ОПИТ ЗА ЛЕТЕНЕ

Йордан Радичков

web | Опит за летене

ПЕТА СЦЕНА

Гибелта на скитащия балон. Разпит и показания на преследвачите. Петлето забравя името си. Спорове с полицията и наивни самопризнания. Гибелта на бълхата и щастлив миг за Матей Нищото. Птича перушина. Укриване на хвърчилото. Опит от страна на полицията за опитомяване на жителите на Аврамови махали. Окончателно разкъсване и съсипия на скитащия балон. Грозна гледка. Илийко, Аврамчето и Матей Нищото правят опит да вдигнат хвърчилото във въздуха. Петлето си спомня името. Бабина душица, макар и почти сляп, открива стъпканата блага билка, която става за всякаква телесна и душевна рана. Пилотният ангел.

Тъмно. Стрелбата продължава. Чува се команда: "Огън!... Огън!... Шашки вън! Сечи, сечиии!... Огън!"... Стенание, тежко дишане, свистене на въздух, съскане. Просветва постепенно. Сцената е закрита или преградена от огромния хълбок на балона. Сребрист и синкав, той трепти, огъва се, по него се плъзгат ивици светлина. Всъщност това е завеса, която закрива сцената. Въжета и мрежи се спускат пред завесата. Полицаи, командвани от старши стражар, разстрелват в упор небесния скитник, секат го и го мушкат със саби. Звучи мелодията на балона, тя е драматична. Вик от сцената: "Спрете! Тук има хора!"

СТАРШИЯТА. Раздирай!

Разделени на две половини, полицаите опъват в средата платното и като теглят встрани, раздират го на живо от долу до горе. Те продължават да теглят - всъщност разтварят завесата. Пред нас се открива сцената. Подът, стените и таванът са облечени в сребристосиньо платно, по което пробягват светлини. Това е вътрешността на скитащия балон. Старшията прави няколко крачки и влиза вътре в балона. Тихо звучи мелодията на балона. Старшията оглежда вътрешността на скитника, погледът му се спира в дъното. В дъното са застанали в най-живописни пози всички участници в летенето. Някои имат превръзки на главите, други са с превързани ръце и крака, Игото и Аврам Совалката се подпират на гегите си, двамата братя са осакатили ляв и десен крак. Всички герои са гологлави, обърнати с лице към полицията, ребром е обърнат само билкарят Бабина душица. Между полицията и нашите герои са паднали враната и хвърчилото. Стъписване или изненада има и от двете страни, ние ще използваме тази малка пауза, за да послушаме тихата мелодия на балона и да огледаме неговата вътрешност. В дълбочина балонът е по-синкав, повдигнат леко нагоре, за да ни внуши илюзията, че е безкраен. Именно там, в дълбочина, и застанали над полицията, са нашите герои. Те са като в небесен храм.

АВРАМ ОПИТОМИТЕЛЯ. Какво направихте, господин старши! (Тръгва напред.)

СТАРШИЯТА. Назад!... Назад или ще стрелям!

АВРАМ ОПИТОМИТЕЛЯ (слиза към убитата врана, накуцва). Вие вече стреляхте, господин старши! Убихте враната ми!... Най-питомната врана, посевна врана, господин старши, полезна птица. Тъкмо започнах да я уча да хвърчи отново, и я убихте! (Взема враната.) Момо... Ей, Момо!

СТАРШИЯТА. За каква врана бръщолевиш, глупако!

АВРАМ ОПИТОМИТЕЛЯ. За Момо, господин старши! Тази врана аз я ударих в крилото, пребих й крилото, с жената почнахме да я прехранваме, тя стана съвсем пешеходна и се опитоми, господин старши! В най-пълен смисъл се опитоми и се привърза към нас. Гледай ти, викам на жената, как ние благодарение на Момо от най-прости поданици и жители на Аврамови махали станахме опитомители!... Аз Момо и на малък хаджилък съм го водил, заедно ходихме ние на светата Рилска обител, да се поклоним на великия рилски пустинник, а и на самата обител да се поклоним, та ето по тоя начин Момо не само се опитоми, ами и християнин стана и малък хаджия! Хаджи Момо, господин старши!

СТАРШИЯТА. Кой те би по главата, говедо такова и опитомител на врани, та си не гледаш хала и враната, ами си хукнал да гониш балони и да хвърчиш с тях по облаците?

АВРАМ ОПИТОМИТЕЛЯ. Никой не ме е бил по главата, ами заради враната, господин старши. По причина на опитомяването тя забрави как се хвърчи. Кога балона дойде, рекох си - ще се кача с враната на балона да похвърчи малко с него, щото, откакто се опитоми и стана християнин и малък хаджия, никак не хвърчи. Много е лошо да се опитомиш, господин старши! Опитомиш ли се, съвсем преставаш да хвърчиш!

СТАРШИЯТА (удря с нагайката Аврам Опитомителя през лицето). Марш, говедо! Махайте се от пътя ми! Да му се ударят десет камшика!... Вън!... Вън!...

Двама полицаи повеждат Опитомителя с враната, стигат до едната страна на балона, единият от полицаите замахва със сабята си, прави прорез в балона и през прореза извеждат Опитомителя навън. Малко по-късно ще чуем свистенето на камшика. Старшията се разхожда напред и назад. Спира се.

СТАРШИЯТА. Кой тук е подстрекателя и организатора на тая провокация?... Кой, питам, вдигна в тревога цялата полиция, противовъздушната батарея и внесе смут в околността?

