ЕПИТАЛАМИИ

web | На Острова на блажените | Силва Мара

В неделя вечер. Сватбата е на свършване. Побащима и помайчима повеждат младоженците за към брачната стая. Гостите се струпват наоколо и запречват пътя на младоженците.

Хор

Чемшир порти притворени
стар побащим ще отвори,
помайчима да затвори -
щом с погледи оборени
влезе двойката отбрана,
влезе - чак за дозарана.

Дето има за сбъдване,
нека да се сбъдне тамо -
да завършат двама само
божието отсъдване:
днес тъй както и отколя,
по обичай и по воля!

Мъже

Разстъпете се отсам,
разстъпете се оттатък -
ето го часът благатък,
цял ден чаканий едвам.

Всякой го от нази знай,
всякой го от нази минал -
че се бави е проклинал,
а дошел - че няма край.

Не пречете на това
дето има тук да стане -
и в милувки и в стенане,
и в мълвеж и без мълва.

Во което той се вий,
во което тя се кърши -
воля божия се върши -
и от хора се не крий!

То скрепено е с любов,
и предяла означава,
че живот един престава
и започва други, нов.

Моми

Време има - нощ голяма.
О, не бързайте така!

Момци

Хванали ръка в ръка, -
те са дето бързат двама!

Мъже

Дето любят и ги любят,
с времето си не играят.
Време само тия губят,
що цената му не знаят!

Моми

На другарки от венеца
момко грабна цвят най-росен,
но завяхна ще венеца -
момку на челото носен.

Тя венец е хубавила -
о, не я от нас делете:
от другарки дружка мила,
от венеца росно цвете!

Жени

Росен ли само цвят хубавее?
Или моминство радост е само?
Радост и хубост двойно пò грее
момку на сърце, момку до рамо!

Росно ливаде е за коситба -
и без коситба вехне сиротно...
Двойна е радост подир женитба
зарад живели в младост самотно!

Хор

Мълчаливи и свенливи
чакат нашта воля двама, -
и свекърва до тях първа,
и момина на чест мама.

Ред сдвоете, отстъпете!
Ако е за тежки дари -
свекър дава и придава
момин баща стари.

Баща

Обещал съм дар и дал съм,
ето го на вас в ръцете.
Бог да дава и придава
на живота даровете.

Свекър

Исках дари, свата стари
даде - ето го до сина!
Бог да дава и придава
нова дара догодина -
дара нова мен обнова:
мъжка рожба син от сина!

Стари

От земя родени, ний орем земята
и в недрата нейни сеем плодно семе:
майка на живота, тя го с обич свята
къта и твори го до за рожба време.

А роди ли - с рожба на света се хвали,
радостна го милва все на златни скути,
радва се, че вижда как и друг го гали,
и му шепне мили думи ней нечути.

Слънце рожба гали... Хубавей и зрее
за живот - в живота за чест отредена:
в божията воля туй, което крее
и вехне, да дойде нему тя на смена.

Зрей и хубавее в зной на жалба жива
и честта си в мъка на душата чака:
момата при майка, на слънцето нива -
нивата за сърпа - мома за юнака!

Рожби на земята, честта на земята
тука, през живота, тя е чест и наша!
Тия, що живеят в труд и обич свята -
щастието тям им носи пълна чаша!

Моми

Вит се вие от Балкана,
а Росица от полето;
вият се досред път - дето
кръст Росици Вит прехвана.

Кръст прехвана и се слея
дружно с нея да се леят,
насаме да не копнеят,
тя за него, той за нея.

Пролетем да не лудуват,
да не съхнат лятна пора -
от сеитби и от хора
зли навети да не чуват.

Вит се вие от Балкана,
а Росица от полето;
туй, що искаше сърцето,
то за обща радост стана!

Жени

Влизай с нова чест в живота,
момне, и недей се вайка:
женска чест - да бъде майка -
най-висока чест в живота.

Ти си извор - момко жадник!
В самотия извор гине, -
покрай извор ли да мине
и отмине в зноя жадник?

Извор щастие познава -
жадник стан кога привие
и от него се напие,
и му благостта познава.

Едно щасте друго сбира;
две - за рожбата на трето,
две - за рожба на сърцето:
двете то в едно събира.

Нов живот се с него почва, -
да е бистър, без утайка!
Женска чест - да бъде майка:
а от майка свят се почва!

Мъже

В тайна свят започва
да живей на ява -
слънце го огрява
и на път насочва:

към целта му права
в пътя предуречен -
вечно в пътя вечен,
тям и нам за слава!

