ОПИТ ЗА ЛЕТЕНЕ

Йордан Радичков

web | Опит за летене

ТРЕТА КАРТИНА

Гневна реч, произнесена от майка Аврамовица, с много тържествен тон и тържествена поза. Пълна и точна характеристика на преследвачите на балона. Платното, белено от моми и невести, тръгва към Аврамовица, като я обгражда от три страни. Дебненето продължава. Небесна невеста и небесен чеиз. Паника. Аврамовица обвинява момите и невестите, като ги нарича изкусителки. Ритуално белене на платно, придружено с песен от момите и невестите.

Подир появата на първото платно се появява второ, подир него следващо, после дълго платно, зад което ще видим част от преследвачите да се прикриват групово и да дебнат. Колкото и да се прикриват нашите герои и да дебнат, те не могат да убягнат от бдителното око на Аврамовица. Тържествена и могъща, Аврамовица от време на време се навежда, грабва камък и го запраща към някого от дебнещите мъже.

АВРАМОВИЦА. Илийко, ти ли си бе, младоженецо, господ да те убие! Не ти ли стига на тебе младата ти невеста, ами си се домъкнал тука на реката да дебнеш чужди невести, мътните да те вземат! Ах ти, кучи сине, ишпионин с ишпионин, на ти, проклетнико! (Замерва го с камък.)... Боже, кого виждам, човек да не повярва на очите си! Хаджи Авраме, ти ли се слагаш там с момчетията? Дърти аврамища, а и те се повлекли с момчетията да дебнат момите и невестите на реката, та ни платното си могат да избелят, ни могат да се изкъпят. (Враната се обажда: Га-га!) И врана повел със себе си! Уж набожен човек си, църковен настоятел, на малък хаджилък ходи при Иван Рилски, на това ли те научи тебе Иван Рилски, аврамище дърто, маскара с маскара, господ да те убие!

Прикриващите се зад платната се разместват, на преден план излиза Петлето. Той целият се е увил като пашкул в парче плат, с тайната надежда, че като преминат, ще отнесе платното заедно със себе си. По решение на режисьора той може да играе по-нататък с бялото парче плат или пък може да се опакова като какавида с него. По-нататък ние ще имаме ранявания на преследвачите, тъй че бялото парче платно, взето пътем от Петлето, може да бъде нацепено на ивици и тия ивици да послужат като бинтове за превръзка на ранените.

АВРАМОВИЦА. Аааа, и Петлето е тука! Няма защо да се усукваш и да се разсукваш като вретено, Див петел проклети! Гола жена ли искаш да видиш как се къпе?... Голо му се дощяло, катраникът му с катраник! Нá ти голо! (Удря се по задницата.) Не си гледате вашите мъжки работи, ами сте се емнали всички нас да гледате, очите ви да изпръснат. Даже и Попова лъжичка повели със себе си! Чие беше ти, дете-голомеше, та те не разпознавам? Някое аврамче сигурно е! Барабар Петко с мъжете, и то тръгнало да ни дебне! Господ да го помилва, ще стане от него обесник! Ами ти бе, какво се въртиш, като че бълха имаш в ухото си? Я го виж ти как се върти и подскача, разбойникът, че даже лицето му не мога да видя! Изглежда, че е Матейничето, Аврамката казваше, че бълха му била влязла в ухото. Ти ли си бе, Матейниче? Да ти бе пъхнал дяволът таралеж в гащите, вместо бълха да ти пуща в ухото! Ами че ти с тая бълха къде си се повлякъл да дебнеш невестите и момите как се къпят в реката, нали веднага ще те забележим ние, щом подрипваш и почнеш да се въртиш като пияна циганка. Ай да му се не види, гащникът му с гащник, дано ти самодива разпаше гащите, да пукне бълхата в ухото ти и щом пукне, да стане вампир!... Ангели небесни, защо тъй ни наказахте, та ни запратихте посред тия диви аврамища, как като орлици да се орлиме с тях, като сме крехки аврамки!... Не те оставят да се изплакнеш в реката, отвсякъде дебнат обесниците, та не с камъни, ами с пушка трябва да варди човек! Нааа, поганци с поганци, убил ви господ! Еееей, Совалко, ти ли си? Ела, ела, мошенико безподобни, дето ми препродаде тая коза лани, та три пъти досега я водя на пръч да се пърчи! Три пъти се пърчи, а ни веднъж не се окози, гювендията му с гювендия, и всички овошки обръсти!... Ами вие бе, равноапостоли, какво мъркате и се облизвате като мачки. Къде сте се повлекли с туй каче? Ама че глупав народ, дебне и се прикрива, а качето му от сто километра се вижда. По качето ви познавам кои сте, Петър и Павел сте, напразно носите имената на апостолите, вас не на лъвове, ами на кучета да ви хвърлят, кучетата няма дори да ви помиришат! На вас, и на вас, проклетници!... Боже, край нямат, от всички страни извират!... Игото ли съзират очите ми? Игото е, Игото, тръгнало е и то - дърто вампирище - да ни дебне, ама нали е човек прост и възглупав, не се сеща, че капата го издава. То капа като капа ли е туй неговото, цяла копа сено турил върху главата си!