ДАСКАЛ КИРО. Тук няма подстрекатели! Ние сме мирни хора, орачи и копачи, пастири, събирачи на билки, косачи, селски ковачи. Какви подстрекатели в Аврамови махали! Всичко това е мирно и добродушно простолюдие, едва е изгазило с голям зор първо отделение, и пак е останало неграмотно. То нито Декарт е чело, нито закона на Торичели знае, то гледа повече земята и стоката си, по тоя начин мускулите си развива, а мисълта по-малко развива.

СТАРШИЯТА. Неграмотно, но хвърчи!... Простолюдие, но хвърчи!... Ако всичкото простолюдие се емне да хвърчи по облаците, кой тогава ще оре и копае в тази държава, кой ще гледа добитъка, кой ще жъне житото?

ДАСКАЛ КИРО. Пак простолюдието, господин старши! То за това е създадено, да работи с мускули! Но понякога и въображението му работи. Въображението е единствената му привилегия, господин старши, то е и бедата му. Мигар един умен и образован човек ще седне да измисля всякакви небивалици и да ги разселва тука по Балканите? Това само простолюдието го върши, кой го знае къде се скита неговото въображение, та ето тук туря една гола самодива в реката (Старшията се обръща да види голата самодива, Даскал Киро излиза напред към Старшията), горе пуска змей по небето, и не му стига земя, ами и пламък пуска от устата му. (Старшията гледа нагоре, търси змея.) Като стои простолюдието, подпряно на гегата си и гледа как се сгромолясват облаците над главата му, праща Крали Марко да разсича облаците, три синджира роби да освобождава и все така подпряно на гегата си, разположено посред своите кози, търкаля въображението си из доловете, прегазва вещици, зли сили, влиза в единоборство с тъмни, стихии и с простотията си въобразява, че всичко е във властта му и че всичко е подчинено на него. Беден е тоя Олимп, господин старши, бедни са тия балкански богове, но нали знаете, че сиромах човек и на магаре язди... Махали, колиби, колибарски селища, дивотия! Какво може да роди тая дивотия освен дивотия! (Даскал Киро се въодушевява, полицаите се скупчват, вторачени в него, заслушани в словото му.) И ако в невежеството си тоз народ съзре скитащ балон, първата му работа е да го погне, да го я хване яко за опашката и ако се случи, може и да покръжи с него над мизерните си Аврамови махали, без да се замисля, че с това ще събуди подозрението на държавата и ще заслужи десет камшика. Умният и образован човек никога не ще се юрне да гони скитащи балони, а още по-малко ще полети той с непознатия балон в небето. Умният и образован човек може само да се усмихне снизходително и да каже още по-снизходително: "Гледай го ти пустото му простолюдие, какви ги измисля!"

СТАРШИЯТА. Млък!... Нито дума повече да не съм чул! Кой ти е дал на тебе право да държиш сказки! (Обръща се към полицаите.) Вие бе, какво зяпате!... Почни сечта! Не сме дошли тука да слушаме сказки! Хайде, мърдай!

Оттук насетне полицаите се раздвижват чевръсто и до края на картината пред очите на хората от Аврамови махали и пред нашите очи ще съсекат, ще раздерат и накъсат скитащия балон, ще разрушат светлия храм, ще опаковат всичко в големи денкове и ще оголят те цялата сцена, показвайки ни грозотията и мизерията на живота извън стените на летящия небесен гигант. Последно ще бъде разкъсано платното, зад което всеки от преследвачите е получил по десет камшика за назидание.

КАПИТАНЪТ. Кой си ти, гдето се пишеш толкова прост?

ДАСКАЛ КИРО. Учител съм в Аврамови махали. Целият ми живот премина в тия махали, остарях, побелях, оглупях, изглежда, господин старши, съвсем се вдетених на стари години. Защото как иначе мога да си обясня аз тоя сиромашки опит да полетим в небето, та чак мъртвите горе да срещнем, и ангелите! Или всички сме оглупели, или всички сме се вдетенили, щом тръгваме подир всяка скитаща идея или събитие! Но властите не те питат дали си оглупял, или си се вдетенил, властите ти налагат десетте камшика, защото всичко трябва да се заплати. Който хвърчи, той и пада, господин старши, не се преодолява лесно гравитацията.

ПЕТЛЕТО. Изкукуригваме, господин старши!

СТАРШИЯТА. Стига!... Махайте от очите ми тоя изкукуригал даскал! Вън! Вън! (Влиза един от полицаите, който придружаваше Опитомителя и през направения със сабята прорез, извежда Даскал Киро навън.)

ПЕТЛЕТО. И аз платих и изкукуригах! Как не!

СТАРШИЯТА. Тебе кой вятър те довея? Ти откъде се взе!

ПЕТЛЕТО. Отгоре! И аз идвам отгоре, чух баща ми да кукурига и да ме вика, но платих с ей тая нога, щото ми се преби ногата в коляното. Как не се случи в петата да я ударя тая нога, в глезена да я ударя или на друго някое място, ами точно в коляното я ударих, в самата капачка, та няма как да я прегъна! По-неудобно от това не може и да бъде.

СТАРШИЯТА. Кой си ти?

ПЕТЛЕТО. Илия май че бях!... Не, чакай!... Май че бях Цвятко!

СТАРШИЯТА. Е как така? Ту си Илия, ту Цвятко! Не знаеш ли името си?

ПЕТЛЕТО. Зная го, господин старши, как не! Като малък ми викаха Петлето, щото много кукуригах. Баща ми беше ковач и аз като работя на духалото, все си кукуригам. После, като умря баща ми и сам станах ковач, взеха да ми викат Петела, макар че аз по-малко кукуригах, щото децата взеха да кукуригат! После Див Петел ми викаха, после Кукуригу ми викаха, само жена ми дето все още ми вика Петлето.

