ПЕЙЗАЖ

web | На Острова на блажените | Китан Дожд

Навътре в двора къщица се тули,
зад клоните на цъфналите дули,
широко вече пръснали листа...
Извива се и кърши край плета
нататък вада, бързи и се пени -
ей на плета се струпаха засмени
цял рой дечица, сякаш сухий плет
че цъфна: две, три, четири, ей пет,
ей шестото... Детинска е тревога
и блъскотня и смях - и смях до бога:
че вънка там, през вадата отвъд,
на прашния широк шосеен път,
две паленца се гонят и боричкат,
ръмжат, и джавкат, дърпат се, капичкат -
и пак... И смях до бога от плета...
С дечицата се смей и пролетта.