Кум

Не за мен си тука пея,
а за него и за нея -
стига вече, престанете
и да минат път сторете!

Вече си нощта отива.
Виж, чело им пот облива,
и от свян и от умора, -
разберете вече, хора!

Майка

Сбогом, дъще, от род и роднини!
Свършиха се момини години,
и живота се при нази свърши -
плод от вейка родна се откърши.

Своя чест от наша те отдвоя,
заживей ти в нея, щерко моя,
и носи я с божия подмога -
че я зе от волята на бога.

Дано младост в нея не заглъхне,
дано в грижи хубост не изсъхне
и в живота майчиното бреме
да не скърши радостта ти с време.

Плод расте - за цвят се възнадява,
цвят цъфти - за зърно прецъфтява,
зърното зърни - да бъде брано,
и за плод отново пак посяно.

Плод и цвят и зърно се не губи -
че едното в другото се люби
и едно се в другото очаква:
тъй на свят живота не пресяква.

Плод от родна вейка се откърши -
свой живот и своя чест да върши,
и в това, което го очаква,
майка го блажи - а не оплаква!

Баща

Во чужда къща, щерко моя,
отиваш - направи я своя:
дан на живота в нея дай -
обичай, чедо, и страдай!

Другаря, който бог ти дава,
дели ти с него чест и слава,
той теб, ти нему щасте дай -
обичай, рожбо, и страдай!

Които с майка ти ни сбраха,
те свят завет ни завещаха,
и него ти от нази знай -
обичай, чедо, и страдай!

Живота обичта го дава,
страданието укрепява
и с благолепие венчай -
обичай, рожбо, и страдай!

Гайдар

На безчетни сватби свирил,
по хора ручило вирил,
по трапези и засевки
и по момини запевки -

Хор

Тука хеппа! Тамо хайда! -
всичко все по мойта гайда!

Гайдар

Три дни как ручило вия,
три дни стана както свиря,
и дотука я докарах -
смях се, плаках и се карах -

Хор

Тука хеппа! Тамо хайда! -
всичко все по мойта гайда!

Гайдар

Сватбата се свърши вече,
кой що имаше изрече,
веселба и врява спира -
всеки нека се прибира -

Хор

Тука хеппа! Тамо хайда! -
всичко все по мойта гайда!

Гайдар

Хайдете подир гайдаря -
път пред него се разтваря,
пътя води през чардака,
дето ми късметя чака -

Хор

Тука хеппа! Тамо хайда! -
дето може и без гайда!

Тъпанар

Изгайдари си гайдаря
и пискуня му изписка,
следом иде тъпанаря.
Хей, недейте се притиска!

Тъпан е живот човешки -
сам човек му е тотмака:
удряй тъпана пилешки
и не питай що те чака!

Думба-лумба, тамка-тумка!

На живота от хорото
тъпан тумка, гайда свири:
който си му знай доброто,
той върви по техни дири.

От зори та до вечеря,
от неделя до година -
с тъпан време се измеря
ден по деня до амина.

Думба-лумба, тамка-тумка!

И веднаж в живота само
той е тих, като одумка:
дето най е силен - тамо
най се слабо чуй да думка.

То е дето сватба става,
и с наздравици и песни
на версия го опява
свесния наред с несвесни.

Думба-лумба, тамка-тумка!

И неврели ни кипели
му езика шокалкави -
и на праг на радост, спрели,
младоженците да бави!

Силно движение. Тласкат младоженците напред. Обща врява.

- Дръжте! "Пущайте!" Оттука!
"Хей, недейте се притиска!"
Стойте, тъпана пропука!...
Гайдата изписка!...
Тъй си му е ред -
тъй и става.
Глъч и врява
проглуши!...
"Запуши
ти уши!"
Затворете! Подлостете!
И по село из тъма
хайде всякой у дома.
"Нека, нека
ощ!"
Лека
нощ!

В оригиналното издание в думите на кума има и трети куплет, задраскан от Славейков и затова невключен в Пеневото издание:

Всякой пее и предвеща,
а пък никой се не сеща -
който ще ги изпълнява
че му време не остава!

Преди думите на гайдаря (подир тия на бащата) Славейков е написал в своя екземпляр - очевидно за да се разработи и вмъкне, което не е станало:

Не ни забравяй - моминство
не забравяй, мом[инско] време
хубаво

"Майка" е задраскано и написано "Жени", но не отговаря на следващите куплети и Б. Пенев не го е приел.