СТАРШИЯТА. Ти за идиот ли ме смяташ мене?... Християнско име нямаш ли? В църква не си ли кръщаван?

ПЕТЛЕТО. Кръстен съм, как не! Ние всички сме християни от памтивека, все християнски имена имаме, и Богородица е на голяма почит у нас, и баща ми, кога умря, ангел го отнесе под мишница. Ние от държавата не можем да се оплачем, тя нас ни зачита и на всекиго даде име.

СТАРШИЯТА. Държавата ни един свой поданик не е оставила без име! И най-никакъв да е поданикът, тя му дава име! Това е държава, как мислиш ти, че държавата ще остави някого без име!

ПЕТЛЕТО. Ни за миг не помислям, господин старши! Което е право, е право, държавата нас всички ни зачете, не мога да си кривя душата. Но ние нали сме сиромаси хора, все не смогваме да си кръщаваме децата. Ако се роди зиме, тука са такива вълчи преспи, че няма как да носиш бебето през преспите да го кръщаваш или да го записваш в общината. При нас и църквата далеко, и община далеко, а царя още по-далеко! Ако лете се роди дете, то пък работа много, господин старши, къде има време да го разнасяш по църквите. Ето така ние сума години отлагаме, па и забравяме даже, добре ама държавата не забравя и като ни събере, вземе та на всички даде имена. Братя, шуреи, зетьове, жени, деца - на всички даде подобаващи имена, а и на тъщата също така дадоха подобаващо име, нищо че не живее тя в Аврамови махали, а в други махали живее, но тогава тя се случи у нас, щото беше дошла да намества пъпове в махалите - тя намества пъпове, господин старши, - та като дойде да намества пъпове, се случи тая работа, тогава и на нея дадоха, като казаха: Щом се дават имена, значи, на всички трябва да се даде, няма значение кой откъде е, нали всички сме християни и равни помежду си. Та ето по този случай на всички раздадоха имена.

СТАРШИЯТА. Всичко това разбирам! Вие не се записвате навреме, в никакви регистри не фигурирате, сигурно и войници не служите? Живеете анонимно, в нелегалност, така ли?

ПЕТЛЕТО. Как не! Баща ми на четиридесет и пет години го взеха новобранец и служи заедно с големия: ми брат, щото и той тогава беше новобранец. Държавата забавя, но не забравя!

СТАРШИЯТА. Щом държавата не забравя, тогава и ти би трябвало да не забравяш! Спомни ли си какво име ти дадоха?

ПЕТЛЕТО. Никола май беше, господин старши!... Не, не беше Никола, май че Григор беше!... Или на зет ми беше Григор, а моето беше, Петър май беше!... Затруднявам се, господин старши, изведнъж и накуп да кажа как точно беше, защото ни събраха накуп, цялата ни фамилия, дадоха имена за всички и рекоха: "Делете ги по-натам помежду си!", та ето защо се затруднявам да кажа с точност дали Тудор беше, или Димитър! Кога една работа не стане овреме, ето как човек изпада в най-пълно затруднение, не, ами може и да изкукурига на края!

СТАРШИЯТА. Сложете тоя див петел срещу слънцето, нека слънчасва там, докато си спомни името!... Ама че простотия!

ПЕТЛЕТО. Истина е, господин старши! То за туй е и казано: Прост народ, слаба държава!... Но аз ще се сетя!

Един полицай отвежда Петлето встрани, за да го изправи срещу слънцето. Полицаят застава на пост, той се разхожда пред него, три крачки напред, кръгом - три крачки назад и обратно, жуми срещу слънцето и се мъчи да си спомни името.

ИГОТО. Господин старши, мога ли да ида да си диря козата? Коза ми се изгуби на мене!

СТАРШИЯТА. Не може!... Никой няма да мърда! Ти там, стига се въртя като дервиш около себе си!... Вие бе, с качето... я бегом да донесете вода. И внимвай да не я разплискаш по пътя! Марш! (О6ръща се към полицаите, докато двамата братя изтичват с куцане да донесат вода.) Нареждай тук балона!

Полицаите нареждат първите денкове от балона като пирамида. Двамата братя донасят качето с вода, вдигат го и го накланят, за да може старшията да пие от него. Старшията пие, после наплисква лицето си, намокря темето и се изкачва бавно върху пирамидата от денкове. Горе той се подпира на сабята си.

СТАРШИЯТА. Вие, с качето! Вие къде се мотахте с това каче из облаците?

ПЕТЪР. Ние сме еднородни братя, породени сме! Козари сме!

СТАРШИЯТА. Не ви питам дали сте еднородни, или породени, а ви питам къде хвърчахте като мухи без глави?

ПАВЕЛ. Заедно с качето хвърчахме горе, господин старши! Точно като мухи без глави хвърчахме. Кога на муха й откъснеш главата, тя досущ като муха без глава хвърчи! Та ето и ние по същия начин хвърчахме, кога с краката напред, кога с главата напред, всичко ти се главозамайва, но няма как! Ако ние знаехме, че тъй ще се догоди работата, хич нямаше и да се качваме. На пръв поглед човек си мисли, че се е наредил като куче в каруца, а на втори поглед разбира, че ще се изтърсва от каруцата. Ние сега сме като изтърсени от каруца, и качето заедно с нас се изтърси и му падна един обръч, господин старши - удари го артилерията, - кой ли го знае къде се търкаля сега из Балкана!

