Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Ноември  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

МАНАСТИРСКИ СРЕДИЩА И МОНАШЕСКА КНИЖНИНА В СЪРБИЯ И БЪЛГАРИЯ ХІІІ В.

Радослава Трифонова

web

(2)

В рамките на извънбогослужебната манастирска книжнина, която се е създавала и разпространявала сред низшето духовенство, специално внимание изисква манастирската по тип поучителна литература. Патеричните сборници, както и сборниците с поучения и беседи от светите отци са функционирали и като самостоятелно четиво за монасите (т.е. били са чети-сборници), но също са били четени публично, например в манастирската трапезария. Към този тип сборници се отнасят и ръкописите от сръбския светогорски манастир Хилендар, където са събрани беседи, проповеди и поучения от византийските църковни отци. Те илюстрират живата хилендарска традиция за запазване и възстановяване на Преславската книжовна традиция и в частност на монашеската учителна книжнина, преведена вече по времето на Първата българска държава (Иванова 1986б).

Празнични беседи и слова от цикъла за поста, с наслов Златоуст, съдържа хилендарски препис от третата четвърт на ХІV в. (Хил. № 390), който се свързва с най-ранните хомилетични преславски сборници, от типа на Михановичевия хомилиар (Иванова 1986б: 159).

Препис от Първия Симеонов сборник (Изборника от 1073 г.) и част от Златоструя на цар Симеон, редактиран с оглед на монашеска аудитория, представлява хилендарския ръкопис № 382, от края на ХІІІ и началото на ХІV в. (Иванова 1977б)16. Около една четвърт от поместените в този ръкопис съчинения имат паралели с Драголовия сборник, на който се спирам по-долу. Като цяло те свидетелстват за факта, че в манастирската книжнина на Света гора се е пазил, преработвал и преписвал ранен флорилегий, с прототип Симеоновите сборници (Милтенова 1996: 78).

Пример за това, че в сръбския манастир на Атон се опазва старобългарската книжовна продукция от края на ІХ и началото на Х в. е и преписът на известния Симеонов Златоструй (Хил. № 386) (Иванова 1976).

Учителното евангелие на Константин Преславски, което в същността си представлява поредица от поучителни слова към неделните евангелски четива, се пази в хилендарски ръкопис № 385 с надслов Неделен Златоуст, датиран от 1334 г.17. В Хилендар през 1263 г. е преписан и Шестоднева, написан от старобългарския книжовник Йоан Екзарх (Москва, ГИМ, Син. 345). Известна е и сръбска преработка от ХІІІ в. на беседата на презвитер Козма против богомилите, поместена в Драголовия сборник (Бегунов 1969).

Много показателни за размаха, който придобива разпространението на сборниците с поучителни слова на Атон са и сръбските ръкописи от ХІІІ в. с преводни произведения от византийската теологична проза - Хил. № 175 с Пандектите на сирийския монах Никон Черногорец, чийто протограф е български (Павлова 1988, Богданова 1993) и Хилендарския ръкопис № 387, който съдържа превод на поученията на цариградския игумен Теодор Студит.18

Посочените тук ръкописи красноречиво говорят за основополагащата роля на старобългарската оригинална и преводна книжнина при формирането на достигналите до нас сръбски по правопис манастирски учителни сборници от разглеждания период. Типологическо сходство в състава показват два небогослужебни сборника от края на ХІІІ в. - Драголовия сборник (Белград, НБС № 651) и Берлинския сборник (Берлинската държавна библиотека № 48), които съдържат считаната за апокрифна Повест за кръстното дърво на поп Йеремия. За тези ръкописи няма категорични сведения, че са възникнали или употребявани в манастирска среда, но те представят книжовните интереси на низшето духовенство и в голяма степен съдържанието им е част от монашеската по тип литература, разпространявана през разглеждания период.

