СИЛВА МАРА

Пенчо Славейков

web | На Острова на блажените

През живата й за нея се е знаело много, но не че тя се интересува и от поезия. Т.е. че пише и поезии. Като певица често са я чували да пее песните на други и само туй са знаели¹. Родена е на 8 септември 1868 в Овеилвес на Росита¹, дето често се раждат хубавици и рядко даровити хора. Учила се е во Виена³, град в това отношение приличен на Овеилвес на Росита. Тя е възпитаница на сестрата на знаменитата Кети Фрьолих, приятелката на Грилпарцера⁴. През 1886 е била учителка в единствената тогава женска гимназия в столицата, след което се оженва за известния в онова време държавник Чебел, а дълги години след убийството му, оженва се отново за поета Иво Доля⁵. Починала е на 40 години, преди смъртта на втория си мъж, бездетна и самотна⁶. В епитафията на надгробната й плоча личат между другите и тия стихове: "Умре, за временното само. Сега живее в вечността - на свойте рожби со живота." И действително това са рожби, каквито не всяка майка ражда, в които и с които дълго и след смъртта се живее. На млади години, когато е била щастие за мъжа си - с даровете и хубостта си, - мълвата е създала легенди за живота й. Ни тя, ни близките ней не са се опитвали да разрушат тия легенди. И остроумно бележи нейния биограф: "Не бутайте легендата! Тя не е плод на неправда и недоразумение. Лъжата на легендата говори винаги за една истина, за удивлението на простосмъртните от извънредното." Песните на Силва Мара не свидетелствуват за нищо, каквото бленуват легендаторите. В тях се очертават контурите на един живот, окъпан в меланхолията на роса, родена в мрака, за да изчезне в слънцето. Те са пейзажи от природата, картини от вътрешен живот; за бури в тях се загатва твърде ярко, и то за бури, които възвисяват оногова, който ги е преживял. На български има досега преведена случайно само една от нейните малки песни:

Когато аз се възвисих,
сърце ми се от тях отвърна.
Чух клевета и присмех лих -
от туй душа ми не посърна!
Цветята буря освежава,
и още по-разхубавява.

