ОПИТ ЗА ЛЕТЕНЕ

Йордан Радичков

web | Опит за летене

ВТОРА ЧАСТ

Същата сцена, същата картина. Преследвачите продължават дж викат "Ура!" Балонът внезапно се повдига нагоре, синьосребристото платно изплющява и изчезва, на сцената остават да висят само разлюлени въжетата. Привързаните към тях хора са увиснали във въздуха, между небето и земята. Промяна в светлината към сребристо и синьо. Всички са изпаднали в пълно слисване и вцепенение.

Оттук нататък ще търсим разширяване на пространството и безкрайна дълбочина на сцената, по принципа на панорамите. Земни изгледи не са необходими, необходимо е само насищане със светлина, сияние и музика. Ако всички са застинали в живописни пози върху въжетата, само Петър и Павел се скриват в качето.

Звучи по-интензивно космическата мелодия на балона.

ПЕТЛЕТО. Помощ!

ПЕТЪР И ПАВЕЛ. Помощ! Помощ! (Показват се и се скриват в качето.)

АВРАМ СОВАЛКАТА. Помощ!

МАТЕЙ НИЩОТО. Помощ!

ДАСКАЛ КИРО. Защо крещите? Защо дерете гърлата си?... Тук никой няма да ви чуе! Тук само вятъра се чува и гласовете ни!

Опитомената врана се обажда: "Га! Га! Га!"

АВРАМ ОПИТОМИТЕЛЯ. И Момо чува!... Издигнаха го Момо нависоко и се оживи!

БАБИНА ДУШИЦА. Ето ви най-после пленник, деца! Всички викахте, че Аврамови махали не са виждали такъв пленник, ето ви го и пленника най-после!

ИГОТО. Братя, каква стана тя нашата, братя! Вместо ние да хванеме пленник, сами станахме пленници!

ПЕТЛЕТО. И пленници, и хвърковати станахме, и риби, и влечугове... и на маймуни можеме да станем!... Как не!

АВРАМЧЕТО. Военнопленници сме!

ИЛИЙКО. Нищо! Най-после и аз да пипна небето с пръст! (Пипа небето.) Стига съм летял наум из облаците!

МАТЕЙ НИЩОТО. Ооооо!... (Въздъхва с облекчение.) Млъкна най-после и се свря като в миша дупка в ухото ми! (Вика силно.) Еееей, бълха! Где пропадна гювендио, та никаква не те чувам! Ха, ха! По небето чак ме караш да се катеря, да викам за помощ! и тънъ, за да млъкнеш най-после, идиотин с идиотин!

ДАСКАЛ КИРО. Да предприемем най-после и ние нещо! Нагоре ли... надолу ли?

ПЕТЪР И ПАВЕЛ. Надолу! Надолу!

ИЛИЙКО. Нагоре! Нагоре!

ДАСКАЛ КИРО. Важното е сега спокойствие да запазим! Прищявка станахме на възходящите течения, поде ни вятърът с внезапен порив и ни повдигна заедно с балона над Аврамовите махали. Добре, че го завързахме за себе си, сега той може да избяга, само ако ние избягаме с него!

АВРАМ СОВАЛКАТА. Да го пробием!

ИГОТО. Да го изкормим като риба!

АВРАМЧЕТО. С ножа!

Аврамчето почва да се катери по въжетата към балона, захапал в устата си нож.

ДАСКАЛ КИРО. Илийко, спри го! Къде, войниче? Не виждаш ли, че ако посегнеш с ножа на балона, все едно че на себе си и на нас посягаш. Мигар не разбираш, че при първата пробойна балона ще се сгромоляса върху земята заедно с нас! Като мухи ще смачка всички ни!... Вържете го!

Илийко и притеклият се на помощ Матей Нищото връзват Аврамчето. Аврамчето увисва надолу с глава, Илийко захвърля ножа на земята.

БАБИНА ДУШИЦА. Който вади нож, от нож умира!

Скитащият балон се раздвижва, интензивно зазвучава музика, увисналите или разположени по въжетата преследвачи се залюляват, залюляват се и двамата братя в качето. Уловен яко за мрежата, разкрачен и разперил ръце. Игото изкрещява.

ИГОТО. Братя!... Той тръгна!

ДАСКАЛ КИРО. Дръж се яко със зъби и нокти!... Полетяваме!

ПЕТЛЕТО. Помощ! Падам!

Петлето полетява към земята с викове: "Помощ! Помощ!" Всички се навеждат надолу към земята, вижда се как Петлето пада, как притичва на едри скокове, докато останалите се мъчат да го изтеглят нагоре с въжето и с викове: "Петлето, Петлето падна!" Те издърпват на края ръкомахащия човек, който рита във въздуха, и го настаняват помежду въжетата. Петлето се прекръства и плюе в пазвата си.

ПЕТЛЕТО. За малко да отхвърча към земята! Ужас!