В Берлинския сборник са събрани извадки от Номоканона, устави и наставления към монаси, свещеници и християни, патерични разкази и поучения, апокрифи, учителни слова, химнографски текстове, въпросо-ответни статии, гадателни книги и др., още преправката на съчинението на Черноризец Храбър "За буквите" (наречена Втора апология на славянската книжнина). Като цяло сборникът показва прегрупиране и антологизиране на вече преведени или създадени през предходните векове творби на неофициалната книжнина (Миклас 1988, Милтенова 1992: 51-52).19

В Драголовия сборник най-многобройни са тълкувателните текстове и апокифите: въпросо-ответната Беседа на тримата светители, гадателни книги и апокрифни молитви, приписвани на св. Сисиний. Освен това в сборника са поместени слова от Златоструя, цикъл поучения за Великия пост, афоризми с аскетично съдържание, също и части от Номоканон. В този сборник е забележителен цикълът от апокрифни историко-апокалиптични съчинения: Видение и Тълкувание Даниилово, Пандехово пророческо сказание, Видение на пророк Исайя и Откровение на Методий Патарски. В съдържанието му преобладават старобългарски по произход компилативни и оригинални съчинения, създадени през втората половина на ХІ и през ХІІ-ХІІІ в., обединени от съставителя по тематичен признак (Милтенова 1980: 31-36; 1992: 131).

Богатият подбор от теми и в двата сборника показват, че типологическият прототип на тези чети-сборници са ранните старобългарски флорилегии (Симеоновите изборници, Златоустите и хомилиарите). Те по генеалогия могат да се свържат и с последвалите ги през ХV-ХVІІ в. сборници със смесено съдържание, в които преобладават апокрифните и кратките повествователни творби (Милтенова 1980, 1986).20

Небогослужебните чети-сборници, от типа на Берлинския и Драголовия сборник са с неустойчив състав. Те са формени въз основа на структурообразуващо тематично ядро от патерични, хомилетични, катехитични и екзегетични творби, с добавен корпус от неканонични повествователни съчинения. Разпространявали са се предимно в монашеска среда сред южните славяни през ХІІІ в.

 

В заключение следва да се обобщят основните изводи от направения дотук преглед на манастирската и монашеска книжовна продукция в Сърбия и България:

Първо, манастирите като книжовни средища са функционирали в различен контекст в двете южнославянски култури. При сърбите е особено значима ролята на манастирските книжовни средища, изградени във вътрешността на държавата с ктиторството на владетелите, както и ролята на светогорския манастир Хилендар. При българите през този период е трудно да се разграничи конкретно приносът на манастирите като книжовни средища. Като основно книжовно средище на старобългарската литература от ХІІІ в. се откроява столицата Търново.

Второ, очертава се обща тенденция в двете литератури да се създават и укрепват местни и общонародни светителски култове, като обикновено те се съсредоточават в манастирите, където се съхраняват мощите на съответните локални светци. Следователно манастирските книжовни средища през ХІІІ в. - и за сърби, и за българи - са мястото, където в концентриран вид се проявява народностната тенденция за възникване и разпространяване на нови локални славянски култове, които се обезпечават с необходимите за църковната им прослава химнографски и агиографски текстове.

Трето, в състава на богослужебните сборници, и на сърби, и на българи, се откроява ощият композиционен принцип съвместно да се отбелязват паметите на новоканонизираните местни светци, редом с установените вече южнославянски култове. А в състава на небогослужебните монашески сборници от този период се включват основно произведения, преведени или създадени по-рано в България.

>>>

 

БЕЛЕЖКИ

16. Кл. Иванова идентифицира още два фрагмента, които се отнасят към този ръкопис - 6 перг. л.от сбирката на Григорович, днес в Санкт Петербург, БАН, Сырку13. 7. 1. и 2 перг. л. в Москва, РГБ, М. 1702. [обратно]

17. Данни за този сръбски препис на пълния текст на Учителното евангелие на Константин Преславски дава Кл. Иванова (1986б, с. 158), като посочва, че един лист от преписа се пази в Санкт Петербург (РНБ, F. п. І. 89). Други преписи на този текст има и в състава на Дечанското четириевангелие от 1286 г. (днес в Москва, РГБ, Гилф. 32) и в сборник от втората четвърт на ХІІІ в. (в Австрийската национална библиотека във Виена, Cod. slav. 12). [обратно]

