава знак, че иска да "разговарят". Той движи ръката й, тя записва неговите мисли, както и отговорите на нейните въпроси. Чрез Севи ГП съчетава ясновидство и лечебна способност, дадени й, за да помага на хората.

Севи е "разказал" на ГП за себе си и своята планета, като за много неща е отговорил, че е още рано да я запознае, защото тя няма нужната готовност13. Изборът му е попаднал на нея, защото има широки интереси и се отличава с надареност да долавя сигналите и ръководната роля на извънземните. Според разясненията на ГП контактьорите имат в главата си нещо като пластина, чрез която се установява контактьт.

Двете анкетирани контактьорки са получили на почти еднаква възраст своите способности - възраст, определяна и в традиционната култура като ритуална чистота на жената. Те са "избраници" на извънземните и с тяхна помощ лекуват, напътстват, съветват. Предпочитат да извършват сеансите в домовете си, където чувстват по-силно присъствието на своите извънземни; при необходимост отиват и на чуждо място, но могат да извършват сеансите си, след като са призовали своите помощници - т.е. съзадават нужното им поле. Фактите са познати от миналото; носят само нови наименования: контактьор, а не магьосник(ца); екстрасенс, а не знахарка; ясновидка, а не врачка; друга планета, а не отвъдното или оня свят и т.н.

Своите изживявания по повод установяването на контакт с извнънземен представител разказва пред журналистка мъж на 30 г. 14 Х.Х. не е проявявал интерес към контактьорство и екстрасенски способности, но неочаквано за самия него получава тези дарби. Първата среща с представител на друг свят става в обеден час (преходен час от денонощието, в който владеят нечистите сили, според народните представи). Пред Х.Х. внезапно става тъмно, а колата, която той шофира, внезапно спира. Явява се странна черна фигура, без ясен образ, която заговаря непозната реч. Неочаквано за самия Х.Х. той разбира речта и обясненията, че е избран да бъде лечител и, че допълнително ще му бъде даден знак кога ще може да прилага новополучената дарба. Не след дълго, понасяйки необикновено силни болки в главата и корема, дочува отново странната реч, с която му съобщават, че е време да започне да лекува. По същото време и неговата съпруга, Д.Х. получила същите усещания и след време (през този период тя е била бременна и мъжът й не се е съгласил тя да се занимава с друго освен с майчинството си) започнала да лекува. Оказало се, че тя е по-добър лечител, с по-силно въздействие върху болните. Х.Х. съобщава, че в момента на сеансите чувства прилив на голяма енергия. Ако не я употреби, може да се освободи от нея, поне частично, ако допре с длани вода или стъпи бос на земята.

При анализиране на подадената чрез журналистката информация се откриват данни, които отпращат днешните "събития" към някогашните случки и представи. Първата среща на Х.Х. е във време на поява на нечистите сили, време, подсилено и от смрачаването като нужната среда. Х.Х. изпада в стрес от странната ситуация, след което започва да разбира звуците на фигурата като реч - адекватно на появата на нечистите сили пред магьосницата, когато тя им се отдава във власт и получава възможност да ги разбира. След този момент и магьосниците и Х.Х. получават своите дарби. Съществена подробност е, че Х.Х. има нужда да отвежда от себе си енергията, която получава за дейността си и допира вода или земя - докосва ги с разголена част от тялото. Отново се появява голотата, но тъй като в днешно време не се призовават нечистите сили, за да дадат мощ, а се приема енергия от извънземните, то тя, голотата, е нужна за втория момент от обреда - отвеждането на излишъка. И още нещо, сходно с минали времена: съпругата Д.Х. се оказва по-добър лечител от мъжа си - т.е. природната сила на жената-медиатор е изтъкната и тук.

Неминуемата връзка "минало/настояще" макар и неволно, е доловена и от журналистката, подготвила материала за Х.Х. за печат: подзаглавието на нейната статия е "Дошло ли е време всяко село знахар да си има...". Събирайки информация за явления, които се приемат за свръхнови, тя се обръща към представите, залегнали в нейните традиционни разбирания и възприятия (въпросът за не винаги осъзнатото "традиционно", залегнало у всеки, е обект на самостоятелен анализ).

Подобна асоциация между стари представи и нова информация са породили, вероятно и въпросите в една публикувана анкета на карта15 за желаещите да се регистрират и включат в сборник-каталог на българските екстрасенси. Освен интереса към име, професия, местоживеене и обхват на лечителските способности, анкетьорите се интересуват от начина на открояване на екстрасенса и определянето му за такъв сред общата маса, от състоянието, довело до придобиване на способностите му, средствата за лечение (жестикулации, допир, врачуване, диктувано писмо от извънземен и др.), изпитват ли екстрасенсите необходимост от обезопасяване, дали спосособността е родова или семейна наследственост и др. подобни особености, за които стана дума по-горе при анализа и на магьосниците и на екстрасенси-контактьори.

