Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
Каталози
:. По дати : Ноември  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook! Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Сравни цени с Книгосвят във Facebook! Книгосвят - сравни цени на книги
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

КИТАН ДОЖД

Пенчо Славейков

Китан Дожд, рис. Никола Петров“Учителството има твърде малко представители во третото царство”, казва в предговора на своята книжка От сутрин до вечер Китан Дожд, един от младите поети, за чийто живот се знае само, че той е бил някъде в провинцията народен учител, че е полудял преди две години и че е умрял в мизерия. След полудата му - 1907 - един негов другар издаде друга книга негови стихове и бележки за един роман в стилът на Якобсеновия Нилс Лине1, в който, види се явно, авторът е искал да изобрази своята душевна криза, своите настроения, а през тях настроенията и душевната криза на съвременната младеж, неориентирана в живота и неустановена в себе си, която гони идеали, които не разбира, и се заема за решение на обществени задачи, за които се искат и друго време и по-други сили. Хероят е народен учител, непримирим социал-демократ, който дохожда до съзнание, че е станал такъв от мързел да мисли и от страх пред живота, както други стават подстрижници и подвижници на друга религия, и че работнишкия въпрос - един от сериозните въпроси на живота - не е таблица, с която се решават логаритмите на живота. Мързела го вкарва в кошарата на социализма; но в тая кошара, гъсто натъпкана със селски учители и лекоподвижни градски ченета, хероят обхваща такава скука, каквато той е изпитал само на училищния чин, когато учителя по родният език разправя, че глагола не е съществително, а “допълненията в изреченията за движенията” се познавали по въпросите: как?, какво?, що?, защо? и тям подобни. Бележките са твърде откъслечни, нервно писани и в една от тях се казва, че хероя си купил револвер. Види се, револверът е щял да реши нерешеното, да не бе го преварила лудостта. Стиховете в тая книжка, наречена от издателя й На другия бряг - нямат абсолютно нищо общо со стиховете от първата му книга. Към тая книга има и приготвен предговор, който на времето си направи не малко шум по вестниците, а особено между учителството2. И той не е довършен. В тоя предговор автора се опитва, по доста оригинален начин, да различи три живота на тоя свят, от които едина бил “живота на фантазията”. “Живота на фантазията - казва той - е живота на културата - и там учителя няма работа. Тоя занаятчия тряба да престане да мисли, че всяко гърне е за негова нос.” Подсетен, види се, от мисълта на стария Платон, Дожд настоява, че учителите трябало да се изгонят со закон из висшият обществен живот, онзи, когото ние зовем духовна култура: това чудовище, за което с ограниченост и скромност - двете пушки на даскалъка - не се ходи на лов: и който ходи, връща се с празни ръце.

“Не си въображавайте, че даскала с азбукито на своята наука с един-два педагогически фокуса е културно същество, и може да значи нещо в духовния живот. Най-многото, което един даскал може да бъде, е: биволарче - да кара биволите, но ако тия биволи отпред тегли и води бащата, т.е. комуто е работа да знае де и защо води колата. Даскала учи на грамотност и ако с грамотността се тръгва за към културата, то стига се едвам до външните порти... Даскала у нас не си е извоювал още значение в училището, затова тъй безочливо се пъха в живота. Погледнете културните балкански държавници, се провиква автора: докато те още се възраждаха, т.е. се учеха на грамотност, даскалите им бяха извънредно полезни; живота имаше една цел и с едната цел те имаха значение в живота; тя се постигна - и тия опълченци на културата сега са безполезни, сега, когато живота няма вече само една цел, не е вече едноглаво псе, а хилядоглава хидра3. Значението им в държави като Германия, Франция, Англия - се спира на училищния праг: там даскала си е даскал и нищо повече - работата му е да учи дечурлигата и доставя материал за педагогическите списания. Даскала е полезно същество, но за низшата култура, нужна за обикновения живот, не за творителката и за революционерката на живота - за която тъй наречените безполезни същества са хиляди пъти по-полезни: безпокойните натури, вагабонтните духове, борците, безумците, които турят точката не на място и изменяват смисълът на живота! Даскалът е учебникар, кооператист, социалист, общоделец и кара колата все към площад Позитано на говеждия пазар или на митинг4 - дето може да се дерат черва отдолу и отгоре. Който стои на капрата на подвига, малко ще да го знае! А на капрата стои онзи, който презира и има фантазия да види нещата далеч зад говеждия пазар. Онзи горе, там, на капрата - пазите се или не пазите, все едно, той ще ви жули по врата с камшика си и ако там сте го качили вие, по-безмилостно ще ви жули: от яд на вас, които сте го поставили да бъде изпълнител на задачи не за вашия кооперативен ум и не за нар...” На тая недоиздумана дума предговора се прекъсва. Тъй го намират подир смъртта на автора, смърт, едни казват, от полуда, други мълчат, нищо не казват, и то не без причина... От втората книга негови стихове аз нищо не преведох. Не че няма хубави - като дивния химн Живот, - но защото се възползвах от правото си на преводач, да избера и преведа онова, което пò ми приляга и което у другите поети в тази антология няма, с една дума - за разнообразие. Първата книга стихове от Дожд мен пò ми харесва поради наивния реализъм на изобразените картини из действителния живот и за усмивката, която осветлява тия картини, усмивка на душа, неразядена още от бяс на критика и отрицание. Най-хубавата група песни в От сутрин до вечер е В школото, в която се движат, тулят и блещят къдравите, палави образи и профилчета на цяла тумба дечурлига, в погледите и усмивките на които личат контурите на неопределено, но крайно любопитно бъдаще. Те приличат, тия деца, на къпини, край които, който и да мине, инстинктивно ще си ги въобрази зрели и небцето му ще погъделичка предвкушението на зрелите, които знай. Втора една група образуват песните У дома на задния двор - пастели с най-любопитни бои и грижливи рисунки на някой стар холандски майстор: Кравата, която се връща вечер с пълно виме, и момиченцето, което я подкарва отподире с вирната ошмулена шубръчка. - Вишнята в двора, там-хе, дето в кюшето се изхвърля сметът. - Петелът и неговите качулети наложници, които цял ден само ровят, кудкудякат и кълват. - Стопанката, която мие съдове на бунаря, а рунтавото малко кученце се върти и само току се облизва около нея... То са картини, които и в нашата живопис и поезия, дето има толкова велики творения, освен пазарите на г. Митова5, биха се хвърлили в очи и биха създали школа. В тия стихове няма никаква педагогия, което е най-опасно в поезията най-вече на един учител, комуто умът и таланта могат много лесно да се обърнат на читанка. Никакъв мост не води от тая негова книга към втората. И кризата у Дожд остава и ще остане може би гатанка, както кризата на немския учител Макс Щирнера, автора на Единствения, който с молива на скромен учител написа книгата на своето аз - враг на множественото число6. Дожд е бил талантлив рисувач, та сам си е илюстрирал стиховете. Както в рисунките му, тъй и в стиховете има много груб реализъм, но и много простота и наивен хумор, което може да се види от преведените тук стихове, особено в По главната улица, картина от провинциалния живот, тъй сигурно рисувана и с такъв характерен колорит, като че някой Тенирс7 си е играл да я рисува, без да мисли, че някоя черта ще излезе май дебела, а на псето не му е място да дига крак в поезията. Тенденция в негова хумор няма, няма я изобщо в стиховете му и това е, което, още приживе на поета, един критик отбелязваше - като залог за развитието на негова талант: “Той е още млад, а младостта е надеждна, когато не е предзета, погледа й не е насочен само към път и пътеки, а и към широкото поле на живота, дето наистина по-мъчно се върви, но за това по-свободно се чувствува, възприема и твори. По пътя и без това мнозина вървят, дигат прах и развалят въздуха.” За жалост, поета умре твърде рано, тъкмо когато бе почнал да доказва правотата на думите на критикът.