18. Славянски превод на поученията на Теодор Студит има и в друг сръбски препис от ХІІІ в., в Москва, РГБ, сбирката на Григорович № 20, М. 1702. Няма данни преводът на поученията на Теодор Студит да се свързва с книжовната дейност в България през ІХ-Х в. Запазените сръбски ръкописи и фактът, че през ХІІІ в. те са изместили от богослужебна употреба поученията на Климент Охридски (Кл. Иванова 1977), свидетелстват за южнославянски превод на този текст от началото на ХІІІ в., който може да се свърже с книжовната дейност на светогорското монашество. [обратно]

19. Подобен на Берлинския сборник от ХІІІ в. е Тиквешкият сборник, датиран от ХV в. Според В. Стойчевска-Антич (1955, с. 433) той е съставен в духа на славянската писмена традиция в Македония от края на ХІІІ - началото на ХІV в. , с белези от сръбско влияние. Той е от типа сборници, в които основното тематично ядро е съставено от църковни слова, агиография, средновековна белетристика и апокрифни състави. Според изследователката в по-обширните версии на тези "смесени" (мешовити) сборници, заедно с посочените текстове доминират слова на византийските отци. Съставът на Тиквешкия сборник е още едно косвено доказателство за популярността сред низшето духовенство на чети-сборниците с неустойчив състав, представляващи сбор от ексцерпти с морално-поучителна насоченост, компилирани от византийско-славянската катехитична и екзегетична книжнина от предходните векове. Този сборник е едно от звената, илюстриращи типологичната връзка и приемственостт между ранните южнославянски флорилегии и по-късните сборници със смесено съдържание. [обратно]

20. В доклад изнесен на Великопреславския научен събор, през септември 1993 г. (непубликуван), А. Милтенова съобщи, че Берлинския и Драголовия сборник показват сходство и в редица общи статии, включени в по-късния Мелецки сборник от ХVІ в. - ръкопис от същия небогослужебен четивен тип. Този факт подкрепя отново тезата й, че през ХІІ в. старите състави се преобразуват, като към тях се добавят нови текстове, но без да се губи органичната връзка с репертоара от времето на Първата българска държава. Съставът на Берлинския сборник се оказва основно свидетелство, че небогослужебните чети-сборници, допълнени с квази-апокрифи, се оформят въз основа на антологиите от тълкувателни и поучителни слова от типа на Симеоновите антологични сборници и като цяло представят монашеската книжнина на славянското Средновековие. [обратно]

 

Съкращения в сигнатурите на ръкописите:

Архив ХАЗУ - Архив хрватске академије знаности и уметности, Ћирилска збирка, Загреб;
БАН - Архив на Българската академия на науките, София;
ГИМ - Государственный исторический музей, Москва
НБКМ - Народна библиотека "Св. св. Кирил и Методий", София;
НБС - Народна библиотека Србије, Београд;
РГБ - Российская государственная библиотека, Санкт Петербург;
РНБ - Российская национальная библиотека, Санкт Петербург;
САНУ - Архив Српске академије наука и уметности, Београд;
ЦИАИ - Църковен исторически и архивен институт, София.

 

БИБЛИОГРАФИЯ

Ангелов 1957

Б. Ангелов. Старобългарски текстове. Из славянските ръкописи на БАН. - Изв. на Археол. инст., 1, 1957, 274-283;

Ангелов 1975

Б. Ангелов. Старинна служба за Иван Рилски. - Литературна мисъл, 1, 1975, 115-119;

Бегунов 1969

Ю. Бегунов. Сербская компиляция ХІІІ в. "Беседы Козмы Пресвитера". - Slovo, 18-19, 1969, 91-107;