ПЕТЪР. Ние никак не искахме да хвърчим с тоя балон, господин старши! Мигар сме ние за хвърчене! Нашата работа е да си гледаме козите, не да хвърчиме по облаците. Ако ние се емнеме да хвърчим с балони, кой ще ни гледа козите на нас? Ние гледаме кози и всеки ден носим мляко на мандрата. Тая сутрин също тръгнахме да носим мляко на мандрата, добре ама откъм Аврамови махали се зададоха нашите с тоя скитащ балон, попитаха ни за къде сме тръгнали, ние им казахме така и така, значи, и им разправихме, че сме тръгнали закъм мандрата, а те ни казаха - като сте за мандрата, качете се на балона да ви повозиме, ние също отиваме на мандрата, няма защо да бъхтате пътя пеша. Ние се качихме заедно с качето, защото цял живот мааме и бъхтаме пътя пеша до тая пуста мандра, да я наситиме с мляко, ама то нали е мандра, господин старши, пустата й уста ненаситна! Затова се качихме да се повозим, ама то така дойде работата, че ни се повозихме, ни мляко остана в качето, всичко се разплиска из пътя, за малко и ние щяхме да се разплискаме! Обаче! Имената си ние знаем наизуст и мислим, че най-голямото ни наказание ще бъде, ако ни пуснете да дирим обръча от качето из Балкана.

СТАРШИЯТА. Дайте на тия еднородните по десет камшика за летенето и още десет камшика за качето! (Полицай извежда двамата братя.)

ПЕТЛЕТО. Сетих се, господин старши!

СТАРШИЯТА. Кажи, щом си се сетил!

ПЕТЛЕТО. Рачо май че беше, господин старши! Мисля, че Рачо беше!

СТАРШИЯТА. Мисли, мисли, още не бързай!

ПЕТЛЕТО. Мисля, господин старши! Откакто ме турихте тук под охрана, аз все мисля... ей сега ще се сетя аз! Как не!

Игото изтичва бързо в средата на сцената, ослушва се, туря длан над очите си, пак се ослушва с длан, турена на ухото. Цвилене на коне.

КАПИТАНЪТ. Ти къде скочи?

ИГОТО. Чу ми се, че коза врещи!

СТАРШИЯТА. Каква коза? Цвилят конете ни! (Викана полицаите.) Почни да товариш конете!

ИГОТО. Изгуби ми се коза, господин старши, та ми се счу, че врещи. Трети ден се лутам да я търся из тия планини, ама то планини големи, а коза малка, не може лесно да се намери!

СТАРШИЯТА. И ти ли си козар?

ИГОТО. И аз съм козар. Ние сме предимно прости хора, козари, а другите махали са предимно овчари, също така прости хора. А най-предимно тука е дивотия. Откъм сила сме много добре, не си знаем силата, ако тука не се държиш яко, господин старши и не задържаш с мускул и жила, вихрушките ще те отнесат. Тука ту буря те връхлита, ту някоя идея, дето вика Даскал Киро, ту вълци насмитат стадото, ту гръмотевици се събарят отгоре ни, та е всичко като умопобъркано. Някоя коза стане въртоглава, почва тя да се върти в кръг, изгубва се от стадото, ти завързваш яко цървулите, казваш си: "С бога напред!", и се емваш като умопобъркан да претърсваш чуки и долища за една въртоглава коза. По-умопобъркано не може и да бъде! И като погледнеш, че нещо непознато се задава от небето към тебе, съвсем се умопобъркваш, защото си помисляш дали това не е второто пришествие, с което ни плаши старият поп Качо, кога идем на църква. Ние рядко ходим на църква, по кога се случи да идем, старият поп Качо веднага ни сплашва с второто пришествие. А то, като се погледне, при нас е все второ пришествие! Първо пришествие ние никога не сме имали тука.

СТАРШИЯТА. Щом си козар, защо не си гледаш стадото, ами си оставил питомното и си се юрнал да гониш дивото?

ИГОТО. Кое диво?

СТАРШИЯТА. Тоя балон!

ИГОТО. Аз тоя балон, гдето сега го дерете и цепите като басма, никак не съм го гонил. Моя работа ли е да гоня балони! Що да го гоня! Той си хвърчи горе и се скита, за какво трябва аз да го гоня, когато за тая работа си има полиция, нека тя да го гони. На полицията работата й е да гони и да прави блокади. Моята работа е да се държа яко за гегата и да гоня козите да бръстят. Ако се нещо изгуби - да завържа яко цървулите и да се емна като умопобъркан по долищата и по чуките, щото, нали си признах, че тука се всичко изгубва, господин старши, та съвсем човек може да се умопобърка. Аз, кога видях балона как се скита, си рекох: Туй добиче трябва да се е отлъчило от някое стадо, както мойта рижа коза се отлъчи, и кой ли го знае къде се щура сега стопанина му да го дири, а то, добичето, дошло чак в нашите Аврамови махали. Небе широко, господин старши, добитъка там най-много може да се скита, в тая мера пъдари няма. Не е моя работа да бъда пъдар на небесния добитък, моята грижа е да си търся козата. Това всички могат тук да го кажат, защото видяха те колко съм угрижен и ме попитаха: "Що си така угрижен, гемиите ли ти потънаха?", аз им казах, че не са ми потънали гемиите, ами ми се изгуби козата. Тогава те ми казаха: "Ела да се качиме на тоя скитащ балон, отгоре по-добре се вижда, ще потърсим заедно козата." Аз се качих, истина е, че отгоре като на длан се виждаше всичко, обаче коза не се видя никъде.

СТАРШИЯТА. А звезди горе видя ли?

ИГОТО. Съвсем не, господин старши!

СТАРШИЯТА. Сега ще видиш звезди посред пладне!... Вземете го да му покажете звездите! (Полицай отвежда Игото извън балона.)

ПЕТЛЕТО. Вълко май че беше, господин старши! От вълк!