Не би било справедливо да не се отбележи, че съществува контактьорство, което остава насочено не към други, а като че ли само за консумация на самия контактьор - напр. без да е имал изявени възможности в дадена област на изкуството, избраникът става изведнъж поет или художник. Почти всеки фолклорист-теренист е попадал на хора, съчиняващи народни или религиозни песни под чужда диктовка. За подобен случай бе съобщено и в едно от редовните телевизионни предавания "Добро утро" на 8. 08. 1991 г. Извънземен приятел се явява на две сестри, в резултат на което едната почва да пише стихове (тя води и писмения разговор с него), а другата започва да рисува като завършен художник. През есента на 1991 г. беше открита изложба в частна галерия на ул. "Раковски" на жена, прорисувала под въздействието на извънземен. Рисувала само нощем, в пълно усамотение. Платната бяха на космическа тематика, пейзажи от други планети, а технологията - наслагване на бои с палец. На 7. 10. 1992 г. в зала "Средец", пак в София, бе открита друга подобна изложба от рисунки на Стефка Балджиева, създавани под въздействието на извънземни.

Не е странно, че всеки самозаподозрял се в контактьорство търси начин да демонстрира своите възможности за общуване с отвъдното. Резултатите могат да бъдат различни: лечение, ясновидство, картини за хората, писма до хората и т.н.; те всички са предназначени за заявяването на съществуването на други светове, които се намесват в живота на планетата Земя. Шаманизъм, магьосничество, вълшебство, контактьорство, екстрасенси - може би така следва да се определят в културно-исторически план фазите на това старо-ново явление. При подобни анализи е редно изследователите да отчитат и социалната и политическа обстановка, която способства за разпространението на информации от този род.

 

 

БЕЛЕЖКИ:

1. Георгиева, Ив. Българска народна митология, София, 1983, 47. [обратно]

2. Пак там, 47. [обратно]

3. Маринов, Д. Избрани произведения, т. 1, София, 1981, 307, вж. също: Ватев, Ст. Материали по народна медицина. - Сборник за народни умотворения (СбНУ) т. 21, 1-2; Попов, Р. Български народни вярвания за магьосниците. - Векове, 6, 1985, 43. [обратно]

4. Георгиева, Ив. Цит. съч., 161. [обратно]

5. Маринов, Д. Цит. съч., 307. [обратно]

6. Яйцето трябва да е снесено от черна кокошка срещу Велики четвъртък; измътва се от бъдещата магьосница, която го държи под мишницата си. Тя се счита за майка на пилето. [обратно]

7. Маринов, Д. Цит. съч., 352-354. [обратно]

8. Пак там, 353. [обратно]

9. Даскалова, Л, Д. Добрева, Й. Коцева, Е. Мицева. Каталог на българските фолклорни приказки (под печат), тип 510А. [обратно]

10. Попов, Р. Цит. съч., 47; В допълнение може да се каже още, че голяма част от дейностите могат да се изврършват и без специално посвещение, по предаване на наследството. Това особено важи за баячките и знахарките. [обратно]

11. Арнаудов, М. Студии върху българските обреди и легенди, т. II, София, 1971, 288. За голотата в обреда вж. пак, там, 278-288. [обратно]

12. Известно е, че краденето на реколтата може да става срещу Гергьовден или Константин и Елена - т.е., пролетните празници. По въпроса за ритуалната кражба вж. Миков, Л. Ритуалната кражба, Българска етнография, 1992, кн. 2, 26-33. [обратно]

13. Този отговор ГП ми даде, когато я запитах какво знае за начина на живот на своите извънземни - хранене, семейственост или друга формация, размножаване и др. [обратно]

14. Николова, Д. Усещам болка у човека. Дошло ли е време всяко село знахар да си има. Способностите на двама съпрузи. - в-к Отечествен вестник от 6. 12. 1991, с. 3. [обратно]

15. В. Феномен, бр. 3 от 20. 06. 1991, с. 3. [обратно]

 

 

© Евгения Мицева, 1994
© Издателство LiterNet, 19. 11. 2002
=============================
Публикация В: The Magic and Aesthetic in the Foklore of Balkan Slavs, 1994.
Текстът е част от Проект Растко - България : Растко / LiterNet.