Богданова 1993

С. Богданова. Към въпроса за първия славянски превод на Пандектите на Никон Черногорец. - Медиевистиччни ракурси. С., 1993, 71-81;

Богданович 1976

Д. Богдановић. Кратко житиjе светог Саве. - Зборник Матице дрпске за књижевност и језик, 24/1, 1976, 5-32;

Богданович 1980

Д. Богдановић. Наjстариjа служба светом Саве. - Зборник за историју, језик и књижевност, Одељ. І, 30, 1980, 1-113;

Богданович 1981

Д. Богдановић. Преображај српске цркве. - Историја српског народа. Београд, 1981, 315-327;

Богданович 1982

Д. Богданович. Книжовна школа и книжовно средище. - Palaeobulgarica/Старобългаристика, 4, 1982, 106-109;

Велев 1990

И. Велев. Житејната литература за пустиножителот Гаврил Лесновски со кратка редакција. - Спектар, 15, 1990, 21-38;

Георгиев 1977

Е. Георгиев. Литературата на Втората българска държава (Литературата на ХІІІ в.). С., 1977;

Гергова 1994

Е. Гергова. Пространното житие на Йоаким Осоговски - структурно-типологични наблюдения. - Старобългарска литература, 28-29, 1994, 78-85

Дуйчев 1968

Ив. Дуйчев. Болонски псалтир. Български книжовен паметник от ХІІІ в. (фототипно издание). С., 1968

Живойнович 1977

М. Живојновић. О боравцима св. Саве у Солуну. - Историјски часопис, 24, 1977, 63-72;

Иванов 1970

Й. Иванов. Български старини из Македония. (фототипно изд.), С., 1970

Иванова 1973

Кл. Иванова. Неизвестни служби на Иван Рилски и Михаил Войн. - Изв. на Инст. по бълг. език, 22, 1973, 213-224;

Иванова 1976

Кл. Иванова. Неизвестна редакция на "Златоструя" в сръбски превод от ХІІІ в. - Зборник историје књижевности, 10, 1976, 89-107;

Иванова 1977а

Кл. Иванова. Две неизвестни старобългарски жития. - Литературна история, 1, 1977, 57-65;

Иванова 1977б

Кл. Иванова. Цикъл постни поучения за неделите на Четиридесетница. - В: Климент Охридски. Събрани съчинения. С., 1977, 623-635;

Иванова 1979

Кл. Иванова. Хилендарски препис на Първия Симеонов сборник. - Старобългарска литература, 5, 1979, 57-96;

Иванова 1986а

Кл. Иванова. Житията в старата българска литература. - В: Стара българска литература. т. 4, Житиеписни творби. С., 1986, 5-34;

Иванова 1986б

Кл. Иванова. Значението на хилендарските ръкописи за изучаването на средновековната българска книжнина. - Кирило-Методиевски студии, 3, 1986, 154-162;

Йованович 1974

B. Jovanović. Pećki paterik. Tri jezičke redakcije slovenskog prevoda Skitskog paterika. - Slovo, 24, 1974, 139-188;

Йованович 1981

Т. Јовановић. Инвентар ћирилских рукописа Народне библиотеке у Паризу. - Археографски прилози, 3, 1981, 299-342;

Йованович-Стипчевич 1981

Б. Јовановић-Стипчевић. Русална среда у српском рукопису ХІІІ века. - МНС, Текстологија средњовековних јужнословенских књижевности. Београд, 1981, САНУ, Научни скупови, књ. Х, Одељење језика и књижевности, књ. 2, 231-278;

Кожухаров 1987

Ст. Кожухаров. Българската литература през ХІІІ век. - В: Българската литература и книжнина през ХІІІ в., С., 1987, 25-37

Коцева 1992

Е. Коцева. Драганов миней. - Старобългарска литература. Енциклопедичен сборник. С., 1992, 130

Маринкович 1973

Р. Маринковић. Почеци формирања српске биографске књижевности. - Прилози за књижевност, језик, историју и фолклор, 1-2, 1973, 1-19;