АВРАМЧЕТО. Отвържете ме бе, хора! Не видите ли, че полетяваме? Защо ме карате да хвърча надолу с главата!

Илийко и Матей Нищото го отвързват.

БАБИНА ДУШИЦА. Мигар полетяваме?

АВРАМ ОПИТОМИТЕЛЯ. Полетяхме, полетяхме! Ей, Момо, я виж как полетяхме! Хайде, Момо, хайде и ти, опитомено пиле, размахай си крилата, дано покрай нас и ти започнеш да хвърчиш!

ДАСКАЛ КИРО. Ето че най-после и ние, спешените, хвърчим! Добре се сетихме да вържем скитника за себе си! Докато той кръжи над махалите и Балкана, то и ние заедно с него ще кръжим!... Я погледнете какви висини, какво ширине се простира пред погледа и как величествено е всичко!

ИЛИЙКО. Досущ като орли се реем, даскал Киро.... Иго, какво ти стана?

ИГОТО. Плача!... В умиление изпаднах!

АВРАМ СОВАЛКАТА. Аз съм като муха в паяжина.

ПЕТЛЕТО. Аз като чувал с картофи се нося и ми се вие свят. Ето ви идея сега! Кой знае къде ще има да се развяваме с таз идея!

БАБИНА ДУШИЦА. Като пилета в кълчища се уплетохме!

АВРАМЧЕТО. Не знам защо, но ме напира нещо отвътре да извикам!... Иска ми се "Ура!" да извикам!

АВРАМ ОПИТОМИТЕЛЯ. В каквото и положение да изпадне войската, знае само своето ура да вика!... Викай!

ИЛИЙКО. Ако летиме все в една посока, можем и до друга държава да достигнем. Аз никога досега не съм ходил из чуждите държави!

АВРАМЧЕТО. Сега е война и всички граници са строго охранявани. И всички стратегически обекти са строго охранявани, полицията навсякъде е турила блокада!

МАТЕЙ НИЩОТО. Човек тогава трябва да е птичка, за да може всичко това да прелети!

АВРАМ СОВАЛКАТА. Нали сме птичка!

ПЕТЛЕТО. Птичка сме, как не!

ПЕТЪР. Аз не съм птичка!

ПАВЕЛ. Ние не сме птичка!

ПЕТЪР. Ами то ако погледнеш, ние като муха без глава хвърчим! Накъде хвърчим!

ПАВЕЛ. И аз мисля, че наникъде не хвърчим!

АВРАМ ОПИТОМИТЕЛЯ. Дано бог ни запази от чужди държави! Какво биха казали чуждите държави: Нямате ли си вие държава да хвърчите из нея, ами сте се юрнали, ще кажат, да хвърчите по нашите държави!

ДАСКАЛ КИРО. Не бойте се, балона няма толкова сили! Не виждате ли, че той се задъхва. Него просто въздушно течение го вдигна и го поддържа сега, за да може да направи един кръг над Аврамови махали, а заедно с него и ние да направим един кръг над Аврамови махали!

Двамата братя Петър и Павел, които са показали само главите си от качето, надникват надолу и се скриват мигновено в качето.

МАТЕЙ НИЩОТО. Бълхата, и тя, проклетницата, заедно с мене кръжи!

ИЛИЙКО. Вижте, вижте, хвърчило! (Той се присяга, улавя тънко въженце и задърпва към себе си хвърчилото. То ще ги съпровожда до края.)

АВРАМЧЕТО. И с хвърчило се сподобихме!

МАТЕЙ НИЩОТО. Ами ние май като хвърчило хвърчим!

БАБИНА ДУШИЦА. Ако ни забележат отнякъде, какво ли ще си помислят!

АВРАМ ОПИТОМИТЕЛЯ. Сигурно ще кажат - гледайте ги тия как хвърчат горе като хвърчило! Младите добре, ами другите къде са се понесли.

АВРАМ СОВАЛКАТА (вика). Свате, ей, свате! (Прави фуния с ръце пред устата си, навежда се, почти увисва надолу и вика.) Ееееей, сватееее!... Свате бе... чуваш ли ме ей, сватеее!... Ай да му се не види и свата! Свате бе, ей, свате!

ДАСКАЛ КИРО. Какво има, Авраме?

АВРАМ СОВАЛКАТА. Викам на моя сват, ей го къде клечи долу! Тоя мой сват изглежда, че съвсем е оглушал! Я, момчета, ми помогнете във викането, дано ме чуе тоя мой сват и погледне нагоре да види как хвърча аз гордо над гордия Балкан!

Всички турят ръце на устата си, за да направят фунии и наведени надолу, викат хорово: "Сватеее... ей, сватееее!" Те се завъртат бавно, като продължават да гледат надолу. Бавно се отдалечават от свата на Аврам Совалката.

ИГОТО. Не ни чу! Той не беше ли малко възглух, Авраме?