СТАРШИЯТА. Кой е следващият? Ти ли си следващият?

АВРАМ СОВАЛКАТА. Аз бях по-следващият, но нека да кажа, за да разбере полицията как точно беше. Относно умопобъркването Игото не е съвсем прав и не беше точно така. Първо на първо никой не се умопобърка, тука нямаше място за умопобъркване, ами ние се слисахме. Игото винаги бърка, прост човек е и не може да различи умопобъркване от слисване. Ние се слисахме. Той като небесна коза се скиташе, от самите егреци го забелязахме, че се скита безцелно, отвсякъде висяха въжета и върви. Щом ни мина описването, се окопитихме, взехме да се питаме един-друг: Защо трябва да обикаля отгоре тоя скитащ балон и да ни гледа? Какво има той да ни гледа, господин старши? Мизерията ли да ни гледа? Ние да не сме мечка, че да виси той отгоре ни и да ни гледа!... Че тука не е цирк, господин старши, та кой откъде иде, да гледа! Възмутителни чувства у нас се надигнаха, рипнахме се ние и го погнахме, къде с юбреее!, къде с камъни, къде с геги го замервахме, най-после го обградихме от всички страни и се хвърлихме вкупом отгоре му.

АВРАМЧЕТО. С ура го атакувахме, в центъра и по фланговете! Съвсем по военния устав го атакувахме!

АВРАМ СОВАЛКАТА. Атакувахме го и го пленихме, защото така го бяхме загащили, че няма къде повече! Щом го пленихме, възникна въпроса как да го удържим и за какво да го вържем! Тежко ранен беше и се мяташе на всички страни, а наоколо ни дръвце се случи, ни нищо. Тогава Даскал Киро ни подсети всеки да завързва балона за себе си. Добре, ама щом го завързахме за себе си, варваринът му с варварин, дръпна изведнъж и ни вдигна всички във въздуха. Тогава ние съвсем изпаднахме в най-пълно слисване, изумление и умопобъркване. Но относно слисването, изумлението и умопобъркването Игото преди мене даде пълни показания, затова искам само малко нещо да добавя, за да е съвсем наясно полицията.

Петлето припада, старшията заповядва: "Вода, плиснете вода отгоре му!" Илийко и Аврамчето се спускат бързо, плисват качето с вода върху него, той подскача високо и извиква:

ПЕТЛЕТО. Цанка, май че беше, господин старши!... Не, не беше Цанка, Цанка беше балдъзата. Аз съвсем слънчасах, господин старши, за това се обърках, слънчев удар ме удари в главата, затуй изумях, та вместо да се сетя за моето име, сетих се за балдъзата. Но аз ей сега ще се сетя, господин старши! Как не!

АВРАМ СОВАЛКАТА!. Искам само още нещо да добавя!

СТАРШИЯТА. Добави, добави!

АВРАМ СОВАЛКАТА. Да добавя, че ние не искахме да имаме никакво вземане-даване с него, но щом той ни сграбчи и ни понесе, рекох на нашите: Съгледвайте всеки откъм свойта страна, дано съгледаме някого да дойде на помощ! Пръв аз съгледах моя сват, клъцкаше една тиква със сатъра, да храни прасето си. Почнах да му викам, другите ми се притекоха на помощ да викат и те: "Свате бе, ей свате", но той ни ни чу, ни ни забеляза, щото беше забил носа си в тая пуста тиква и нищо друго не го интересуваше. То като погледнеш, господин старши, по нас тука наоколо всеки забил нос в нещо, ни те съгледва, че хвърчиш, ни те пък съгледва, че викаш за помощ. Съгледа ни обаче противовъздушната батарея, турена нарочно от държавата да съгледва, и почна да обстрелва балона, та покрай него и ние бяхме обстрелвани. Поради тази причина се наложи да се издигнем още нагоре, за известно време се крихме в един облак, подир облака излязохме на чисто небе, там ветрове ни поеха и заедно с балона се наложи да сновем нагоре и надолу като совалка с надеждата, че рано или късно балона ще бъде сгащен, както и стана. Обаче като го вие загащихте, то се оказа, че и нас загащихте!

СТАРШИЯТА. Това ли е добавката ти?

АВРАМ СОВАЛКАТА. Това ми е добавката.

СТАРШИЯТА. Добавете му към тая добавка десет камшика!... (Полицай извежда Совалката.) Следващият!

АВРАМЧЕТО. Аз, редник Аврамко Вълчев, от седми пехотен на Негово Величество полк, в тридневен домашен отпуск за старателна служба и отличие мога да рапортувам следното: Към часа единадесет косех сено в ливадата, находяща се в землището на Аврамови махали, когато забелязах в небето летящ военен обект. С приближаването на обекта можах да различа, че това е скитащ баражен балон, дезертирал от фронтовете на Втората световна война. Под прикритието на нощта дезертьорът бе минал неприкосновените ни и свещени граници на отечеството и търсеше място в планините да се укрива. Аз тутакси преустанових косенето, господин старши, защото помня войнишката клетва, че дълга преди всичко, а косенето после! И се включих тутакси в преследването и залавянето на дезертьора. Тъй като не разполагах с никакво огнестрелно оръжие, наложи се да влезем в ръкопашен бой. Боят продължи не само на земята, но и във въздуха, и докато се носехме ние във въздуха, вкопчани в летящия военен обект, появиха се съгледвачи и наблюдатели от съседните балкански страни. Това още повече повдигна нашия боен дух и стана причина да полетим стремглаво в най-героически пози над Балканите. Пилотен ангел се появи със сирена, предупреждаваше ни да не пресичаме небето, подире му втори ангел се появи, носеше под мишница душата на умрял земен жител, подир него трети ангел завършваше екскорта, но нас това не ни стресна, а напротив, и отговорихме ние на предупреждението на пилотния ангел с гръмогласно ура! Ангелите, щом усетиха, че работата е сериозна, се оттеглиха тутакси подир своя пилотен ангел.