Много от нейните песни са печатани с един или друг псевдоним по разни списания, без същинският им автор да е бил известен някому, и Силва Мара е имала рядкото удоволствие да чува известни критици и нейни най-добре познати да говорят най-възхитено, дори лично ней, за песните й, без да подозират, че говорят за нейни песни. След нейната смърт тия песни издаде Книжовното Дружество в Артаня с име Капките на есенния дъжд, една книжка от 145 песни, и след тях кантата Епиталамии (сватбени песни). "Нейните песни - казва Равнец, най-видния литературен историк на Острова⁷ - ни говорят за пладня на живота, когато слънцето най-силно грей и онова, що е расло скрито в зори, цъфти в денят, който го облича в хубост и спокойствие. Хубостта на жената, която мнозина още помнят, е съхранена в хубостта на песните й, зад благородната форма на които ни изглежда меланхоличния поглед на тъмни очи и ни поверява тайната на едно битие, щастливо в своята скръб - че тя му е дала съдържание и значение." След това иде отзива на критикът за Епиталамии. "Поемата - казва той - се състои от няколко сватбени песни, наредени в едно цяло - един химн на празника на празниците в живота, празника на оплодяването на майката и на земята, майката на майките. Само земледелчески народ създава и живей в такива нрави и само чедо на земледелчески народ е кадърно да улови същността на тия нрави и да ги възсъздаде тъй поетически. Още повече, и най-добре, негли би направила това една жена. Тая жена ще носи името Сафо⁸ на Острова на Блажените. Освен за песните си, това име заслужава тя и според Епиталамии, напомняща епиталамиите на лесбоската поетеса. Както е известно, много от откъслеците, спазени от Сафо, уломки от дивни статуи, са от сватбени песни. За тях може да се каже същото, което Нибур⁹ казва за песните на Алкея¹⁰ : "Който има чувство за поезия, той може и от тия откъслеци да види ясно цялото и ще бъде щастлив да влезе през тия мънички врата, прокъртени и поломени, в градината на музите, градината, осветлена от усмивката на Омира." През тия прокъртени врата може би Силва Мара въвожда в друга една градина - в тихия живот на островитянина-земледелец, поетически реалния живот на оня знаменит херой, който от памтивека живей и се безнадеждно бори с черната земя - херой макар най-древен, но и най-модерен, че и той обича своя враг, дори го обожава. За тоя херой няма досега епос. Но отделни песни или рапсодии за разни негови подвизи има доста: една от тях е Епиталамии от Силва Мара. Сватбеният обичай, около който са обвити тия песни, е извънредно и не в красива смисъл реалистичен. Поетесата, види се много явно, е искала да избегне тоя реализъм, но не и съвсем да го заличи - и е дала загадки и характерни нюанси за него. Тия загадки и нюанси придават на поемата колорит и живот, дават реалния фон на идеализираната картина. Тия загадки негли не ще се харесат някому - на педагозите например, моралистите и полицейските пристави при културата. Такива благомисленици най-добре ще сторят да не четат Епиталамии." Епиталамии са преведени на английски, италиански и новогръцки. Особено сполучлив е италианския превод, направен от приятелката на нашата поетеса, талантливата Пагалини, която е придружила превода си с един очерк за живота и поезията на Силва Мара. Преводачката се е помъчила да докаже, че Епиталамии са творени под влиянието на Сафо и - Катуловите сватбени песни. В списанието Живот още на времето се яви силна и справедлива критика на Равнец, в която той доказва, че сходството на Епиталамии с някои от откъслеците на Сафо се обяснява леко: творенията и на двете поетеси са възникнали наверно на основа на народната песен. За влияние от Катула¹¹ не може и дума да става: Катуловите сватбени песни са прости занаятчийски изделия, мъртви духом и плотию, интересни може би за латинистите, но никой поет и жив човек няма да има воля да ги прочете, камо ли да се влияй от тях. Въпросът за влиянията, външните, върху поемата на Силва Мара се изчерпва с констатирането на факта, че тя е цвете, израсло на почва (не както някой би помислил - на основа) на народните песни. Преко заети неща от тия песни няма, а концепцията на поемата е лично дело на поетесата. Самия въпрос за произхода на Епиталамии свидетелствува за тяхната цена и значение: за нищожни неща не се дига врява!

Силва Мара е авторка на една книга Афоризми¹² и издателка на съчиненията на първия си мъж.¹³ На националната библиотека в Артаня тя е дарила всички писма и книжа на мъжа си с условие обаче да останат в тайна още 25 години след смъртта й. Наверно в тях ще се намерят не малко любопитни неща и документи за епохата преди падането на диктатора Стефа¹⁴, епоха на безуредици, известна в историята на Острова на Блажените под името Смътно време или спасение от спасителите. Няма да останат в тайна само Мемуарите й, които под моя редакция скоро ще се печатат. В тях е описан главно живота на столичния beau monde¹⁵. Това е една книга, която ще има история - и много ще послужи на историята. Освен дати и факти, извънредно пикантни, в тия мемуари има цяла галерия портрети на мъже и особено на жени из тъй нареченото "общество" - diligences de vieux temps¹⁶, които скрибуцат, когато пасажерите се качват на тях. Те са твърде удобовместителни тия дилижанси и ако човек не се бои от mauvaise humeur¹⁷, може рахат да пътува с тях - непрекъснато от една станция до друга. "Мозъкът на тоя beau monde киха над романите на Вилли!" - тъй го определя мемуаристката и майсторски характеризира тоя интересен мозък, който, изваден от техните черепи, би приличал на вкаменени останки от някое пещерно животно. Тия жени поддържат и нещо като "салони", дето мобилите в асирийско безмълвие присъствуват на жертвоприношения на вуйчо Приапа¹⁸. Мемуарите са художествено написани и ще бъдат украсени с множество фотографии - най-вече женски - и на ония, които се возят на тия дилижанси от една станция до друга. Тая книга, вярвам, ще има история - и ще послужи на историята.