АВРАМ СОВАЛКАТА. Ами, възглух!... Никак не е възглух той, ами не ще да вдигне глава и да види как се ние носим над махалите със скитащия балон по най-горд начин. Той, моя сват, никога няма да погледне нагоре в небето, за да те забележи, защото е забил своя пусти нос в една тиква и я клъцка със сатъра. Той, моя сват, где какво намери тиква да я насмете, и сяда да я клъцка със сатъра, защото прасе угоява. Той все сатъра гледа, тиквата и прасето, за това от тиквата и прасето по-далеко не вижда! Ама че изгубена Станка!... На тоя мой сват и с пищов да му гръмнеш в ухото, няма да те чуе, защото е забил нос в пустата тиква, не вижда по-далече от носа си и никак не се интересува, хвърчиш ли ти в облаците, или не хвръчиш!

АВРАМ ОПИТОМИТЕЛЯ. Мигар никой няма нас да ни забележи, че хвърчим!... Ами ние с най-пълен риск се хванахме да хвърчим, а ето ще излезе, че никой няма да ни забележи! Мигар е възможно да не ни забележат! Тогава за какво да хвърчим, ако не ни забележат!

ПЕТЛЕТО. Как не! Колко пъти се е случвало да мине нещо покрай тебе и ти да не го забележиш!

МАТЕЙ НИЩОТО. Ще го забележиш чак когато се напъха в ухото ти и почне да бучи в него!

ДАСКАЛ КИРО. Дали ще ни забележат от земята, или не, е все едно! Важното е, че веднъж в живота си и ние се издигаме, лекота на тялото усещаме и на душата, съпротивяваме се на земното притегляне, пъпната ни връв със земята може да се скъса - и ще се понесем по подобие на Икар из ширинето. Погледнете там, орли кръжат, околовръст край нас са все орлови кръстопътища! (Той става патетичен и разтваря ръце или жестикулира, сякаш иска да повдигне духа на групата, да я съсредоточи в една цел, за да я накара свободно да полети заедно с него в небето.) Небесният гигант сребрее, трепти и вижте как леко диша! Не е той вече наранения самотник, защото ние му вдъхваме кураж, надежда, на него никой няма да посегне! Ако започне да пада уморен, задъхан от летенето и изтощен, то тогава, братя, ние сами ще размахаме закърнелите крила, от наште сили ще дадем и ще падне скитника едва тогава, когато и ние паднем в пълно изтощение!

Част от групата започва да имитира летене. Като се преместват по въжетата Илийко, Матей Нищото и Аврамчето се групират около пламенния Даскал Киро, започват да подражават летене на птица, размахвайки бавно с по една ръка. Игото сваля шапката си и я размахва.

АВРАМЧЕТО. Ей, хора, простете ми, че пръв посегнах с ножа, исках пръв да атакувам. Сега едва разбирам, че раненият не трябва да се атакува, той трябва да се подкрепи. Кога ударения подкрепиш и се опре на твойто рамо, дваж по-силен, чувстваш, че си станал. Ей на, сега едва разбрах, че е така, и не съжалявам никак, че войнишкияг ми нож блести и светка долу, забит върху Балкана. Заради него аз най-малко три дни ще бъда под оръжие, но не съжалявам, и моля всички да ми се прости!

БАБИНА ДУШИЦА. Простете на момчето!

АВРАМ ОПИТОМИТЕЛЯ. Простено нека е!

ИГОТО (провиква се към земята). Е, хе, хе, ееееей, Земльооо!

ИЛИЙКО. Братя! Аз почвам да сънувам! Хвърча - то ще рече, че е сън това! Хвърчилото, и то със мен хвърчи, небесният балон хвърчи и като гледам около себе си - всичките хвърчим! Аз мисля, че е сън това!

АВРАМ СОВАЛКАТА. Я дайте да се ощипем един друг, да не излезе наистина, че сме сънували! От нас всеки е летял поне веднъж насън, но като се повдигне навиисоко, изплашва се и рипва като яре. Тогава се разбира, че е сън. Защо тъй е наредено: насън да става само тая работа, не знам!

ПЕТЛЕТО. Няма да е вредно да се поощипеме! Човек така може и да изкукурига!

Всеки от героите се ощипва, после се пресяга да ощипе човека до себе си, чува се: "Ох!", "Ах!", двамата братя Петър и Павел се показват от качето, ощипват се и те, извикват ох и ах и повече не се скриват в качето. Хората се вторачват един в друг и всеки почва тихо да повтаря на човека срещу себе си: "Не сънуваме!... Не сънуваме!" Понеже всички повтарят това. по няколко пъти шепнешком, то туй: "Не сънуваме!" откънтява като ектение, шепнещо и трептящо, сякаш подето от небесното ехо: "Не сънуваме, не сънуваме, не сънуваме!"... Далечен вой на сирена. Воят нараства и за да се чуват хората един друг, те все по-високо повтарят това: "Не сънуваме, не сънуваме!" Воят става много силен, летящите с балона се оглеждат тревожно на всички страни, Даскал Киро се мъчи да възпламени отново хората.

