В ЦЪРКВА

web | На Острова на блажените | Иво Доля

Божествената служба спре. Застана
свещеник млад на светлият олтар
пред дверите и гръмка реч подхвана
с пророчески старозаветен жар:

"Грях на светът лежи от памтивека -
ний на грехът сме видимия плод!
И тоя грях е дълг на человека
да го изкупи с праведен живот.

Живот, но не за земните купнежи -
а в земното, което е отвъд...
Грехът ни тука погледа примрежи
и ний не видим правий божи път.

Къде вървим? Тоз, който се предава
на временното, губи вечността.
Покайте се! Че вече наближава
последний ден, когато над света

ще дигне меч на господа ръката,
ще дигне меч на правдата в гневът -
живелите во радост на земята
тогава с плач и стон ще въззовът.

Но бог от тях лице си ще отвърне,
глух за плача и вопления стон!
И книгата велика ще разгърне
на битието сам пред своя трон.

И ще чете и всякиму въздава.
И праведните своята мъзда
и скръбните получи щат тогава.
По делу всем бог правдою возда!

Едним сияне, другим мъка вечна -
во огнената паст на смрадний ад!"
Пред дверите олтарни велеречно
говореше богослужител млад.

Аз слушах този Еремия нови,
богослужител вдъхновен и строг -
и слушах го с тъга, как сквернослови
во простота свещена своя бог.