КИТАН ДОЖД

Пенчо Славейков

web | На Острова на блажените

“Учителството има твърде малко представители во третото царство”, казва в предговора на своята книжка От сутрин до вечер Китан Дожд, един от младите поети, за чийто живот се знае само, че той е бил някъде в провинцията народен учител, че е полудял преди две години и че е умрял в мизерия. След полудата му - 1907 - един негов другар издаде друга книга негови стихове и бележки за един роман в стилът на Якобсеновия Нилс Лине¹, в който, види се явно, авторът е искал да изобрази своята душевна криза, своите настроения, а през тях настроенията и душевната криза на съвременната младеж, неориентирана в живота и неустановена в себе си, която гони идеали, които не разбира, и се заема за решение на обществени задачи, за които се искат и друго време и по-други сили. Хероят е народен учител, непримирим социал-демократ, който дохожда до съзнание, че е станал такъв от мързел да мисли и от страх пред живота, както други стават подстрижници и подвижници на друга религия, и че работнишкия въпрос - един от сериозните въпроси на живота - не е таблица, с която се решават логаритмите на живота. Мързела го вкарва в кошарата на социализма; но в тая кошара, гъсто натъпкана със селски учители и лекоподвижни градски ченета, хероят обхваща такава скука, каквато той е изпитал само на училищния чин, когато учителя по родният език разправя, че глагола не е съществително, а “допълненията в изреченията за движенията” се познавали по въпросите: как?, какво?, що?, защо? и тям подобни. Бележките са твърде откъслечни, нервно писани и в една от тях се казва, че хероя си купил револвер. Види се, револверът е щял да реши нерешеното, да не бе го преварила лудостта. Стиховете в тая книжка, наречена от издателя й На другия бряг - нямат абсолютно нищо общо со стиховете от първата му книга. Към тая книга има и приготвен предговор, който на времето си направи не малко шум по вестниците, а особено между учителството². И той не е довършен. В тоя предговор автора се опитва, по доста оригинален начин, да различи три живота на тоя свят, от които едина бил “живота на фантазията”. “Живота на фантазията - казва той - е живота на културата - и там учителя няма работа. Тоя занаятчия тряба да престане да мисли, че всяко гърне е за негова нос.” Подсетен, види се, от мисълта на стария Платон, Дожд настоява, че учителите трябало да се изгонят со закон из висшият обществен живот, онзи, когото ние зовем духовна култура: това чудовище, за което с ограниченост и скромност - двете пушки на даскалъка - не се ходи на лов: и който ходи, връща се с празни ръце.

“Не си въображавайте, че даскала с азбукито на своята наука с един-два педагогически фокуса е културно същество, и може да значи нещо в духовния живот. Най-многото, което един даскал може да бъде, е: биволарче - да кара биволите, но ако тия биволи отпред тегли и води бащата, т.е. комуто е работа да знае де и защо води колата. Даскала учи на грамотност и ако с грамотността се тръгва за към културата, то стига се едвам до външните порти... Даскала у нас не си е извоювал още значение в училището, затова тъй безочливо се пъха в живота. Погледнете културните балкански държавници, се провиква автора: докато те още се възраждаха, т.е. се учеха на грамотност, даскалите им бяха извънредно полезни; живота имаше една цел и с едната цел те имаха значение в живота; тя се постигна - и тия опълченци на културата сега са безполезни, сега, когато живота няма вече само една цел, не е вече едноглаво псе, а хилядоглава хидра³. Значението им в държави като Германия, Франция, Англия - се спира на училищния праг: там даскала си е даскал и нищо повече - работата му е да учи дечурлигата и доставя материал за педагогическите списания. Даскала е полезно същество, но за низшата култура, нужна за обикновения живот, не за творителката и за революционерката на живота - за която тъй наречените безполезни същества са хиляди пъти по-полезни: безпокойните натури, вагабонтните духове, борците, безумците, които турят точката не на място и изменяват смисълът на живота! Даскалът е учебникар, кооператист, социалист, общоделец и кара колата все към площад Позитано на говеждия пазар или на митинг⁴ - дето може да се дерат черва отдолу и отгоре. Който стои на капрата на подвига, малко ще да го знае! А на капрата стои онзи, който презира и има фантазия да види нещата далеч зад говеждия пазар. Онзи горе, там, на капрата - пазите се или не пазите, все едно, той ще ви жули по врата с камшика си и ако там сте го качили вие, по-безмилостно ще ви жули: от яд на вас, които сте го поставили да бъде изпълнител на задачи не за вашия кооперативен ум и не за нар...” На тая недоиздумана дума предговора се прекъсва. Тъй го намират подир смъртта на автора, смърт, едни казват, от полуда, други мълчат, нищо не казват, и то не без причина... От втората книга негови стихове аз нищо не преведох. Не че няма хубави - като дивния химн Живот, - но защото се възползвах от правото си на преводач, да избера и преведа онова, което пò ми приляга и което у другите поети в тази антология няма, с една дума - за разнообразие. Първата книга стихове от Дожд мен пò ми харесва поради наивния реализъм на изобразените картини из действителния живот и за усмивката, която осветлява тия картини, усмивка на душа, неразядена още от бяс на критика и отрицание. Най-хубавата група песни в От сутрин до вечер е В школото, в която се движат, тулят и блещят къдравите, палави образи и профилчета на цяла тумба дечурлига, в погледите и усмивките на които личат контурите на неопределено, но крайно любопитно бъдаще. Те приличат, тия деца, на къпини, край които, който и да мине, инстинктивно ще си ги въобрази зрели и небцето му ще погъделичка предвкушението на зрелите, които знай. Втора една група образуват песните У дома на задния двор - пастели с най-любопитни бои и грижливи рисунки на някой стар холандски майстор: Кравата, която се връща вечер с пълно виме, и момиченцето, което я подкарва отподире с вирната ошмулена шубръчка. - Вишнята в двора, там-хе, дето в кюшето се изхвърля сметът. - Петелът и неговите качулети наложници, които цял ден само ровят, кудкудякат и кълват. - Стопанката, която мие съдове на бунаря, а рунтавото малко кученце се върти и само току се облизва около нея... То са картини, които и в нашата живопис и поезия, дето има толкова велики творения, освен пазарите на г. Митова⁵, биха се хвърлили в очи и биха създали школа. В тия стихове няма никаква педагогия, което е най-опасно в поезията най-вече на един учител, комуто умът и таланта могат много лесно да се обърнат на читанка. Никакъв мост не води от тая негова книга към втората. И кризата у Дожд остава и ще остане може би гатанка, както кризата на немския учител Макс Щирнера, автора на Единствения, който с молива на скромен учител написа книгата на своето аз - враг на множественото число⁶. Дожд е бил талантлив рисувач, та сам си е илюстрирал стиховете. Както в рисунките му, тъй и в стиховете има много груб реализъм, но и много простота и наивен хумор, което може да се види от преведените тук стихове, особено в По главната улица, картина от провинциалния живот, тъй сигурно рисувана и с такъв характерен колорит, като че някой Тенирс⁷ си е играл да я рисува, без да мисли, че някоя черта ще излезе май дебела, а на псето не му е място да дига крак в поезията. Тенденция в негова хумор няма, няма я изобщо в стиховете му и това е, което, още приживе на поета, един критик отбелязваше - като залог за развитието на негова талант: “Той е още млад, а младостта е надеждна, когато не е предзета, погледа й не е насочен само към път и пътеки, а и към широкото поле на живота, дето наистина по-мъчно се върви, но за това по-свободно се чувствува, възприема и твори. По пътя и без това мнозина вървят, дигат прах и развалят въздуха.” За жалост, поета умре твърде рано, тъкмо когато бе почнал да доказва правотата на думите на критикът.