Колиба
Срутини
Недовършен пейзаж
Старото куче
Вършитба
На пътя
Пейзаж
По главната улица

 

БЕЛЕЖКИ

Поет на селото и малкия град, с реалистичен рисунък: в такъв образ се представя тук Пенчо Славейков. Без необходима връзка с тая насока, той влага в очерка си за Китан Дожд някои от упадъчните си възгледи, противоречещи на самите произведения, приписани на тоя поет и изпълнени с любов към хората от народа. - Китан е от мъжките имена в Братя Миладинови, Дожд е измислено име, може би с тенденция да се доближи да названието "дож" (глава на някогашната аристократическа Венецианска република). Дождь (рус.) - дъжд.

1. Якобсен, Йенс Петер (1847 - 1885 г.), - датски писател, чийто роман "Нилс Люне", преведен на български, има голям отзвук сред част от литературната ни интелигенция преди Балканската война. Люне е тип на безволен, болезнен мечтател, чиито мечти една след друга се разбиват от жестокия живот. В своя цикъл "Под сурдинка" Димчо Дебелянов пише, като подхваща тоя литературен образ: "... в мойта повест се повтори - на някой Люне повестта". [обратно]

2. Намек за Пенчо Славейковия предговор към второто издание на "Стихотворения" от Яворов, 1904 г. Въпреки че изтъква Дожд като поет, който пише реалистични стихотворения из живота на народа, и именно такива са дадените като негови стихотворения, Славейков вмесва в биографията му черти от Яворовия случай - участие в социалистическото движение и след това отиване "на другия бряг"; в отношението си към учителството, изразено в тоя очерк, Славейков изразява раздразнението си, че най-много прогресивните учители (главна абонаментна маса на тогавашните литературни издания) реагират срещу посочения предговор: дигнал се за него "не малко шум по вестниците, а особено между учителството". [обратно]

3. "Животът у нас по-рано е имал една цел" - освобождението от турското робство. [обратно]

4. На площад Позитано в София, където е ставал пазарът, са били свиквани и политически митинги. [обратно]

5. Картините на известния художник Антон Митов с реалистично представяне на пазарите. [обратно]

6. Книгата на известния немски реакционен идеолог Макс Щирнер "Единственият" е написана в нитчеански дух, като "свъхчовекът" е заменен с "единственият", с презрително отношение към народната маса, чиято цел била - да създаде тоя "единствен". Теория, противопоставяща масата и "избраниците". [обратно]

7. Тенирс, Давид, значителен фламандски художник (1582 - 1649 г.) [обратно]

 

 

© П. П. Славейков
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 31.12.2001
П. П. Славейков. На Острова на блажените. Ред. и бел. А. Тодоров. Варна: LiterNet, 2001-2002

Други публикации:
П. П. Славейков. Събрани съчинения в осем тома. Т. 2. Ред. и бел. А. Тодоров. София, 1958.