ДАСКАЛ КИРО. Не сънуваме... не сънуваме, а летим!

Воят на дадената въздушна тревога става плътен, за да се чуват, хората започват да крещят: "Не сънуваме, не сънуваме, а летим!" Гръм от оръдие разтърсва въжетата, двамата братя се скриват в качето. Канонадата от оръдието продължава, както и воят на въздушната сирена. Отхвръква обръч от качето.

АВРАМЧЕТО. Обстрелват ни! Това е противовъздушна батарея!

ПЕТЪР И ПАВЕЛ. Обръча от качето ни отиде!

ДАСКАЛ КИРО. Всеки да се държи здраво! Завързвай се здраво!

АВРАМ СОВАЛКАТА. Ето че ни забелязаха най-после!

ИГОТО. Твоят сват не те забеляза, а противовъздушната батарея те забеляза!

БАБИНА ДУШИЦА. Очилата ми! Отхвръкнаха ми очилата! Не виждате ли тъдява някъде очилата ми? Нищо не виждам без тях! Ами че без очила аз съм като сляп!... Тъмно ли стана? Защо така тъмно стана пред очите ми?

Става тъмно, сиво и синьо, подвижна мъгла плува или хората плуват през нея. Само въжетата бляскат, и мрежите, и един малък отрязък от тялото на скитащия балон.

ИЛИЙКО. Влязохме в облак!

АВРАМЧЕТО. При нашето положение по-хубаво прикритие от облака няма. При въздушен бой всеки облак е непревзимаема крепост!

ЛЕТЛЕТО. Никога през живота си не бях влизал в облак. (Канонадата стихва, стихва и воят на сирената.) Гледай ти каква интересна работа изглежда облака отвътре. Той изглежда, че е по-голям от балона.

ИГОТО. Според мене е по-голям.

ИЛИЙКО. Отдолу облака изглежда плосък, а като влезеш в него се оказва, че не е плосък!

МАТЕЙ НИЩОТО. Слава тебе, господи, млъкна най-после, взе ти на тебе страха батареята! Хайде, подскачай сега, проклетнице, да те видя аз тебе! Спотайваш се а, спотайваш се! Тука ли ще се спотайваме в облака?

Светкавица, гръм.

АВРАМ ОПИТОМИТЕЛЯ. Разсърди се облака! Не бой се, Момо!

АВРАМ СОВАЛКАТА. Тоя гръм произлезе от сблъсъка.

ДАСКАЛ КИРО. Никакво сблъскване няма. Балона просто се вмъкна в облака, за да ни прикрие от материята. Ей го. Започва да просветва вече.

ПЕТЛЕТО. Слънце, слънчице!

ИЛИЙКО. Вижте, вижте долу какво става! Това са май нови преследвачи!

Всички се навеждат надолу, като правят с длани козирки над очите си. Двамата братя също се показват от качето, за да погледнат и те надолу. Отдолу зазвучава румънска переница.

ДАСКАЛ КИРО. Това са румъни, переница свирят! Изглежда, че влашките земи ни забелязаха!

АВРАМЧЕТО. Ето по-нататък друга група! Тия са съгледвачи!

Изгърмява пищов, чуват се закани и възклицания: "Йебем му богу и богородицу!"

АВРАМ СОВАЛКАТА. Аааа, това са сърби, сърби! Я гледайте - от всеки пояс пищов стърчи!

ИГОТО. Бракяаа! Недей псува, че ако замахна оттука с гегата, като пилци ще се пръснете!

Отглас, който иде откъм сърбите: "Богу и богородицууу!"

ИЛИЙКО, МАТЕЙ НИЩОТО, АВРАМЧЕТО (хорово). И триста метра около кукюууу!

ДАСКАЛ КИРО. Момчета, недей влиза в пререкание със съседите! Ако ти подхвръкнеш над Балканите, не може съседите да те не забележат и да не завидят.

АВРАМ ОПИТОМИТЕЛЯ. Гърци, гърци!

Чува се тъжна гръцка песен, струнни инструменти пригласят.

БАБИНА ДУШИЦА. Не ги виждам тия братя, гърците, но ги чувам, че тъгуват!

ПЕТЛЕТО. Само турчина още гдето не ни е съгледал!

ИЛИЙКО. Съгледа ни, Петле, съгледа ни!

Зазвучават зурли, отпява ходжа, чува се: "Вай Аллах!"

ИГОТО. Не може турчина без маане! Кой с маане, братя, кой с псувня, кой с переница - всеки от съседите иде с нещо срещу тебе. Ами ние с какво да ги поздравим, братя?

АВРАМЧЕТО. Ще ги поздравим с "Ура!"