СТАРШИЯТА. Всички ли участвуваха в гонитбата, водени от подобни патриотически подбуди?

АВРАМЧЕТО. Тъй вярно, господин старши! Всички и целокупно участваха, водени от патриотически подбуди, а съгледвачите и наблюдателите на балканските страни и народи се повдигаха на пръсти около границите ни и участвуваха като сеирджии. Аз чак горе разбрах нашия ротен, господин старши, дето все ни втълпяваше, кога маршируваме, така да бием крак, че земята под нас да трепери, защото, викаше той, кога удряш крак, целите Балкани тебе гледат! Слисаха се Балканите, господин старши, като видяха те, че с голи ръце влизаме в ръкопашен бой с летящ военен балон, и така стремително атакуваме, че полетяваме заедно с него във въздуха. Само батареята, гдето не насочи правилно огъня си, та вместо балона ние бяхме обстрелвани... Рапорт даден, господин старши! Разрешете да се оттегля!

СТАРШИЯТА (слиза бавно от денковете). Войската никога не може да координира действията си така, както полицията може да ги координира! Нещо повече - войската винаги се движи в опашката на събитията, а полицията винаги прегражда пътя на събитията... По-сръчно, по-сръчно действай! (Вика). Почни да товариш! Всички коне да се натоварят! Обратния път ще минем спешени! По-бързо, пипай!... Вземайте войника! Да му се прочете едно конско евангелие, гдето е допуснал да бъде пленен от скитащ балон пред очите на целия Балкански полуостров, да му се ударят десет камшика! (Полицай извежда Аврамчето.) Ти защо си се направил на маймуна бе? Едноок ли си?

ИЛИЙКО. Не съм едноок, но ми влезе сажда в окото. Докато хвърчахме горе, се излъгах да погледна в комина на един локомотив. Ако си бях седял у дома при невестата, нямаше да ми влезе сажда в окото, но как да седя у дома, господин старши! Аз съм слаб човек, мене всяко събитие ме замита и ме повлича със себе си.

ПЕТЛЕТО. Имам име, господин старши, може ли човек без име! Кучето, що е куче, и то има име! Но не мога отведнъж да се сетя! Човек от круша падне, па отдъхне, а аз от балон паднах! Още малко да отдъхна, и ще се сетя! Ако беше за сечиво - мотика, нож или брадва, - веднага щях да се сетя, а за името по-трудно се сещам!... Бабина душице, да не би да съм сгазил някъде луда трева, та да съм станал безпаметен и да не мога да се сетя как ми бе името?

БАБИНА ДУШИЦА (лута се сляп в дъното и се препъва в денковете). Аз на всички ви казах, че газите из луда трева, подир нея газихте самодивско игрище, сред омайно биле пладнувахте - как няма да станете безпаметни!

ИЛИЙКО. Аз и без луда трева и омайно биле ставам безпаметен, щом видя, че се задава някакво събитие. Дали ще е то скитащ балон, или бясно куче, няма значение, господин старши, емвам се веднага подир него. Кога забелязах балона в небето, видя ми се подозрителна тая работа, помислих си дали не е някой шпионин, гдето дебне и слуша, защото той досущ като шпионин се шляеше, дебнеше ни и слушаше. Рекох си - Илийко, тая работа тебе няма да ти се размине, ще падне гонитба тука, шпионин се лесно не хваща! Жените писнаха в реката - той ги бил шпионирал как се къпят голи в реката. Ние не си шпионираме голи жените, господин старши, откъде накъде той ще ги шпионира!

СТАРШИЯТА. За това го хванахте и полетяхте с него! За да шпионирате заедно с него държавата ли?... На държавата яйце й се пече на задника, а вие сте тръгнали да хвърчите с балон над нея и да я шпионирате! Малко са ви по десет камшика!... Марш!... Ти бе, какво подскачаш и се въртиш около себе си? Да не си някой дервиш?

МАТЕЙ НИЩОТО. Съвсем не съм дервиш.

СТАРШИЯТА. Какво си, ако не си дервиш? Да не би да вземаш хашиш, или си сгазил самодивска трева.

МАТЕЙ НИЩОТО. Аз съм най-нищото нещо, господин старши! Ни хашиш вземам, ни самодивска трева съм сгазил, изглежда, че без да ща, съм сгазил лука! Няма по-нищо нещо от мене, всички в Аврамови махали го знаят, а и самото ми име може да го докаже. Аз съм Матей Нищото! (Почва да подскача на един крак и да се върти.)

СТАРШИЯТА. Не се прави на смахнат! Всички тук се правите на смахнати и малоумни! Кой тръгнал да кара мляко на мандрата, кой дезертьор гонил, на кого коза се била изгубила, онова говедо заради врана хвърчало, тоя идиот тука името си забравил, всички за потерпевши се представяте пред полицията и с глупавите си и идиотски признания искате да доведете полицията до пълно умопобъркване!

МАТЕЙ ННЩОТО. Точно така, господин старши! Аз в най-пълна степен се умопобърках и съвсем умопобъркан хвърчах, та стигнах до най-пълно умопобъркване. За всичко бълхата беше виновна!

СТАРШИЯТА. Каква бълха, нищожество?