БЕЛЕЖКИ

Първообраз на Силва Мара е Мара Белчева - тя е прототип на биографичния очерк, но в приписаната на нея поема, "Епиталамии", Славейков отново сочи една страна на творчеството си - рисуването на селския бит. - Освен съдържанието на очерка пряко засвидетелстване на неговата насоченост намираме и в едно шеговито писмо на Славейков до Б. Пенев, недатирано (запазено в неговия архив в БАН) - завършващо: "За ваше здраве кашля Иво Доля - и секне се до него Силва Мара." - "Силва Мара" е написано с почерка на М. Белчева - очевидно Славейков е писал писмото в нейно присъствие и като е стигнал до това име, дал й е да го напише сама. - Мара Белчева (1868-1937 г.) - известна българска поетеса. В своите "Бегли спомени" (в "Избрани съчинения" от П. Славейков, 1923 г.) тя е разказала историята на своето познанство ("от дете") и - след като умира първият й мъж - свързването й с Пенчо Славейков (от 1903-4 г.). Въпреки че на няколко места - и в писма, и в очерците в антологията - той я нарича своя жена, те не са образували семейство - тя е продължила да живее, и при близостта си с него, в своя дом на ул. Белчев (сега Г. Генов). Тоя дом е бил често средище на писателски събирания и разговори начело със Славейков и Мара Белчева. Тя го придружава и при последното му пътуване в Италия, където той умира. - Името Силва Мара (с използване на популярното българско женско име Мара, което е и собственото име на Мара Белчева) е съставено по подобие на името на известната тогава като румънска писателка Кармен Силва, превеждана и в България (псевдоним на румънската кралица Елизабета, писала на немски). Силва (лат.) - гора, лес; в поезията има смисъл и на славей (у Вергилий и други поети) - понеже славеят живее в гората; силвано - горски певец, славей. В някои случаи - "силва" има формата "селва" - оттам връзка с родния град на Белчева Севлиево (с формата му Селвиево).

1. М. Белчева не е била певица по професия, но по запазените спомени е имала хубав глас и при писателските срещи в дома й и в други домове често пеела. [обратно]

2. Датата отговаря на тая в раждането на М. Белчева. Овеилвес - получено от обратното прочитане на името на родния й град - Севлиево. Росита - старото име на Росица, която извира от Средна Стара планина и като минава през източните части на Севлиевското поле край Севлиево, се влива в Янтра. И досега стари севлиевки казват: "Отивам да пера на Росита." [обратно]

3. Факт из биографията на М. Белчева, която е следвала във Виена и Женева. [обратно]

4. Грилпарцер, Франц (1791-1872 г.) - виден немски (австрийски) поет и драматург. М. Белчева е живяла в пансион, организиран от Кети Фрьолих, която през младите си години е била негова близка приятелка. [обратно]

5. Факти из живота на М. Белчева - нейното учителстване, женитбата й с Христо Белчев (с обърнато име Чебел), поет и министър в кабинета на Стамболов, убит през март 1891 г.; "оженва се... за поета Иво Доля" - намек за близката й дружба с Пенчо Славейков. [обратно]

6. М. Белчева е била жива при писането и издаването на "На Острова на блажените" - думите в очерка, че е починала "на 40 г.", (т.е. в 1908 г.) са в духа на литературните мистификации в антологията. [обратно]

7. Равнец - име, дадено на "най-видния литературен историк на Острова" (с предположение, че се има пред вид д-р Кръстев, въпреки че малко е засягал литературно-исторически въпроси или някой от професорите литературни историци) - по името на полското растение равнец с бели или жълти цветчета. [обратно]