Капата, която стърчи над платното и се поклаща, изчезва. В групата на дебнещите се разнася продължително "Шшшшшшт!"

АВРАМОВИЦА. Гледай ги ти разбойниците, шъткат! Имат сурат да ми шъткат! Елате, елате, ще ви даде на вас Аврамовица едно шъткане, та ще ме помните, дакато сте живи! Бабина душица, ти какво правиш тука, къде си тръгнал да дебнеш, вместо да пасеш твоите билки, ти пък за какво имаш да дебнеш невестите и момите, когато всички знаят, че носиш душа назаем? Аз тебе ако те духна, ще паднеш, дъртако. Гледай го ти дъртака му с дъртак, кой го знае откога е хвърлил такъмите на тавана, а тръгнал и той да дебне! Ху! (Тя духва срещу Бабина душица, той се заклаща, обаче не пада.) Не пада! (Обръща се към момите и невестите, вика силно.) Крийте си срамотиите ма! Не видите ли, че отвсякъде надничат мъже и ви дебнат!... Натопявайте се до гушите във водата, господ да ви убие, гювендии с гювендии! Какво стърчите и пискате, съблазнителки недни! Или само това чакате вие, да ви издебне някой мъж, та щом го видите, се разписквате, а да си скриете голотиите не се сещате, и даже не се изчервявате!... Мигар има сега мома или невеста, гдето се изчервява! Какви моми и невести бяхме ние едно време, гледахме най-покорно все надолу в земята, ако ни срещне мъж и ни каже той "Добра среща!", най-покорно ще отвърнеме "Дал бог добро!", без ни една от нас да повдигне очи, и всяка от нас се изчервява като божур чак до ушите. Оглушахте ли, че не ме чувате, Еви библейски, дето само чакате някой глупав Адам да се зададе, че да го въведете в изкушение!... Ангели небесни, и даскал Киро виждам посред тия Аврами! Даскал Киро, да вярвам ли на очите си?

ДАСКАЛ КИРО (той единствен не се прикрива). Шшшт, тихо, Аврамице!

ВСИЧКИ. Шшшшт, тихо!

ДАСКАЛ КИРО. Ние не сме тръгнали да дебнем моми и невести как се къпят в реката, Аврамице. Прикриваме се с платното ви и дебнем небесна мома! Небесен чеиз ще вземаме! (Всички показват с показалци нагоре, Аврамовица поглежда нагоре.)

АВРАМОВИЦА. Господи, това какво е!... Това нас през цялото време ни е дебнало голи и е гледало отгоре как се къпем досущ голи! Я погледнете нагоре мари, да видите какво ни е нас ишпионирало, докато се къпехме голи в реката!

Чуват се женски писъци, възклицателни, плясък на вода, смях и прочие. Преследвачите един по един захвърлят платната, зад които се прикриваха, само Петлето по-яко усуква и превързва платното около себе си.

ИГОТО. Слиза, слиза! Братя, той започна да слиза!

Всички се изнизват на пръсти от сцената, като разбутват по пътя си Аврамовица, тъй като заедно с мъжете и тя гледа нагоре и не успява да се отмести от пътя па преследвачите.

АВРАМОВИЦА. Мъжка му работа - загубена работа! Ние се изпадахме да ги чакаме, а те какво: дойдоха, прегазиха платното, заминаха, без да ни погледнат! За кого тогава се трепем и орлим като орлици в тия пусти Аврамови махали!... Гонете дивото, чапкъни, гонете го, пак ще се върнете при нас на питомното. Вижте ги мари, наште аврамища какви са грозотии, тия проклетници... ама са и хубави, господ да ги убие!

Вместо да й отговорят, момите и невестите запяват тихо: "Биляна платно белеше". Песента се засилва, на сцената от всички страни излизат моми и невести с бухалки в ръце. Те пеят и започват да оправят захвърленото от мъжете бяло платно. Някои бухат с бухалките, други опъват или сгъват платната, опъват ги с бавни движения, изтърсват или простират платната. С тази песен й с бавните движения на жените ще се стремим да покажем ритуала при беленето на платно. В тази игра ние ще търсим чистота, полет и поетика в избелването на платното. В работата на жените се включва и Аврамовица, светлината постепенно чезне, стихва и песента. В здрача остават да играят и да плуват из въздуха само белите платна. Нека не забравяме, че в тази игра трябва да се долавят и оттенъците на свободно летене, и приобщаване към балона.

>>>

© Йордан Радичков, 1979
© Издателство LiterNet, 26. 12. 2002
=============================
Публикация в кн. "Суматоха, Януари, Лазарица, Опит за летене", С., 1982.