МАТЕЙ НИЩОТО. Не Нищожество, а Нищото ми е името, господин старши... Относно бълхата всички тук могат да кажат, че за всичко тя е виновна. Ако не беше бълхата, аз по никакъв начин нямаше да участвам в тая гонитба и да хвърча над Балканите. За какво да хвърча, да ме видят всички Балкани ли и да кажат - гледай го тоя заради една бълха тръгнал да хвърчи горе по облаците. Ами нали всеки ще те вземе тебе за най-нищото нещо, щом заради една бълха си се понесъл в облаците! Но какво можех да направя аз, след като бълхата ме подлуди! Ако бръмбар ти влезе в главата, господин старши, побръмчи, побръмчи и отбръмчи. Понякога ти отбръмчаваш с него, понякога не отбръмчаваш. А бълхата, проклетницата, не отбръмчава, ами бучи и те довежда до най-пълна лудост и не знаеш накъде да отбръмчиш. Ние тука сме на самото било на Балкана, от нас нататък е небе, освен в небето наникъде другаде не може да отбръмчиш. Ужас, господин старши! Ако погледнеш, няма нещо по-нищо от бълхата, довежда те до най-пълно подчинение и малоумност!

СТАРШИЯТА. Изхвърлете тоя идиот оттука, че напълни всичко с бълхи и навсякъде започва да ме засърбява. Да му се изтупат всичките бълхи с камшика!

МАТЕЙ НИЩОТО. Но тя е само една, господин старши! Нали през цялото време се мъча да обясня на полицията, че е само една нищо и никаква бълха. Ако подскача наоколо - нищо, нека си подскача, но като ми влезе в ухото, стана ад, бучи, цялата ми глава бучи и полудях. Тя е вътре в ухото ми, идиотина му с идиотин, както сам възмутено я наричаш, господин старши!

Старшията изпада в ярост, улавя яко Матей Нищото за ризата, разтърсва го, замахва и такава плесница му удря, че Матей се завъртява около себе си. Той извиква, стъписва се, гледа вторачено старшията, засмива се, още по-широко и по-широко, на края избухва в гръмогласен смях.

МАТЕЙ НИЩОТО. Благодаря, господин старши!... Спасихте ме, родих се!... Вие я убихте, идиотина му с идиотин! Предаде богу дух проклетницата! Много благодаря, господин старши, най-покорно благодаря! Родих се, родих се! Урааа! Урааа!

Зад последното платно, което виси от балона и където всеки от преследвачите получаваше своите десет камшика, се чува гьлчава, смях, подвикване: "Хайде!", "Още!", "Опа!", "Издига се!", "Браво!", "Хвъркай!"

СТАРШИЯТА. Махайте тая дрипа! Омитай всичко! Какво се пипкате, да не искате да замръкнеме тука?

Полицаи дръпват последното парче плат от балона, зад него виждаме всички преследвачи как подскачат нагоре, скупчени един до друг, някои от тях духат нагоре във въздуха.

СТАРШИЯТА. Какъв е тоя цирк?

ДАСКАЛ КИРО. Перушинка, господин старши, една перушинка от враната! Хвърчи! Враната е мъртва, а перушинката хвърчи!... Вечерник се появи, господин старши! Най-нежният вятър!... Вечерник!... Той всяка птича перушинка повдига от земята. Макар и мъртва, тя е перушинка от птица, която е летяла!

АВРАМ ОПИТОМИТЕЛЯ. Ей я на, хвърчи! Момо се опитоми и загина, а перушинката на Момо пак хвърчи.

Старшията грабва камшика от ръката на едного от полицаите, започва да разсича и да плющи с камшика по въображаемата перушинка, плющи в краката на преследвачите, върху последните денкове и купчината плат от балона. Той е доведен до пълен бяс.

СТАРШИЯТА. Омитай всичко!... Стига с тоя театър!... Обирай бързо багателите, какво се пипкаш още!... Вдигай! Товари! Къде се препъваш там, къде зяпаш! Ти сляп ли си, та се блъскаш и се препречваш на пътя? (Изплющява с камшика към Бабина душица.)

БАБИНА ДУШИЦА. Не съм сляп, но недовиждам, очилата ми се изгубиха!

АВРАМЧЕТО. Гмурка се!

ИЛИЙКО. Издига се!

АВРАМ СОВАЛКАТА. Лети!

ИГОТО. Гмурна се!

ДАСКАЛ КИРО. Издигна се!

АВРАМ ОПИТОМИТЕЛЯ. Лети, лети!

Старшията се обръща към групата, заета с перушинката. Хората са скупчени в единия край на сцената, половината от тях замахват ту с една, ту с друга ръка, наподобяват донякъде летене, или си припомнят как са летели.

СТАРШИЯТА. Замри! (Замахва с камшика към тях, изплющява с камшика през краката им. Някои си повдигат единия крак, защото са опарени от камшика.) Кой иска тука още да лети? Кой иска да гони още скитащи балони?... Ти ли?... Тн ли?... Ти ли?...

Старшията размахва камшика и удря сочените от него. Удря яростно с крак. Още веднъж. Още веднъж.

СТАРШИЯТА. Кой питам?... Готово ли е всичко!... Караулите да се снемат! Пушки на рееее-мък!... Ходом!... Точка! Край!

Строените полицаи тръгват диагонално към дъното на сцената, марширувайки, откъм единия им фланг крачи Старшията. Диагонално, с прострени напред ръце, препъвайки се, върви, сякаш опипвайки въздуха, Бабина душица.