ДАСКАЛ КИРО. Ура! Ура!, момчета! (Всички извикват до три пъти "Ура!", размахват шапките си или ръкомахат.)

АВРАМ СОВАЛКАТА. Равноапостоли, покажете си и вие мишите муцуни от качето, не чувате ли, че ура се вика тука и че всичките Балкани са се струпали нас да гледат!

Петър и Павел се показват от качето и двамата извикват тихо своето ура до три пъти. Те викат само, защото другите са извикали вече своето "Ура!"

ДАСКАЛ КИРО. Трябва да се стегнем! Я дайте тъй малко по-летящо да застанем, та съвсем летящи да ни запомнят нас Балканите!

Пръв Даскал Киро дава пример, като заема летяща поза сред въжетата, подире му заемат летящи пози останалите, всеки според характера си, у някои това излиза добре, у други наивно или малко смешно, двамата братя в качето боязливо или срамежливо помахват с по една ръка. Илийко тъй движи ръцете си, че движи и хвърчилото. Групата съставлява едно цяло, което маха с ръце, водена от плаващото и пъстро хвърчило. Летящата композиция сякаш се блъска в нещо и хората се настаняват удобно върху въжетата.

БАБИНА ДУШИЦА. Блъснахме ли се в нещо?

ПЕТЛЕТО. Май че заседнахме!

АВРАМ ОПИТОМИТЕЛЯ. Увиснахме!

ДАСКАЛ КИРО. Попаднахме във въздушна яма.

АВРАМ СОВАЛКАТА. Сега е пладне, всичко живо пладнува по пладнищата.

ИГОТО. Да не пладнуваме и ние в ямата!

ИЛИЙКО. Няма вятър. Ей го хвърчилото, и то увисна надолу!

АВРАМЧЕТО. Ветрушката така застава на едно място. Избира си едно място във въздуха, застава там и едва-едва потрепва с крилата си.

МАТЕЙ НИЩОТО. Водното конче също може така да застане на едно място, а сокола и щъркела правят кръгове, без да си махат крилата.

ПЕТЪР. Кога стана пладне!

ПАВЕЛ. Ами докато това-онова, и стана!

ПЕТЪР. Дойде време да се доят козите!

ПАВЕЛ. Как ще ги доим?

ПЕТЪР. Не знам, но ако не ги издоим, ще прегорят. По това време всеки си дои стоката.

ПАВЕЛ. Заради тая гонитба и летене сега козите ни ще прегорят!

ПЕТЪР. Скъпо ще ни излезе хвърченето! Ето, изгуби ни се обръча от качето!

ПЕТЛЕТО. Аз реших най-после, че не е лошо човек да похвърчи. Ама ей така, малко да подхвръкне и пак да слезе на земята.

ИГОТО. Много високо се зареяхме! И като погледнеш сега - накъде? Наникъде!

АВРАМ СОВАЛКАТА. Нали се каза, че в яма ли, в дупка ли сме попаднали.

АВРАМ ОПИТОМИТЕЛЯ. Ако е дълбока ямата, то все едно че в кладенец сме попаднали.

БАБИНА ДУШИЦА. Не мога да видя! Мъча се да опипвам наоколо, но нищо не напипвам.

ДАСКАЛ КИРО. Ние няма да излизаме от тази въздушна яма. Ще постоим, ще почакаме, подир малко ще се появи вечерникът. Той ще ни обърне и ще ни понесе обратно към Аврамови махали.

АВРАМЧЕТО. Значи, привечер ще сме си у дома. Тогава можем да се разположим тук и да пладнуваме. Я каква хубава сянка има!

ИГОТО. Да знаете, че е много добре, гдето полетяхме. Ето, мисля си, ако човек не полети, не може той да види нищо.

ПЕТЛЕТО. Как не! Това е самата небесна работа тука! По-небесно от това не може и да бъде!

ИГОТО. И аз така мисля. Какво гледаме ние долу, братя? Кози гледаме... И какво сме видели от тоя свят?... Трици сме видяли ние, братя! Ни ние нещо сме видели, ни някой нас ни е видял. А ето сега разбирам, че оттук всичко ти можеш да видиш и всеки може тебе да те види!

АВРАМ СОВАЛКАТА. Всичките Балкани ни видяха и ни забелязаха, само моя сват, гдето не ни видя, не ни забеляза. Той само своята пуста тиква забелязва.

МАТЕЙ НИЩОТО. Балканите ни забелязаха и ни съгледаха, щото хвърчим високо. Нависоко ли си, всеки ще те забележи и съгледа. Ниско ли си, ни те забелязва някой, ни съгледва. Ами живееш ти незабележим и още по-незабележим си отиваш!

ИЛИЙКО. Да беше бог и нас направил хвърковати, като птичките.

АВРАМЧЕТО. Човек само насън може да стане хвърковат!

