|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
СКРЪБ
web | На
Острова на блажените | Велко Меруда
Минават дните - и умира с тях
от мъжка воля хранена надежда.
Напред се вече погледа не вглежда:
което чаках - мъртво го видях.
И с своята неволя примирен,
намерих в нея ази и утеха -
това поне ми дните не отнеха!
За други нощ, скръбта е ден за мен.
И ней съм предаден беззаветно,
една ми е тя днес в живота сладост;
тя срещна ме в неволята приветно,
и даде ми туй, за което младост
и сили губих да го търся щетно...
О, сладка скръб, едничка моя радост!
Скръб. - Идеята на стихотворението, изразена в последния стих
- "о, сладка скръб, едничка моя радост", е във връзка с мисълта му,
че чрез личните си страдания (плод на дългогодишната му болест) е достигнал до
духовно възвисяване, - мисъл, чието потвърждение той дири в разказа на Тургенев
"Живи мощи" и в романа на Короленко "Слепият музикант".
© П. П. Славейков
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.12.2001
П. П. Славейков. На Острова на блажените. Ред. и бел. А. Тодоров. Варна: LiterNet, 2001-2002
Други публикации:
П. П. Славейков. Събрани съчинения в осем тома. Т. 2. Ред. и бел. А. Тодоров. София, 1958.
|