ОБИЧАМ

web | На Острова на блажените | Стамен Росита

Обичам туй, което обещава,
на бъдаще което е залог,
за да твърди, което отрицава
и дявола почита в своя бог.

Обичам туй, което се отрича,
во семето творящия се злак,
отречено, което се обрича,
обречено, що се отрича пак.

Обичам туй, което е предтеча
на себе си, и път само си грей;
уста, реч още дето не изрече,
усмивка, дето още се не смей.

Обичам туй, което е в зорите:
на тъмна нощ купнежа за денят;
на плодът сока, който зад корите
зрей - неизлъгал никому вкусът.

Обичам туй, което се намира
на подвига на път и кръстопът,
и свойта цел не в онова намира,
което други своя цел зовът.

Обичам туй, което во живота
само твори се за живота свой -
за да не викне нивга от Голгота:
"Защо си ме оставил, боже мой!"