АВРАМ ОПИТОМИТЕЛЯ. Не разрешава бог на човека да хвръкне в небето и да погледне той отвисоко земния живот. Който погледне отвисоко, разбира колко е мизерен и презрян земният живот; какво туткане и суета цари по земята - възгордява се тогаз човекът, бог ни предвардва от гордостта по-тоя начин, затуй е наредил да се суетим н да се туткаме по божията земя.

ИГОТО. Аз никак не се възгордявам, бай хаджи Авраме, но като гледам сега отвисоко, виждам как всичко се смалява пред очите ми.

ДАСКАЛ КИРО. Маломерен изглежда света отвисоко. Дребен ни се струва той и суетлив!

БАБИНА ДУШИЦА. Аз не мога да го видя как изглежда. Но като вдишвам дълбоко, си мисля, че много сме се издигнали, защото едва долавям тънките миризми на горски билки. Не висим ли ние над Усойната?... Само в Усойната могат да се доловят толкова много миризми на билки: маточина, бабина душица, равнец и жълт кантарион, момина сълза, и на всяка трънка в пазвата е скрита срамежлива теменуга, нея ти не можеш да видиш, само дъха й долавяш. Аз мисля, че там и блага билка расте тайно.

ДАСКАЛ КИРО. Каква блага билка, Бабина душице?

БАБИНА ДУШИЦА. Блага билка, гдето всяка рана лекува, даскале - и телесна, и душевна. Нея билкарят веднъж само през живота си намира. Кога боса самодива премине, на мястото на босата пета пониква блага билка. Не долавяте ли дъх на боса пета от самодива?

Всички вдишват дълбоко. Издишват и пак вдишват дълбоко.

ИЛИЙКО. На пушек мирише... Аааа, гледайте, влак, влак!... Ама че бълва пушек, разбойникът!... У, уууу! (Илийко имитира локомотивна свирка, отвръща му истинска локомотивна свирка.) И искри бълва, и сажди!... А! (Туря длан на окото си.)

АВРАМЧЕТО. Какво стана?

ИЛИЙКО. Влезе ми сажда в окото! (Той разтрива с длан окото си и едната половина на лицето. От саждата, едната половина на Илийко става черна. Оттук нататък той ще бъде с лице половината бяло, половината черно.)

ПЕТЛЕТО. Много е лютиво да ти влезе сажда в окото. Това аз съм забелязал в ковачницата. Ти, Илийко, защо точно в комина на локомотива погледна, а не погледна по-отстрани. Така можеше и жива искра да ти влезе в окото. Живата искра е още по-лютива.

МАТЕЙ НИЩОТО. Не се безпокой за саждата, Илийко! Сажда в окото е нищо. Ужас е, ако бълха ти влезе в ухото!

АВРАМ СОВАЛКАТА. Ей, слушам ви и се чудя! Докога ще висим ние на шията на тоя балон? Дайте нещо да измислим! Човек да повиси в небето известно време не е лошо, но не може вечно да виси.

ДАСКАЛ КИРО. Ние не висим, а съзерцаваме, любуваме се на майката земя!

ИГОТО. Аз се затъжих, братя, за земята!

ПЕТЛЕТО. Какво ли правят ангелчетата ми на земята?

ДАСКАЛ КИРО. Матей, какво правиш там?

МАТЕЙ НИЩОТО (разкопчава панталона си и го закопчава сконфузено). Ами такова, Даскал Киро, аз нали по необходимост... а то как!

ДАСКАЛ КИРО. Е как по необходимост! Мигар искаш ти да препикаеш отвисоко Аврамовите махали?

МАТЕЙ НИЩОТО. Не искам това, Даскал Киро! Аз нищо не искам, ами се сконфузвам, щото по причина на мойта необходимост, а то, как иначе да постъпя?

ИГОТО. Ще стискаш! Ние как стискаме!

АВРАМ СОВАЛКАТА. Не знам докога ще стискаме!

АВРАМЧЕТО. Да предприемем нещо!

ИЛИЙКО. Защо не опитаме с гребане! Вечерникът никакъв го няма, а аз мисля, че ако опитаме с гребане, може да помогнем на балона да ни изведе от тая яма.

АВРАМ ОПИТОМИТЕЛЯ. Как да гребем?

ДАСКАЛ КИРО. Кой с ръце, кой с капа, кой с гега, а най-вече със сърце и вяра!

ИГОТО. Да гребем!

Той пръв започва да гребе във въздуха с гегата. Подир него .и Аврам Совалката започва да гребе с гегата. Илийко, Матей Нищото и Аврамчето се приобщават към тях, те гребат само с ръце. Един по един всички се включват, Даскал Киро застава в челото с лице към гребците и почва да тактува: "Раз-двааа!... Раз-двааа!" Той е като лодководач на гребците. Само двамата братя Петър и Павел не гребат, те се скриват в качето.

АВРАМ СОВАЛКАТА. Не помръдваме!

