ЖРЕЦ НА ЖИВОТА

web | На Острова на блажените | Иво Доля

Обикна ме живота - и ме сам
на волята си първожрец направи,
и възвиси ме той и ме постави
пред мряморний олтар на своя храм.

Аз тамо бдя. През моя поглед тих,
на тез, които идат пред олтаря
душата се таинствено разтваря,
като вратата на света светих.

И виждам ази всичко ясно в тях -
чета, което в тях е спотаено:
грехът на всяка мисъл съкровена,
и правдата на всякой грях.

И ден и нощ минават те край мен,
едната друга върволица сменя, -
тез с погледи горящи от съмненя,
онез за подвиг с погледа студен.

Едни без вяра, други с бесен жъд
за вяра - вяра и живот убили!
Дохождат тука те с последни сили
и от живота чакат своя съд.

И чакат те с приведени чела, -
и чакат те десницата на жреца
да прокълне или да свий венеца
и увенчае техните дела.

Но аз стоя и тих и мълчалив,
недвижно сложил на сърце десница -
вървят една по друга върволица
и пълнят храма с екот грохотлив.

Неволно се понякога ръка
протегне - воля висша я запира,
и словото на устните замира,
когато зина слово да река.

"Спри!" - чувам глас да ми говори: - "Жрец
поставих аз да бди и съзерцава,
и дето други съдят - да венчава
на блага прошка с лавровий венец!"

Обикна ме живота и ме сам
на волята си първожрец направи...
Обикна ме - в смъртта да ме прослави,
и осмърти ме жив во своя храм!

Четвъртият куплет в "Преди мълчанието":

Едни без вяра, дирещи все бог,
убили други с вярата си бога, -
и земната си носящи тревога,
те чакат на живота съдът строг.

Последните три куплета (от "Неволно се понякога ръка") - в "Преди мълчанието":

Не знаят те, горки, живота сам
че съд не съди, ни отсъда дава,
на суетите техни за разправа
не е поставил жрец той в своя храм.

А тайната им - всичко онова,
което бог е вложил тям в душите,
и тайна то е и за тях самите
на явността да го предам в слова.

Обикна ме живота. Негов жрец
постави той да бди и съзерцава,
и дето други съдят - да венчава
на прошката със лавровий венец.

2, 3 и 4 стих на втория от тия три куплета са поправени така:

което той им е прочел в душите
и истината тайна за самите
тях, да изкаже явността в слова.

Поправен е и първият стих на третия от тия куплети - така:

Жрец на живота, на истинността...