Маркович 1920

В. Марковић. Православно монаштво и манастири у средњовековној Србији. Сремски Карлови, 1920

Миклас 1988

H. Miklas. Berlinski sbornik. Graz, 1988

Милтенова 1980

А. Милтенова. Към литературната история и типология на сборниците със смесено съдържание. - Старобългарска литература, 7, 1980, 22-36;

Милтенова 1986

А. Милтенова. Към въпроса за сборниците със смесено съдържание в българската книжнина от ХV-ХVІІ в. - В: Литература, общество, идеи. С., 1986, 66-87;

Милтенова 1992

А. Милтенова. Берлински сборник. - Старобългарска литература. Енциклопедичен сборник. С., 1992, 51-52; Драголов сборник. - Старобългарска литература. Енциклопедичен сборник. С., 1992, 131-132;

Милтенова 1996

А. Милтенова. Един непроучен флорилегий в южнославянската ръкописна традиция от ХІІ-ХІV в. - В: Медиевистични изследвания. В памет на Пейо Димитров. Шумен, 1996, 74-86;

Мошин 1955

Vl. Mošin. Ćirilski rukopisi Jugoslovenske akademije. I. Zagreb, 1955, 159

Мошин 1959

Vl. Mošin. Slavenska redakcija Prologa Konstantina Mokisijskog u svijetlosti vizantijsko-slavenskih odnosa XII-XIII vijeka. - Zbornik Historijskog Instituta, 2, 1959, 17-68;

Павлова 1988

Р. Павлова. Пандекты Никона Черногорца в славянской письмености. - Славянска филология, 19, 1988, 99-116;

Павлова 1990

Р. Павлова. О методама описа књига Пролог (на материјалу Пролога из Вукове збирке и других збирки). - МСЦ, Научни састанак слависта у Вукове дане, 20/2, 1990, 427-432;

Павлович 1965

Л. Павловић. Култови лица код Срба и Македонаца. Смедерево, 1965;

Радойчич 1951

Ђ. Сп. Радојчић. Прве три главе Студеничког типика. - Јужнословенски филолог, 19/1-4, 1951, 151-157;

Розанов 1911

С. П. Розанов. Источники, время составления и личность Федосиевской редакции Жития Саввы Сербскаго. - Изв. ОРЯС, 16/1, 1911, 136-184;

Руварац 1901

И. Руварац. О главним моментима у живота св. Саве. - Летопис Матице Српске, 208, 1901, 1-44;

Сланкаменац 1925

П. Сланкаменац. Легенде о јужнословенским анахоретима. - Гласник Српског научног друштва, 1, 1925, 215-233;

Соловьов 1925

А. Соловјов. Хиландарска повеља великог жупана Стефана (Првовенчаног) из године 1200-1202. - Прилози за књижевност, језик, историју и фолклор, 5, 1925, 62-89;

Стойчевска-Антич 1995

В. Стојчевска-Антић. Тиквешки рукопис и њему слични у јужнословенској средини. - В: Проучавање средњовековних јужнословенских рукописа. Београд, 1995, 431-436;

Трифонова 1998

Р. Трифонова. Манастирски средища и монашеска книжнина в Сърбия и България през ХІІІ в. - В: Медиевистика и културна антропология. С., 1998, 291-306;

Трифонова 1999

Р. Трифонова. Типологически паралели между българската и сръбската агиографска продукция през ХІІІ в. - Литературна мисъл, 1, 1999, 110-131;

Цонев 1940

Б. Цонев. История на българския език. С., 1940

Чорович 1928

Вл. Ћоровић. Списи светом Саве. Београд, Сремски Карловци, СКА, 1928, 151-175;

Чорович 1938

Вл. Ћоровић. Житије Симеона Немање од Стефана Првовенчаног. - Светосавски зборник, 2, 1938, 3-6.

 

 

© Радослава Трифонова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 29.07.2002, № 7 (32)

Други публикации:
Текстът е част от Проект Растко - България : Растко / LiterNet.