|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ПСАЛОМ НА ПОЕТА Другарко, сещам аз, последний час настава, И може би, че мен мнозина ме обичат, Ти, моя гърлице, едничка радост в дните над моя хладен прах порой сълзи да леят, Другарко, хубав край на моя дял световен Там на високий хълм, където с теб, с другари Ти знаеш, погледи отвърнал от земята, И там отнесте ме, и там ме оставете И там сложете ме на мряморният одър. Таинствения ход на битието моя Да виждам слънцето вълшебно как разтваря Тогава може би слухът ми ще опази, Това, в което ми живееше душата,
"Мисъл", кн. 1, 1904 г. - Написано като писмо до М. Белчева, датирано "Нова година, 1904 г." (в "Писма от Пенча Славейков до М. Белчева", стр. 16). - Идеята за гроб с прозорци, така че и след смъртта да виждаш живота, Славейков е взел от народните ни песни (песни за болна мома, малко живяла, която в последните си мигове говори на майка си да й направят такъв гроб). Тая идея е разработена и в разказа на Петко Тодоров "Молба" с пряк преразказ на народния мотив. Прави впечатление обръщението "другарко", необичайно в онова време, освен в средата на социалистите - макар че Славейков го взема в общонародния смисъл на дружба, приятелство. У него думите "другар", "другарка" са чести: в "Нощем" (в цикъла на Ралин Стубел) - "другар до другар"; в "Поздрав" ("Мисъл", кн. 7, 1897 г.) - "другарката на мой другар в писмата - от нея ми изпраща поздрав мил"; използувана е от него и простонародната форма на тая дума - "другарин" - в пролога на "Кървава песен", в "Коледари" ("ти, млад другарин") и др. - Гърлица - ургулица, гугутка (на руски - горлица) - дума, обикната от Славейков, използувана от него и другаде (в "Гурбетчия": "Гърлицата не шега ли с мен се бие?"). В писмото до М. Белчева - 1 и 2 стих на първия куплет:
Двата последни куплета:
"Високият хълм", за който се говори в стихотворението, е собственото място на Славейковото семейство (купено от Петко Славейков при идването му в София) - на края на софийския квартал Горни Лозенец, тогава незаселен, срещу бившия френски колеж (сега - Висшата партийна школа, близо до Двореца на пионерите). Там често привечер Славейков е отивал с М. Белчева и приятели, сядали са под дъба, и досега запазен, и са разговаряли, като са гледали разстилащата се пред тях София. След смъртта на Славейков намерението на неговите близки е било там да му се направи гробница, за която художникът Харалампи Тачев е направил скица. На същото място, докато са били живи Кръстев и Б. Пенев, всяка година в деня на смъртта на Славейков се е уреждало поклонение с участието главно на студенти.
© П. П. Славейков Други публикации: |