ПЕТЛЕТО. Не помръдваме, защото равноапостолите висят в това каче като воденичен камък на шията ни! Как ще помръднем!

ИЛИЙКО. Щом тежат, ще отсечем въжетата. (Той тръгва към въжетата, които придържат качето. От качето се изправят Петър и Павел.)

ПЕТЪР. Как така ще сечете въжетата!

ПАВЕЛ. Ние най-много гребем! (Той почва да гребе усърдно с ръце.)

ПЕТЪР. Ние гребем по най-апостолски начин (Почва и той да гребе.) и гледаме да ви помогнем в измъкването, а вие се нахвърляте да сечете клона, на който седите... Греби, брате, греби!... Раз-двааа!... Раз-двааа! И с ръце, и с вяра гребем!

От гребането и разклащането двамата братя постепенно превръщат качето в махало. В ритъма на махалото се включва и останалата група, Даскал Киро поема командата с: "Раз-двааа!" и като гребат и люлеят напред и назад махалото-каче, хората раздвижват балона.

ДАСКАЛ КИРО. Размърдахме се! Добре! Раз-двааа... Хайде, мойто момче, ето така, още малко! Раз-двааа!... Хайде, наш мили чапкънино, раз-двааа! Напъни още малко! Раз-двааа!... Още по-яко, раз, дай яката, двааа! С повече вяра - раааз!

Далечно ехо отглася: "Ааааа". Зазвучава мелодията на балона. Илийко, Матей Нищото и Аврамчето извикват: "Ехо! Ехооо!" Отвръща им ехото.

ИЛИЙКО. Ето че ни чу и ехото. Това е нашето ехо!

ИГОТО. Не е вашето, а е нашето! Ехооо! (Ехото му отвръща.)

ИЛИЙКО. Мамка тииии! (Ехото му отвръща със същите думи.) Вашето е. Ако беше наше ехо, нямаше да ни напсува на майка.

АВРАМ СОВАЛКАТА. Че то ако твоето ехо не те напсува, чие друго ехо ще те псува!

ИЛИЙКО. Извиняваай! (Ехото му отвръща: "Извинявай!") Нашето ехо е, извини ми се!

АВРАМ ОПИТОМИТЕЛЯ. Да е човек, може и да премълчи някоя псувня, ехото обаче не премълчава... Хайде, Момо, съживи се, що тъй си се омърлушил, Момо! Ей го ехото, чу ли, Момо, обади се! Още малко, Момо, и сме у дома!

ДАСКАЛ КИРО. Греби, гребиии, раз-двааа!... Натисни по-силно! Раз-двааа!

ИЛИЙКО. Птици, птици! Вижте птици пред нас!

ДАСКАЛ КИРО. Напъни мишци да настигнем птиците и да станем единно ято! Греби, греби!... Раз-двааа!

Тук се обажда ехото, засилва се, мелодията на балона става по-интензивна. Хората гребат под заповедта на ехото, чува се свистене, бягат светлини през хората и по въжетата, част от корема и хълбока на балона се накланят напред, върху хора и балон прожектираме бавно летящи птици. Хората настигат птиците, смесват се с техните силуети и през бягащите светлини и сенки хора и птици образуват едно ято. Начело на колоната е хвърчилото, което се извива, бляска и води летящите хора. Под групата равномерно се люлее напред и назад качето с двамата братя, които също имитират летене. В тази картина ще се помъчим да внушим илюзията за тържествено и гордо летене в пространството, тежко вдишване и издишване, без да знаем хората ли дишат, или балонът. Свистене на крила, мелодията на балона и много птичи гласове. Червен залез.

Свечеряване, нощ. По небето звезди, звездни острови се виждат н по земята. Свирят тихо щурци. Чува се предупредителна сирена на равни интервали. Звукът приближава, обажда се басов глас, много внушителен и спокоен: "Моля ангелите да не пресичат!... Моля движи се от долната страна на небето! Благодаря!... Моля ангелите да не пресичат!... Движи се от долната страна на небето, моля!"

Диагонално през звездното небе се появява пилотен ангел с крила. Той предупреждава: "Движи се от долната страна, моля!" Подир пилотния ангел лети бавно главният ангел, който носи бял силует надолу с главата. Силуета ангелът е стиснал под мишница, това е душата на умрял човек. Трети ангел завършва шествието... Нашите герои се прекръстват и гледат към отминаващите ангели. Сигналите на равни интервали бавно заглъхват в нощната пустош и самотия.

МАТЕЙ НИЩОТО. Какво беше това?

АВРАМЧЕТО. Пилотен ангел.

АВРАМ ОПИТОМИТЕЛЯ. Ангели!... Пренасят душата на умрял човек. Изглежда, че е умрял някой от Аврамови махали.

ИГОТО. Много неудобно го носеше ангела! Под мишница и надолу с главата!

ПЕТЛЕТО. Когато човек умре, за него е без значение накъде ще го носят с главата. Нали ангелите го носят!