БЕЛЕЖКИ

Поет на селото и малкия град, с реалистичен рисунък: в такъв образ се представя тук Пенчо Славейков. Без необходима връзка с тая насока, той влага в очерка си за Китан Дожд някои от упадъчните си възгледи, противоречещи на самите произведения, приписани на тоя поет и изпълнени с любов към хората от народа. - Китан е от мъжките имена в Братя Миладинови, Дожд е измислено име, може би с тенденция да се доближи да названието "дож" (глава на някогашната аристократическа Венецианска република). Дождь (рус.) - дъжд.

1. Якобсен, Йенс Петер (1847 - 1885 г.), - датски писател, чийто роман "Нилс Люне", преведен на български, има голям отзвук сред част от литературната ни интелигенция преди Балканската война. Люне е тип на безволен, болезнен мечтател, чиито мечти една след друга се разбиват от жестокия живот. В своя цикъл "Под сурдинка" Димчо Дебелянов пише, като подхваща тоя литературен образ: "... в мойта повест се повтори - на някой Люне повестта". [обратно]

2. Намек за Пенчо Славейковия предговор към второто издание на "Стихотворения" от Яворов, 1904 г. Въпреки че изтъква Дожд като поет, който пише реалистични стихотворения из живота на народа, и именно такива са дадените като негови стихотворения, Славейков вмесва в биографията му черти от Яворовия случай - участие в социалистическото движение и след това отиване "на другия бряг"; в отношението си към учителството, изразено в тоя очерк, Славейков изразява раздразнението си, че най-много прогресивните учители (главна абонаментна маса на тогавашните литературни издания) реагират срещу посочения предговор: дигнал се за него "не малко шум по вестниците, а особено между учителството". [обратно]

3. "Животът у нас по-рано е имал една цел" - освобождението от турското робство. [обратно]

4. На площад Позитано в София, където е ставал пазарът, са били свиквани и политически митинги. [обратно]

5. Картините на известния художник Антон Митов с реалистично представяне на пазарите. [обратно]

6. Книгата на известния немски реакционен идеолог Макс Щирнер "Единственият" е написана в нитчеански дух, като "свъхчовекът" е заменен с "единственият", с презрително отношение към народната маса, чиято цел била - да създаде тоя "единствен". Теория, противопоставяща масата и "избраниците". [обратно]

7. Тенирс, Давид, значителен фламандски художник (1582 - 1649 г.) [обратно]

© П. П. Славейков
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 31.12.2001
П. П. Славейков. На Острова на блажените. Ред. и бел. А. Тодоров. Варна: LiterNet, 2001-2002

Други публикации:
П. П. Славейков. Събрани съчинения в осем тома. Т. 2. Ред. и бел. А. Тодоров. София, 1958.