Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ЕПИТАФИИ
web | На
Острова на блажените | Тихо Чубра
1.
Смъртния в смъртта отива, в отредений ден да може
да възкръсне жива душа по всеволята ти, боже.
2.
На онзи свят прибра се вече ти,
невъзмутимий в земната тревога:
дано, кога се срещнеш тамо с бога,
сам бог не се от тебе възмути.
3.
Безимен гроб. Безимен е мъртвеца -
на наший бряг изхвърли го морето.
Моли за нас. Най-чути са в небето
молитвите свети на чужденеца.
4.
На Хаджи Тоша бе съпруга, Стамка.
На млада връст и слаба като сламка,
смъртта я духна и дотук отвея.
Спри, помоли се, пътниче, за нея.
5.
Той своя господ изневери -
дано го нашия прости,
и в рая място му отмери
между блажени и свети,
които се чрез грях спасиха -
че себе си изневериха.
6.*
Кърпач, смукач без род,
на име Стайо Търпи, -
раздраний му живот
смъртта закърпи.
7.
Секула Тръпче, майстор вещ.
Честит живя, честит умре -
и той угасна като свещ,
че му фитила догоре.
Но паметта му слава
най-хубава венчава -
пет щерки, седем сина
и внуци вече двайсета дузина.
8.
Петдесет годин наред
той живота все възпява,
а в живота се прозява -
като истински поет
и книжовник многотомен.
Тежък човек. Лек му спомен!
9.
Поп Доротей при раждане го кръсти.
Той тридесет и пет годин навръсти,
но в празната на битието книга,
си името под нищо не подписа:
там, дето други гледаха - той мига,
спа, яде, пи и мръзна и поти се -
защо? За вази и за мен е тайна...
Поп Пантилей погреба Дончов Брайна.
10.*
Три години той нарез
беше в столицата кмет,
и да тури всичко в ред
и навреме да сколаса,
претършува най-напред
столичната пълна каса:
и прибра я в своя джоб -
както него тоя гроб.
11.
Носач бе той и цял ден на пазаря
се блъска все, товари, разтоваря,
и чуждо все - докле най-после свари
товара свой во гроба да стовари.
12.*
Народен благодетел,
за светлина радетел,
живя и нищо не направи;
но подир смърт остави,
след дълго кат разсъжда,
полвин мильон левчета:
Народната просвета -
говеда да развъжда.
13.
Беше на живот съдия,
на съдиите корона,
над витиите вития.
В границите на закона
прави, струва, пали, смъди,
де-да-е-си свят осъди -
и все, всичко, под заслона
на еди-кой член в закона.
Той бе образцов съдия.
Бог да го прости, горкия!
14.
Роди се и умре. Преди да тръгне, спре.
Преди на тоя свят - на адовете ад -
живота да узнай, отиде право в рай.
15.
Нецъфнала роза оттук ме откъсна смъртта -
пренесе ме в рая и там пресади да цъфтя.
16.
На път за вечността се тук отбих,
и проживях живот честит и тих -
и тръгвам през вратата на смъртта
отново пак на път за вечността.
17.
Живота му чепат бе като глог:
сиромашта така го изчепати -
за сиромаха се погрижи бог,
от долний свят на горния го прати:
да си почине тамо на рахат -
и не чепати вече тоя свят...
18.
Со злините на земята той се бори,
не едно добро в живота Ставри стори -
и живота пред смъртта му проговори:
"На мнозина ти очите за грехът отвори!
Добрини на всякого в живота прави,
а не смята - може би че и забрави -
на мъдреца и пророка думите върховно прави:
че с добро добрий на злото зло прибави."
© П. П. Славейков
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 06.04.2002
П. П. Славейков. На Острова на блажените. Ред. и бел. А. Тодоров. Варна: LiterNet, 2001-2002
Други публикации:
П. П. Славейков. Събрани съчинения в осем тома. Т. 2. Ред. и бел. А. Тодоров. София, 1958.
|