Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ВИТАН ГАБЪР

Пенчо Славейков

Витан Габър, рис. Никола МихайловКогато бях на Острова на Блажените, Габър - вече 70-годишен старец - още служеше клисар при църквата Св. Тарапонтий, дето са най-старите гробища на горния край на града. Той е по наследство от баща си прислужник при тая църква и от дете още е виждал не малко сълзи и чувал плач, стенания и натяквания за светът и съдбата човешка в него. В свободното си време, което не е малко, занимава се с реснарство, лови синигери и пише епитафии. Той не е дип грамотен. Но това е негова гордост. И Габър твърди без усмивка, че неграмотността е най-явния признак за оригиналността на истинския поет. Грамотност и образование убиват свежестта на гения, казва той, и вярва в истиността на думите си. И е непоколебим във вярата си, както всякой, който малко му мисли. Той се счита за една крепост и действително е една, но такава, край която и войска, и народна милиция минават и не считат за нужно да я блокират - защото на никого не е нужна. Тая крепост той пази - с един дебел тефтер цитати, една батерия гърмяна и изгърмявана неведнаж по пазарищата на културата. За съжаление Габър не знае руски, единственият език, който нашите поети и писатели знаят, за да притури още няколко тежки заряда в батерията си, например - изреченията за необразоваността на Пушкин, Белински и пр., неща, с които пълнят батерията си нашенските безграмотници! Основната истина, с която почтения клисар си най-вече служи, е: "Господ е направил светът и всичко на него, без да е ходил на школо, без да е чиракувал у други майстори. Мъдро, истинно и хубаво е само онова, което дойде на човека на ум, без да му мисли." Тези и тям подобни изречения са в устата на сума младежи, негови поклонници - цяла фаланга безграмотни гении, синигери, между които църкат и няколко "врабци от турско време", които Габър лесно лови в мрежата си... То беше тогава едно белобрадо, мило, тумбесто старче, твърде приказливо. Лявото му око при говорене постоянно сълзеше. Фигурата му като да бе сама една епитафия, в едновремешен стил: тъмни изхлузгани потури, отпуснати мустаци, червен жилест нос и фес без пискюл на главата. При тази епитафия само носът не е на място и прилича на беглец в чуждо царство - от царството на епиграмите. Тоя беглец, както ще видите при самите епитафии, често се въвира дето не му е място. Но това го прави по-интересен. В Копник няма друг, който да пей по-добре от Габъра херувикото, което той е приложил и в стихове, та си го пее дето тряба и дето не. - Всички сведения, които тук съобщавам за Габъра, ми са дадени миналата година, уж като препис от един вид некролог за поета. Моето впечатление за него не е такова. Може би той да е неграмотник, но има несъмнено дар божи, а много от епитафиите му свидетелствуват за добро сърце и не плитка мисъл и чувство. Епитафиите на Габъра не са печатани нийде. Поп Мирко, най-младия свещеник при църквата Св. Тарапонтий, отдавна се кани да събере и печата в книга тия прочути по целият Остров епитафии, но и днес, неизвестно защо, още не се е наканил. А те заслужават това, както, вярвам, сами ще се убедите от няколкото превода, поместени по-долу. Това са пъстри, живи, дребни синигерчета, които не само че не чуруликат безсмислено, а би засрамили не едно канарче и безпретенциозната им наивност допира до художествена изисканост. Гробищата в двора на Св. Тарапонтий са засега книгата, дето се съхраняват творенията на този оригинален поет и всяка една надгробна плоча - а те са 5-600, - е лист от тая книга с по една епитафия. А на портите на тия гробища - като че мото на книгата - е написана, с големи бели букви на черно поле, първата епитафия. Означените с * епитафии е съмнително дали са от Габър, но те ми са доставени в препис, като негови. Пишат ми, че още приживе той си е съставил сам своя епитафия, с която е украсена сега надгробната му чер мрямор плоча:

Мини и облажи лежащий в гроба тоя:
живя за чужда полза той, умре - за своя.


Епитафии
Херувико

 

БЕЛЕЖКИ

Славейков е искал да създаде образ, който да обединява една страна на творчеството му - писането на къси иронично-сатирични стихотворни жанрове. В своите "Бегли спомени" М. Белчева пише: "За Китан Габър като че ли е взел образът на онзи гробар при неаполитанските гробища, който някога на чуден италиански език ни разправяше за гробовете на разни фабриканти, винари, видни държавни мъже, адвокати." Когато Славейков го попитал: "А къде са заровени вашите поети?" - гробарят отговорил: "Там-хи, при бедните са те." - Такъв разговор сигурно е станал, но не е основа на образа на Витан Габър, тъй като Славейков отива в Италия след излизането на антологията; навярно за тоя образ е имал пред вид нашенски гробари и клисари. - Витан - от имената у Братя Миладинови; за презиме е взето име на горско дърво, за да се наблегне на връзката на Габър с природата, с примитивното; Габър се нарича и селото, посочено като родно място на Тихо Чубра.

 

 

© П. П. Славейков
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 06.04.2002
П. П. Славейков. На Острова на блажените. Ред. и бел. А. Тодоров. Варна: LiterNet, 2001-2002

Други публикации:
П. П. Славейков. Събрани съчинения в осем тома. Т. 2. Ред. и бел. А. Тодоров. София, 1958.