ОПИТ ЗА ЛЕТЕНЕ

Йордан Радичков

web | Опит за летене

ЧЕТВЪРТА КАРТИНА

Пленяването на скитащия балон. Преследвачите се ощипват, за да се убедят взаимно, че не сънуват. Обстрелване от една противовъздушна батарея. Бабина душица изгубва очилата си. Среща с хвърчилото. Балканските народи се струпват да наблюдават летящите хора над Балканите. Среща с ангели, които пренасят под мишница душата на умрял човек. Пленниците на скитащия балон настигат ято птици и образуват единно ято.

По цялата сцена в дълбочина и ширина са изпокъсаните въжета на скитащия балон. Огромна мрежа се поклаща в дъното - това е главната мрежа, с която се придържат баражните балони във време на война. Въжетата са усукани и уплетени, някои образуват люлки, други са като клупове, огромни възли се виждат навсякъде, причудливи извивки и форми. На пръв поглед това прилича на огромен гоблен от въжа. Високо горе, над въжетата се вижда част от хълбока на скитащия балон. Това е сребристо-синкаво платно, което трепти като живо. Четири дебели откоса сено лежат до дъното на сцената. В тези откоси се крият преследвачите, един по един ще показват главите си от сеното.

ДАСКАЛ КИРО. Тихо!

АВРАМ СОВАЛКАТА. Шшшшт!

ИЛИЙКО. Много тежко диша!

ИГОТО. Пъшка!

АВРАМ ОПИТОМИТЕЛЯ. Лошо е ударен! Вижте каква голяма рана зее на хълбока му!

ПЕТЛЕТО. Оттам му изпада душата!

АВРАМЧЕТО. Тази рана е от шрапнел! А ето по-горе други рани от куршуми. Туй е картеч! Той през всичките си рани пъшка!

БАБИНА ДУШИЦА. Мигар балон може да има душа, за да пъшка!

ПЕТЛЕТО. Как не! Аз кога работя с духалото в ковачницата, то и духалото по същия начин пъшка. Досущ като човек пъшка!

ДАСКАЛ КИРО. Матее, стига си се въртял и си подскачал!

МАТЕЙ НИЩОТО. Аз не се въртя и не подскачам, ами бълхата се върти и скача!

АВРАМ СОВАЛКАТА. Как да я направим сега, даскале?

ДАСКАЛ КИРО. Ще го хващаме!

АВРАМЧЕТО. Пленявате го и го сдавате. Щом е военна вещ, ще трябва да се плени и да се сдаде!

ДАСКАЛ КИРО. Не ще го предадем! (Той постепенно става рязък, остър, патетичен.) Той помощ търси тука, той целият е в рани, едва бере душа! За предателство кой пръв ръка ще вдигне! Ти ли... ти ли... ти ли?...

АВРАМЧЕТО. Виноват! (Козирува.)

АВРАМ ОПИТОМИТЕЛЯ. Такъв пленник ние досега не сме залавяли, и Аврамови махали не са виждали! Да го примамим с враната?

ПЕТЪР. За да е пленник, то трябва да го хванем и завържем. Това, що не е в качето, все едно че не е доено!

ПАВЕЛ. Къде да го завържем, като наоколо е голо.

ДАСКАЛ КИРО. За себе си ще го завържем!

АВРАМ СОВАЛКАТА. А ако дръпне нанагоре!

ИЛИЙКО. Ще хвърчиме с него!

ПЕТЛЕТО. Шегуваш се! Да беше баща ми, ще полети с него, защото по природа бе летлив, а аз съм спешен човек, пайванисан за духалото и наковалнята.

Илийко, Аврамчето и Матей Нищото, като най-нетърпеливи, почват да се катерят по въжетата на балона, увисват над земята, привързват се кой през кръста, кой под мишниците, люлеят се. Един по един и останалите почват да опъват въжетата, лривързват се или теглят към земята. Само Петър и Павел стоят безучастни с качето.

ДАСКАЛ КИРО. Какво се туткате с това каче!... Ей, вие, равноапостоли, връзвайте се, до второто пришествие ли ще подтичвате с това каче! Хаджи Авраме, от какво внезапно се изплаши, заради враната ли? Увисвай заедно с опитомената си врана, може би ще й се случи и тя да полети! Хайде, дръж!... Хайде, момчета, опъни мускули, натисни! Още малко да натиснем надолу! Теглиии!... Раз-двааа! Раз-двааа!

Групата разклаща балона, зазвучава неговата тиха мелодия, тъжна и бавна, тя е ритмувана с движенията на преследвачите.

АВРАМ ОПИТОМИТЕЛЯ. Не бой се, Момо!

БАБИНА ДУШИЦА. По-голям е от кита и на Йона! Той всички може да ни побере в себе си!

АВРАМ СОВАЛКАТА. Хващаме го вече!... Ох, пак налетях на трън!

ДАСКАЛ КИРО. Тегли, остави петата с тръна!... Още малко, ей го на, поляга вече! Айооо-руп. Оуп!... Айооо-руп! Оуп!

АВРАМЧЕТО. Ей братя, ураааа!

Всички извикват тържествено и победно: "Урааа!" Викат дълго и стоят околовръст край скитащия балон, опънали въжетата му в различни посоки. Някои почват да си хвърлят шапките, без да спират да викат "Ура".

З а в е с а

>>>

© Йордан Радичков, 1979
© Издателство LiterNet, 26. 12. 2002
=============================
Публикация в кн. "Суматоха, Януари, Лазарица, Опит за летене", С., 1982.