Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ПСАЛОМ НА ПОЕТА

Другарко, сещам аз, последний час настава,
час сбогом и от теб и от света да зема -
към своя хубав край се вече приближава
на земний ми живот тъжовната поема.

И може би, че мен мнозина ме обичат,
мнозина може би до днес за мен незнайни,
мъртвеца те с венци ще искат да обкичат,
към живия били в живота тъй нехайни.

Ти, моя гърлице, едничка радост в дните
на самост, на тъга и на беди горчиви,
пред тях ти затвори на моя дом вратите,
и запрети им ти, на мъртвеците живи, -

над моя хладен прах порой сълзи да леят,
сълзи лъжливи, - с реч тържествена и дива
над мен да се глумят, безумците, и пеят:
"От временний живот во вечний той отива."

Другарко, хубав край на моя дял световен
ти дай; - недей ме ти на чуждите оставя,
от тях да бъда аз при мъртвите заровен
на гробищата, плач душите де смущава.

Там на високий хълм, където с теб, с другари
обичах да седя в тих разговор унесен,
поръчай тамо гроб да ми сградят зидари,
там де мълчанието пей дивната си песен.

Ти знаеш, погледи отвърнал от земята,
че аз ги в небеса възйемах все нагоре:
да е и моя гроб възйет към небесата -
и не в пръстта вграден - отвсякъде с прозори.

И там отнесте ме, и там ме оставете
во росен утрен час, когато чучулига -
символ на моя дух, - понесла на крилете
химн жизнерадостен, се в небеса издига.

И там сложете ме на мряморният одър.
покоя ми сълзи и стон да не смущава.
Зорницата, кога от небосвода модър
изгрей, челото ми с милувка да огрява.

Таинствения ход на битието моя
свободен поглед в блян честит да съзерцава,
да съм свидетел аз, макар далеч от зноя
на земния живот, какво в живота става.

Да виждам слънцето вълшебно как разтваря
на суетливий ден работнишките двери
и звездочела нощ как тихо, пред олтаря
на отдиха, крила в молитва ще разпери.

Тогава може би слухът ми ще опази,
в светата тишина - о може би тогава -
и онзи свиден звук, за който чезнех ази
в живота, отчужден от лихата му врява.

Това, в което ми живееше душата,
ще чуя: за живот от радост озарена,
как слива своя химн земята в небесата
с тържествений псалом на цялата вселена.

 


"Мисъл", кн. 1, 1904 г. - Написано като писмо до М. Белчева, датирано "Нова година, 1904 г.""Писма от Пенча Славейков до М. Белчева", стр. 16). - Идеята за гроб с прозорци, така че и след смъртта да виждаш живота, Славейков е взел от народните ни песни (песни за болна мома, малко живяла, която в последните си мигове говори на майка си да й направят такъв гроб). Тая идея е разработена и в разказа на Петко Тодоров "Молба" с пряк преразказ на народния мотив. Прави впечатление обръщението "другарко", необичайно в онова време, освен в средата на социалистите - макар че Славейков го взема в общонародния смисъл на дружба, приятелство. У него думите "другар", "другарка" са чести: в "Нощем" (в цикъла на Ралин Стубел) - "другар до другар"; в "Поздрав" ("Мисъл", кн. 7, 1897 г.) - "другарката на мой другар в писмата - от нея ми изпраща поздрав мил"; използувана е от него и простонародната форма на тая дума - "другарин" - в пролога на "Кървава песен", в "Коледари" ("ти, млад другарин") и др. - Гърлица - ургулица, гугутка (на руски - горлица) - дума, обикната от Славейков, използувана от него и другаде (в "Гурбетчия": "Гърлицата не шега ли с мен се бие?").

В писмото до М. Белчева - 1 и 2 стих на първия куплет:

Другарко!
                    Сещам, че желаний час настава
от теб и от света аз сбогом да си взема.

Двата последни куплета:

И може би тогаз слухът ми ще опази,
на битието във хармонията тиха,
и онзи свиден звук, за който чезнех ази
в живота, отчужден от врявата му лиха.

Ще чуя що ми живей сега в душата
като вълшебен блян: - от радост озарена,
земята своя химн как слива в небесата
с тържествений псалом на цялата вселена.

"Високият хълм", за който се говори в стихотворението, е собственото място на Славейковото семейство (купено от Петко Славейков при идването му в София) - на края на софийския квартал Горни Лозенец, тогава незаселен, срещу бившия френски колеж (сега - Висшата партийна школа, близо до Двореца на пионерите). Там често привечер Славейков е отивал с М. Белчева и приятели, сядали са под дъба, и досега запазен, и са разговаряли, като са гледали разстилащата се пред тях София. След смъртта на Славейков намерението на неговите близки е било там да му се направи гробница, за която художникът Харалампи Тачев е направил скица. На същото място, докато са били живи Кръстев и Б. Пенев, всяка година в деня на смъртта на Славейков се е уреждало поклонение с участието главно на студенти.

 

 

© П. П. Славейков
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2002
П. П. Славейков. Събрани съчинения в осем тома. Т. 2. Ред. и бел. А. Тодоров. Варна:LiterNet, 2002

Други публикации:
П. П. Славейков. Събрани съчинения в осем тома. Т. 2. Ред. и бел. А. Тодоров. София, 1958.