8. Сафо (Сапфо) - поетеса в древна Гърция (началото на 6 в. пр. н. е.). Тя също е авторка на "Сватбени песни". [обратно]

9. Нибур - немски литератор и класически философ. [обратно]

10. Алкей - древногръцки поет (7-6 в. пр. н. е.). [обратно]

11. Катул (роден около 87, умрял след 17 г. пр. н. е.), виден римски поет. [обратно]

12. М. Белчева няма книга с афоризми. Може би се прави намек за превода й на "Тъй рече Заратустра", чието изложение има афористичен характер. [обратно]

13. М. Белчева е събрала и редактирала съчиненията на Хр. Белчев; в работата по литературното наследство на покойния й мъж е взимал участие и Пенчо Славейков, който е написал за нето студия. [обратно]

14. Отново - като в очерка за Видул Фингар - Славейков говори за Стефан Стамболов под името Стефа. [обратно]

15. "Beau monde" (фр.) - "Изящният свят", т.е. аристократичен и паричен "елит", обществената върхушка, свързана с блясъка на балове, салони, включваща и обуржоазената част на "висшата" интелигенция. В годините преди Балканската война и в София, и в по-големите градове у нас се очертава такъв "елит", който в своя живот подражава на празношумния живот на върхушката на Запад - с включване в самия говор на модни западни изрази, особено френски. Пак по подобие на Запад някои много богати семейства в София организират нещо като "салони" - приеми в определен ден на седмицата или периодично: на тия приеми мъжете индустриалци, предприемачи и едри търговци уреждат свои сделки, не без активната помощ на жените си, които флиртуват и се стремят да привлекат в своя дом "висшия свят". Съвременниците, които разпитахме, говорят за такива "салони" в онова време в дома на Гешев, на крупния тютюнотърговец Чапрашиков, на богатия розопроизводител Багаров, на големия богаташ-предприемач Самарджиев и др. Наред с паричната аристокрация свои "салони" е имала и "военната аристокрация", както и видни лидери на буржоазните партии, забогатели от властта през време на своите режими с тъмни афери и корупция. Тия салони са посещавани и от незначителни представители на "културната интелигенция", но са отбягвани и иронизирани - както прави Славейков в тоя очерк - от здравата, основна част на нашата интелигенция. Последната, в много скромни условия, на "домашни начала", се е събирала в своите домове: хората от "Мисъл" - в домовете на Мара Белчева и пианистката Маргарита Стойчева (Лабрам); Вазов и другарите му - при Михалаки Георгиев и другаде. - В Славейковия екземпляр на антологията изразът "жертвоприношения на вуйчо Приапа" (навярно поради реакцията, която е предизвикал) е задраскан, т.е. Славейков е възнамерявал да го махне в замисленото от него второ издание; Б. Пенев обаче е запазил тоя израз. - Пак в своя екземпляр, с оглед да се включи допълнително, П. Славейков е написал: "Момента (от) Толстоя, в В. и В. (Война и мир): "Когато нищо не очакваш от себе си и живота нищо от теб - вратата на салона ти се отварят. И в салона ти се избарабяваш с всякой дворцов лакей и идиот." - Така Славейков е застанал на Толстоевата позиция на презрение към "салонния живот" на аристокрацията и буржоазията, с насоченост и против двореца; българският царски дворец е бил най-големият "салон" в онова време, котило на разврат и фалшив блясък. [обратно]

16. (Фр.) - "дилижанси от старото време". [обратно]

17. (Фр.) - "лошо настроение" (разположение на духа). [обратно]

18. Приап - в древногръцката митология, - син на Дионисий и Афродита, бог на оплодяването. Намек за разврата в тия салони. [обратно]

© П. П. Славейков
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 14.01.2002
П. П. Славейков. На Острова на блажените. Ред. и бел. А. Тодоров. Варна: LiterNet, 2001-2002

Други публикации:
П. П. Славейков. Събрани съчинения в осем тома. Т. 2. Ред. и бел. А. Тодоров. София, 1958.