БАБИНА ДУШИЦА. Спрете, господин старши!... Стойте! Никой да не смее да тъпче с ботуши!... Чакайте! Спрете! (Веригата на полицаите го блъска, събаря го, преминава през него, Бабина душица лази подире им на четири, спира се, застанал на колене към отдалечаващите се полицаи.) Какво е това тъпкане, какви са тия ботуши, никой ли не ме чува!... Боже, изпотъпкаха благата билка! Тя е тук (Изправя се, върти се, търси да се ориентира на сцената, опипва наоколо си с ръце), усещам дъха й, никой ли не усеща дъха й?

ДАСКАЛ КИРО. Какво има, Бабина душице?

БАБИНА ДУШИЦА. Даскал Киро, тук ли си?

ИГОТО. Всички сме тук, Бабина душице!

АВРАМ ОПИТОМИТЕЛЯ. Само Момо го няма!

БАБИНА ДУШИЦА. Никой да не мърда! Тука някъде се стъпка блага билка!

Групата на преследвачите стои гърбом към нас, обърната е към Бабина душица. С лице към нас стоят само Бабина душица и Петлето. Пауза. Чуваме отдалечаващия се тропот на полицаите, конско процвилване.

ПЕТЛЕТО. Господин старши! Господин старши!... Сетих сееее, господин старши! Див Петел беше! (Ехото отглася: "Див Петел беше!")

ДАСКАЛ КИРО. Всичко изпогубихме, момчета! С балона риза за Балкана можеше да се ушие, та да се белее ризата му отдалеко. На ветровито място сме се пръкнали, момчета, ту вихри ни отнасят в небесата, ту в безветрие попадаме, ту тих вечерник ще премине, да пошепне нещо тайно на ухото ни!... Чувате ли!... Шушу-мушу!... Всичко изпогубихме, но шепота за нас остана! Сякаш сам Балканът нещо шепне, я? Шушу-мушу! Да, на нашето ухо нашепва.

ГРУПАТА НА ДАСКАЛ КИРО (хорово шепнешком). Шушу-мушу!... (Ослушва се.) Шушу-мушу! (Ехото подема и повтаря неколкократно: "Шушу-мушу!" )

ПЕТЪР И ПАВЕЛ. Шушу-мушу къща разваля!

Посред шепнещото ехо се чува да откънтява метал, сякаш нещо подскача и се блъска по каменно нанадолнище. Двамата братя се ослушват. Кънтенето се засилва.

ПЕТЪР. Обръча! (Улавя едната страна на качето.)

ПАВЕЛ. Обръча на качето! (Улавя другата страна на качето.)

ПЕТЪР И ПАВЕЛ. Обръча!... Обръча на качето!... Обръчааа!

Втурват се с качето пряко на сцената да догонят и уловят железния обръч на своето каче.

БАБИНА ДУШИЦА. Блага билка тука изпотъпкаха. Най-рядката и ценна билка, тя за всяка телесна и душевна рана става. Не усещате ли, че вечерникът дъхти на блага билка! Едва-едва, от теменуга по-срамежлива е тая билка, не всекиму е дадено да я намери. Тя нежно диша, стаена е в пазвите на планината, едва-едва... тъй предпазливо, и започваш ти към нея да пристъпваш на пръсти, тихо, едва-едва, спираш се, стоиш, очакваш пак въздишката й да усетиш, до колене потънал си в тревата, стоиш и чакаш... Не, няма я, лъжливо е било това полъхване, в тревата забелязваш следа от босата пета на самодива, в средата буболечица пълзи, постоиш, помаеш се и тръгваш със торбата бабина душица да береш. Такава е съдбата на билкаря, орисията му е такава - цял живот да търси блага билка и цял живот да събира само проста бабина душица!

Тъй като билкарят не вижда добре хората, той говори своя монолог, обърнат във всички посоки, най-вече към публиката. През това време Илийко, Аврамчето и Матей Нищото са размотали въженце, завързали са за него хвърчилото и когато Бабина душица завършва монолога си, тръгват към дъното на сцената.

ИЛИЙКО. Дай! Отпусни още!

АВРАМЧЕТО. Вдигай!

МАТЕЙ НИЩОТО. Дръж внимателно!

ИЛИЙКО. Срещу вечерника, срещу вечерника го дръж!

И тримата са се хванали за тънкото въже, хвърчилото се залюлява, повдига се бавно, тримата подтичват подир него, заловени за въженцето, зазвучава постепенно мелодията на балона. Тя звучи ведро, става все по-интензивна. Тримата млади вече тичат силно към дъното на сцената, хвърчилото се клатушка и издига нагоре, тримата сякаш стигат хребет и пропадат зад него. Само хвърчилото се рее високо горе.

ДАСКАЛ КИРО. Пак полетяха младите!... Дойде вечерника и полетяха!

Даскал Киро помахва с ръка към хвърчилото, един по един всички започват да махат с ръце към хвърчилото, само Бабина душица все още върви и се препъва през сцената. Той ще се лута така докрая... Чува се сирената на пилотния ангел и неговият глас - сирена и глас са донесени от ехото на Балкана: "Моля ангелите да. не пресичат!... Движи се само от долната страна на небето... моля!" Звукът от сирената нараства, предупредителният глас изпълва цялата сцена, сгромолясва се сякаш върху нея: "Моля никои да не пресича!... Движи се само от долната страна на небето, моля!... Благодаря!" Неистов става воят на сирената, свечерява, една птича перушинка започва да пада бавно и светлее. Гърбом към нас, хората гледат нагоре към перушинката. Тя се люлее, но не пада. Единствен Бабина душица все още се лута като сляп по сцената. Гасне светлината, само перушинката светлее във въздуха. Звучи тържествена музика.

З а в е с а

© Йордан Радичков, 1979
© Издателство LiterNet, 26. 12. 2002
=============================
Публикация в кн. "Суматоха, Януари, Лазарица, Опит за летене", С., 1982.