БАБИНА ДУШИЦА. Ангели ли казвате, че прелетяха? Где ги?

ДАСКАЛ КИРО. Отлетяха.

АВРАМ СОВАЛКАТА. Где да можехме и ние като ангелите да полетиме, да не седиме тук привързани!

ИЛИЙКО. Дълбоко сме проникнали в небето!

ПЕТЛЕТО. На кръстопът сме стигнали.

АВРАМ ОПИТОМИТЕЛЯ. Изглежда, че тука се разместват душите на умрелите.

БАБИНА ДУШИЦА. Може някой свой човек да срещнем.

ПЕТЪР И ПАВЕЛ. Къде ги ангелите?

МАТЕЙ НИЩОТО. Отлетяха!

ПЕТЪР. Други няма ли да минат?

ПАВЕЛ. Тихо, тихо! Не шуми ли там нещо с крила?

ПЕТЛЕТО. Враната на бай хаджи Аврам шуми.

АВРАМ ОПИТОМИТЕЛЯ. Не е враната, тя спи!

БАБИНА ДУШИЦА. Почти съм сляп без очилата, но чувам шумове. Пера шумят, пера! Не чувате ли?... Вретено някъде бръмчи!... Това е мама, тя цял живот с вретено бръмчеше. Изглежда, че и след смъртта си бръмчи с вретеното в небесата!... Тя е, тя е! (Тихо.) Мале... мале ма... мале!

Бабина душица се ослушва и всички край него се ослушват, братята почти са излезли от качето, като и те се ослушват по посока на бръмчащото вретено. Много далеко се чува сигналът на пилотния ангел.

БАБИНА ДУШИЦА. Не ме лу чува мама?

ПЕТЛЕТО. Не е вретено, Бабина душице, по-скоро петел изкукурига!... Ей на, чухте ли го? Далеко е, но кукурига!... Дали баща ми не ми дава знак, бог да го прости!... Тате, ей, тате, аз съм тук, хвърча с балон, позна ли ме? Петлето, Петлето и тук, ние, тате, всички сме добре, ти как си, тате! Не ме ли чуваш, не помниш ли, където всички кукуригахме като петлета около наковалнята?... Кукуригуууу!

Чуват се много петли, които кукуригат много далече, може би чак долу в Аврамови махали.

ДАСКАЛ КИРО. Това са петлите на Аврамови махали. Преваля, изглежда, полунощ!

ПЕТЛЕТО. Не, тате беше. Аз неговия глас посред всички гласове ще различа!

АВРАМ ОПИТОМИТЕЛЯ. Те сигурно не чуват наште гласове!

ИГОТО. Тях ангели ги носят из небето, небесни са делата им, а нашите дела са земни, как могат да ни чуят!

МАТЕЙ НИЩОТО. Но нали и ние се носим с балона из небето, защо да не ни чуят? Те трябва да ни чуят, кога друг път ще бъдем тъй близко до близките си хора?

ПАСКАЛ КИРО. До себе си кога тъй близко ще бъдем и кога всеки един от нас ще бъде тъй близко до сърцето си?... Сега, сега! Нека всеки да повика най-близкото си същество, но тихо! Тук ангели прелитат, души летят, трошливи, леки...

Тихо, едва-едва, почти шепнешком, летящите в небето почват да подвикват обърнати в различни посоки, ослушват се, пак подвикват и цял хор, шепнейки имена, се разсипва около балона: "Мале! Тате! Детето ми! Стринко! Дъщеричката ми! Дъще! Момчето ми! Деде! Мамо! Чичо! Бате! Бабо! Цвете! Еленке! Постоле! Купе! Брате!"

Далечно ехо отглася, стихва постепенно ехото и шепотът... Всички са като вцепенени.

Далечен шепот и шум на крила. Шепотът се усилва и почват да се долавят мъжки и женски гласове, които отдалеко зоват преследвачите: "Илийко! Сине! Даскал Киро! Хаджи Авраме, Опитомителю! Петленце! Матейче! Тате! Авраме! Иго! Петре! Дядо! Павле! Чичо! Бабина душице! Аврамче!... Божи кравици!...

Разсипва се и стихва далечният шепот. Остават неистово да пищят само щурците.

Разсъмва се бавно, побелява всичко наоколо, като в млечна мъгла. И всички герои са с побелели коси и черна кожа, виждаме ги сякаш се връщат от друг свят... Далечен шум на крила, мелодия на балона, тиха и нежна, и птичи гласове.

Рязко и остро се врязват картечна стрелба и гърмежи, ужасеният вик на Даскал Киро: "Не стреляйте, тука има хора!" Ехото повтаря вика. Внезапен мрак!

>>>

© Йордан Радичков, 1979
© Издателство LiterNet, 26. 12. 2002
=============================
Публикация в кн. "Суматоха, Януари, Лазарица, Опит за летене", С., 1982.